РЕШЕНИЕ
№ 11199
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря Н. М. Ш.
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20221110121966 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от А.
К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Ф.“, ул. „Т.“ № 72 срещу Г. Р. Й.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Ф.“, бл. 69, ап. 3, с която е предявен иск
за признаване за установено, че ищецът собственик по давностно владение
реализирано в периода oт м. март 1990 до м. март 2000г. на следните имоти: 1)
сграда с проектен идентификатор 68134.1109.1248.4, съгласно приложената
скица-проект № 15-1216795-09.11.2021 г., издадена от СГКК във връзка с
изменението на КККР, която е с жилищно предназначение, еднофамилна,
двуетажна и с проектна площ от 72 кв.м, построена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1109.1248 по одобрените КККР със Заповед № РД-18-
50/02.11.2011 г. на изп.директор на АГКК, находящ се в гр.София, район "К.
п.", кв."Ф.", ул."Т." №72, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10 метра, при
съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори
68134.1109.1168, 68134.1109.1169, 68134.1109.1170 и 68134.1109.1247,
идентичен с имот с пл.№ 506, отразен в кад. лист№ 377 на кадастралния план
от 1984г. и 2) реална част с площ oт 110 кв.м от гореописания поземлен имот с
идентификатор 68134.1 109.1248 по КККР, включваща незастроената площ от
38 кв.м и застроената площ от 72 кв.м. която реална част е оградена с масивна
ограда и граничеща на север с останалата част от ПИ с идентификатор № 68
134.1 109.1248, на изток - с проход към дъното на поземления имот, на юг - с
ул."Т." и частично със сграда 68134.1109.1248.3. на запад - частично с
жилищната сграда с идентификатор №68134.1 109.1248.3 и имот 68134.1
109.1249. В дъното на имота има построена жилищна сграда с идентификатор
№ 681 34.1 109.1248.2. В условията на евентуалност, предявява отрицателен
1
установителен иск, с който да бъде признато за установено, че ответницата Г.
Й. не е собственик на процесния поземлен имот с идентификатор №
68134.1109.1248 и на построените в него сгради, поради факта, че
праводателите А. и Величка А.и не са го придобили по давностно владение,
както и прави искане за отмяна на нотариалния акт от 2002г. за собственост по
давностно владение, ако бъде доказано по делото, че А. и В. А. не са
придобили имотите. Правният си интерес извежда от оспорването на
собствеността от страна на ответницата. Представя писмени доказателства,
чието приемане се иска и иска изслушване на трима свидетели при режим на
довеждане за установяване на фактическите му твърдения. Иска и допускане
на изслушването на СТЕ с формулирани въпроси, изискване на нот. дело №
63/2002 г. на нотариус Валентина Алексова, рег. № 262 на НК, издаване на
съдебни удостоверения.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника Г. Р. Й. в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК. Счита, че исковете са неоснователни. Твърди, че е собственик
на процесния недвижим имот по силата на договор за покупко – продажба, за
което бил издаден нот. акт № 111, том 4, дело № 620/13.08.2019 г., в качеството
на купувач. Оспорва ищецът да е владял имота, като в тази насока намира, че
фактическият състав на придобивната давност не е осъществен. Прави искане
за привличане като трето лице – помагач предишния собственик А. К. А.,
както и за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на фактическите й твърдения.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от
27.09.2023г. А. К. А. е конституиран като трето лице помагач на ответника.
Същия не е представил становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен и приет Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност № 068, том I, рег. № 63, по дело № 063
от 2002, вписан в Службата по вписванията под № 152, том LVII, дело
13878/2002г. на нот. В. А., район на действие – СРС, вписан под № 262 в
регистъра на НК, с който въз основа на обстоятелствена проверка, извършена
по нотариално дело рег. № 763/19.06.2002г. и съгласно чл. 483 ГПК (отм.) А.
К. А. е признат за собственик на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл. №
506 от кв. 15, по плана на гр. София, местност ж.к. „Ф.“, ул. „Т.“ № 72, целия с
площ от 250кв.м., заедно с построените в него без строителни книжа три
сгради.
Представен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 111, том
IV, рег. № 11911, дело № 620/2019г. на нот. Стилиян Тютюнджиев, район на
действие – СРС, вписан под № 065 в регистъра на НК, с който се установява,
че А. К. А. и съпругата му – В. А. А.а, в качеството си на продавачи, са
прехвърлили на Г. Р. Й. – купувач, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се на гр.
София, честност ж.к. „Ф.“, ул. „Т.“ № 72, който съгласно кадастралната карта и
регистри представлява ПИ с идентификатор 68134.1109.1248, целия с площ
2
250 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в имота.
Представена е комбинирана скица за пълна или частична идентичност на
поземлен имот с идентификатор 68134.1109.1248 от кадастрална карта на
район К. п., Столична община, одобрена със Заповед № РД – 18-50/02.11.2011г.
на изпълнителния директор на АГКК, действащ по план за регулация на м.
„Ф.“, въз основа на която се установява, че ПИ с идентификатор
68134.1109.1248 е 275 кв.м.
Представени и приети по делото проект за изменение на КККР и
удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-317234-
29.10.2021г. за сграда в поземлен имот с идентификатор 68134.1109.1248, въз
основа на което се установява, че проектът и документите към него отговарят
на изискванията по чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. Въз основа на
това е издадена приложената по делото скица – проект № 15-1216795 -
09.11.2021г. за изменение на КККР за сграда в поземлен имот с идентификатор
68134.1109.1248, изработена от инж. И. А., с която се установява, че е нанесен
нов обект в КККР, представляващ сграда с проектен идентификатор
68134.1109.1248.4, при проектна площ от 72 кв.м. и предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна, с 2 бр. етажи.
Представени са извадки от КАИС портала на АГКК, от които е видно,
че в кадастралната карта и регистри са налични данни за поземлен имот с
идентификатор 68134.1109.1248 и сгради с идентификатори
68134.1109.1248.1, 68134.1109.1248.2, 68134.1109.1248.3, одобрени със
заповед за одобрение на КККР № РД – 18-50/02.11.2011г.
По делото е представени и прието удостоверение за наследници на К. А.
А., ЕГН .., починал на 06.12.2014г., съгласно което се установява, че същият е
оставил като наследници синовете си А. К. А. и А. К. А., както и дъщеря – Н.
К. О.
Представено е писмо от Столична община, дирекция „Общински
приходи“, отдел „ОП – К. п.“, от което се установява, че данъчната оценка за
поземлен имот с декларирана площ от 250 кв.м. е 4 945,60 лева, данъчната
оценка на жилищна сграда (първи етаж) с декларирана площ от 40 кв.м. е 4
353,20 лева, и данъчната оценка на жилищна сграда (втори етаж) с
декларирана площ от 45 кв.м. е 8 897,20 лева.
Със скица № 15-753314-06.07.2022г., издадена от АГКК – гр. София, на
поземлен имот с идентификатор 68134.1109.1248, като собственик по данни от
КРНИ е посочен А. К. А., съгласно нотариален акт № 152 , том LVIII, дело
13378 от 26.06.2002г., издаден от Служба по вписванията – гр. С.
Приложени са удостоверение с изх. № към РКП24-ГР94-315-[1] от Район
„К. п.“ – Столична община и удостоверение от областна администрация на
София – област, от които се установява, че процесния имот не е държавен или
общински, като не е актуван такъв.
С писмо с вх. № 284398 от 12.10.2023г. от В. А. съдът е уведомен, че от
17.03.2021г. същата е преустановила дейността си като нотариус поради
заболяване, а от 24.03.2023г. е заличена от регистъра на Нотариалната камара.
Към писмо с изх. № 1/04.03.2025г. от нот. И. С., рег. № 775 на НК, район на
3
действие СРС, е приложен приемо-предавателен протокол за предадения от
нот. В. А. на нот. И. С. служебен архив, видно от който се установява, че
предадените постановления по обстоятелствена проверка за 2002г. са 6 на
брой. Приложени са и актове за унищожаване на неценни документи с изтекъл
срок на съхранение за периода на съставяне между 1998г. до 2016г.
От приложено удостоверение с изх. към РКП25-ГР94-380-[1], издадено
то район „К. п.“ – С.о., се установява, че в архива на отдел „Управление на
общинската собственост, жилищен фонд, регистрация и контрол на
търговската дейност“ не е открита молба – декларация за извършване на
обстоятелствена проверка за сдобИ.е с документ за собственост на името на
А. К. А., ЕГН **********.
С писмо с изх. № 2/14.05.2025г. от нот. И. С. се установява, че в
документите на предадените постановления от архива на нот. Алексова за
извършени обстоятелствени проверки през 2002г., постановление от
21.06.2002г. по нот. дело № 763/19.06.2002г., въз основа на които е издаден
Нотариален акт № 068, том I, рег. № 763, дело № 063 от 2002г. не е налично.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите М. Т. О. и З. Д. С.. От показанията на свидетеля Огнянов се
установява, че същият познава ищеца като брат на съпругата му – Н. О. Сочи,
че ищецът живее в къщата от около 50 години. Твърди, че бащата на А. А. –
Кольо, напуснал къщата около 1995г., като около 1990г. е оставил къщите си
на ищеца А.. Излага, че къщата в сегашния вид, е построена от ищеца, а
старата постройка от баща му – К. А. Твърди, че преди около къщата е имало
стара дървена ограда, а сега масивна тухлена ограда. Сочи, че къщата на
ищеца е различна от къщата на А. А. – брат на ищеца и продавач по
транслативната сделка с ответницата, като къщата на А. А. се намирала
отпред. Не знае дали между А. и А. А.и някога е имало спор за процесната
сграда, както и не знае дали А. се е опитвал да изгони А. от къщата му.
От показанията на свидетеля З. С. се установява, че заедно с ищеца се
познават отдавна, тъй като живеят на една улица. Свидетелката твърди, че
живее на ул. „Тумба“ от 1984г. Сочи, че само ищецът живее в процесната
къща. Сочи, че преди 1990г. бащата на ищеца е живял в къщата, около която
имало дървена ограда. Твърди, че братът на ищеца – А. А., си построил нова
сграда, в която живее, но неговата къща е по-далеч от тази на ищеца. Сочи, че
след 1990г. К. А. се е изнесъл от процесната къща, като там останал да живее
ищецът, който съборил по-малките сгради и си построил къща на същото
място, като строежът на къщата на К. не бил премахван, а бил надграден. Не
знае да е имало спор по отношение на процесната сграда между братята,
наследници на К. Счита, че имотът е собственост на ищеца.
От приетото без възражение от страните заключение по съдебно –
техническа експертиза, се установява, че старата част от сградата, в която
живее ищецът е описана в Нотариален акт № 152/2002г. като едноетажна
жилищна сграда с площ от 40 кв.м., състояща се от три стаи и коридор.
Извежда се, че ответникът Г. Р. Й. е придобила 250 кв.м. от парцел, находящ се
в поземлен имот с идентификатор 68134.1109.1248, заедно с всички
4
подобрения в него, включително сгради с идентификатори 68134.1109.1248.1,
68134.1109.1248.2, 68134.1109.1248. 3, като в нотариалния акт къщата,
обитавана от ищеца не била посочена, тъй като сграда с проектен
идентификатор 68134.1109.1248.4 не била нанесена в кадастралната карта към
момента на сделката. Установява се още, че поземлен имот пл. № 503 от
кадастрален лист № 377 и поземлен имот с идентификатор 68134.1109.1248 от
КККР са напълно идентични. Незастроената част, ползвана от ищеца, е с обща
площ от 38 кв.м., разделена на два парцела от по 31 кв.м. и 7 кв.м. Във връзка
с въпрос към вещото лице, същото дава заключение, към което е приложен и
снимков материал, че сграда с проектен идентификатор 68134.1109.1248.4,
представляваща двуетажна, масивна постройка с железобетонни колони,
плоча и тухли, е построена в периода около 2013-2015г. Видно от приложена
към заключението скица, както и в отговор на въпрос към експерта, в
окончателния застроителен и регулационен план на ж.к. „Ф.“ – част 1, одобрен
със Заповед № РД-50-09-251 от 08.05.1987 г. на главния архитект на гр. София,
е нанесена старата част на сградата, върху която надстроена останалата част от
постройката до размерите на сграда с проектен идентификатор
68134.1109.1248.4. Извежда, че старата сграда е запазена, както и се обитава, а
над нея е извършено строителството в размерите на сграда с проектен
идентификатор 68134.1109.1248.4.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени положителен установителен иск
с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС, а при условията на
евентуалност – отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с
формулирано искане по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е да докаже
положителните факти, от които черпи права, а именно: 1) да установи с годни
доказателства правото си на собственост по отношение на процесния
недвижим имот, представляващ сграда с проектен идентификатор
68134.1109.1248.4, съгласно приложената скица-проект № 15-1216795-
09.11.2021 г., издадена от СГКК във връзка с изменението на КККР, която е с
жилищно предназначение, еднофамилна, двуетажна и с проектна площ от 72
кв.м, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.1109.1248 и реална
част с площ oт 110 кв.м от гореописания поземлен имот с идентификатор
68134.1 109.1248; 2) осъществяване на владение през процесния период - м.
март 1990 до м. март 2000г., 3) намерението за своене на този имот, както и
изтичането на твърдения период от време, както и че 4) ответницата му
оспорва собствеността, т.е. правния си интерес. Ответницата следва да докаже
положителните факти, които твърди, а по отрицателния установителен иск, че
е собственик на твърдяното правно основание.
Придобивната давност е способ за придобИ.е на право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона период от време. Нормативната
уредба е в глава VIII ЗС, наименувана “придобИ.е и изгубване на вещни
права” в разпоредбите на чл. 79 – чл. 86 ЗС. Уредена е от законодателя като
5
оригинерен способ за придобИ.е на вещни права. Нормата на чл. 79 ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно владение, включващ следните елементи: 1) упражняване на
фактическата власт върху вещта, която владелецът държи като своя лично или
чрез другиго и 2) изтичането на определен в закона период от време.
Фактическото съС.ие владение по чл. 68 ЗС, различно от правомощието
владение като част от съдържанието на правото на собственост, се
характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на
фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен – намерението да се
държи вещта като своя (animus domini). При държането фактическата власт се
упражнява за друг, като държателят няма намерение да свои вещта. За да
започне да тече установеният в закона срок на придобивната давност,
абсолютна предпоставка е да се установи началният момент на установяване
на владението върху процесната вещ от страна на ищеца А. А.. Владението
следва да е било 1) поС.но, 2) непрекъснато – да не е прекъсвано за период по-
дълъг от 6 месеца (чл. 81 ЗС), като не е необходимо да се установява, че
владението е продължило през целия период, достатъчно е да се докаже, че
владелецът е владял в различни времена, от което до доказване на противното
се предполага, че е владял и в промеждутъка; 3) несъмнено – да няма
съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си,
като намерението да държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен
начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на
вещта и не допуска чужди действия; 4) спокойно и 5) явно – фактическата
власт да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това,
т.е. да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
На първо място, съгласно събраните по делото гласни доказателствени
средства, съдът признава за установено, че целият поземлен имот с
идентификатор 68134.1109.1248 се владее от бащата на ищеца от около 1984
г., където същият построил сграда, върху която е надградена сграда с проектен
идентификатор 68134.1109.1248.4. Съгласно чл. 80 ЗС владелецът може да
присъедини към своето владение и владението на праводателя си, както в
случая се установява от показанията на свидетелите О. и С., които съдът
кредитира като последователни и безпротиворечиви. Допълнително, установи
се, че в периода м. март 1990 до м. март 2000г. единствено ищецът, живеейки в
имота заедно със семейството си, необезпокоявано е осъществявал
правомощието владение върху сградата, построена от баща му, която към
момента на приключване на съдебното дирене е с проектен идентификатор
68134.1109.1248.4, съгласно приложената скица-проект № 15-1216795-
09.11.2021 г., издадена от СГКК във връзка с изменението на КККР, която е с
жилищно предназначение, еднофамилна, двуетажна и с проектна площ от 72
кв.м, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.1109.1248 по
одобрените КККР със Заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на изп. директор на
АГКК, находящ се в гр.София, район "К. п.", кв."Ф.", ул."Т." №72, с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване до 10 метра, при съседи на поземления имот: поземлени
имоти с идентификатори 68134.1109.1168, 68134.1109.1169, 68134.1109.1170 и
6
68134.1109.1247, идентичен с имот с пл.№ 506, отразен в кад. лист № 377 на
кадастралния план от 1984г. Съгласно приетото и неоспорено от страните
заключение по съдебно-техническа експертиза, площта, представляваща
незастроена част от парцела, върху която ищецът е упражнявал правомощието
владение и която се ползва от сграда с проектен идентификатор
68134.1109.1248.4, е разделена на две части, единия с площ 31 кв.м., ограден с
масивна тухлена ограда и вход, и друг с площ от 7 кв.м., заграден с мрежа.
Съгласно чл. 59 ЗТСУ (отм.), с действаща през твърдения период редакция,
Реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност. Както се установи от приетата
СТЕ за процесния имот не са отредени парцели и няма влязъл в сила
дворищно-регулационен план. Поради това нормата на чл. 59 ЗТСУ не е
намирала приложение по отношение на процесния поземлен имот.с оглед на
това ищецът е придобил право на собственост върху владяната от него част, с
площ от 100 кв.м. от поземления имот, в която е построена сградата (така и
Решение № 116 от 16.10.2017г- по гр.д. № 5044/2016г. на ВКС, I ГО).
От друга страна, ответницата се легитимира като купувач по договор за
покупко-продажба с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 111,
том IV, рег. № 11911, дело № 620/2019г. на нот. С. Т., район на действие –
СРС, вписан под № 065 в регистъра на НК, по силата на който А. К. А. и
съпругата му – В. А. А.а, в качеството си на продавачи, са прехвърлили на Г. Р.
Й. – купувач, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се на гр. София, честност ж.к.
„Ф.“, ул. „Т.“ № 72, който съгласно кадастралната карта и регистри
представлява ПИ с идентификатор 68134.1109.1248, целия с площ 250 кв.м.,
заедно с всички подобрения и приращения в имота. Съгласно нормата на чл.
587, ал. 1 ГПК при издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право
на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго
вещно право върху недвижим имот, нотариусът проверява дали праводателят
е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване
на сделката. Видно от данните по представения Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 111, том IV, рег. № 11911, дело № 620/2019г., пред
нотариуса, прехвърлителят се е легитимирал като собственик съгласно
представен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност № 068, том I, рег. № 63, по дело № 063 от 2002, вписан в Службата по
вписванията под № 152, том LVII, дело 13878/2002г. на нот. Валентина
Алексова, район на действие – СРС, вписан под № 262 в регистъра на НК, с
който въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариално
дело рег. № 763/19.06.2002г. и съгласно чл. 483 ГПК (отм.) А. К. А. е признат
за собственик на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл. № 506 от кв. 15, по
плана на гр. София, честност ж.к. „Ф.“, ул. „Т.“ № 72, целия с площ от
250кв.м., заедно с построените в него без строителни книжа три сгради.
По отношението на твърденията на ищеца, че прехвърлителя и негов
брат – А. А., не е владял поземления имот еднолично, с намерението да го
свои, за да го придобие по давност, за което е издаден нотариален акт при
обстоятелствена проверка, следва да бъде изяснена процедурата по
снабдяване с такъв легитимиращ документ, както и неговата доказателствена
7
сила. Издаването на констативен нотариален акт за собственост е
предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато
нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за
сделка - чл. 586, ал.1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на
представени документи (чл. 587, ал.1 ГПК) или чрез т.нар. обстоятелствена
проверка, включваща разпит на трима свидетели (чл. 587, ал.2 ГПК). След
преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно
принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано
постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава
нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона
производство за проверка и признаване съществуването на правото на
собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК (както и
нотариалният акт за сделка) притежава обвързваща доказателствена сила за
третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта
лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на
нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният
извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение. Тъй като нотариалното
производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт
по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост,
може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в
доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така
и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било
прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне
легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не
е бил или е престанал да бъде собственик. Ищецът е оспорил констативният
нотариален акт, който съгласно Тълкувателно решение № 11/2012г.,
постановено по т. дело № 11/2012г. на ОСГК на ВКС не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Поради това
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът като оспорващ акта е следвало да докаже
своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание, за което съдът му е указал с Определение
№ 4427/01.02.2023г.
Съгласно приетия по делото Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност, същият е издаден въз основа на
постановление от 21.06.2002г. по обстоятелствена проверка. Съгласно чл.10,
ал. 5 от Наредба№ 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните
кантори постановленията по обстоятелствени проверки се пазят сто години,
като при изтичане на срока подлежат на предаване за поС.но съхранение в
съответния държавен архив. Въпреки това от събраните по делото
доказателства, се установява, че такова постановление не е налично в
държавния архив, нито при нотариус Илиана Спасова, рег. № 775 на НК,
район на действие СРС, приела служебния архив на нотариус Алексова, която
8
е издала нотариалния акт по чл. 587, ал. 2 ГПК. Нещо повече, с удостоверение
с изх. към РКП25-ГР94-380-[1], издадено то район „Красна поляна“ –
Столична община, се беше установено, че в архива на отдел „Управление на
общинската собственост, жилищен фонд, регистрация и контрол на
търговската дейност“ не е открита молба – декларация за извършване на
обстоятелствена проверка за сдобИ.е с документ за собственост на името на
А. К. А., ЕГН **********. Допълнително от събраните гласни
доказателствени средства, беше установено, че ищецът владее имота поС.но,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно от 1990г. С оглед на това съдът
намира за доказано несъществуването на признатото от нотариуса право на
собственост на праводателя на ответницата – А. А.. Съгласно правната теория
съдебната практика, обективирана в Решение № 215 от 04.11.2016г.,
постановено по гр.д. № 1543/2014г., ВКС, I ГО, правоприемникът, в
настоящия случай ответницата Г. Й., не може да придобие повече права от
своите праводатели – А. и Величка А.и. Тъй като се установи, че сграда с
проектен идентификатор 68134.1109.1248.4 и реална част с площ oт 110 кв.м
от поземлен имот с идентификатор 68134.1 109.1248 в периода м. март 1990г.
до м. март 2000г. са владяни от ищеца А. А., то неговия брат А. А. няма как да
е придобил същите давност, след което да ги прехвърли на ответницата.
Поради изложеното съдът приема, че предявеният иск по чл.124, ал.1
ГПК вр. чл. 79 ЗС е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на спорния имот. Доколкото главният иск е уважен, съдът не
следва да се произнася по предявения в условията на евентуалност
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК. На
основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъде отменен Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 068, том I, рег. №
63, по дело № 063 от 2002, вписан в Службата по вписванията под № 152, том
LVII, дело 13878/2002г. на нот. В. А., район на действие – СРС, вписан под №
262 в регистъра на НК.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът. В кориците на делото се съдържат доказателства за
сторени разноски в общ размер на 615,00 лева, от които 15,00 лева – държавна
такса за издаване на съдебни удостоверения, както и 600,00 лева – адвокатско
възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и съдействие
между А. А. и адв. И. К., САК (л. 23).
С Определение № 9745 от 14.03.2023г. ищецът е бил освободен от
заплащане на такси и разноски по делото. Поради това и съгласно чл. 78, ал. 6
ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на съда всички сторени
такси и разноски в производството. Същата следва да заплати на съда такси и
разноски в общ размер на 853,96 лева, от които 151,96 лева – държавна такса,
както и 702,00 лева – депозит за изготвяне на СТЕ.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК, предявен от А. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Ф.“, ул.
„Т.“ № 72 срещу Г. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Ф.“, бл. 69, ап.
3, че А. К. А. е собственик на сграда с проектен идентификатор
68134.1109.1248.4, съгласно приложената скица-проект № 15-1216795-
09.11.2021 г., издадена от СГКК във връзка с изменението на КККР, която е с
жилищно предназначение, еднофамилна, двуетажна и с проектна площ от 72
кв.м, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.1109.1248 по
одобрените КККР със Заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на изп.директор на
АГКК, находящ се в гр.София, район "К. п.", кв."Ф.", ул."Т." №72, с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване до 10 метра, при съседи на поземления имот: поземлени
имоти с идентификатори 68134.1109.1168, 68134.1109.1169, 68134.1109.1170 и
68134.1109.1247, идентичен с имот с пл.№ 506, отразен в кад. лист№ 377 на
кадастралния план от 1984г. и реална част с площ oт 110 кв.м от гореописания
поземлен имот с идентификатор 68134.1 109.1248 по КККР, включваща
незастроената площ от 38 кв.м и застроената площ от 72 кв.м. която реална
част е оградена с масивна ограда и граничеща на север с останалата част от
ПИ с идентификатор № 68134.1109.1248, на изток - с проход към дъното на
поземления имот, на юг - с ул."Т." и частично със сграда 68134.1109.1248.3. на
запад - частично с жилищната сграда с идентификатор №68134.1 109.1248.3 и
имот 68134.1 109.1249.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 068, том I, рег. №
63, по дело № 063 от 2002, вписан в Службата по вписванията под № 152, том
LVII, дело 13878/2002г. на нот. В. А., район на действие – СРС, вписан под №
262 в регистъра на НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Р. Й., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Ф.“, бл. 69, ап. 3 да заплати на А. К. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., кв. „Ф.“, ул. „Т.“ № 72, разноски по делото в
размер на 615,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК Г. Р. Й., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Ф.“, бл. 69, ап. 3 да заплати на Софийски районен съд
сума в общ размер на 853,96 лева – държавна такси и разноски в
производството, от които ищецът е бил освободен.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач А. К. А.,
ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10