№ 46441
гр. София, 07.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от Д. АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело №
20251110114269 по описа за 2025 година
В съдебно заседание от 14.10.2025 г., съдът остави без уважение
исканията на ответника, заявени в отговора на исковата молба по оспорване
на автентичност на документи във връзка с реституционната преписка:
решение № 51 от 31.03.1997 г. на ********** и решение № 51 от 30.03.1994 г.
на **********, решение от 17.11.1994 г. на СРС, 48 състав по гр.д. №
4351/1994 г. на СРС, съдебно- техническа експертиза от 02.11.1994 г. и скица
към него от 02.12.1994 г., както и нотариален акт № 32, рег. № ***, дело ****/
1943 г. В същото съдебно заседание, процесуалният представител на
ответника – адвокат В. изрази несъгласие с постановения акт и оспори
правилността му, което според настоящия състав има характер на искане за
отмяна или изменение на постановеното определение.
След повторен анализ, съдът намира, че с отговора на исковата молба,
ответникът твърди, че е собственик на процесния имот на основание чл. 17а от
ЗППДОП(отм.), евентуално придобивна давност, като оспорва по
автентичност и/или съдържание писмените документи по реституционната
преписка, твърди, че договор за доброволна делба от 02.11.1999 г. / лист 34-
35/ е нищожен, тъй като не са участвали всички съсобственици. Оспорва като
нищожно и незаконосъобразно решението за възстановяване на имота на
наследниците на Кръстьо Хаджийски.
В съдебно заседание, съдът прие, че е недопустимо да извършва косвен
съдебен контрол на решение на **********, доколкото е бил осъществен пряк
съдебен контрол. В този смисъл и влязло в сила решение от 24.01.2023 г. по
т.д. 2426/2022 на Апелативен съд София, недопуснато до касационно
обжалване по к.гр.д. № 14269/2025 г. на ВКС, с което е прието, че по
отношение на решението на ПК е упражнен пряк съдебен контрол и съдът не
може да преразглежда валидността и материалната законосъобразност на акта
и по-специално налице ли са били пречки за възстановяване на имота в реални
граници. В същия смисъл е и константната съдебна практика по въпроса. Ето
защо, съдът не намира основание да измени определението си в тази част.
В допълнение на горното следва да бъде посочено, че лица, които не
1
заявяват свои права към обобществяването на земята, не могат да възразяват,
че ищецът, съответно неговият наследодател, не е бил собственик и
следователно не е правоимащ по ЗСПЗЗ и да оспорват идентичността на
обобществения и възстановения имот, тъй като на практика с това възражение
се повдига спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, страни по който
могат да бъдат само лица, които са заявили имота за възстановяване, което се
явява и самостоятелно основание за недопустимост на направените
оспорвания на документите по реституционната преписка.
На следващо място, съдът констатира, че ответникът оспорва по
автентичност писмени доказателства, представени към исковата молба, които
вече са били представени в развилото се на три инстанции между същите
страни исково производство по гр.д. №3230/2020 г. на СГС и въз основа на
които ищците са обосновали правния интерес от водене на отрицателен
установителен иск за собственост срещу ответника, именно: решение № 51 от
31.03.1997 г. на ********** и решение № 51 от 30.03.1994 г. на **********,
решение от 17.11.1994 г. на СРС, 48 състав по гр.д. № 4351/1994 г. на СРС,
съдебно- техническа експертиза от 02.11.1994 г. и скица към него от
02.12.1994 г., както и нотариален акт № 32 рег. № ***, дело ****/ 1943 г. По
гр.д. 3230/2020 г. на СГС е била приобщена административна преписка в
заверен препис от ********************************************* с
молба с вх. 260219 от 04.01.2021 г. / л. 322 – л. 460 по гр.д. № 3230/2020 г. на
СГС, което представлява официално заверен препис по чл. 183 ГПК и
удовлетворява изискването на посочена разпоредба / Така Решение № 362 от
15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 536/2010 г., II г. о., ГК /, както и в същото дело
са представени от ищците същите писмени доказателства – например на л. 9,
л. 203 – л. 205, л. 244-л.246, като в сроковете по чл. 193, ал. 1 ГПК,
документите не са оспорени по отношение на тяхната автентичност от същото
ответно дружество.
Със задължителните разяснения в ТР № 5 по тълк. д. № 5/2012 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че правото да се оспори истинността на представен по
делото документ, чрез процедурата по чл. 193 ГПК може да се упражни в
предвидения в чл. 193, ал. 1 ГПК срок - най-късно с отговора на
процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила - в
отговора на исковата молба ответникът следва да оспори представения при
предявяване на иска документ, а ищецът следва да оспори представения с
отговора документ в първото заседание. Представеният в съдебно заседание
документ може да бъде оспорен най-късно до края на това заседание.
Пропускането на срока по чл. 193, ал. 1 ГПК лишава страната от правото да
оспори истинността на документа. Това е правната последица от
неупражненото в срок процесуално право. Целта на тази преклузия е да
обезпечи разглеждане на делото в разумен срок и да стимулира страната да
прояви процесуална активност и дисциплина. Изгубвайки правото да оспори
истинността на документа в рамките на висящия процес, страната губи и
правото по исков ред да установи неговата неистинност, следователно и
правото на страната да оспорва истинността на същия документ в друго
производство. Ако се приеме обратното становище, то се обезсмисля и ефекта
2
на предвидената процесуална преклузия в чл. 193 ГПК, както и тази в чл. 133
ГПК. Ето защо, настоящият състав приема, че оспорванията на автентичност
на горепосочените документи се явява недопустимо и на това основание.
Същото е разрешението и за протокол от 16.01.2009 г., за който в гр.д. №
3230/2020 г. на СГС е открито производство по чл. 193 ГПК, но с влязлото в
сила решение на САС е прието, че оспорването на истинността на документа е
останало недоказано. Трасировъчната скица от 2009 г. е представена – л. 243
по гр.д. 3230/2020 г. на СГС, но не е оспорена по автентичност в предходното
производство, поради което оспорване на автентичност се явява
преклудирано. Тук е мястото да се подчертае и приетото в мотивната част на
ТР № 5 по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС , че процесуалните преклузии
имат и извънпроцесуален ефект, който касае стабилитета на съдебното
решение и правните му последици.
С отговора на исковата молба, ответникът въвежда и твърдение за
нищожност на договора за доброволна делба, обективиран в договор за
доброволна делба от 02.11.1999 г. с вх. рег. № 27043 / лист 34-35/, тъй като
твърди, че в делбата не са участвали всички наследници, поради което следва
да бъде разпределена доказателствената тежест на ответника да установи
нищожност на договора за доброволна делба на соченото от същия основание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника, че е негова тежестта да докаже нищожност на
договора за доброволна делба, обективиран в нотариален акт от 1999 г. на
соченото от същия основание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изменение на
определение от 14.10.2025 г. в останалата част като неоснователно.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3