№ 31
гр. Б. 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Божана Манасиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора А. Ст. А.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221200600826 по описа за 2022 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по протест на прокурор от
Районна прокуратура Б. Териториално отделение /ТО/ гр. Р. и е за проверка на
невлязлата в сила присъда №12 от 31.05.2022 год., постановена по нохд № 282/2021 год.
по описа на Районен съд гр.Р..
С цитираната присъда подсъдимия Д П. Д., с ЕГН-**********, с адресна регистрация в
гр.Р. е признат за невиновен в това, че на неустановена дата през месец ноември 2018 г. в гр.
Р., в съучастие като съизвършител с Е. М. И. от гр. Р., чрез използване на техническо
средство - отвертка и чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот
/повреждане чрез отвертката на прозорец на къща, находяща се в гр. Р., ул. „И.“ № 17/ е
отнел чужди движими вещи - един брой телевизор марка и модел „Т. 32880 N13“,
неработещ, на стойност 20.00 /двадесет/ лева и един брой телевизор марка и модел „Р. 4112
FHD LED“ на стойност 579.00 /петстотин седемдесет и девет/ лева, с обща стойност на
вещите 599.00 /петстотин деветдесет и девет/ лева, от владението на А. И. Г. и М. Б. Г.,
двамата от гр. Б. Д., обл. К., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
откраднатите вещи са били заместени - престъпление по чл. 197, ал. 1, т. 3 от НК, във вр. чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради
което и на основание чл. 304 от НПК решаващият съд го е оправдал. С цитираната присъда
РС е постановил и след влизане на присъдата в сила, телевизор марка и модел „Т. TE 32880
1
N12“, приобщен по делото като веществено доказателство, да бъде върнат на лицата, които
са упражнявали фактическа власт върху него до момента на отнемането му, а именно: - А.
И. Г. и М. Б. Г..
Недоволен от така постановената присъда останал прокурора, който в протеста си и
допълнението към него твърди, че атакуваната присъда е неправилна и следва да бъде
отменена, а въззивната инстанция да постанови нова такава, с която да признае за виновен
подсъдимия Д. по повдигнатото му обвинение и да му наложи наказание. Излага
съображения срещу доводите на РС , че по делото не са събрани безспорни доказателства,
от които да се направи несъмнен извод за виновно поведение на Д.. Твърди, че е съгласен с
това , че доказателствения материал „…не е голям по обем…“, но намира, че напълно следва
да се кредитират показанията на свидетеля Е. И., дадени пред съдия, след като е последния е
постигнал споразумение за решаване на делото със същото обвинение, както и намира, че
показанията на свидетеля Т.- полицейски служител, оперативен работник, който е провел
беседи с Д. и И. следва да бъдат кредитирани. Намира, че за постановяване на осъдителна
присъда следва да се има в предвид и факта, че неработещия телевизор е намерен именно в
дома на подсъдимия Д.. Прокурорът предлага на подсъдимия Д. , съдът да наложи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде отложено по реда на чл.66 от
НК за срок от три години.
Представителя на Окръжна прокуратура в съдебно заседание пред въззивния съд поддържа
протеста по изложените в него съображения. Допълва доводите на протеста, като сочи, че
решаващия съд не е обсъдил противоречията между обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетеля И. по отношение на когото наказателното производство е
приключило със споразумение, поради което и алтернативно на направеното в протеста
искане за осъждане на Д. пледира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд.
По отношение на подсъдимият Д., производството по делото пред въззивната инстанция е
задочно, след като е установено, че той се намира в чужбина, но е на неизвестен адрес,
поради което и му е назначен служебен защитник- адв.М.. Последната пледира въззивната
инстанция да приеме протеста на прокурора за неоснователен и да потвърди атакуваната
присъда. Счита, че правилно решаващия съд не е дал изцяло вяра на показанията на
свидетеля И. приемайки ги за вътрешно противоречиви, като сочи също така, че от
назначената ДНК експертиза на мястото на деянието се установяват единствено следи от
свидетеля Е. И., но не и на подсъдимия Д.. В подкрепа на искането на служебния защитник
за потвърждаване на присъдата, предмет на въззивна проверка е и твърдението, че от
показанията на свидетелите- Страхилов и Д. И. също се установява, че работещия телевизор
е откраднат само от Е. И.. Пледира протеста да се остави без уважение, а присъдата на РС
Р.- да се потвърди като правилна.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното в протеста и
допълнението към него, становищата на страните и събраните по делото доказателства и
след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън основанията,
2
посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира
следното:
Решаващият съд правилно е изяснил фактите по делото, тъй като е сторил това въз основа на
верен анализ на доказателства и доказателствени средства, сълрани по предвидения ред, при
което от фактическа страна е установил следното:
Подсъдимия Д. П. Д. е роден на 29.03.1994 г., жител е на гр. Р., но към настоящият момент
живее на неустановено място извън границите на страната, българин е, български
гражданин, живее на съпружески начала, неосъждан, с основно образование, с ЕГН
**********.
Подсъдимия Д. и свидетеля Е. И. живеят в съседни къщи в гр. Р. на ул. „И.“ № 17- И. и Д. в
дом на №18. В парцела на свидетеля И. освен къщата в която той живее с баща си има и още
една къща- на свидетелите А. И. Г. и съпругата му М. Б. Г., като от тях първият е чичо на
свидетеля И.. Към този момент семейството на Г. не живеели постоянно в къщата в гр.Р., а
живеели в гр.Б. Д.. На вторият етаж на къщата имали два телевизора- единия марка „Р. 4112
FHD LED“, бил монтиран на стойка на стената на спалнята, а другия, марка „Т. ТЕ 32 880
N13, неработещ, бил оставен в коридор отново на втория етаж.
На неустановена дата през месец ноември 2018 г. свидетеля И. отишъл до посочената къща
на чичо си А. и съпругата му М. Г. в гр. Р.. Носил със себе си отверка, като се насочил към
един пот прозорците на първия етаж и с помощта на отверката успял да повреди затварящия
механизъм на прозореца и така го отворил. Качил се на втория етаж и свалил закачения на
стойка за стената в спалнята телевизор марка и модел „Р. 4112 FHD LED“, след което го
изнесъл от къщата. Взел от втория етаж на къщата и неработещ телевизор марка и модел „Т.
ТЕ 32 880 N13“ като и него изнесъл от къщата през прозореца. След това оставил двата
телевизора в неговата къща, находяща се в същото дворно място.
На следващия ден свидетеля Е. И. позвънил по телефона на свидетеля Илия Д. и го помолил
да го откара с автомобил до Б. за да заложи един телевизор. Свидетелят отказал, след което
Е. И. помолил подсъдимия Д Д.. Последният се съгласил, като се разбрали единият от
телевизорите- „Т.“ първоначално да сложат в багажника на автомобила на подсъдимия.
Подсъдимият се съгласил срещу заплащане да отидат до Б. Натоварили телевизора марка и
модел „Р. 4112 FHD LED“ в автомобила, като го оставили на задната седалка. Когато
стигнали до заведение, находящо се в района на Професионална гимназия по механизация
на селското стопанство в гр. Р. се срещнали със свидетеля Д. И. от гр. Р. и му предложили
да отиде с тях до Б. Последният се съгласил, като седнал на задната седалка на автомобила,
където бил оставен и посочения по-горе телевизор. И. попитал какъв е този телевизор и
свидетеля И. заявил, че е негов и ще го оставя в заложна къща в Б. тъй като „-.... не става в
Р.…“. В гр. Б.подсъдимият и свидетелят И. оставили в заложна къща телевизора марка и
модел „Р. 4112 FHD LED“, като получили за него парична сума, част от която свидетелят И.
дал на подсъдимия. По- късно същия ден подсъдимия преместил неработещия телевизор в
3
дома си.
За последно преди кражбата свидетелите Г. били в къщата си в гр.Р. през месец септември
2018 год. Следващият път в който посетили дома си бил през ноември 2018 год., като тогава
установили, че е отварян прозорец на първия етаж, както и, че двата телевизора липсват,
след което сигнализирали в РУП Р.. На 17.11.2018 год. е образувано ДП и в хода на същото
на 19.11.2018 г. А. Х. Д.а от гр. Р. - майка на подсъдимия, предала на органите на полицията
намиращия се в дома й телевизор марка и модел „Т. ТЕ 32 880 N13“, за което бил изготвен
протокол за доброволно предаване. Имуществените вреди от деянието са възстановени на Г.
и от подсъдимия и от свидетеля И..
С протоколно определение № 502048 от 29.04.2021 г., постановено по НОХД № 205 от 2021
г. по описа на Районен съд - Р., е одобрено споразумение, с което Е. М. И. се признал за
виновен в това, че на неустановена дата през месец ноември 2018 г. в гр. Р., в съучастие с Д.
П. Д., чрез използване на техническо средство - отверка и чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот, е отнел от владението на А. Г. и М. Г.а чужди движими
вещи - един брой телевизор „Р. 4112 FHD LED“ и един брой телевизор „Т.“, на обща
стойност от 599 лева, с намерение противозаконно да ги присвои. На 20.05.2021 год. Е. И. е
разпитан в качеството му на свидетел в хода на ДП , пред съдия и показанията му са четени
и приобщени към доказателствения материал в хода на съдебното следствие.
В хода на ДП е назначена и приобщена в съдебното следствие дактилоскопна експертиза, от
заключението на която се установява, че от вътрешната страна на крилото на прозореца
/отворен с отвертка/ е оставена дактилоскопна следа от показалец на дясна ръка на Е. И..
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от съдържанието на която става ясно, че
поради неизяснени технически причини телевизор „Т. ТЕ 32 880 N13“ е неработещ.
Прието е заключение и на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която сочи, че
стойността на неработещия телевизор „Т. ТЕ 32 880 N13“ е 20 лева, а стойността на
телевизор „Р. 4112 FHD LED“ е 579 лева.
От така установеното във фактическо отношение, настоящият въззивен състав намира, че
същото се гради на събраните по делото доказателства, споделя се и от настоящата
инстанция, макар, че последната да намира, че следва да се изключи от доказателствения
материал два от разпитите на свидетели- този на Е. И., пред съдия на 22.01.2020 год. и
показанията на оперативния работник- свидетеля Т., поради следното:
Видно от материалите по ДП Е. И. е разпитван пред съдия като свидетел два пъти- на
22.01.2020 год. и на 20.05.2021 год. На 01.04.2021 год. Е. И. е привлечен като обвиняем по
делото /л.182 том 1 от ДП/, а споразумението за решаване на делото, което е постигнал е
одобрено на 29.04.2021 год., след което са дадени и следващите му показания като свидетел,
пред съдия. Първите – тези от 22.01.2020 год. не могат да се ползват като годен
доказателствен източник, тъй като след даване на тези показания, И. е привлечен като
обвиняем и неговото процесуално качество в процеса е променено, поради което и дадените
от него преди това свидетелски показания не могат да се ползват. Настъпилата промяна- от
4
свидетел на обвиняем води до несъвместима проява на две различни процесуални качества,
поради което и показанията дадени като свидетел не могат да бъдат кредитирани. Поради
това решаващият съд не е следвало да обсъжда тези показания на И. а да ги изключи от
доказателствената маса. Липсва процесуална пречка вторите му показания, дадени пред
съдия на 20.05.2021 год. като свидетел, след като воденото срещу него наказателно
производство е било прекратено поради одобряване на споразумение за решаване на делото
да бъдат ползвани като годно доказателство, тъй като това изрично е предвидено в
разпоредбата на чл.118,ал.1 т.1 от НПК.
От доказателствената маса следва да се изключат изцяло и показанията на свидетеля П. Т.-
младши разузнавач в група „Криминална полиция“ в РУП Р.. Видно от разпита му, същият е
провел беседа с Е. И., както и със свидетеля Д. И., на която е присъствал и подсъдимия и Т.
с показанията си „преразказва“ станалото му известно в рамките на тази беседа. След тази
беседа Е. И. е бил привлечен като обвиняем. Както съдебната практика- Р-299-2012-2 н.о. на
ВКС; Р-712-2019 г. на ВКС; Р- 1159-2016 год.; Р-1180-2016 год. на ВКС, така и съдебната
теория- „Досъдебно производство по НПК“ с автор М. Ч., така и практиката на ЕСПЧ по
делото Д. М. срещу Б. са категорични, че заявеното в рамките на оперативна беседа и
представляващо извънсъдебно признание , заобикаля предвидения в НПК ред за даване на
обяснения от обвиняемо лице или на показания на свидетел, поради което и не са
доказателствени средства, годни да бъдат кредитирани като източник за изясняване на
фактите по делото, тъй като редът за тяхното събиране е нарушен по груб начин и извън
правилата.
Така с оглед на изложеното, настоящият състав намира, че процесуално годно
доказателствено средство /от изброените по-горе/ са само показанията на свидетеля Е. И.,
дадени на 20.05.2021 год., които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281,ал.2
във вр. с ал.1 т.4 от НПК в хода на съдебното следствие. Последните обаче следва да бъдат
подложени на внимателен анализ, доколкото не се подкрепят несъмнено и
безпротиворечиво от останалите косвени доказателства.
В тях свидетеля заявява, че двамата с подсъдимия Д. са откраднали двата телевизора, като и
двамата се пробвали да отворят прозореца на първия етаж на къщата с отверка и двамата
влезли в дома на Г. и двамата взели двата телевизора, като се уговорили да ги предадат в
заложна къща в Б. Показанията на този свидетел частично се потвърждават от останалия
доказателствен материал- от показанията на пострадалите за начина на проникване в дома
им и от твърденията им, че там са отнети два телевизора, както и от протокол за оглед на
местопроизшествие от 17.11.2018 год. и фотоалбума към него, от който също се установява,
че начина на влизане в дома е точно този, които сочи и свидетеля И.. Дали обаче в
извършването на кражбата е участвал и подсъдимия Д., както твърди свидетеля И. следва да
се отговори, като показанията на И. се съпоставят с останалите доказателства по делото. На
първо място следва да се посочи, че няма нито един свидетел на извършване на кражбата, а
веригата от останалите косвени доказателства не е непрекъсната и не води до един
несъмнен и безспорен извод, че Д. е бил съучастника при извършване на кражбата. В тази
5
връзка следва да се посочи, че на следващия кражбата ден, свидетеля И. е търсил превоз да
транспортира телевизора до Б. като за тази цел се е обадил първо на свидетеля Илия Д..
Показанията на последния свидетел се ценят от съда като безпристрастни в предвид
обстоятелството, че по делото липсват данни същият да е заинтересован от изхода на
делото. На следващо място свидетеля, който пряко и непосредствено е възприел процесния
телевизор в автомобила, управляван от подсъдимия Д. на път за Б.е свидетеля Д. И., който
като запитал какъв е този телевизор, свидетеля Е. И. заявил, че е негов. Другото
кредитирано от съда доказателствено средство е заключението на дактилоскопната
експертиза, от която несъмнено се установява, че следата открита на прозореца, през който е
проникнато в дома на Г. е на свидетеля Е. И.. Показанията на свидетеля Сашо И.- служител
в заложна къща не изясняват никакви относими към обвинението факти, защото той не си
спомня подсъдимия , твърди, че при направената справка след посещението на
полицейските служители не е установил да са отразени в документацията на заложната къща
нито такъв телевизор, нито имената на подсъдимия. От останалите косвени доказателства –
протокола за доброволно предаване на неработещия телевизор се установява несъмнено, че
той се е намирал в дома на подсъдимия и е предаден от майка му. Подсъдимия дава
обяснения, в които твърди, че този неработещ телевизор е бил оставен от И. в багажника на
автомобила му и тъй като в последствие багажника му трябвал, той го пренесъл в дома му.
Поначало обясненията на подсъдимия са както източник за изясняване на обстоятелствата
по делото, така и средство за защита, поради което и следва да бъдат ценени внимателно и в
съпоставка са останалите доказателства. Тук е мястото да се отбележи, че обясненията на
този подсъдим за причината за оставяне на телевизора в дома му не са опровергани от
останалия доказателствен материал, поради което и липсва основание да не бъдат
кредитирани. Още едно доказателство явяващо се косено към основния предмет на
доказване- авторството на деянието и което следва да се обсъди това са показанията на
свидетеля Д. И., дадени в хода на ДП и четени и приобщени към доказателствената маса.
Този свидетел в показанията си в хода на разследването е заявил, че след като се върнали от
заложната къща и се качили в колата- подсъдимия Д. и свидетеля И. последния дал на
подсъдимия сумата от 100 лв. „…. За това, че го е закарал в Б.“. Така показанията на
свидетеля И. че си разделили с подсъдимия по 110 лв. се потвърждават от свидетеля И., но
се опровергава причината поради която на подсъдимия е дадена сумата от 100 лв.
Както е известно в правната теория няма пречка един подсъдим да бъде признат за виновен
само въз основа на косвени доказателства и доказателствени средства. В този случай обаче
косвените доказателства следва в последователност и безпротиворечивост да изясняват една
последователна верига от факти, установяващи несъмнено обективните признаци на
деянието и неговото авторство. В настоящият казус косвените доказателства са
противоречиви и според настоящият съдебен състав не са годни по несъмнен и безспорен
начин да установят това, поради което и правилно РС е признал подсъдимия Д Д. за
невиновен по повдигнатото обвинение.
С оглед това частта от разноските, сторени по делото по отношение на подсъдимия Д Д.
6
следва да останат в тежест на Държавата. Решаващия съд правилно е постановил телевизор
„Т. ТЕ 32 880 N13“, който е иззет като веществено доказателство по делото, собственост на
А. И. Г. и М. Б. Г., да бъде върнат на същите след влизане в сила на присъдата.
Водим от гореизложеното, настоящият състав намира, че атакуваната присъда като правилна
и законосъобразна следва да се потвърди, поради което и на основание чл.334 т.6 във вр. с
чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №12 от 31.05.2022 год., постановена по нохд № 282/2021 год. по
описа на Районен съд гр.Р..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7