Решение по дело №340/2025 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 248
Дата: 6 юни 2025 г.
Съдия: Силвия Цветкова Кръстева
Дело: 20254400500340
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Плевен, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500340 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от М. П. К. с ЕГН********** срещу
Решение рег. № 188/ 14. 2. 2025 г. по гр. д. № 5825/ 2024 г. по описа на РС-
Плевен.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на
решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде
уважен предявения иск , като бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Въззиваемият „ИКОНОМИЧНИ ЕКО СИСТЕМИ“ ЕООД с
ЕИК********** е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна и
решението на районния съд следва да бъде потвърдено. Отправено е искане
делото да се разглежда в отсъствие на въззиваемия.
1
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявения от М. П.
К. иск срещу „ИКОНОМИЧНИ ЕКОСИСТЕМИ“ ЕООД – Плевен с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетение в размер на 15 000 лв. за
причинени неимуществени вреди вследствие на противоправно бездействие
на служители на ответното дружество изразяващо се в лишаване на ищеца от
ползване на асансьор в жилищна сграда, находяща се в гр. Плевен, ул.“Иван
Данов“№10, вх.Б.
С решението М. П. К. е осъден на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати
на „ИКОНОМИЧНИ ЕКОСИСТЕМИ“ ЕООД – Плевен направените по делото
разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по
делото доказателства е приел, че е налице влязло в сила решение на ОС на
етажната собственост на 25. 09. 2023 г., с което са установени задължения на
ищеца в размер на 746, 46 лв. такса за асансьор и за ел енергия за асансьор.
Взето е решение да бъде предоставен чип за ползване на асансьора след
изплащане на задълженията от ищеца. Съдът е установил, че решението не е
обжалвано от ищеца и е влязло в сила, като е прието, че е налице
противоправно бездействие на служители на ответника като не са
предоставили чип за асансьора за ползването му на ищеца. Прието е, че
ответното дружество не е действало неправомерно, тъй като е изпълнявал
решението на общото събрание на етажната собственост.
Съдът е приел, че по делото не са установени другите елементи от
фактическия състав на деликта. Съдът подробно е обсъдил представените
писмени доказателства относно заболяванията на ищеца, като причините за
тези заболявания са свързани с възрастта му, в резултат на което са се
обострили. Районният съд е посочил, че липсват доказателства затова, че
заболяванията са се появили или усложнили от изкачването на стълби или
завъртания на междустълбищните площадки, както и че ищецът е претърпял
2
болки и страдания вследствие на действието или бездействието на
служителите на ответното дружество.
Въз основа на анализа на доказателствата по делото
първоинстанционнит съд е приел, че липсва противоправно действие на
ответника и установени неимуществени вреди за ищеца, съответно липсва
причинно- следствена връзка между действията на ответника и твърдяните
вреди от ищеца, поради което е отхвърлил иска като неоснователен.
Въззивният съд счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
От доказателствата по делото става ясно, че въззивникът е натрупал
задължения към етажната собственост по отношение на такса за асансьор и ел.
енергия за асансьор в размер на 746, 46 лв. , като за периода от месец ноември
2021 г. до месец октомври 2024 същият е заплащал частично разходите за пет
месеца.
Видно от взетите решения на ОС на етажната собственост на 25. 09.
2023 г. по т. 3 от дневния ред е прието да се предостави комбиниран чип на
всеки от етажната собственост за отваряне на входната врата и за ползване на
асансьора от лицата, които заплащат такса. Видно от доказателствата
представени от ответника по иска ищецът не е заплащал разходите си за
етажната собственост, като е натрупал задължения за асансьор общо в размер
на 97, 50 лв. и за фонд ремонт и обновяване в размер на 216 лв., както и други
разходи описани в представеното извлечение за задълженията на ищеца.
Същият е заявил пред съда, че с предоставения му чип може да отвори
входната врата, но не може да ползва асансьора, като възразява срещу
дължимите от него разходи, но липсват данни да е оспорил решения на ОС на
етажната собственост и съответно да са налице съдебни актове, с които тези
решения да са отменени. Въз основа на обсъдените доказателства въззивният
съд приема, че липсва противоправно поведение на ответното дружество и на
неговите служители, тъй като ответникът е изпълнявал решение на ОС на
етажната собственост чрез своите служители, като липсват данни за
неизпълнение от служителите на волята на управителните органи на
ответника, което да е довело до противоправно поведение, което да обоснове
деликта по чл. 49 ЗЗД. В тази връзка следва да се има пред вид, че по делото
липсват каквито и да са данни за направени опити от ищеца да заплаща
3
натрупаните задължения към етажната собственост или за опити за
разсрочването им или за опрощаването им, за което компетентност има ОС на
етажната собственост.
В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие изкачването по
стълбите на етажната собственост ежедневно ищецът е получил безсъние,
нарушение на вестибуларния апарат, опасност от спукване на вена на крака,
болки в кръста и краката, бил е в прединфарктно състояние, имало е два
случая на колабиране на ищеца на стълбите,постоянна депресия и нервно
психическо състояние. От представените по делото писмени доказателства не
се установяват твърдяните от ищеца заболявания или болестни състояния,
както и че такива са вследствие на ежедневното изкачване на стълбището във
входа. Безспорно възрастта на ищеца и местонахождението на жилището на
седмия етаж в съчетание с ежедневно изкачване и слизане по стълбището и
констатирани заболявания в представените епикризи усложняват общото
здравословно на ищеца, но по делото липсват данни как изложените
обстоятелства в съчетание са се отразили на здравето на ищеца съобразно
твърденията в исковата молба. В производството ищецът не е посочил гласни
доказателства, не е направено искане за допускане на съдено - медицинска
експертиза, поради което твърденията за претърпени неимуществени вреди
вследствие невъзможността му да ползва асансьор и ежедневното ползване на
стълбището за достъп до жилището и излизане от входа на блока не са
доказани. При така изложените съображения съдът счита, че предявеният иск
е неоснователен и недоказан.
Като е достигнал до аналогичните фактически и правни изводи
районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което на
основание чл. 271, ал.1, пр.1 и чл. 272 ГПК следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80
ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция в размер на
300 лв., за което е представено платежно нареждане за внесена сума от 300 лв.
от въззиваемия на процесуалния представител адв. М. И..
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 и чл. 272
ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение рег. №
188/ 14. 2. 2025 г. по гр. д. № 5825/ 2024 г. по описа на РС- Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК М. П. К.
с ЕГН********** да заплати на„ИКОНОМИЧНИ ЕКО СИСТЕМИ“
ЕООД с ЕИК********** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т. 1, пр.1 ГПК подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5