№ 189
гр. Велико Търново , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000415 по описа за 2020 година
С Решение № 255/11.11.2019 год. по т. д. № 261/2018 год. Русенският окръжен съд
признал за установено в отношенията между страните, че „Полисан“ АД – гр. Русе и
„Полисан Трейд“ АД – гр. Русе дължат солидарно на „Уникредит Булбанк“ АД – гр.
София сумата 500 000 щатски долара, представляваща част от непогасена главница в
размер на 2 500 000 щатски долара по Договор за банков кредит под условие поемане
на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни
акредитиви № RC-1037/03.06.2016 год. и анекси към него, ведно със законната лихва от
05.06.2018 год. до окончателното погасяване, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 3873/2018 год. по
описа на РРС.
Осъдил „Полисан“ АД и „Полисан Трейд“ АД да заплатят на „Уникредит
Булбанк“ АД разноски за заповедното производство в размер на 16 760.90 лв. и
разноски за исковото производство в размер на 18 292.90 лв.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е уважен по
отношение на „Полисан“ АД (в несъстоятелност), е подадена от дружеството чрез
изпълнителния директор Л. Вълков. Счита, че по делото не е установено по безспорен
начин ищецът да има вземане от дружеството в претендирания размер. Съдът е
допуснал съществени процесуални нарушения. Другият ответник е оспорил подпис
1
под документ, но графологична експертиза не е назначена. Липсват мотиви на съда
защо не е уважил направеното доказателствено искане. От доказателствата по делото
не се установява основанието, на което е издаден акредитив реф. №
961LC11161581R9Т, както и че същият е издаден във връзка с приложения договор за
кредит.
В писмения си отговор въззиваемото дружество „Уникредит Булбанк“ АД чрез
юрисконсулт Кр. Атанасов заема становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата. Вземанията на кредитора са приети от съда по несъстоятелността и в
законоустановения едномесечен срок длъжникът не е завел срещу банката отрицателен
установителен иск. Поради това, жалбата е недопустима. Тя е и неоснователна, тъй
като в тежест на ответниците е било да докажат, че подписите под нареждането за
плащане на акредитива не е на законния представител на дружеството. Те не са
ангажирали доказателства и не са направили съответните доказателствени искания. По
отношение на основанието за издаване на акредитива – по делото са представени
доказателства, че страните са се съгласили да бъде издаден акредитива, но и че същият
е предявен на банката в уговорените срокове и е платен на бенефициента. Чрез
експертизата е установено, че задължението е отразено в счетоводството на банката и в
това на жалбоподателя.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Предмет на разглеждане са установителни искове по чл. 422 от ГПК за
съществуване вземанията на ищеца „Уникредит Булбанк“ АД към ответниците
„Полисан“ АД (н) и „Полисан Трейд“ АД – при условията на солидарност, в размер на
500 000 щатски долара, представляващи част от непогасена главница в размер на 2 500
000 щатски долара по Договор за банков кредит под условие поемане на кредитни
ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № RC-
1037/03.06.2016 год., ведно със законната лихва от 05.06.2018 год. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 2255/07.06.2018 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от
08.06.2018 год. (ч. гр. д. № 3873/2018 год. по описа на РРС).
В частта, с която предявеният иск по чл. 422 от ГПК е уважен по отношение на
„Полисан Трейд“ АД, решението е влязло в сила (въззивната жалба на дружеството е
върната с влязло в сила разпореждане от 29.01.2020 год.).
Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
2
По отношение на допустимостта на производството въззивният съд се е
произнесъл с определението си по чл. 267 от ГПК – оставил е без уважение искането
на „Уникредит Булбанк“ АД за прекратяване на производството по делото на осн. чл.
637 ал. 2 от ТЗ поради наличие на хипотезата на чл. 637 ал. 3 т. 2 от ТЗ (подадено от
длъжника възражение срещу списъка на приетите вземания).
Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд за
основателност на предявения иск по чл. 422 от ГПК и препраща към тях на осн. чл. 272
от ГПК.
Безспорно по делото е възникването на облигационно отношение между ищеца
„Уникредит Булбанк“ АД и ответника „Полисан“ АД по сключен между тях Договор
№ RC-1037/ 03.06.2016 год. за банков кредит под условие - за поемане на кредитни
ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви. Кредитът
е с лимит 2 650 000 щатски долара и е предназначен за поемане на кредитен
ангажимент под формата на гаранция/контрагаранция/акредитив и/или за погасяване за
сметка на кредита на суми, дължими на банката. Уговорено е, че при плащане от
страна на банката по поет по договора ангажимент, условният кредит се трансформира
в ефективен и се оформя в кредит, който е изискуем от датата на извършеното от
банката плащане. Приложими по отношение на издадените гаранции и акредитиви са
общите условия на банката.
Изрично в чл. 4.1.1. от договора е посочено, че бенефициент по договора е Coral
Energy PTE LTD.
По договора е издаден акредитив с реф. № 961LCII161581R9T в полза на „Корал
Енерджи“ за сумата 2 650 000 щатски долара.
На 15.07.2016 год. кредитополучателят „Полисан“ АД е депозирал в банката
Нареждане вх. № 0878-58-058430/15.07.2016 год. относно акредитив реф. №
961LCII161581R9T на стойност 2 650 000 щатски долара с бенефициент Coral Energy
PTE LTD. С нареждането е уведомил банката, че приема представените документи
(фактурата по акредитива и придружаващото я писмо), че потвърждава плащането на
сумата 2 650 000 щатски долара, която да бъде осигурена по сметка на дружеството в
банката и оторизира банката да начислява и събира дължимите комисионни и разноски.
Подписът върху нареждането е положен от Л. В. В., видно от заключението на
съдебно-графологичната експертиза. Според вписванията в търговския регистър по
партидата на „Полисан“ АД, към датата на издаване на нареждането Л. В. В. е бил
представляващ дружеството.
Банката е извършила плащане въз основа на нареждането и въз основа на
3
уговорките в договора условният кредит се е трансформирал в кредит, незабавно
изискуем. С анекси от 09.06.2017 год. и от 09.08.2017 год., подписани от страните,
крайният срок на договора е променен на 15.08.2017 год., а след това – на 30.05.2018
год., като е договорен и начин за погасяване на кредита.
Според заключението на съдебно-икономическата експертиза,
кредитополучателят е изплатил по кредита сумите 150 000 щатски долара главница,
85 099.75 щатски долара договорна лихва върху главница, 187.02 щатски долара
договорна лихва върху просрочена главница и 5 552.78 щатски долара наказателна
лихва. Към 05.06.2018 год. задължението на „Полисан“ АД към „Уникредит Булбанк“
АД възлиза на 250 000 щатски долара главница, 41 820.13 щатски долара договорна
лихва, 5 709.85 щатски долара лихва върху просрочена главница и 13 750 щатски
долара наказателна лихва.
Предвид изложеното по-горе, предявеният иск по чл. 422 от ГПК се явява
основателен и доказан. Жалбоподателят-ответник не е изпълнил задължението си като
кредитополучател по сключения с ищцовата банка договор за кредит да върне заетата
сума (чл. 430 ал. 1 ТЗ) и вземането на банката в претендирания размер съществува (не
е погасено).
Първостепенният съд е достигнал до същия извод, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Напълно несъстоятелни са доводите на жалбоподателя във въззивната жалба.
Първостепенният съд е допуснал графологична експертиза и е ценил изготвеното
заключение заедно с останалите събрани доказателства, в този смисъл – твърденията в
жалбата са неверни. Безспорно основанието за издаване на акредитивът е сключения
между страните договор, в който изрично са уговорени размера, целта и бенефициента
по него.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да внесе в
полза на бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 16 610 лв., която следва да бъде
събрана от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 255/11.11.2019 год. на Окръжен съд – Русе по т.
д. № 261/2018 год. по описа на същия съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Полисан“ АД (в несъстоятелност) – гр. Русе, ЕИК *********, да
4
заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата 16 610 лв. (шестнадесет хиляди
шестстотин и десет лева)ДТ по въззивната жалба.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5