Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
11.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16251 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от И.К.В.,
с която е предявен срещу Г. Ф. иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ
/отм./, за сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 05.06.2015 г. и причинено от водач без
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Претендира
законната лихва от датата на отказа на ответника да удовлетвори доброволно
претенцията и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие,
осъществило се на 05.06.2015 г., причинено от водач на моторно превозно
средство без застраховка „Гражданска отговорност“, в резултат на което са му
нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от
получените телесни увреждания.
Ответникът оспорва иска, оспорва настъпване на произшествието
по твърдяния от ищеца механизъм, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./:
С влязла в
сила на 04.02.2017 г. присъда № 5 от 19.01.2017 г. на Окръжен съд Пловдив по н.о.х.д.
№ 2336/2016 г. О.И.С. е признат за виновен в това, че на 05.06.2015 г. на път PDV при км.2+100 м., в землището на с.Христо Даново,
обл.Пловдив, при управление на лек автомобил „Опел Тигра“, с рег.№ *******, е
нарушил правилата за движение, а именно: чл.20 ал.1 ЗДвП – водачите са длъжни да контролират непрекъснато
превозните средства, които управляват, като при излизане на автомобила от
пътното платно настъпил удар в крайпътно дърво, с което причинил по
непредпазливост е причинил смъртта на пътник в автомобила - С.Й.В., а друг
пътник, возещ се на задната седалка - И.К.В., получил телесни увреждания
(установява се от мотивите на акта).
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което за настъпването на увреждането по механизма, приет от наказателния съд,
неговото авторство и причинените последици, настоящият състав е обвързан от
присъдата на наказателния съд. По силата на чл.305 НПК присъдата се състои от
три части: уводна част, мотиви и диспозитив (за разлика от гражданскоправното
решение, което по изрична разпоредба на закона представлява диспозитива на
съдебния акт). Ето защо, бидейки обвързан от присъдата, гражданският съд е
обвързан от всички изводи на наказателния съд, обективирани в мотивите на
постановения акт. Установява се от мотивите на процесната присъда, че при
настъпване на произшествието като пътник е пострадал и ищеца в настоящото
производство И.К.В., пътувал на задната седалка. Това се потвърждава и от
представените писмени доказателства, представляващи медицински документи.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищецът е получила травматични увреждания: контузия и разкъсно-контузна рана на окосмената част на главата,
мозъчно сътресение, контузия на шията, контузии на корема, на долната част на
гърба, таза и лявото бедро. Ударите се дължат на нанесени удари в областта
на главата, тялото и крайниците от вътрешността на автомобилното купе и при
изпадане на тялото на пътника върху пътната настилка. Спешна медицинска помощ
ищецът е получил в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където са му извършени
изследвания и хирургична обработка на раните, след което е освободен за домашно
лечение. Раната на главата е зараснала в срок от 10 дни с остатъчен белег в
окосмената част на главата, мозъчното сътресение е отзвучало за срок от два
месеца. Общо лечебният и възстановителен период за травмите от произшествието е
приключил за срок от 2 месеца. Болките са били най-интензивни през първите 30
дни, когато ищецът е имал прояви на главоболие и световъртеж, които водели и до
затруднения при придвижването. Към момента здравословното състояние на ищеца е
стабилизирано, липсват данни за негативни последици или усложнения.
От
показанията на свидетеля А..М., приятел на ищеца, се установява, че след
инцидента в продължение на 2 месеца ищецът е бил на легло, обгрижван от
близките си, отказвал е да излиза и да се вижда с приятели, изпитва страх да
пътува с автомобил, продължава да се оплаква се от болки във врата и ребрата.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. От присъдата и заключението на съдебно медицинската експертиза се установи
противоправното деянието на водача и причинната връзка между произшествието и
травматичните увреждания на ищеца.
При така установените
факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ
(отм.) - претърпени неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания,
получени при ПТП, което е настъпило на територията на Република България и е
причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач, български гражданин, няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В полза на ищеца е
възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, представляващи физически болки и страдания и негативни изживявания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вида и броя на уврежданията – мозъчно
сътресение и контузии на главата, тялото и крайниците; интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване и как уврежданията са му
се отразили с оглед неговата възраст, начин на живот и среда. Лечението на ищеца
е продължило в период от 2 месеца, към
момента е налице пълно възстановяване. При така установените факти и
съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо понесените шок
и негативни емоционални преживявания, съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 15000 лв.
Основателно
е възражението на ответника за съпричиняване. По делото от авто-техническата и
медицинската експертиза, се установява, че процесният автомобил е бил снабден с
колан за пътниците на задната седалка и че при настъпване на произшествието ищецът
не е бил с поставен предпазен колан. За да достигне до този извод вещите лица са
съобразили изпадането на тялото на пострадалия от автомобила след настъпване на
удара. Според медицинската експертиза уврежданията щяха да са по-малко на брой и
с по-малка тежест, ако пострадалият е бил с предпазен колан, а мекотъканните
увреждания, получени от изпадане на тялото от автомобила, нямаше да се получат.
Поради това съдът намира, че са налице предпоставките определеното обезщетение
да бъде намалено поради съпричиняване. При преценка в каква степен понесените
от ищеца вредни последици са настъпили от липсата на поставен колан, съответни
– с колко да бъде намалено обезщетението, съдът отчита обстоятелството, че при
поставен предпазен колан травматични увреждания биха били в по-малък обем,
поради което застрахователното обезщетение следва да се намали с 1/5 на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД – до сумата от 12000 лв.
Съгласно
чл.288, ал.7 КЗ /отм. Гаранционният Ф. дължи лихва за забава от датата, на
която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице,
който не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията. Видно от писмо изх. № 24-01-148/09.06.2016 г. по искането за
заплащане на обезщетение ответникът е постановил отказ на 09.06.2016 г. (л.7), поради
което лихва за забава се дължи от тази дата.
По
разноските:
На
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 686,40
лв., включващо ДДС.
На ответника
следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата
от 330 разноски, включваща юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
на 300 лв.
Ответникът
следва да заплати по сметка на Софийския градски съд дължимата държавна такса в
размер на 480 лв. и разноски за експертизи в размер на 150 лв. на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на И.К.В., ЕГН:**********, на основание
чл.288, ал.1, т.2 КЗ /отм./ сумата от 12000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от произшествие,
осъществено на 05.06.2015 г., по вина на водач на неидентифицирано моторно
превозно средство, заедно със законна
лихва от 09.06.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 30000 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да
заплати на адв.П.К., адрес: ***0, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 686,40 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с включен ДДС.
ОСЪЖДА И.К.В., ЕГН:**********, да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл.78, ал.3,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 330 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 480 лв., представляваща държавна такса
и сумата от 150 лв., представляваща разноски.
Решението
е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника – О.И.С.,
ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: