Определение по дело №1317/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1296
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Весислава Иванова
Дело: 20211000601317
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1296
гр. София, 14.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова

Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601317 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано
по жалба на осъдения Б. Н. Н. срещу протоколно определение от 24.11.2021 г. на Софийски
градски съд (СГС), Наказателно отделение, 28. състав, постановено по н.ч.д. № 4343/21 г. С
определението е оставена без уважение молбата на осъдения да бъде освободен от
изтърпяване на останалата част от наказанието му.
В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е подадена по пощата на
29.11.2021 г.) осъденият е подал частна жалба, с която иска определението да се отмени, тъй
като счита, че искането му за предсрочно условно освобождаване е отхвърлено
несправедливо. Не са изложени аргументи в подкрепа на това становище. Посочено е, че
такива ще бъдат споделени след запознаване с мотивите.
Като съобрази жалбата и доказателствата по делото, съдът прие следното:
Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите,
подадена е в срок и от лице с право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предвид липсата на конкретни оплаквания от страна на осъдения, произнасянето на
въззивния съд е резултат от пълна служебна проверка. Следва да се отбележи, че осъденият
е бил запознат с мотивите на съда, тъй като определението е било постановено в
проведеното открито съдебно заседание и в присъствието на Б.Н..
Въззивният съд не установи допускането на процесуални нарушения в дейността на
първия съд. Спазено е било правото на лишения от свобода да участва в съдебното
заседание, подсигурен му е бил защитник и е бил изслушан от съда.
Първостепенният съд не е нарушил и материалния закон, а преценката му да остави
без уважение молбата на осъдения за предсрочно условно освобождаване е базирана на
извода му, че превъзпитателният процес следва да бъде продължен с оглед факта, че рискът
от рецидив все още е в сравнително високи стойности – 65 точки, а и продължават да са
налице проблемни зони, които не са преодолени. Този извод на съда е основан на данните от
доклада на инспектора по социална дейност и възпитателна работа (ИСДВР) и в
съответствие със становището на началника на затвора.
Извършвайки собствена оценка на наличните в досието на лишения от свобода
1
документи, както и на дадените становища от служители от затворническата
администрация, въззивният съд намира за обоснован крайния извод на първата инстанция.
Въз основа на доказателствата правилно е отчетена релевантната за изясняването на
предмета на делото фактология, съобразно която в момента осъденият търпи наказание
лишаване от свобода от 2 години и 4 месеца, наложено му по н.о.х.д. № 7855/20 г. на СРС,
влязло в сила на 7.1.2021 г., за деяние, извършено в условията на опасен рецидив. От това
наказание лишеният от свобода е изтърпял (към датата на разглеждането на делото в СГС)
фактически 1 година, 9 месеца и 11 дни, от които 10 месеца и 18 дни - предварителен арест;
от работа – 2 месеца и 13 дни или всичко 1 година, 11 месеца и 24 дни. Остатъкът за
изтърпяване възлиза на 4 месеца и 6 дни, от чието изтърпяване осъденият иска да бъде
освободен под условие.
В началото на корекционната работа с осъдения рискът от рецидив, видно от
първоначалния доклад, е бил определен на 65 точки. Такъв е и към настоящия момент, тоест
няма снижаване. За проблемни зони са били очертани съдебното минало на Н. (многократно
осъждан); отношение към правонарушението (приема отговорността за стореното, но се
стреми да се оневини и не показва съжаление към жертвите); начин на живот и обкръжение
(обичайните дейности подтикват към извършване на правонарушения, криминално
обкръжение, безразсъдно и рисково поведение); умения за мислене (не разпознава
проблемите в тяхната цялост, не вижда, че могат да се повтарят и не може да дефинира ясно
стъпките, които да предприеме за решаването на проблемите. Като ресурси са отчетени
възможността за трудова ангажираност, отсъствието на алкохолна и наркотична
злоупотреба и на емоционални проблеми.
Рискът за вреди за обществото е бил определен като среден, за известен възрастен в
обществото и за персонала – висок, а този за самия осъден – среден. В първоначалния
доклад е отразено също, че рискът от сериозни вреди е вероятен, но не непосредствен, освен
ако не настъпи промяна в обстоятелствата.
В първоначалния план на присъдата, изготвен на 25.1.2021 г. за заложени цели и
задачи в две зони: Нагласи и Умения за мислене. И в двете е предвиден срок от по една
година за осъществяването на целите и задачите. Последните са дефинирани като: подкрепа
и мобилизиране на нагласите за законосъобразен начин на живот и промяна на криминалния
тип и начин на мислене.
В изготвения актуален доклад по повод направеното от осъдения иск е отбелязан
същия риск от рецидив – 65 точки и са очертани същите проблемни зони като в
първоначалния доклад. Прави впечатление, че констатациите са почти идентични, като
отлика се наблюдава само по отношение на риска спрямо персонала, който е определен на
нисък. Отбелязано е също, че заложените в плана цели и задачи за изпълнение се
изпълняват, но не са изпълнени в тяхната цялост, а принципът на прогресивната система при
изпълнение на наказанието не е реализиран. Наблюдението на поведението на осъдения е
мотивирало становището на ИСДВР, отразено в актуалния доклад, че Н. е солидарен към
затворническата общност, общува с ограничен кръг хора, избягвайки конфликтни ситуации.
Досието на осъдения разкрива, че той е бил награждаван три пъти за констатирана
позитивна линия на поведение и с цел поощряване на тази нагласа. Не е бил наказван, тъй
като спазва режимните правила и не допуснал нарушения.
От 15.7.2021 г. осъденият е назначен на работа в кухнята на затвора, където работи и
понастоящем.
Престъплението, за което Н. търпи сегашното наказание е за причиняване на средна
телесна повреда, извършено в условията на опасен рецидив. Преди това е осъждан
многократно, а три пъти е изтърпявал наказания лишаване от свобода (10 месеца по н.о.х.д.
№ 1553/14 на СРС; 2 години по н.о.х.д. № 18187/13 на СРС; 4 години по н.о.х.д. № 5124/15
на СГС) за грабежи, последният от които в условията на опасен рецидив.
Първоначалният строг режим не е бил заменен с по-лек.
2
Становищата на служителите от затворническата администрация са отрицателни и в
насока, че макар да има положителни промени и да е постигнат напредък, работата с
осъдения следва да продължи.
При тези факти се налага извод, че предният съд обосновано е заключил, че е налице
само едната от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно условно
освобождаване, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му
наказание (каквото е изискването за случаите на опасен рецидив), но не е налице втората -
доказателства за поправянето му.
Осъденият е за четвърти пореден път в системата на пенитенциарните заведения.
Съдът и друг път е изразявал принципната си позиция, че в подобни случаи, за да се приеме,
че по-нататъшният престой на лишения от свобода в затвора е ненужно ограничение, е
необходимо да има висока степен на сигурност, че той не представлява риск за обществото
и че целите на наказанието са изпълнени, което означава, че деецът се е поправил и
превъзпитал и може да бъде контролиран в условията на свобода до изтичане на съответния
срок без да е нужно продължаването на престоя му в затвора.
Поведението на осъдения не бележи изключителност в насока на поправянето му,
отличаващо се от дължимото спазване на правилата в местата за лишаване от свобода.
Запазването на риска от рецидив в първоначалните му стойности и липсата на снижаване на
рисковете за обществото и за конкретен възрастен от него (все още висок) не създават
сигурност, че в условията на свобода Н. няма да представлява заплаха за обществения ред и
правата на гражданите. Все още не е постигнат необходимия успех в зоната за промяна на
криминалните нагласи, а това е особено съществено предвид съдебното минало на Н..
Поведението му не е било обект на наблюдение и в условията на по-слаб контрол,
доколкото режимът на изтърпяване на наказанието не е бил смекчен.
Положителна промяна е налице (полагане на труд, цялостна позитивна линия на
поведение) и осъденият е надлежно поощряван да я следва, като е бил награден три пъти.
При все това, продължават да съществуват проблемни зони, в които трябва да се преодолеят
дефицитите, и е налице риск от рецидив в средни стойности.
Съдът е последователен във виждането си, че възможността за условно предсрочно
освобождаване не е абсолютна и не се предпоставя само от изтичането на определен срок.
Нужно е осъденият да е дал доказателства за поправянето си, а в случая не са налице
достатъчно такива, доколкото не е налице устойчива и необратима линия на положително
поведение, която да даде сигурност, че в условията на свобода деецът не би представлявал
риск за обществото.
За да се постигне надеждност в прогнозата за очакваната успешна ресоциализация на
осъдения, усилията за поправянето му следва да продължат. От съществено значение за
поправянето на лишения от свобода е осъзнаването, осмислянето и формирането на
адекватно отношение към причините, обусловили престъпен начин на живот, за да постигне
и формиране на действително желание за промяна в поведението си чрез решимост за
законосъобразно препитаване и зачитане на правата на останалите членове на обществото.
Мотивиран от изложените съображения, съставът на апелативния съд намери, че
обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и
на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.11.2021 г. на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 28. състав, постановено по н.ч.д. № 4343/21 г., с което е оставена
без уважение молбата на лишения от свобода Б. Н. Н. за освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4