Определение по дело №1952/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1975
Дата: 24 ноември 2020 г.
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20207180701952
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Описание: logo

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 1975

 

гр. Пловдив, 24 ноември  2020 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение,  XI с., в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета  година,  в състав:

 

Председател:  Милена Несторова - Дичева                                                            

                  

като разгледа   адм. дело № 1952  по описа за 2020 г., взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба, подадена от И.К.П., ЕГН **********,***, срещу АУПДВ № 16/06/1/0/00917/3/01/04/01 на И.К.П., бенефициент по мярка 6.1 с УРН 643784 и УИН № 16/06/1/0/00917, издаден от директора на ОД на ДФЗ – Пловдив.

С молба вх. № 17837/04.11.2020 г. е направено искане за спиране на изпълнението на основание чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК.

Според изложеното в молбата, на 02.11.2020 г. жалбоподателката е получила от публичен изпълнител към НАП съобщение за доброволно изпълнение на разглеждания в настоящото производство АУПДВ. Сочи се, че посочената сума би могла да ес събере единствено от активите на жалбоподателката, които тя ползва за дейността си като земеделски стопанин, което би означавало край на дейността ѝ, което не в интерес на осъществяването на програмите, финансирани със средства от ЕС. Към искането се представят данъчни декларации, подадени от жалбоподателката  за периода 2015 -2019г., от които се установява, че сумата, за която е инициирано производството по принудителното събиране надхвърля средния ѝ годишен облагаем доход. Според изложеното по молбата, събирането на процесната сума би нанесло „значителна или трудно поправима вреда“ по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК, тъй като дори целеното от жалбоподателката постановяване на окончателен съдебен акт в нейна полза не би могло да възстанови дейността ѝ. По тези съображения се иска спиране на предварителното изпълнение на оспорения АУПДВ.

В отговор с вх. № 18756/16.11.2020 г. за ответната страна е взето становище за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения АУПДВ. Като довод в подкрепа на заявената теза се сочи отсъствието на заявени и доказани вреди от предварителното изпълнение на оспорения АУПДВ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените към искането за спиране на предварителното изпълнение доказателства (данъчни декларации, подадени от жалбоподателката  за периода 2015-2019г.), намира искането за основателно по следните съображения:

АУПДВ е издаден на основание чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК. Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП, обжалването на издадените от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им. Според тази разпоредба жалбата против АУПДВ няма суспензивен ефект и АУПДВ се явява годно изпълнително основание.

Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 27 ЗПЗП не съдържа.

Предпоставките за спиране на предварително изпълнение на един административен акт от съда са визирани в нормата на чл. 166 от АПК, като по силата на чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно: при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Когато по силата на изрична законова разпоредба се предвижда предварително, незабавно изпълнение на определена категория административни актове, се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки по чл. 166, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя е да посочи и установи пред съда обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК, при които спирането на изпълнението на заповедта е основателно – такива, които по значимост се противопоставят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. В конкретния случай това е сторено като ведно с искането за спиране на предварителното изпълнение на АУПДВ се представят данъчни декларации, подадени от жалбоподателката  за периода 2015 -2019г., от които се установява, че сумата, за която е инициирано производството по принудителното събиране надхвърля средния ѝ годишен облагаем доход.

Предизвикваното с АУПДВ имуществено разместване ще причини тежки вреди за оспорващата предвид съпоставения със  средния годишен облагаем доход на жалбоподателката за периода 2015 -2019 г. размер на публичното вземане. Събирането на вземането е несъвместимо с продължаването на  дейността ѝ на земеделски производител, а това е вреда несъизмерима с преследваната цел /чл. 6, ал. 5 АПК/ и предполага въздържане от действия по изпълнението.

 

В този смисъл Определение № 6042 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4097/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков.

 

Ето защо,  Съдът

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

СПИРА предварителното изпълнение на АУПДВ № 16/06/1/0/00917/3/01/04/01, издаден от директора на ОД на ДФЗ – Пловдив, до приключване на производството по адм.дело № 1952/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив с влязъл в сила съдебен акт.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

            

Административен съдия: