№ 19434
гр. София, 30.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110124250 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 30.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 24250/2025 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 119, ал. 2 ГПК.
Подадена е искова молба от „Инвест 2020“ АД срещу „Лион Трейдинг“ ООД и
„Кредит Инвест Консулт“ ООД, като се иска със сила на пресъдено нещо да бъде установена
липсата на ипотечно право досежно недвижим имот.
Съдът, като взе предвид становището на страните и доказателствата по делото намира
следното:
От твърденият на ищеца и представените по делото доказателства се установява, че
претенцията касае самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.525.60.8.2, находящ
се в гр. Пловдив, общ Пловдив, обл. Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменена със Заповед № КД-14-16-284/18.02.2013 г. на началника на СГКК-
Пловдив, с адрес на имот: гр. Пловдив, район „Източен“, ул. „........ който самостоятелен
обект се намира в сграда № 8, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.525.60,
с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта едно,
с площ от 13,83 кв. м., с прилежащи части: 2,533 % от общите части на сградата, стар
идентификатор: няма, при съседи самостоятелни обекти в сграда: 56784.525.60.8.1, под
обекта: няма, над обекта: 56784.525.60.8.4, ведно с прилежащите 8.8/529 ид. части от
поземления имот с идентификатор 56784.525.60, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Владая“ № 4, с
площ от 529 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 60, кв. 4, по плана на Източна
индустриална зона – II част, парцел XV – обществено обслужващи дейности, при съседи ПИ
1
с идентификатори: 56784.525.59, 56784.525.435, 56784.525.438.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото
пред него дело му е подсъдно.
В разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ГПК е предвидено, че възражението за неподсъдност
на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се
повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание в първата
инстанция.
Според новелата на чл. 109 ГПК, исковете за вещни права върху недвижим имот, за
делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху
недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението
на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и
прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и
обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.
Ипотечното право по своето правно естество представлява неделимо акцесорно
имуществено право (арг. чл. 174, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – “Ипотеката обезпечава вземането
независимо от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата, за
която е извършено вписването”), като ипотекарният кредитор притежава субективното
потестативно право да удовлетвори предпочтително обезпеченото с ипотеката парично
вземане от цената на ипотекирания имот.
Макар и уредено в облигационния закон, настоящият съдебен състав споделя
виждането, че ипотечното право е вещно такова – в този смисъл Определение №
270/10.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 187/2012 г., III г. о., ГК, според което: „Настоящият
съдебен състав намира, че на спорния въпрос - дали иска за заличаване на вписана
договорна ипотека е иск за други вещни права върху имот /с цена на иска над 50 000 лв./ - по
смисъла на чл. 104, т. 3 от ГПК - следва да се отговори положително. Основание за този
извод дава определението за ипотека като вещно и неделимо право, което обременява
определен недвижим имот за обезпечаване на едно вземане и обстоятелството, че
произнасянето по искането за заличаване на ипотека /ако то бъде преценено като
допустимо от компетентния съд/ се предхожда от установяване съществуването на
вземането, което тя обезпечава… Тъй като удовлетворяването на ипотекарния кредитор
от ипотекирания имот се извършва чрез принудителната му продан, като вписаната в
договора сума е тази, която кредиторът има право да получи - това би следвало като
паричната оценка на предмета на делото - да бъде цената на иска /чл. 68 от ГПК/. В
случая вписаната сума, за която е учредена договорната ипотека е 182 000 лв. /която е над
50 000 лв./, поради което компетентен да се произнесе по иска е Софийски градски съд”.
Действително налице е съдебна практика и в обратния смисъл – вж. напр.
Определение № 203/13.04.2016 г. по ч. т. д. № 3633/2015 г. на ВКС, II T. O. Като в случая,
за да се отговори правилно на процесуалният въпрос за приложението на чл. 109 ГПК,
следва да се вземат предвид посочените по-долу обстоятелства.
Принципно систематичното място на уредбата на един правен институт или правна
фигура в определен закон е само индиция за неговия характер. Систематичното място на
ипотеката в общия облигационен закон в случая обаче не може да доведе до извод, че
същата има облигационен характер. Ако се приеме схващането, че ЗЗД има кодификационен
характер, то по аргумент от § 4 от Преходните правила на ЗЗД, един от отменените закони с
влизането му в сила е Закона за привилегиите и ипотеките.
Следователно, за да се разбере характера на ипотеката по ЗЗД, трябва да се извърши
историческо, граматическо, систематично и телеологическо тълкуване на нормите на чл. 166
и сл. ЗЗД. В исторически и граматически аспект чл. 23 от Закона за привилегиите и
ипотеките, предвижда, че ипотеката е вещно право, което е установено върху недвижими
2
имущества на длъжника или на трето лице, в полза на кредитора, за да се обезпечи с тези
имущества изпълнението на едно задължение. Тоест, историческото и граматическото
тълкуване водя до еднозначен извод, че се касае за вещно право, като кодификационния
характер на ЗЗД по никакъв начин не индицира извод в друга насока. Напротив, уредбата е
аналогична (по-съкратена) от ЗПИ (отм.). Тоест, ако самият законодател е имал воля в
различна насока или същата е следвало да бъде изрично посочена, като се дефинира
ипотеката по различен начин, или поне уредбата съществено да се различава от отменената
такава. Казано с други думи, систематичният аргумент, че ипотеката е регламентирана в
облигационния закон не издържа верификацията на предходните два аргумента.
От гледна точка на телеологията, т. нар. целево тълкуване, трябва да се посочи, че
поради неделимостта на ипотека за нейното съществуване е ирелевантно обстоятелството
дали след учредяването й са налице изменения в имотите и обезпечените парични вземания,
като до пълното им удовлетворяване ипотекираните имоти са годен обект на изпълнение с
помощта на държавната принуда – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЗД (ако обезпеченото задължение се
раздели, ипотеката продължава да тежи за цялото задължение върху цялата вещ или върху
всичките вещи, дори когато те са поделени). Ипотеката се учредява чрез формален
правомерен юридически факт – договор, удостоверен в нотариален акт (арг. чл. 166, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД) или чрез едностранно волеизявление на кредитора (формална едностранна
сделка – арг. чл. 168 ЗЗД), като вписването на този формален акт в имотния регистър
притежава констутитивно действие. Вписването е част от фактическия състав, при
осъществяването на който възниква ипотечното право (арг. чл. 169, ал. 1 ЗЗД) – по този
начин се придава публичност на ипотечното право, което обременява правото на
собственост или друго ограничено вещно право (напр. правото на строеж) върху недвижима
вещ. А предявената искова молба, също подлежи на вписване. Тоест, изцяло целевото
тълкуване също води до извод, че се касае или за вещно право или поне за вещна тежест
(което всъщност е вещно право ab initio).
С оглед гореизложеното, съдът намира, че настоящото производство не е местно
подсъдно на Софийският районен съд, а на районен съд – гр. Пловдив, поради което същото
следва да бъде прекратено и изпратено по местна подсъдност.
Досежно молбата за обезпечение на предявеният иск, съдът счита, че не следва да се
произнася, като по същата следва да се произнесе съда, пред който претенцията е надлежно
предявена, а отделно от това, следва да се съобрази и правилото на чл. 390, ал. 2 ГПК –
независимо от това дали ще се възприеме тезата на настоящият съдебен състав, че се касае
за вещно право.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 24250/2025 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав.
ИЗПРАЩА делото на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 109 ГПК, по местна
подсъдност на Районен съд – гр. Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването на
страните с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на ищеца!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4