РЕШЕНИЕ
№ 3737/22.08.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 17337 по описа
на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от М.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
процесуалния му представител адв. К. М., срещу ЗАД „О. . З.“, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** иск с
правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 14330,00
лв. (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК),
представляваща неизплатен остатък от застрахователно
обезщетение за настъпило на * г. застрахователно събитие „тотална щета“ по
застрахователна полица № *г., за лек автомобил „Лексус ЛС *" с ДК № *, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че в периода 18.07.2017 г. до 18.07.2018 г. г.
ответникът ЗАД „О. . З.“ осигурявал
застрахователното покритие по имуществена застраховка „Пълно Каско“ за личния му автомобил „Лексус ЛС
*", с ДК № *, за сумата от 40000,00 лв., по силата на застрахователна
полица № * г. Излага, че на 15.10.2017 г. автомобилът бил запален в гр. В., жк.
„В.", ул. „А.Ф.“ под бл. *, за което обстоятелство на ищеца било издадено
удостоверение от полицията с вх. № * г. и от пожарната с вх. № 394/20.10.2017
г. За събитието застрахователят регистрирал щета с № * г. и съставил опис
заключение, като автомобилът бил обявен за тотална щета. На по-късен етап
ответникът изискал от ищеца доказателства, че автомобилът не е запориран. На 28.08.2018
г. застрахователят уведомил ищеца, че автомобилът е тотална щета и че трябва да
се бракува, което било сторено на 14.09.2018 г. Сочи, че щетите по автомобила възлизат
на пълната застрахователна стойност от 40000,00 лв., но застрахователят приел,
че сумата от 29173,00 лв. е достатъчна за възстановяване на нанесените вреди
без да посочи вида и стойността на запазените части. В тази връзка поддържа, че
физическите лица нямат право да правят разглобяване и разпространение на
авточасти втора употреба с цел продажбата им без да притежават лиценз и
площадка за разкомплектоване. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор ЗАД „О. . З.“,
чрез процесуалния му представител адв. Т. С., с който искът се оспорва по
основание и размер. Не оспорва наличието между страните на валидно застрахователно
отношение по застраховка „Пълно Каско" към 15.10.2017 г., както и
настъпването на процесната „тотална щета“ по начина посочено от ищеца.
Поддържа, че експерти на застрахователя са изчислили обезщетение въз основа на КЗ,
относимите Общи условия по застраховка „Каско" на МПС и вътрешните правила
на ЗАД „О. З." АД за извършване на ликвидационна дейност по застраховка
„Каско" и „Гражданска отговорност", одобрени от Комисията по финансов
надзор. Счита, че с плащането на сумата от 18613,41 лв. на 15.10.2018 г.
застрахователят е изпълнил задълженията си по договора за имуществена
застраховка. Сочи, че след проучване в интернет сайт за употребявани автомобили
- mobile.bg, са изведени три оферти за продажба на автомобили, сходни на
процесния, със средна пазарна цена от 31332,00 лв., която след приспадане на 5%
обичайна отстъпка при продажбаа на употребяван автомобил, е редуцирана до
сумата от 29765,00 лв. Сочи, че от нея на основание чл. 5, ал. 2, т. 29 от
Общите условия е изключена сумата от 592,00 лв., представляваща възстановителна
стойност на повреди по челно стъкло, броня предна и броня задна на процесния
автомобил, налични при сключване на
договора за застраховка, съгласно подписания от застрахования талон за първоначален
оглед. На основание чл. 21, ал. 1 от Общите условия крайното обезщетение било
определено на 70 % от 29173,00 лв. поради наличието на запазени части, останали
в собственост на застрахования. В съответствие с чл. 367, ал. 1 от КЗ от
фиксираното застрахователно обезщетение в размер на 20421,10 лв. били
приспаднат и сборът от 1807,69 лв. на дължимите от ищеца втора, трета и
четвърта вноски от премия. Така застрахователят превел по банкова сметка ***8613,41
лв. на 15.10.2018 г. Оспорва се и претенцията за присъждане на законна лихва.
По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират
се и разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат
изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ответникът по делото ЗАД „О. . З.“ не спори, че е осигурявал застрахователното покритие
по сключен договор за застраховка „Пълно Каско“ при ОУ (л.34-39) със срок на действие 18.07.2017 г. до 17.07.2016 г. за собствения на ищеца лек автомобил „Лексус ЛС 460", с ДК № *, което се установява и от приложените на л. 6 полица № * г., валидна към датата на произшествието - 15.10.2017 г.
Страните не спорят също, а и от представените
доказателства - Уведомление за щета от 16.10.2017 г. по полица № * (л. 40-41), двустранно подписани без
възражения Опис-заключение по щета № * (л. 45) и допълнителени описи от 10.06.2018 г. (л.50 и л. 51), изготвени от застрахователя, служебна бележка от РДПБЗН – В.(л.11), Удостоверение от 23.10.2017 г. от III-то РПУ (л.12), Постановление за спиране на наказателно производство срещу
неизвестен извършител ДП № * г. по описа на III-то РПУ от 27.06.2018 г., Свидетелство за регистрация Част I с отразяване „тотална щета от 14.09.2018 г.“ (л. 10) се установява, че на 15.10.2017 г., около 00:55 ч. на адрес гр. В., ж.к. „В.“, ул. „А. Ф.“, под бл. *, неизвестно лице
е запалило собствения на ищеца лек автомобил „Лексус ЛС *“, с ДК № *, вследствие
на което МПС-во е получило щети, чието възстановяване надвишава 70 % от застрахователната
му стойност.
Безспорно е също, а и от приложения към
доказателствата Техническа експертиза
по щета № * г. (л. 56), Доклад по щета № 1 от дата 21.09.2018 г. (л. 59) се установява, че по процесната щета
застрахователят е определил обезщетение в размер от 20421,10 лв., фиксирано на 18613,41 лв., след приспадане на първа, втора и трета неплатени
вноски по полицата, а обстоятелството, че
то е изплатено на ищеца е обявено за безспорно с доклада по делото.
Като доказателства по делото са
приобщени и писмо изх. на ответника № * г. (л. 57) до ищеца, с копие до
Отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Варна, видно от което застрахователят е уведомил ищеца, че ще му изплати 70 %
от сумата 29173,00 лв., представляваща действителната стойност на автомобила
намалена със сумата на уврежданията описани в Талон за оглед № * при сключване на полицата. От съдържанието на
талона (л. 55) се установява, че при
сключването на застраховката по автомобилът са констатирани увреждания по
челното стъкло, предната и задната брони.
Видно от заключението на неоспорената от страните
САТЕ, вследствие на
застрахователното събитие от 15.10.2017 г. автомобилът е получил следните щети
със съответна степен на увреждане: Капак преден и панти - подмяна, Калник
преден десен - подмяна, Огледало дясно - подмяна, Стъкло челно - подмяна, Табло
арматурно -подмяна, Облицовка праг десен PVC - подмяна, Врата предна дясна
-боядисване, Калник преден ляв - ремонт на степен 1, Врата предна лява -боядисване,
Облицовка праг ляв PVC - подмяна, Таван - ремонт на степен 1, Облицовка таван -
подмяна, Воден р-р - подмяна, Рамка врати десни -боядисване, Лайсна хром дясна
/таван/ - подмяна, Лайсна хром лява / таван/ - подмяна, Плафон вътрешно светл.
преден - подмяна, Огледало за обратно виждане - подмяна, Сенници 2 бр. -
подмяна, Ел. инсталация арм. табло -подмяна, Ел. инсталация двигател - подмяна,
Рог ляв /А1/ - подмяна, Рог десен /А1/ - подмяна, Кора под двигател - подмяна,
Кора над двигател - подмяна, Двигател - подмяна, Рамка радиатор - подмяна,
Тромби 2 бр. -подмяна, Алтернатор - подмяна, Компресор клим. - подмяна,
Хидравлич. помпа - подмяна, Гуми предни 2 бр. - подмяна, Джанти предни 2 бр.
/А1/ -подмяна, Радиатор климатик - подмяна, Броня предна - подмяна, Основа
броня предна - подмяна, Фар ляв - подмяна, Фар десен - подмяна, Тръба кл.
инстал. - подмяна, Водни съединения - подмяна, Казанче умивател -подмяна,
Казанче хидравл. - подмяна, Разшир. съд охлажд. течност -подмяна, Казанче спир.
течност - подмяна, Кутия възд. филтър /компл./ -подмяна, Амортисьор капак
преден - подмяна. Заключено е, че стойността
за възстановяване на установените увреждания по автомобила към датата на
настъпване на събитието, по средна пазарна цена на труд като се използват
сервизи сертифицирани по ISO, е в общ размер на 131350,88 лв. При съобразяване на средната стойност
на труда и материалите извън автосервизите притежаващи европейски сертификат за
качество ISO 9001:2008 експертът е посочил възстановителна стойност от 125402,51 лв. При така посочените възстановителни стойности експертът е установил, че
действителната стойност на автомобил от типа на процесния към датата на
увреждането възлиза на 38000,00 лв., а с обичайното намаление от офертната цена
– 37000,00 лв. Вещото лице е посочило, че процесният автомобил може да бъде
изкупен за скрап за сумата от 519,75 лв. Експертът е посочил, че принципно
заключението не се ангажира с точна стойност на частите от автомобила, които не
изглежда да са пряко засегнати от процесното събитие, но са дадени следните
примерни цени на тези детайли: врати – 250,00 лв. (2 бр.), задна броня – 250,00
лв., капак на багажник – 300,00 лв., задно окачване с диференциал – 500,00 лв.,
външен стоп – 150,00 лв. (2 бр.), вътрешен стоп – 100 лв. (2 бр.), калник (панел)
заден - 300,00 лв. (2 бр.). Или общата стойност на запазените части по
процесния автомобил, които вещото лице е установило възлиза на 2650,00 лв. Експертът
е посочил, че тази сума следва да се редуцира с приспадане на 20 % ДДС, поради
факта, че търговец на употребявани резервни части би трябвало да издава
приходен документ за всяка продадена резервна част. Допълнително следва да бъде
извадена и сумата от 1000,00 лв. разходи за транспортиране, разоборудване и
съхранение на останките от автомобила, както и 40 % печалба и финансов риск, в
случай че няма реализация на резервните части. При съобразяване на изброените
обстоятелства експертът е фиксирал стойност от 672,00 лв., която би била
заплатена от оторизиран за продажба на употребявани резервни части търговец.
Съгласно заключението на експертизата общата сума, необходима за ремонт на
констатираните в Талон
за оглед № * увредени части и детайли по
автомобила по средни пазарни цени за труда възлиза на 1725,12 лв.
По така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Основателността на предявения иск с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ се предпоставя от доказване наличието на 1) валидно
облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за
застраховка, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие,
покриващ датата на застрахователното събитие; 2) обстоятелството, че на
сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието
застрахованото имущество е претърпяло „тотална щета“ в сочения размер; 3)
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат,
както и 4) че ищецът е изправна страна в правоотношението със застрахователя,
като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си
по договора за уведомяване за настъпилото застрахователно събитие.
От събраната доказателствена
съвкупност се установява, а и по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е обявено за безспорно между
страните наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по имуществена застраховка „Пълно Каско“ за собствения на ищеца лек автомобил „Лексус ЛС *", с ДК № *, по която
застрахователят вече е изплатил на ищеца обезщетение от 18613,41 лв. за настъпило на 15.10.2017 г. застрахователно
събитие, вследствие на което автомобилът е претърпял „тотална щета“, която съгласно неоспорените от
страните писмени доказателства е настъпила вследствие на умишлен палеж засегнал
предната част и купето.
Не се спори също, а и видно от Доклад по
щета № 1 от дата 21.09.2018 г., изплатеното обезщетение 18613,41 лв. е формирано след приспадане на дължимите от ищеца
вноски от застрахователната премия.
Основният спор между страните по
делото е този за размера на застрахователното обезщетение, като основните възражения на ответника се свеждат до това, че същият следва да бъде редуциран до 70 % на основание чл. 21, ал. 1 от ОУ поради наличие на запазени части
по автомобила, както и за наличие на предхождащи сключването на полицата увреждания
по детайлите, чиято възстановителна стойност следва да бъде приспадната на основание чл. 5, ал. 2, т. 29 от Общите
условия. И двете възражения
съдът счита за неоснователни по следните съображения:
Видно от клаузата на чл. 21, ал.1, изр. първо от ОУ, същата регламентира между
страните хипотезата, когато вследствие на настъпило застрахователно събитие между
субектите на облигационната връзка ще се приеме за установено, че
застрахованото имуществото е претърпяло „тотална щета“ – т.е., че
възстановяването му е икономически неизгодно. По аргумент за обратното следва,
че текстът на клаузата не е насочен в смисъла твърдян от ответника, че винаги
при наличие на запазени части по тотално увреденото МПС застрахователно
обезщетение, то следва да се редуцира до 70 % от застрахователната стойност и
то независимо от действителна стойност на запазените детайли. На практика с
условието на чл. 21, ал.1, изр. първо от ОУ страните единствено са приели стойност
за горен праг на ремонтно-възстановителната стойност, над който МПС се приема
за „тотална щета“, като са възпроизвели скрепеният в чл. 390, ал.2 от КЗ процентен
критерий - 70 %, с тази разлика, че ОУ прилага същия към застрахователната
стойност на автомобила, а КЗ към действителната му стойност, което
обстоятелство обаче се явява ирелевантно с оглед липсата на спор за характера
на щетата като тотална.
На следващо място съдът приема,
че не са налице условията за приложение по отношение на процесния казус на
клаузата на чл. 5, ал. 2, т. 29 от
Общите условия, с който на практика
страните са уговорили изключен риск, а именно, че застрахователят не покрива
налично увреждане по детайлите на МПС, констатирано, описано и/или заснето при
извършването на оглед на автомобила при сключване на застраховката.
Действително в процесният случай от Талон за оглед № *, подписан без забележки от ищеца при сключване на полицата, се
установява, че към този момент по автомобилът са констатирани увреждания по
челното стъкло, предната и задната брони. Същевременно по делото няма събрани
доказателства, които да сочат, че уврежданията от пожара по челното стъкло и
предната броня да са тъждествени на така описаните при сключването на полицата.
По важното обаче, за да приеме съдът за неоснователно релевираното възражение
се явява обстоятелството, че в процесния случай, при който страните не спорят,
че щетата е тотална, застрахователят дължи обезщетение под формата на
действителната стойност на автомобил от вида на процесния, към датата на
събитието, а не просто сума представляваща сбор на възстановителната стойност
на увредените детайли по МПС. Т.е. след като при обезщетяване на застрахования за
тотална щета, в изключение от общото правило, застрахователят дължи обезщетение
включващо неувредените от застрахователното събитие части от автомобила, по
аргумент за по-голямото основание (per argumentum
a fortiori) то следва да включва и
стойността на детайлите с налични увреждания при сключване на застраховката, които във всеки друг
случай не биха били обхванати от нейното покритие. Следователно и дадената от вещото
лице сума от 1725,12 лв., необходима за ремонт на констатираните в Талон за оглед № * увредени части и детайли по автомобила по средни пазарни цени за труда не
следва да бъде приспадана от застрахователното обезщетение дължимо от
ответника.
С оглед на гореизложеното размерът на застрахователното обезщетение дължимо
за процесния автомобил следва да се определи като се съобрази наложилото се в
съдебната практика разрешение, че в хипотезите на тотална щета меродавна е
действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но
не повече от застрахователна сума, от която се приспада стойността на
запазените части (Решение № 65 от
09.07.2013 г. по гр.д. 865/2012 г. на ВКС и Решение № 165 от 24.10.2013г. по
т.д. № 469/2012 г. НА вкс). Последните са т. нар.
"ползи от вредите", които трябва да се приспаднат от обезщетението,
за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения (чл. 51, ал. 1 от ЗЗД).
Наред с това в чл. 21, ал.1, изр. първо от ОУ, приети от ищеца при сключване на полицата, т.е. обвързващи страните, се
сочи, че при установяване на запазени части техният размер се приспада от
застрахователното обезщетение. По изложените съображения като изходна величина
за изчисляване на дължимото застрахователно обезщетение следва да се използва
определената със заключението на вещото лице по неоспорената експертиза,
съобразно което пазарната оценка на автомобила към датата на застрахователното
събитие – 15.10.2017 г., възлиза на 37000,00 лв., след приспадане на сумата от
1000,00 лв. обичайна отстъпка от първоначалната офертна цена – 38000,00 лв., с
оглед обстоятелството, че се касае за употребяван автомобил. От посочената
средна пазарна цена по вече изложените съображения следва да се приспадне
стойността на запазените части по процесния автомобил, които вещото лице е установило, че възлиза на
2650,00 лв. Съдът приема, че в посочените части досежно определянето на действителната пазарна
стойност на автомобила, както и относно стойността на запазените детайли,
заключението на експерта следва да се кредитира като обективно, мотивирано и компетентно дадено. При формиране на крайния извод
на съда за действителния размер на застрахователното обезщетение обаче не следва
да бъдат взети предвид разсъжденията на експерта в посока, че от стойността на
запазените детайли по изгорелия автомобил следва да се приспаднат 20 % ДДС,
1000,00 лв. разходи за транспортиране, разоборудване и съхранение на останките
от автомобила, както и 40 % печалба и финансов риск, в случай че няма
реализация на резервните части, като по този начин стойността, която би била
платена за останките от търговец оторизиран за продажба на употребявани
резервни части, би се свела от 2650,00 лв. на 672,00 лв. Посочените механизми
за изчисляване на действителната сума, която застрахованият би получил при
продажба на останките на автомобила на търговец, опериращ в посочения сегмент,
биха били меродавни стига страните по застрахователната полица да не бяха
валидно обвързани от чл. 21, ал.1, изр. първо от ОУ. В настоящия случай обаче тази клауза
е приета от ищеца, а текстът ѝ по недвусмислен начин предвижда при
тотална щета приспадане от обезщетението единствено на стойността на запазените
части, без въвеждане на допълнителни условности от вида на изложените от вещото
лице, които в друг случай съдът би приел за меродавни при изчисляване размера
на обезщетението.
В обобщение на горното, при
установена по делото действителна стойност към 15.10.2017 г. на употребяван лек
автомобил от вида и качеството на процесния от 37000,00 лв., след направеното
прихващане от застрахователя на незаплатените от ищеца
премии (в неоспорен размер на 1807,69 лв.) и
заплащане по банков път на ищеца на обезщетение в размер от 18613,41 лв., както
и след приспадане на стойността на запазените части – 2650,00 лв., съдът приема, че дължимия остатък
от застрахователното обезщетение, което ответникът следва да заплати на ищеца
възлиза на 13928,90 лв.
За горницата над 13928,90 лв. до претендираните 14330,00 лв. исковата
претенция следва да се отхвърли като недоказана.
Основателна в тази връзка е и претенцията за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 19.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
С оглед изхода на спора и своевременно направените искания от страните, на всяка от тях следва да се присъдят разноски съобразно уважената,
респективно отхвърлената част от иска. Ищецът по делото е доказал действително направени разноски от 574,00 лв. за държавна такса, 150,00 лв. депозит за вещо
лице и 1000,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Или
съгласно изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноски от общо 1675,74 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Ответникът по делото е доказал действително направени разноски от 150,00
лв. депозит за вещо лице и 1032,00 лв. с ДДС за
заплатено адвокатско възнаграждение. Или съгласно изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски от общо 33,10 лв., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„О. . З.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата
от 13928,90 лв. (тринадесет хиляди деветстотин и двадесет и осем лева и деветдесет
стотинки),
представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за настъпило
на 15.10.2017 г. застрахователно събитие „тотална щета“ по застрахователна
полица № *г., за лек автомобил „Лексус ЛС *" с ДК № *, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 19.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 14330,00 лв.
ОСЪЖДА „О. . З.“, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.Т.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1675,74 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Т.П., ЕГН **********,
с адрес: *** да
заплати на „О.
. З.“,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,, сумата
от 33,10 лв., представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: