РЕШЕНИЕ
№____
гр.
Луковит, 31 декември 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на първи
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И.Д. като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 171 по описа за 2020 г.
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т. 3 във връзка с чл.225,
ал.1 от КТ и чл. 128 т. 2 от КТ - за
признаване уволнението за незаконно и
неговата отмяна, за заплащане на обезщетение за оставане без работа в
резултат на незаконно уволнение и за заплащане на трудово възнаграждение.
Ищцата К. К.Г.твърди, че по силата
на трудов договор, подписан на 03.04.2017 г. и последвали допълнителни
споразумения, е работила при ответника
"Балкански център Дипломат" ООД на длъжност „Козметик“ с месечно трудово възнаграждение към
14.04.2020 г. в размер на 1000 лева. Сочи, че е майка на 4-годишно дете.
Излага, че в началото на м. март 2020 г., каквато била практиката, представила
на прекия си ръководител С.А.С.молба за ползване на платен годишен отпуск за
периода от 06.03.2020 г. до 13.03.2020 г., тъй като й се налагало да замине за
Кралство Испания. Молбата била приета от прекия ръководител и ищцата получила
устно уверение, че няма проблем да ползва платения си годишен отпуск. Ищцата
излага, че на 13.03.2020 г. се завърнала
в страната и поради обявеното извънредно положение заради пандемията била
поставена от компетентните органи под 14-дневна задължителна карантина. Излага,
че на 30.03.2020 г. се явила на работа. На същата дата било проведено общо
събрание, на което се обсъждало принудително пускане на работниците в неплатен
отпуск. След събранието ищцата с
разрешение на ръководството посетила работното си място в козметичния
салон на хотела, за да прибере личните си вещи, след което напуснала хотелския
комплекс, като на излизане личната й чанта и вещите, които носела, били
проверени от охраната. Твърди, че на
06.04.2020 г. работодателят й поискал обяснения във връзка с твърдени две
нарушения на трудовата дисциплина – за това, че в периода 06.03.2020 г. –
13.03.2020 г. не се е явила на работа, без да има разрешение за ползване на
платен годишен отпуск и за това, че на 30.03.3030 г. в периода 12:05ч. – 12:35
ч. злоупотребила с доверието на работодателя и увредила имуществото му, като
изнесла стоково-материални ценности, собственост на работодателя, без негово
разрешение. Твърди, че в дадения й срок
депозирала по пощата писмени обяснения. Въпреки това, със Заповед №
154/13.04.2020 г., връчена й на 14.04.2020 г.,
работодателят й наложил наказание
„дисциплинарно уволнение“ и прекратил
трудовото й правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ. Счита
уволнението за незаконно, като навежда основания за порочност: неспазване на
предвидената в чл. 193 КТ процедура, включително липсата на яснота и
конкретизация на обстоятелствата, за които са искани обяснения; неспазване изискванията на разпоредбата на
чл. 195, ал. 1 КТ – липса на конкретизация и точно, пълно и ясно описание на
твърдените нарушения; липса на мотиви относно преценката на твърдените
нарушения; липса на приобщени доказателства, установяващи по несъмнен начин
извършването на твърдените нарушения. Ищцата твърди, че работодателят не й е
изплатил остатък от полагащото й се
трудово възнаграждение за месец март 2020 г. в размер на 95,61 лв. както и
полагащото й се трудово възнаграждение за месец април 2020 г. в размер на 500
лева. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение е останала без
трудови доходи, вследствие на което е претърпяла вреди. При изложените
твърдения в молбата са направени искания за признаване за незаконно на
уволнението и неговата отмяна; за заплащане на обезщетение за оставане без
работа /в резултат на незаконно уволнение/ за периода от 15.04.2020 г. до
15.10.2020 г. в размер на 6000 лева; за заплащане на сумите: 95,61 лева – остатък
от неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.03.2020 г. до 31.03.2020
г., 500.00 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2020
г. до 14.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата
на подаване на исковата молба.
В депозирания писмен отговор от
ответника е заявено становище за неоснователност на предявените искове. Не се
спори, че страните са се намирали в трудовоправни отношения по силата на трудов
договор № 89/03.04.2017 г. за длъжността „козметик“ с основно трудово
възнаграждение в размер на 460 лв., което било увеличавано неколкократно с
последващи допълнителни споразумения. С
последното допълнително споразумение № 364/02.12.2019 г. основното трудово
възнаграждение на ищцата е увеличено на 1000 лева при пълно работно време – 8
часа. Не се спори, че със Заповед № 154/13.04.2020 г. на ищцата е наложено
наказание „дисциплинарно уволнение“ и трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ. Ответникът посочва, че
нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата са: по
чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ - неявяване на работа в течение на два
последователни дни и по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ – злоупотреба с доверието на
работодателя и са подробно и ясно описани в заповедта. Процедурата по налагане
на дисциплинарното уволнение е спазена, наложеното наказание е съобразено
тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които е извършено, поведението и
писмените обяснения на служителя. Заповедта е подробно мотивирана, съдържа
всички реквизити по чл. 195, ал. 1 от КТ. Излага, че за периода от 06.03.2020
г. до 28.03.2020 г. ищцата не е била на работа, като за времето от 15.03.2020
г. до 28.03.2020 г. същата е представила болничен лист, издаден във връзка със
задължителна карантина. Твърди се, че липсва подадена от ищцата молба за ползване на платен годишен отпуск, както и
липсват каквито и да било документи, обосноваващи законово ползван отпуск за
периода от 06.03.20 г. до 13.03.20 г. Не
се оспорва твърдението, че лично управителят е разрешил на ищцата на 30.03.20
г. да отиде до работното си място, за да прибере личните си вещи. Твърди се, че
във връзка с прегледан от ръководството и дежурния портиер-охранител видеозапис
от 30.03.20 г. от камери за наблюдение във фризьорския и козметичен салон, на
който се виждало, че ищцата спокойно влизала във всички работни помещения и
избирателно взимала материали от работните шкафове и витрини, на 02.04.20 г. е
съставен констативен протокол за констатираните липси. Счита дисциплинарното
уволнение за законосъобразно и намира иска по чл. 344,ал. 1, т. 1 КТ за
неоснователен. По иска за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
излага становище за неоснователност, поради обусловеността му от главния иск.
Заявява становище за неоснователност и на иска по чл. 128,т.2 от КТ, тъй като
дължимото за м. март и м. април трудово възнаграждение на ищцата е заплатено.
Всяка от страните е направила искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
Като прецени събраните по делото относими
и допустими доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост и
като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното:
Не се спори между страните и се
установява от трудовото досие и приетите писмени доказателства, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение по трудов договор № 89
от 03.04.2017 г., по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността "козметик" в "Балкански център Дипломат" ООД
гр. Луковит. Впоследствие са подписвани допълнителни споразумения към трудовия
договор за актуализиране на трудовото възнаграждение. С последното подписано допълнително
споразумение № 364 от 02.12.2019 г. е уговорена основна заплата в размер на
1000 лева при пълно работно време 8 часа.
Не се спори и се установява от
представеното удостоверение за раждане /л. 21/, че ищцата е майка на дете до
7-годишна възраст.
Представена е заповед №17/30.03.2020 г.,
с която на основание чл. 138, ал. 2 от КТ считано от 01.04.2020 г. до отмяна на
извънредното положение работодателят е въвел непълно работно време, като е
опеделил 4 часов работен ден за всички
служители на хотелите "Дипломат Плаза" и "Дипломат Парк" -
гр. Луковит, с изключение на звено Охрана-портиери. Заповедта е връчена на
06.04.2020 г. при отказ на ищцата да я получи, удостоверен с подписите на трима
свидетели, които също така са удостоверили, че ищцата е запозната устно със
заповедта на 30.03.2020 г.
Представено е и допълнително споразумение
№ 122/31.03.2020 г., неподписано от
ищцата, изготвено въз основа на заповедта за въвеждане на непълно работно време
за промени в трудовия договор, ситано от 01.04.2020 г. относно работното време
от пълно 8 часа на непълно 4 часа и основна заплата от 1000 лв. на 500 лв.
С докладна, с посочена в нея дата 12.03.2020
г., прекият ръководител на ищцата С.А.С.информира управителя на ответното
дружество, че ищцата не се е явила на работа в повече от два последователни
дни, считано от 06.03.2020 г., без да има подписана молба за отпуск от прекия
ръководител или подписана заповед от управителя, като не е посочила друга
уважителна причина за неявяването си.
С докладна от 30.03.2020 г. Т.Г.Т.-
портиер към ответното дружество уведомява управителя, че на същата дата ищцата К.К.,
придружавана от А. Й., са напуснали хотела, двете носейки множество торби с
вещи, които той не е проверил и поради съмнения в злоупотреба моли да се
прегледат записите от камерите за видеонаблюдение.
Представени са два констативни протокола
за нарушения на трудовата дисциплина, и двата с дата 02.04.2020 г., подписани
от управителя на дружеството и двама свидетели. С първият е констатирано, че
ищцата не се е явила на работа в продължение на повече от два последователни
дни от 06.03.2020 г. до 13.03.2020 г., без надлежно оформена заповед за
ползване на отпуск. С другият констативен протокол е констатирано, че във
връзка с докладната от 30.03.2020 г. от дежурния портиер Т.Г.Т.са прегледани
записите от камерите за видеонаблюдение и ясно се виждало, че на 30.03.2020 г.
ищцата, след като е допусната в обекта, за да вземе свои лични вещи от
работното си място - фризьорски и козметичен салон, изнесла извън търговския
обект и други вещи, които са собственост
на работодателя, а именно: палитри със сенки, палитри с ружове, компактна
пудра-фон дьо тен, друга декоративна козметика, блок пили, пили за нокти,
мостри за кремове, ергономична възглавница и други дребни предмети, които не
могат да бъдт индивидуализирани.
С писмо, връчено на ищцата на 06.04.2020
г., са изискани писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ за извършени
нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в следното: 1/ в периода
06.03.2020 г. - 13.03.2020 г. неявяване на работа в продължение на повече от 2
последователни дни, без да има заповед за разрешение за ползване на
платен/неплатен годишен отпуск от работодателя; 2/ на 30.03.2020 г. в периода
12:05 - 12:35 ч. - злоупотреба с доверието и увреждане на имуществото на
работодателя чрез неправомерно изнасяне на стково-материални ценности,
собственост на работодателя, от територията на търговския обект, в който
работи, вземането на които е извършено без присъствието и разрешението на
работодателя.
От ищцата са депозирани писмени
обяснения, входирани в ответното дружество на 10.04.2020 г., съгласно които: е
подала молба чрез прекия си ръководител за ползване на платен годишен отпуск в
периода от 06.03.2020 г. до 13.03.2020 г.; по отношение на второто твърдяно
нарушение заявява, че нито на посочената дата и час, нито през целия период на трудовите й
правоотношения е извършвала неправомерно изнасяне на стоково-материални
ценности, собственост на работодателя, от територията на търговския обект без
разрешението на работодателя.
С атакуваната заповед № 154/13.04.2020 г.
на управителя на "Балкански център Дипломат" ООД гр. Луковит,
издадена на основание чл. 195, ал. 1 и чл. 190, ал.1, т. 2 и т. 4 от КТ на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно уволнение"
за: 1. Неявяване на работа в течение на два последователни дни, считано от дата
06.03.2020 г. без надлежно оформена заповед за ползване на отпуск; 2.
Злоупотреба с доверието на работодателя - неправомерно изнасяне на
стоково-материални ценности собственост на работодателя от територията на
търговския обект, в който работи - Фризьорски и козметичен салон на хотелски
комплекс "Дипломат Плаза" на дата 30.03.2020 г. Като мотиви за
налагане на наказанието е отразено, че работникът не се явява на работа в
периода от 06.03.2020 г. до 13.03.2020 г. включително и злоупотребява с
доверието на работодателя на 30.03.2020 г. Със същата заповед на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано
от датата на връчване на заповедта.
Не се спори и се установява от известие
за доставяне, намиращо се в личното трудово досие, че заповедта е връчена на
ищцата на 14.04.2020 г. по пощата с писмо с обратна разписка.
По делото са събрани гласни доказатества
чрез разпита на свидетелите А. Д.Й., Д.В.П., С.М.Л., С.А.С., Т.Г.Т., С.Г.Т.и Р.Г.Н..
Св. А. Д.Й. - работила към м.03.2020 г.
при ответника в хотел "Дипломат Плаза" в гр. Луковит, сочи, че на
30.03.2020 г. е присъствала на събрание в хотела, организирано от ръководството
в лицето на св. С.С.и св. С.С.по повод обявеното в страната извънредно
положение във връзка с пандемията от ковид 19, на което събрание е присъствала
и ищцата. На служителите били предложени различни варианти, включително
пускането им в неплатен отпуск без тяхно съгласие, на което ищцата възразила и
влязла в диалог със св. С.С.. Сочи, че след събранието св. С.С.разрешила на
ищцата да влезе в хотела и да вземе свои лични вещи от работното си място.
Свидетелката придружила ищцата, за да й помогне да изнесе вещите си, за което
сочи, че получила лично разрешение от управителя А.С., когото срещнали във
фоайето на хотела. Свидетелката сочи, че от козметичния салон на първия етаж
взели дрехи и обувки, а от масажното студио на втория етаж - една ергономична
възглавница, които вещи по данни на ищцата били нейни лични. Вещите събрали в
пет черни найлонови торби. Свидетелката
заявява, че не е видяла ищцата да взема гримове, кремове, пили или др.
козметични продукти. На излизане от
хотела отворили торбите за проверка, какъвто бил установеният ред, но охраната
- св. Т.Т.казал, че няма нужда да ги проверява, тъй като не знаел кои вещи са
на ищцата и кои на хотела.
Св. Д.В.П. сочи, че към м. 03.2020 г. е
работила като фризьор в хотел "Дипломат Плаза", с ищцата са били
колежки, работили са в едно помещение. Свидетелства, че в началото на м. март
2020 г. е присъствала на разговор между прекия им ръководител св. С.С.и ищцата
относно това, че ще ходи в Испания и колко дни платен отпуск да си пусне. Свидетелката
чула, че св. С.С.казала на ищцата, че може да си пусне за около седмица платен
отпуск, да си попълни молба и да я остави до компютъра, но не си спомня да е
чула св. С.С.да й разрешава отпуск. Свидетелката
видяла, че ищцата започнала да пише молба за отпуск, че е написала трите си имена, но не си спомня
за кои дни е поискала отпуск, като това станало в отсъствието на св. С.С.- след
като вече била излязла от салона. Свидетелката си спомня, че след това св. С.С.дошла в салона и подарила няколко
рокли на ищцата, с които да бъде на Тенерифе в Испания.
Св. С.М.Л. работи като мениджър
корпоративно планиране в ответното дружество. Сочи, че на събранието на
отделите на 30.03.2020 г., на което присъствала и ищцата, устно са запознати
служителите със заповедта на управителя за въвеждане на непълно работно време.
С ищцата се е видяла в салона, който посещавала и като клиент, някъде на 01-02.03.20
г. и след това на събранието на 30.03.20 г. Много преди началото на март в
разговори в салона е ставало на въпрос, че ищцата възнамерява да пътува за
Испания. На 12.03.20 г. от прекия ръководител на ищцата св. С.С.постъпила
докладна, че ищцата не се е явила на работа в продължение на няколко дни, без
надлежно оформени документи за отпуск, като от снимки във Фейсбук свидетелката
разбрала, че ищцата е заминала за Тенерифе, Испания. След завръщането си в страната ищцата била
поставена под задължителна карантина, за което представила болничен лист. Сочи,
че в дружеството няма практика да се поставят входящи/изходящи номера на
вътрешната кореспонденция като докладни от ръководители на отдели и др.подобни
документи. Свидетелката, в присъствието на св. С.С., лично разрешила на ищцата
след събранието да влезе на работното си място, за да си вземе личните вещи -
множество дрехи и обувки, които знаела, че ищцата държи там.
Св. С.А.С.- осъществява ръководство и
контрол на СПА центъра в хотел "Дипломат Плаза" и пряк ръководител на
ищцата в показанията си /преценени по реда на чл. 172 от ГПК/ сочи, че още в
началото на 2020 г., януари месец, ищцата изявила желание за пътуване с цел
почива в Тенерифе, Испания. Тогава свидетелката нямала нищо против, казала й, че ще й бъде разрешен отпуск, но след като през втората половина на м. февруари Испания
се оказала една от най-засегнатите страни от разпостранението на
короновирусната инфекция, свидетелката започнала да убеждавала ищцата да отложи
пътуването си, тъй като смятала, че пътуването на ищцата в Испания щяло да
рефлектира негативно върху клиентите в козметичния салон.Свидетелката заявява,
че молба за отпуск от ищцата не е получавала нито през м.март, нито преди това
и съответно не е парафирала такава. Заповедта за въвеждане на непълно работно
време от 01.04.2020 г. била съобщена на събранието по отдели, като на ищцата й
е била връчена на 06.04.20 г. заедно с писмото-искане за писмени обяснения, на
което присъствали тя и още двама служители - С.Л.и Р.Н.. Свидетелката твърди,
че при преглеждането на записите от видеокамерите успяла да визуализира мостри
от кремове, пили за нокти, ружове, контактен фон дьо тен и др. декоративна
козметика, които ищцата взема от салона, както и възглавничка от масажното
студио, които са част от имуществото на хотела.
Впоследствие била направена ревизия и установили липси.
Св. Т.Г.Т.- портиер в ответното дружество
сочи, че след събранието на отдела на ищцата бил предупреден от ръководството,
че ищцата има разрешение да влезе в хотела и да си вземе нейни вещи. При
излизане от хотела ищцата и А. носели торби - по 2-3 в ръка, като А. носела и
една възглавница. Ищцата поискала да провери багажа им, тъй като винаги се
извършвала такава проверка на личния багаж на работещите в хотела, но
свидетелят отказал, тъй като не знаел "какво е внесено, за да бъде
изнесено". Пуснал докладна, тъй като багажът бил обемен и най-вече за
това, че не бил извършил проверка. При
прегледа на видеозаписите от камерите се виждало как ищцата взема от шкафовете
на работното си място някакви предмети - по-малки, по-големи, но от какво
естество са, свидетелят не може да определи.
Св. С.Г.Т.- работи в офис на територията
на хотела, свидетелства, че на 30.03.20 г.
на изхода на хотела настигнала К. и А., които носели две чанти, не
видяла охраната да ги проверява.
Св. Р.Г.Н. - работи като касиер в
ответното дружество и води трудовите досиета на персонала посочи, че в разговор
с ищцата по повод представен болничен лист за карантина 14 дни през март 2020
г. я попитала какво ще представи за дните в началото на март, тъй като съгласно
попълването в присъствената форма не е идвала на работа и няма молби за отпуск,
болничен или друг документ. Ищцата отговорила, че е оставила молба за отпуск на
СПА рецепията за С., а на другия ден й казала, че оставила молбата в козметичния
салон на компютъра. Свидетелката заявява, че молба за отпуск от ищцата до нея
не е стигала. Обяснява, че практиката в
дружеството е служителят да попълни
молба за отпуск, която се подписва от прекия ръководител на звеното относно
разрешение и се оставя при нея. Пояснява, че по принцип служителят идва при нея
с молба, резюлирана от прекия ръководител. Когато се представят молбите не се входират,
завеждат се в книга заповедите за отпуск. Тези показания на св. Н.се
потвърждават и от съдържащите се в личното трудово досие на ищцата
доказателства. Видно е, че отпуските, които е ползвала ищцата са въз основа на
писмени молби, резюлирани от прекия ръководител и са скрепени с заповеди с
номер изведен от книгата за заповеди за отпуски.
От първоначалното заключение на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че полагащото
се трудово възнаграждение на ищцата до прекратяване на трудовите й
правоотношения с ответното дружество е изплатено напълно, като в приложение 1
посочен размерът на трудовото възнаграждение за всеки от месеците, а в
приложение 2 са описани датите, на които са превеждани аванс и остатъка от нетното трудово възнаграждение за всеки
месец в периода от м. април 2017 г. до м. април 2020 г. За м. март 2020 г. при
основна заплата 1000 лв. и отработени 5 дни и 10 дни временна
нераотоспособност, на ищцата е начислено брутно трудово възнаграждение в размер
на 557,63 лв. или нетно трудово възнаграждение в размер на 335,49 лв. На
15.04.2020 г. е преведн аванс в размер на 250,00 лв., а на 27.04.2020 г. е
изплатен остатъка от 85,49 лв. Размерът на основната заплата на ищцата за м.
април 2020 г. е 500,00 лв. като вещото лице е взело предвид Заповед №
17/30.03.2020 г. на управителя на ответното дружество за въвеждане на непълно
работно време, считано то 01.04.2020 г. и неподписаното от ищата допълнително
споразумение № 122/31.03.2020 г. За общо 9 отработени дни и дни в платен отпуск
за м. април 2020 г. на ищцата е начислено брутно трудово възнаграждение в размер
на 379,50 лв. или нетно възнаграждение в размер на 294,49 лв.,което е изплатено
на 15.05.2020 г., т. е. след датата на подаване на исковата молба, която е
08.05.2020 г. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице без да се взема
предвид неподписаното от ищцата допълнително споразумение № 122/31.03.2020 г. размерът на основната
заплата на ищцата за м. април 2020 г. е 1000 лв., за 9 отработени дни /3
работни дни и 6 дни платен отпуск/ брутното трудово възнаграждение е 445,40
лв., а нетното трудово възнаграждение след приспадане на осигурителните вноски
за сметка на работника/служителя е в размер на 392,65 лв. Изплатено е
възнаграждение в размер на 294,49 лв. или за м. април 2020 г. на ищцата не е
изплатено изцяло трудовото възнаграждение за разликата от 98,16 лв. Размерът на
обезщетението за оставане на ищцата без работа за периода от 15.04.2020 г. до
01.10.2020 г. /датата на съдебното заседание/ е 5566,00 лв.
В откритото съдебно заседание, в което
приключи съдебното дирене ищцата представи трудовата си книжка в оригинал, като
съдът констатира, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника
няма вписване относно започване на работа при друг работодател.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1,
т. 1 от КТ.
Процесното трудово правоотношение е
прекратено с атакуваната заповед, с която на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание уволнение за посочени в нея две
нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от работодателя като нарушения
по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ - неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни и по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ - злоупотреба с
доверието на работодателя.
Заповедта за
дисциплинарно уволнение следва да отговаря на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ, а именно да съдържа описание на всяко нарушение, точното време
на извършването му и законовия текст, въз основа на който се налага наказанието.
Едновременно с това е необходимо да са спазени процедурните изисквания относно
дисциплинарното производство - наказанието да е наложено от компетентен по
смисъла на чл. 192, ал.1 КТ орган, да са поискани обяснения от
служителя преди да се наложи съответната дисциплинарна мярка, както и да са
спазени предвидените в чл. 194, ал.1 КТ срокове.
В случая
страните не спорят, че заповедта е издадена от компетентен орган и наказанието
е наложено в рамките на предвидения преклузивен срок.
Съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е
императивна и неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно
уволнение не се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса
и представяне на доказателства за установяването им. Фактическите основания за дисциплинарно уволнение следва да са очертани
чрез мотивиране на заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения, съобразно
изискуемите елементи. Дисциплинарните
нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг акт на работодателя,
посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказаното лице, т.е.
заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, когато
препраща към друг конкретен акт изготвен от работодателя, в който е посочено
нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено. / Решение № 127 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1099/2012 г., III г. о.,
ГК/. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно
наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на
наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността
наказаният работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато
изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези
изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ.
Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена
заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който
препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. /Решение № 102 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5501/2013 г., IV г. о./
Настоящият
състав намира, че процесната заповед за дисциплинарно уволнение в частта й
относно първото нарушение отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ.
Нарушението е индивидуализирано чрез посочване на обективните му признаци -
време, място и обстоятелствата, при които е извършено, а именно неявяване на
работа в течение на два последователни дни, считано от дата 06.03.2020 г. без
надлежно оформена заповед за ползване на отпуск. Описаното нарушение правилно е
квалифицирано по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. В заповедта е отразено, че ищцата
не се е явила на работа в периода от 06.03.2020 г. до 13.03.2020 г.
включително.
За
посоченото нарушение преди налагане на
дисциплинарното наказание са искани обяснения по реда на чл. 193, ал.1 от КТ и
в указания срок ищцата е дала писмени такива.
Ето защо
съдът следва да разгледа по същество дали ищцата е извършила посоченото
дисциплинарно нарушение.
Безспорно
установено е от събраните доказателства, че в периода от 06.03.2020 г. до
13.03.2020 г. ищцата не се е явявала на работа, като през този период е била
извън страната - в Тенерифе, Испания. Това обстоятелство е безспорно и се
признава и в исковата молба. Ищцата твърди, че за посочения период е
представила на прекия си ръководител С.С.писмена молба за платен отпуск и е
получила устното й разрешение за ползването му. Липсва издадена от
работодателя заповед за ползване на
платен отпуск, а и не се твърди да има такава. Ищцата счита, че работодателят й
е нарушил разпоредбата на чл. 174 от КТ, която дава възможност на майки с деца
до 7-годишна възраст да позват платения си годишен отпуск през лятото, а по
тяхно желание - и през другото време на годината.
От разпоредбата на чл. 173 КТ следва,че субективното право на платен годишен отпуск се упражнява по определен в закона ред, който включва както писмено волеизявление на работника/служителя, с което се отправя искане за ползване на отпуска и в което се посочват видът, размерът, календарният период от време за ползване на искания отпуск /освен в изрично предвидените случаи, в които платеният годишен отпуск може да се ползва независимо от желанието на работника или служителя/, така и писмено волеизявление на насрещната страна по трудовото правоотношение /работодателят/, с което се разрешава отпускът. Ползването на отпуск без писмено разрешение от работодателя представлява нарушение на трудовата дисциплина, за което работникът или служителят носи дисциплинарна отговорност.
В разпоредбата на чл. 174 от КТ е
предвидено, че майки с деца до 7-годишна възраст ползват отпуска си през
лятото, а по тяхно желание и през друго време на годината, освен в случаите на
ал. 4 на предходния текст. Действително платеният годишен отпуск е субективно
право на работника или служителя, но той се ползва само с изрично писмено
разрешение на работодателя - чл. 173, ал.1
от КТ.
Твърдението на ищцата, че е уведомила работодателя
си, че ще ползва платен годишен отпуск за процесния период, като е подала чрез
прекия си ръководител С.С.писмена молба и
е получила устното й разрешение не се
доказа по делото както от писмените доказателства, така и от свидетелските
показания. Чрез показанията на св. Петкова се установява, че действително в
началото на м. март е воден такъв разговор между ищцата и С.С.за ползване на
отпуск от ищцата с цел пътуване в Испания, че ищцата попълнила молба на
служебния компютър в салона, но това е
станало в отсъствието на С.С.. Свидетелката не твърди молбата да е предадена на
последната. Не си спомня да е чула С.С.да разрешава отпуска. Дори и ищцата да е написала молба за ползване
на отпуск, то същият не е бил заявен по установения в предприятието ред,
изяснен чрез показанията на св. Н.- след писмена резолюция от прекия
ръководител да представи молбата на служителя, изпълняващ функциите на касиер
и водещ трудовите досиета на служителите.
В конкретния
случай липсва писмено волеизявление от страна на ищцата за ползване на платен
годишен отпуск за посочения период, както и липсва писмено разрешение от страна
на работодателя за ползване на такъв.
Съдът съобразява установената съдебна
практика на ВКС по налагането на наказание дисциплинарно уволнение за нарушение
по чл.190 ал.1 т.2 КТ. Според тази практика, отсъствието от работа при
неразрешен от работодателя платен годишен отпуск, чието ползване работникът е
поискал, не дисквалифицира нарушението по посочената материалноправна
разпоредба. Тълкуването на чл.173, ал.1 КТ налага извод, че
работникът/служителят може да започне ползването на този отпуск само след
достигането до него на изявление за разрешение на работодателя, изразено
писмено, т.е. само след като е узнал за това, до когато той е длъжен да
продължава да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение (решение №
812/ 27.04.2011 г. по гр.д.№ 198/ 2010 г., IV г.о.) В закона не е предвидено
задължение за работодателя да уведомява служителя за отказа си да удовлетвори
искането му за ползване на платен отпуск. Неявяването на работа на служителя в
периода, за който е отправил до работодателя искане за отпуск, без такъв да му
е бил разрешен по посочения начин, съставлява дисциплинарно нарушение,
предвидено в чл.187 т.1 КТ. В същия смисъл е тълкуването в решение № 44/
15.02.2012 г. по гр.д.№ 532/ 2011 г., I. г.о., в което се приема, че ползването
на отпуск без писмено разрешение от работодателя представлява нарушение на трудовата
дисциплина, за което служителят носи дисциплинарна отговорност, както и решение
№ 418/ 17.08.2010 г. по гр.д.№ 522/ 2009 г., IV г.о., според което липсата на
писмено разрешение за ползване на отпуск означава, че неявяването на работа
представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ.
В решение № 142/03.05.2016 г. по гр.д. № 6286/2015 г., ІV г.о. е прието, че щом
за работодателя не съществува задължение да уведоми работника за решението си
по подаденото до него искане за ползване на отпуска, а напротив, работникът
трябва да се увери сам, че има разрешение за ползването, неизпълнението на това
задължение не може да се третира като смекчаващо дисциплинарната отговорност
обстоятелство.
Предвид изложеното съдът
счита, че ищцата е извършила вмененото й дисциплинарно нарушение по п. 1 от
оспорената заповед.
По отношение
съответствието на наказанието с извършената дисциплинарна простъпка съдът
съобразява следното:
Нормата
на чл. 189, ал.1 КТ въвежда в задължение на работодателя при определяне на
дисциплинарното наказание да съобрази
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено и
поведението на работника или служителя. В тази връзка работодателят изрично е
изходил от предоставената му от чл.190, ал.1, т.2 от КТ правна възможност,
а именно да уволни дисциплинарно работника при “неявяване на работа в течение
на два последователни работни дни”. В този смисъл законодателят сам е въвел
като достатъчно тежко по смисъла на
цитираната норма нарушение неявяването на работника/служителя на работа два последователни работни дни,
какъвто е настоящия случай. Конкретно в случая ищцата не се е явила на работа
за повече от два последователни работни дни, а именно за периода от 06.03.2020 г. до 13.03.2020 г.
включително, без да има писмено разрешение от работодателя за ползване на
отпуск. Не без значение в случая е и обстоятелството, че пътуването на ищцата до Испания в посочения период е довело до отсъствието й от работа за още 14
дни поради поставянето й от здравните власти
под задължителна карантина. Следователно
налага се извод, че е налице тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в
неявяване на работа от 06.03.2020 г. до
13.03.2020 г. включително. Законът изрично позволява налагане на дисциплинарно
уволнение за отсъствие без причина в течение на два последователни работни дни,
поради което уволнението на ищцата е извършено законно и съответства на
тежестта на нарушението.
По отношение на второто вменено със заповедта нарушение , квалифицирано като
злоупотреба с доверието на работодателя - основание по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ, съдът намира процесната заповед в тази й част за ненадлежно мотивирана
съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като работодателят не е
изложил фактически обстоятелства относно
извършеното от ищцата нарушение. Макар и да е конкретизирано в темпорално
отношение с посочване на датата на извършване, нарушението не е
индивидуализирано в достатъчна степен. Описанието на нарушението е бланкетно и
твърде общо - "неправомерно изнасяне на стоково-материални ценности
собственост на работодателя от
територията на търговския обект, в който работи - фризьорски и козметичен салон
на хотелски комплекс "Дипламат Плаза" . Липсват
данни в заповедта за вида и количеството на изнесените стоково-материални
ценности, установяването на нарушението и поведението на ищцата. Липсва и
препращане към друг акт на работодателя, в който нарушението да е надлежно индивидуализирано
и който да е известен на ищцата. Съдът приема, че липсва достатъчна
индивидуализация на нарушението, поради което е затруднена както защитата на
нарушителя, така и преценката за обстоятелствата по чл.189, ал.1 във връзка с
чл.190, ал.2 от КТ - тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, и поведението на служителя. Както се посочи по-горе неизпълнението на изискванията по чл. 195, ал.
1 от КТ не се санира с въвеждане на
липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства за
установяването им.
Липсата на
конкретизация на извършеното нарушение е пречка и за провеждане на
законосъобразна процедура по уволнение с оглед даване на възможност на
работника да даде обяснения във връзка с извършеното нарушение,
което също е въведено с императивната правна норма на чл.193 от КТ. За да изпълни
точно задължението си по чл. 193 КТ, работодателят е длъжен да
уведоми служителя за конкретните
нарушения, за които му иска обяснение, като посочи техните съществени
признаци. Това
е така, тъй като за да може да осъществи
ефективно правото си на защита още на този етап от дисциплинарното
производство, служителят следва да
знае какви извършени от него нарушения са констатирани, за да може да даде обяснения във връзка
с тях и евентуално да посочи доказателства, които работодателят да събере и оцени. В тази връзка съдът намира за
основателно направеното в исковата молба възражение за нарушение на чл. 193, ал. 1 от КТ и липса
на мотиви в заповедта досежно второто вменено нарушение. Ето защо, доколкото в
тази част на заповедта липсва надлежно конкретизиране на дисциплинарното
нарушение, съдът намира, че не следва да обсъжда по същество извършено ли е от
ищцата това дисциплинарно нарушение.
Независимо от незаконосъобразността на процесната заповед в
частта й относно второто нарушение, по
категоричен начин е установено първото, а именно отсъствието от работа за два
последователни дни, което нарушение е тежко и оправдава наложеното
дисциплинарно уволнение.
По изложените съображения съдът намира дисциплинарното
уволнение за законно, което налага искът за отмяната му да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ.
С
оглед неоснователността на главния иск
за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му налага
отхвърляне и на акцесорния иск по чл. 344,
ал.1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което
ищцата е останала без работа
поради незаконно уволнение в размер на 6000 лева за периода от 15.04.2020 г. до 15.10.2020
г.
По иска с правно основание чл. 128,т.2 от КТ.
По делото е представена заповед № 17/30.03.2020
г., с която на основание чл. 138, ал. 2 от КТ, считано от 01.04.2020 г.
до отмяна на извънредното положение работодателят е въвел непълно работно
време, като е определил 4 часов работен ден за
всички служители на хотелите "Дипломат Плаза" и "Дипломат
Парк" - гр. Луковит, с изключение на звено Охрана-портиери. Допълнително споразумение № 122/31.03.2020 г. за промени в трудовия
договор, считано от 01.04.2020 г. относно основната заплата от 1000 лв. на 500
лв. и от пълно 8 часа работно време на непълно 4 часа не е подписано от ищцата.
С новата разпоредба на чл. 138а, ал. 2 от КТ,създадена с §4 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г./в редакцията му към процесния период/ законодателят предостави правна възможност на работодателя да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. Преследваната цел от законодателя е да се запазят работните места на работниците, като се предостави възможност на работодателя да реорганизира дейността си за времето на извънредното положение. Продължителността на работното време в този случай не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време (чл. 138а, ал. 3 от КТ). Установяването на непълно работно време по чл. 138а, ал. 2 от КТ е субективно право на работодателя, упражняването на което, при наличие на определените в КТ предпоставки - обявено извънредно положение, води до изменение на елементи на трудовото правоотношение за определено време. С едностранната промяна на работното време, обективирана в заповед на работодателя, автоматично се преизчислява и дължимото се трудово възнаграждение, съответстващо на продължителността на работния ден. Тълкуването на разпоредбата на чл. 138а, ал. 2 от КТ не води до извода, че при едностранно въвеждане на непълно работно време и липса на допълнително споразумение относно заплащането, работникът/служителят ще получава пълния размер на възнаграждението. Подобно тълкуване би обезсмислило изцяло предоставената възможност на работодателя за едностранното въвеждане на непълно работно време. Работодателят има право да въведе еднострано намалено работно време само като издаде заповед, в която изрично посочи срокът и работните места, за които се въвежда непълно работно време и продължителността на работното време, като не е необходимо да се сключва допълнително споразумение. Необходимо е издадената заповед да се доведе до знанието на работника/служителя. В случая заповедта на работодателя за едностранно установяване на непълно работно време е връчена на ищцата при условията на отказ. Ето защо независимо, че ищцата не е подписала допълнително споразумение № 122/31.03.2020 г. основната заплата за м. април 2020 г. следва да се счита редуцирана пропорционално на работното време. Съгласно първоначалното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, полагащото се трудово възнаграждение на ищцата до прекратяване на трудовото й правоотношение с ответното дружество е изплатено напълно, включително изцяло е изплатено възнаграждението за м. март и м. април 2020 г.Поради изложеното предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно чл.
359 КТ във вр. с чл.83 ал.1 т.1 ГПК по искове, произтичащи от трудови
правоотношения, работникът или служителят е освободен от заплащането на такси и
разноски в производството по трудови дела. Ето защо предвид изхода на спора
направените разноски и дължими такси в настоящото производство следва да
останат в тежест на бюджета.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК направените от ответника разноски
за възнаграждение на един адвокат следва да се заплатят от ищцата съгласно
представения договор за правна защита и съдействие /л. 90/, а именно сумата в размер на 600 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ищцата К.К.Г., ЕГН **********
*** против ответника „Балкански център Дипломат“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Луковит, ул. Д.Т.**, представлявано от управителя А.С.Л.
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ
и по чл. 128, т. 2 от КТ, а именно: за признаване на уволнението със Заповед №
154/13.04.2020 г. за незаконно и неговата отмяна; за осъждане на ответника да
заплати на ищцата обезщетение в размер на 6000 лева за периода от 15.04.2020 г.
до 15.10.2020 г. за оставането й без работа поради незаконно уволнение и за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 95,61 лв. – остатък от
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.03.2020 г. до 31.03.2020
г., както и сумата от 500,00 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.04.2020 г. до 14.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА
К.К.Г., ЕГН ********** *** да заплати на
„Балкански център Дипломат“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Луковит, ул. Д.Т.**, представлявано от управителя А.С.Л. сумата
от 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: