Решение по дело №122/2025 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-946 от 22.04.2025 г., подадена от М. С. /Ерусалимска/, с [ЛНЧ], родена на [дата]. в Молдова, гражданство – Израел, живуща в [населено място], обл. Габрово, против Заповеди 264з-484 от 20.02.2025 г. и № 264з-992 от 04.04.2025 г., издадени от ИПД Директор ОД на МВР – Габрово, с искане за тяхната отмяна.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 46 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.

Образувано е по жалба на М. Я. С. /Ерусалимска по съпруг, съгл. Регистрационна карта на чужденец, подал молба за убежище № *********/ срещу така посочените две заповеди, с които са й наложени принудителни административни мерки. Със Заповедта от 20.02.2025 г. на основание чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ е наложена мярка по чл. 42, ал. 1, т. 3 от същия нормативен акт – „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз, когато чужденецът не изпълни задължението за връщане“. С втората Заповед от 04.04.2025 г., на основание чл. 62, ал. 2 от АПК, е поправена очевидна фактическа грешка, допусната в предходната такава, като след налагането на мярката се добавя „На основание чл. 24, §.2, б. „в“ от Регламент 2018/1861 на Европейския парламент и Съвета, наложената принудителна административна мярка да бъде въведена като сигнал в Шенгенската информационна система /ШИС/.“.

В жалбата се сочи, че Ерусалимска е лице с чуждо гражданство, намиращо се в процедура по предоставяне на убежище, като притежавал валиден регистрационен документ № *********, издаден от Държавната агенция за бежанците на 02.04.2025г. и валиден до 26.06.2025 г., като този документ подлежал на подновяване да окончателното решение по молбата му, поради което статутът й позволява да пребивава законно в Република България през целия период на процедурата.

Според жалбоподателката издаването на оспорените две Заповеди е в противоречие със законовите разпоредби, които забраняват експулсиране или извеждане на лице, чиято процедура по предоставяне на убежище не е приключила с оглед нормата на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Законът за чужденците в Република България позволявал налагането на забрана за влизане в страната, когато чужденец не я е напуснал след получена заповед за извеждане, но този закон не отменял защитата на търсещите убежище съгласно ЗУБ и европейското право. Регламент на ЕС 2018/1861 забранявал прилагането на чл. 24, §2, б.“в“ от Регламент 2018/1861 на ЕП и на Съвета, наложената принудителна административна мярка да бъде въведена като сигнал в Шенгенската информационна система /ШИС/ ако лицето е в процедура по търсене на международна закрила в държава- членка.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и със съпруга си Д. Е.. Представя свидетелство за брак от 16.12.2008 г., издадено в Република Чехия /л.110/. Заявява че говори руски език, като няма проблем да разговаря по делото на същия, който се владее и от съдията. Изрично заявява, че не желае преводач и че разбира всичко, което се говори и превежда от съда. С. Д. Е. също владее руски език, заявява, че поддържа становището на съпругата си, че не желаят преводач и че разбират всичко, което се говори в съдебно заседание. Поддържат твърдението, че и на двамата е предоставен хуманитарен статут в Р България, поради което не подлежат на връщане в страната си по произход. Притежават валиден документ за пребиваване, като поради законния им статут и посочените текстове от ЗУБ и ЗЧРБ постановените с оспорените Заповеди ПАМ са неправилни.

Ответникът Директор на ОД на МВР Габрово, редовно призован не се явява и не взема становище по подадената жалба.

След направена по делото служебна проверка съдът констатира, че депозираната от М. С. /Ерусалимска/ жалба е процесуално допустима- подадена от адресат на оспорената Заповед в срока за обжалване, предвиден в АПК. От отбелязване, свързано с връчването на обжалваната Заповед №264з-486/20.02.2025г., издадена от Директор на ОД на МВР Габрово, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ й е наложена ПАМ "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на ЕС, когато чужденецът не изпълни задължението за връщане" е видно, че същата /л. 51/ завършва с подпис на лицето, посочено като издател - ВПД Директор на ОД на МВР Габрово, без подпис на получател и без отразяване на същия документ дали е налице отказ от получаване и евентуална заверка на отказа. На следващата страница от делото /л. 52/ е отбелязано, че „чужденец“ /без да е уточнено кое е лицето/ отказва получаване на Заповед, с която е запознат на езика, който владее /не е посочено за коя заповед става въпрос, като не са отразени номер, дата, адресат, основание за издаване, диспозитив, за какво се отнася и т.н., не е индивидуализирана по какъвто и да било начин/. Вписан е свидетел на отказа, но без да се установява, коя е заповедта и на кое лице е направен опит да бъде връчена.

В опита си да разясни този въпрос съдът е призовал служебно като свидетели съставителя и връчителя на заповедта, но от показанията им става ясно, че жалбоподателката живее в България със семейството си – съпруг, деца, родители, на които са били връчвани различни документи и то не на един ден, а в различно време, по различен повод. От показанията не може по категоричен начин да се установи дали точно заповедта с горецитирания номер от 20.02.2025 г. е връчена на М. С. или на тази дата е връчен друг документ на друго лице, а други доказателства в тази насока не са представени. Съдът намира, че връчването и начинът на отбелязването са неясни и създават съмнения относно относимите факти, поради което приема, че по делото не се установява безспорно кога и дали точно тази заповед е връчена на жалбоподателката.

Въз основа на гореизложеното се налага извод, че заявеното оспорване от М. С. /Ерусалимска/ в настоящото производство е в законоустановения срок по АПК, като същото се отнася и до двете посочени по-горе заповеди.

От представената от ответника административна преписка се установява, че жалбоподателката живее заедно с други лица в [населено място], общ. Дряново. В Докладна записка /л.40/ са посочени подробно лицата, с които тя съжителства в населеното място. Направено е предложение №264р-18398/21.11.2024 г. от мл. полицейски инспектор в група „Миграция“ при ОД на МВР Габрово за налагане на принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ във връзка с чл. 41, т. 2 от Закон за чужденците в Република България. Във връзка с така направеното предложение по отношение на жалбоподателката е постановена Заповед №264з-3871/03.12.2024г. за налагане на ПАМ: „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. Мотив за налагане на посочената ПАМ е че същата, със статут на краткосрочно пребиваващ чужд гражданин в Р България, даваща й право на престой в страната до 90 дни в рамките на всеки 180 дневен период е превишила този срок е пребивавала в страната над допустимите 90 дни.

В същата Заповед е определен и срок от 30 дни, в който лицето доброволно да изпълни задължението си за връщане в страната по произход- Израел.

Направен е опит за връчване на така постановената Заповед за налагане на ПАМ, но от отразеното в същата не може да се направи категоричен извод, че тя е била връчена на своя адресат, т.к. отново връчването е отразено на отделен лист, без да е вписано какъв документ и на кого се връчва /л. 67/. След подписа на издателя на заповедта е посочено, че адресатът /чужденец/ е бил запознат със същата на езика, който владее и е получил екземпляр от нея, но липсват данни отказът да е бил потвърден от свидетел, тъй като подпис на такъв е положен на следваща страница, за която няма как да се удостовери, че е част от Заповедта.

Пред настоящата инстанция е представена Регистрационна карта от държавна агенция за бежанците при МС, в която е отразено че М. С. е подала молба за убежище със срок до 26.06.2025 г. /същият срок може да бъде продължен/.

Представена е информация в Писмо от 27.05.2025 г. /л. 112/ от П. на ДА за бежанците при МС в която се сочи, че М. Е. е регистрирана в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, РПЦ София на 26.03.2025г. по молба №ПМЗ-ВР-813/26.03.2025 г., вследствие на което е в текуща процедура по Закона за убежище на бежанците. След извършване на допълнителна проверка е установено, че е допусната техническа грешка, като лицето е регистрирано по молба за убежище вместо за международна закрила. За отстраняването на допуснатата грешка незабавно са предприети административни действия.

Разгледана от правна страна, така подадената жалба се явява основателна по отношение и на двете атакувани с нея заповеди.

Съгласно чл. 67, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗУБ, ПАМ не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение и подлежат на отмяна, когато на чужденеца е предоставено убежище или международна закрила. Административният орган не е имало как да прецени наличието на висящо производство по Закона за убежището на бежанците /ЗУБ/, съответно да приложи чл. 67 от ЗУБ, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е издадена на 03.12.2024 г., като липсват категорични данни същата да е съобщена по надлежния ред на адресата, както и данни да е влязла в законна сила. Молбата за закрила е подадена след това, на 26.03.2025 г., вследствие на което М. С. /Ерусалимска/ е в процедура, произтичаща от Закона за убежището и бежанците. След извършване на допълнителна проверка е установено, че е допусната техническа грешка, като лицето е регистрирано по молба за убежище вместо за международна закрила. На основание чл. 67, ал. 2 от ЗУБ наложената принудителна административна мярка "Връщане до страната на произход" следва да се отмени. Съгласно посочената законова разпоредба принудителните административни мерки "отнемане правото на пребиваване", "връщане", "експулсиране" и "забрана за влизане в страната" не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение. Недопустимо е чрез налагане на ПАМ да бъде нарушено основното право на личен живот по смисъла на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Нарушението на основното право на личен живот е гарантирано от конвенцията такова, което органът е длъжен да съблюдава. Задължителността на горната преценка следва от тълкуването на националната нормативна уредба, в съответствие с относимото европейско законодателство - Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2008 г., относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО/Директивата). В чл. 1 Директивата определя общите стандарти и процедури, които се прилагат в държавите-членки по отношение на връщането на граждани на трети страни, които са в незаконен престой. В съображение т. 6 изрично е посочено, че решенията на компетентните органи за прекратяване на незаконния престой трябва да се вземат индивидуално и въз основа на обективни критерии, което означава, че незаконният престой не следва да е единственото обстоятелство, което трябва да се взема предвид. Директивата установява общ минимален набор от правни гаранции, приложими за решенията за прекратяване на незаконния престой. В съображение т. 13 изрично е посочено, че използването на принудителни мерки следва да бъде подчинено на принципите на пропорционалността и ефективност на предприеманите мерки и преследваните цели. Тези принципи изрично са посочени в чл. 8, § 4 и чл. 11, § 2, определящи допустимите мерки забрана за влизане и извеждане. Освен това в чл. 1 на Директивата е посочено, че мерките се прилагат "в съответствие с основните права, които се явяват общи принципи на правото на Общността, както и на международното право, включително задължения в областта на защитата на бежанците и правата на човека". Следователно стандарт при прилагане на мерките, освен посочените по-горе принципи на индивидуален подход при определяне на мярката - на пропорционалност и ефективност, са и основните права на съюза. Безспорно е, че основното право на личен живот не е от категорията на абсолютните такива и може да бъде предмет на ограничения, наложени от държавата, но само, когато ограничението е предвидено в закон и е необходимо в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В този смисъл органът, налагащ принудителни мерки спрямо лица с незаконен престой, е длъжен да извърши преценка и на обстоятелствата по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ и едва в съответствие с тези изводи да прецени да наложи или не мярката.

По делото не са налице твърдения и доказателства, че обстоятелствата по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ са били обект на проверка, че съответните органи са събирали информация в тази връзка и са преценявали наличието на такава. Следва да се отбележи и че със заповедта е разпоредено мярката да бъде изпълнена в страната по произход на жалбоподателката, без да е извършена преценка за наличието на такива основания. Съгласно тази норма, чужденец, на когото е наложена ПАМ връщане, не се връща в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение. Всеизвестен факт е положението в момента в Израел и че живеещи там са поставени пред реална и сериозна опасност за живота и здравето си. Съгласно посочените законови разпоредби принудителните административни мерки по ал. 1 се отменят, когато на чужденеца е предоставено убежище или международна закрила. Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато има основания да се смята, че чужденецът, търсещ или получил закрила, представлява опасност за националната сигурност, или който веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото.

В случая не се твърди, че са налице данни за налагане предпоставките на ал. 1 и ал. 2 като няма информация чужденецът да представлява опасност за националната сигурност, да е осъждан с влязла в сила присъда или да представлява опасност за националната сигурност.

В допълнение следва да се отбележи и това, че втората Заповед от 04.04.2025 г. е издадена след предоставения статут на жалбоподателката от ДАБ и с нея на практика не се отстранява на явна фактическа грешка. Тя допълва тази от 20.02.2025 г. и съдържа изцяло нов диспозитив, постановен на самостоятелно правно основание. Няма данни адресатът й да е уведомен за стартирането на административното производство и да му е предоставяна възможност да участва в същото, да сочи доказателства, да прави възражения и да дава сведения, в нарушение изискванията на чл. 9, 12, 35, 36, 41 от АПК.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че оспорените с жалбата Заповед №264з-484/20.02.2025г., издадена от Директор на ОД на МВР Габрово, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ на С. е наложена ПАМ "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на ЕС, когато чужденецът не изпълни задължението за връщане" и Заповед №264з-992/04.04.2025г. на ВПД Директор на ОД на МВР Габрово, която допълва Заповед №264з-484/20.02.2025г., издадена от Директор на ОД на МВР Габрово, като е добавено изречението „На осн. чл. 24, §2, б.“в“ от Регламент 2018/1861 на ЕП и на Съвета, наложената принудителна административна мярка да бъде въведена като сигнал в Шенгенската информационна система /ШИС/“, са неправилни и незаконосъобразни, като издадени при съществено нарушение на производствените правила при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон и неговите принципи, поради следва да бъдат отменени.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд Габрово

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № СДА-01-946 от 22.04.2025 г. по описа на Административен съд- Габрово, подадена от М. Я. С. /Ерусалимска/: Заповед № 264з-484/20.02.2025г., издадена от Директор на ОД на МВР Габрово, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ на същата е наложена ПАМ "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на ЕС, когато чужденецът не изпълни задължението за връщане" и Заповед № 264з-992/04.04.2025г. на ВПД Директор на ОД на МВР Габрово, с която е допълнена Заповед №264з-484/20.02.2025г., издадена от Директор на ОД на МВР Габрово, като е добавено изречението „На осн. чл. 24, §2, б.“в“ от Регламент 2018/1861 на ЕП и на Съвета, наложената принудителна административна мярка да бъде въведена като сигнал в Шенгенската информационна система /ШИС/“.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез Административен съд- Габрово до Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

На страните да се изпрати препис от настоящия съдебен акт в едно със съобщенията за неговото издаване.