Р Е Ш Е Н И Е
№ 820/3.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на шести
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 4 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по искова молба,
подадена от К.А.Р., с ЕГН **********, който към момента на предявяване на
исковата претенция е изтърпяващ наказание в Затвора гр. Пазарджик, чрез
упълномощен адвокат – В.С., против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“
гр. София с иск за заплащане на обезщетение в общ размер на 50 000 лева, ведно
със законните лихви от датата на завеждане на исковата молба до крайното
изплащане, за претърпени неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че по време на престоя си в
Затвора гр. Пловдив от 13.11.2018 г. до 13.05.2019 г. и от 13.05.2019 г. до
датата на подаване на исковата молба в Затвора гр. Пазарджик е бил в
пренаселени килии, под 3 кв. м. на човек, мръсни, с дървеници и хлебарки. В
килиите нямало обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена
вода. В столовата било мръсно и с лоша миризма, имало плъхове. Ищецът твърди да
е работил в дърводелски цех, но не му били предоставяни предпазни маски и
дрехи, работел без почивен ден и му били предоставени единствено 14 дни отпуск,
а не 22. С описаното са му причинени неимуществени вреди, обида, възмущение,
притеснения, битови неудобства, чувство на малоценност и незначителност.
Предявеният иск в общ размер на 50 000 лева е уточнен в с нарочна молба от
страна на процесуалния представител на ищеца, като се посочва, че размерът на
иска за претърпени вреди за престоя в Затвора гр. Пловдив е в размер на 25 000
лева, съответно претърпените вреди за престоя в Затвора гр. Пазарджик също е в
размер на 25 000 лева.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява, представлява се от процесуален представител адв. В.С.,
който поддържа иска.
Ответникът Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“ гр. София /ГДИН/ оспорва предявения иск по
основание и размер, чрез процесуален представител юрк. Р.. Изразява становище,
че всички помещения, в които лишеният от свобода е бил настаняван са били
ремонтирани и с площ над 4 кв.м. и, че липсват основания за ангажиране
отговорността на ответника по реда на чл. 284 от ЗИНЗС. Счита, че на лицето са
отпуснати 14 дни отпуска за 2021 г., с оглед заявеното ползване от ищеца и при
правилното прилагане на чл. 64 от ППЗИНЗС, както и че претенцията за работа без
предпазни маски и работно облекло също е неоснователна, доколкото такива са
предоставяни от ЕТ „Елимекс – Иван Радевски“, с който е наличен сключен договор
за отдаване на труд.
Контролиращата страна – Окръжна прокуратура - Пазарджик –
редовно уведомена, представлява се от прокурор Паун Савов, който счита исковата
молба за неоснователна и недоказана. Изразява становище, че от представените
писмени доказателства и справки от затвора е видно, че условията са далеч
по-благоприятни от твърдените от ищеца. Счита за неоснователни и твърденията
относно това, че ищецът е лишен от отпуск, придобит от това, че е полагал труд,
като посочва, че именно той не е подавал своевременно молба, за да бъде ползван
придобития отпуск. Относно условията на труд приема, че съгласно приложените
писмени доказателства, ищецът е сключил договор, това е станало по негова молба
и че са му предоставени всички необходими предпазни средства, каквито са
включени в условията на договора.
Административен
съд - Пазарджик, след като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна
с приетите по делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна,
следното:
С Определение № 93 от 13.01.2022 г., постановено
по настоящото дело, Административен съд – Пазарджик е указал на ответника, че
следва да представи в срок до първото по делото съдебно заседание информация за
периода, през който К.Р. е пребивавал в местата за лишаване от свобода посочени
в исковата молба, да представи описание на килиите със съответната площ,
мебелировка, имало ли е достъп до течаща вода и тоалетна, отопление,
осветление, описание на столовата, с колко човека е пребивавал в килиите за
процесния период, да представи доказателства за хигиенизиращи дейности в
Затворите гр. Пловдив и гр. Пазарджик. Определението, заедно със съобщение за насрочване
на делото е редовно връчено на ответника на 21.01.2022 г. С оглед
разпределената доказателствена тежест от страна на ответника са представени четири
писма със справки и приложени писмени доказателства.
С писмо вх. № 1000/31.01.2022 г., е предоставена обща информация за лишения от
свобода и настаняването му в пенитенциарните заведения, заедно със Справка
относно условията в Затвора гр. Пазарджик за периода 16.04.2019 г. – 26.01.2022
г. От писмото е видно, че ищецът К.А.Р. е роден на *** г.
в гр. Кърджали, живущ ***, български гражданин със средно образование, вдовец,
осъждан 29 пъти по чл. 197, 195, 194, 354 А, 196 от НК. С присъда № 1/22.01.2018
г. по НОХД №224/2017 г. на Окръжен съд гр. Кърджали е осъден на 4 г. лишаване
от свобода по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК. Присъдата е обжалвана пред АС Пловдив
и пред ВКС и е оставена в сила. Начало на наказанието е поставено на 13.11.2018
година, от когато лишеният от свобода е поставен в условията на строг режим.
Постъпил в Затвора гр. Пловдив на 13.11.2018 година и е преведен в Затвора гр.
Пазарджик за доизтърпяване на наказанието на 16.04.2019 година. Освободен на
18.02.2022 г. Датите и периодите на престой в Затвора гр. Пловдив и Затвора гр.
Пазарджик се потвърждават и от представената и приета по делото л. 61 електронна
справка по партидата на лишения от свобода К.А.Р..
Съгласно представената информация с писмо вх. № 1000/31.01.2022 г., всички
отделения, в които е настаняван лишеният от свобода са след извършен основен
ремонт и е реконструиран целия корпус на затвора, където са осигурени 4 кв. м.
за всички лишени от свобода.
По отношение на изтърпяване на наказанието в Затвора гр. Пазарджик е посочено
е, че за месец януари 2022 г., ищецът е бил настанен в 802 спално помещение,
което е с чиста жилищна площ 20,77 кв. м., с отделно изграден санитарен
възел-тоалетна, мивка и душ слушалка с размери 1,79 кв. м. и капацитет 5 легла.
С достъп до течаща студена и топла вода. Помещението е оборудвано съгласно изискуемия
минимум обзавеждане. Нови легла, маса с табуретки, шкафчета за личен багаж.
Достатъчно прозорци - ПВЦ стъклопакет за проветряване и дневна светлина. Подът
е с теракота, а стените са боядисани в светли и приятни тонове. Банята също е с
теракота на пода и фаянс по стените, с ПВЦ прозорец за проветряване.
Осветлението е ново и съобразено с необходимото количество светлина в тъмната
част на деня. Отоплението е парно на газ с алуминиеви радиатори. Съгласно молба
на К.Р. и при възникнала необходимост със Заповед № 140/14.05.2019 г., считано
от 15.05.2019 г. е назначен на работа към ДП „ФЗД“ в цех „ Елимекс“ ЕТ- външна
фирма за преработване на дървен материал като общ работник. Проведен му е
първоначален инструктаж за работата от организатор производство. Последващите
периодични инструктажи били провеждани от фирмата. Награждаван 2 пъти за
изпълнение на трудовите задачи. За периода от 13.12.2021 г. до 05.01.2022 г. е
ползвал полагащият му се годишен отпуск. Относно обезпечаването с работно облекло
и лични предпазни средства се посочва, че съгласно чл. 7, т. 8 от сключен
договор между ДП „ФЗД“ и фирма „Елимекс“ ЕТ, работодателят (ЕТ „Елимекс“) е
задължен да осигури специално работно облекло, обувки и лични предпазни
средства за всички предоставени по договора лишени от свобода. За изтеклия
период лишеният от свобода не е имал каквито и да е оплаквания по отношение на
битови условия и работа.
Съгласно предоставената подробна справка към писмото от 31.01.2022 г.,
касаеща конкретно Затвора гр. Пазарджик, се установява, че в затвора са
създадени всички условия, осигуряващи бита на лишените от свобода, по време на
престоя им в затвора, съобразно стандартите за годишна бюджетна издръжка на
един лишен от свобода. Помещенията, в които се настаняват лишените от свобода, били
проектирани и оборудвани по начин, гарантиращ спазване на изискванията за
минимални стандарти за жилищна площ в затворническите институции. Оборудването
на спалните помещения с мебели в затвора, е строго регламентирано, и е свързано
именно с изискванията за минималните стандарти за жилищна площ, а така също и с
изискванията за допустимост на притежаваните от лишените от свобода вещи. Във
връзка с това, мебелите били достатъчни, а за съхранение на ненужни и сезонни
дрехи и вещи на лишените от свобода, имало обособен вещеви склад, който
лишените от свобода могат да ползват постоянно, при установен регламент. Всяко
спално помещение разполагало със санитарен възел, и достъпът до него е
постоянен. Всички санитарни възли в помещенията са проектирани и изградени
така, че всяко помещение разполага с течаща вода - студена и топла. Студената
вода е постоянно течаща, а топлата вода е по график, съобразно осигуряване на
достатъчно количества топла вода за лична хигиена на лишените от свобода, и
всички битови дейности в затвора. За работещите лишени от свобода е осигурено
ползване на топла вода ежедневно, съгласно утвърден график.
Посочва се, че Затворът гр. Пазарджик е газифициран от 2003 година.
Отоплението е осигурено с природен газ, така е осигурена и топлата вода за
битови нужди на лишените от свобода. Действащата система за отопление е
проектирана и функционира в съответствие с изискванията за температурен режим,
изградена е при съобразяване площта на помещенията и пространството за
ползване, и функционира на база изготвени графици за работа. По време на престоя
на лишения от свобода в затвора, нямало констатирани случаи на аварии на
парната инсталация.
Всички спални помещения имат прозорци, достатъчен брой, в зависимост от
размера на помещението, отваряема част на прозорците, за осигуряване на дневна
светлина и възможност за проветрение по всяко време на денонощието. Прозорците
са достатъчни за осигуряване на естествена светлина в помещенията, а
изкуственото осветление е организирано при съобразяване площта на помещенията.
Изкуственото осветление компенсирало светлината в тъмните часове на
денонощието. За санитарните възли е организирано и дежурно осветление за през
нощта.
В ГД „Изпълнение на наказанията“, със Заповед № Л-10425/2014 год. на
главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, били утвърдени Правила за
хигиенното и противоепидемично осигуряване в местата за лишаване от свобода.
Организацията на хигиенното осигуряване, в това число и хигиенния контрол в Затвора
гр. Пазарджик са регламентирани с тези правила. Същите са разработени и
функционират в съответствие с изискванията на действащата нормативна база, и се
изпълняват при строго съблюдаване изпълнението на задълженията на съответните
длъжностни лица, ангажирани с конкретните задачи. Извършват се дезинфекционни,
дезинсекционни и дератизационни дейности в спалните помещения на лишените от
свобода, кухненския блок, общите помещения на територията на целия сграден фонд
на затвора, както и прилежащите пространства за провеждане на престой на
открито. Тези дейности се осъществяват от лицензирани фирми и лица, притежаващи
квалификация, съгласно изискванията на Наредба № 1 за условията и реда за
извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации. Направленията за
извършване на необходимите дезинфекционни дейности в затвора, били съобразени с
утвърдения алгоритъм на дезинфекционни мероприятия в обекти с обществено
предназначение. Цялата документация, относно хигиенизиращите дейности в
затвора, се намира в различните регистри в сектор „ФЛКР“. Това са договори,
спецификации, протоколи, фактури, платежни нареждания и др., и при необходимост
могат да бъдат предоставени за сведение. В раздел „Хигиенен контрол върху
храненето на лишените от свобода“ от същите правила, е регламентиран начина за
организация на столовото хранене, хигиенния контрол при получаване,
транспортиране, съхранение, обработка и раздаване на хранителните продукти. В Затвора
гр. Пазарджик имало утвърден ред за столовото хранене на лишените от свобода.
През периода 2018-2020 година, в Затвора гр. Пазарджик е извършена мащабна
реконструкция на сградния фонд, като ищецът е обитавал изцяло обновени
помещения.
Последното се потвърждава и допълва и от справка представена по делото с
вх. № 1173/03.02.2022 г., като от същата е видно, че мащабна реконструкция и
модернизация на сградния фонд на Затвора гр. Пазарджик, е осъществена през
периода 2017 - 2020 година. На база изработено техническо задание за
проектиране на основен ремонт, реконструкция и модернизация на сградния фонд на
затвора гр. Пазарджик, е проведена процедура по реда на Закона за обществените
поръчки, за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител на
строително ремонтните дейности. Сключен е договор № 10350/26.10.2017 г. между
ГД „Изпълнение на наказанията“ и „НСК СОФИЯ“ ЕООД с предмет „Изграждане на
санитарни възли в съществуващи помещения, смяна на инсталации, строително -
ремонтни дейности за подмяна на настилки и облицовки, подмяна на дограма и
други довършителни дейности за подобряване на битовите условия на лишените от
свобода“.
Основният ремонт приключил през м. март 2020 г., като строително-монтажни
работи и дейности са извършени на територията на целия корпус на затвора,
където лишените от свобода изтърпяват наложените им наказания. Поетапно били
изградени нови санитарни възли в съществуващите спални помещения. Извършена
била подмяна на електрическите и ВиК инсталации, както и строително-ремонтни
дейности за подмяна на настилки и облицовки, подмяна на дограма и други довършителни
дейности за подобряване на битовите условия на лишените от свобода. По график е
реконструиран целият сграден фонд в корпуса на затвора. Към настоящия момент,
сключеният договор бил приключен, респ. строителните дейности са извършени.
Завършен бил и ремонт на покрива с подмяна на покривното покритие на цялата
сграда основен корпус при затвора. Ремонтните дейности били извършени от фирма
„КСВ Инженеринг“ ООД по сключен договор с ГД „Изпълнение на наказанията“.
С допълнителна справка вх. № 3005/04.04.2022 г. по делото е предоставена
информация и за помещенията, в които лишеният от свобода е настаняван по време
на престоя си в Затвора гр. Пазарджик. От същата е видно, че К.А.Р. е
настаняван в Затвора гр. Пазарджик, както следва: Период: 17.04.2020 г. -
10.07.2020 г. - настанен в 5-то отделение, спално помещение № 508. Същото е с
капацитет за максимално настаняване на 5 лишени от свобода и с размери
6,24x3,59 или 22,40 кв. м. Разполага със санитарен възел с размери 1,17x1,64
или 1,92 кв. м. с постоянно течаща студена вода и топла вода по график. Период:
10.07.2020 г. - 11.03.2022 г. - настанен в 7-мо отделение, спално помещение №
701. Същото е с капацитет за максимално настаняване на 6 лишени от свобода и с
размери 3,56x8,04 или 28,62 кв. м. Разполага със санитарен възел с размери
1,12x1,60 или 1,79 кв. м. с постоянно течаща студена вода и топла вода по
график. Период: 11.03.2021 г.
до освобождаването. Настанен в 8-мо отделение, спално помещение № 802. Същото е
с капацитет за максимално настаняване на 5 лишени от свобода и с размери
3,61x6,25 или 22,56 кв. м. Разполага със санитарен възел с размери 1,07x1,67
или 1,79 кв. м. с постоянно течаща студена вода и топла вода по график.
По отношение на предявените претенции по повод претърпени вреди от полагане
на труд в дървообработващия цех към Затвора гр. Пазарджик, по делото е
представена Справка вх. № 5119/09.06.2022 г. заедно с Договор за отдаване на
труд сключен между Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ поделение
Пазарджик и ЕТ „Елимекс - Иван Радевски“, представляван от И.К.Р., заявление от
лишения от свобода за назначаване на работа, Заповед № 140/14.05.2019 г. и
докладна записка. От представените и
приети писмени доказателства, които не са оспорени от страна на ищеца и се
ползват с формална доказателствена сила, става видно, че ищецът е заявил
назначаване на работа със заявление от 13.05.2019 г. Със Заповед №140/14.05.2019 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик лицето е назначено
в цех „Елимекс“, считано от 15.05.2019 г. при 8 часов работен ден, при
петдневна работна седмица, с почивни дни събота и неделя. Съобразно
представения и приет по делото договор за отдаване на труд, става видно, че
функциите на работодател, включително по предоставяне на лични предпазни
средства на лишените от свобода е предоставено в правомощията на възложителя по
договора – т. е. ЕТ „Елимекс – Иван Радевски“, вкл. и неизчерпателно да осигури
за своя сметка специално работно облекло, обувки и лични предпазни средства за
всички предоставени по договора лишени от свобода. Предвид това е представена и
докладна записка от Т.Б.– технолог в ЕТ „Елимекс – Иван Радевски“, от която е
видно, че на всички лишени от свобода са предоставяни редовно предпазни
средства - ръкавици, маски и шлемове.
По отношение на претенцията за ползване на годишна почивка се установява
следното: с молба от 09.12.2021 г. К.Р. е поискал ползването на годишния си
отпуск от 13.12.2021 г., като заявява, че работи в „във фирма Елимекс от 31
месеца“ и до този момент не бил ползвал полагащият му се отпуск. Със Заповед №
ГП_11/09.12.2021 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик, на основание чл. 82
от ЗИНЗС е разрешено ползването на годишен отпуск в размер на 14 дни за 2021
г., считано от 13.12.2021 г. до 05.01.2022 г., вкл. По делото е представена и
Справка за отработените периоди по време на изтърпяване на присъдата. От същата
е видно, че през периода на изтърпяване на присъдата /13.11.2018г. -
18.02.2022г./ ищецът има работни дни както следва: 2018 г. - 0 раб. дни; 2019г.
- 134 раб. дни; 2020г. - 192 раб. дни; 2021 г. – 188 раб. дни и 12 дни /годишна
почивка/-общо 200 дни 2022г. - 2 дни годишна почивка. В същата справка се посочва,
че през периода на присъдата лишеният от свобода е придобил право на годишна
почивка на 01.06.2020 г. Към тази дата нямало постъпила молба за ползване на
годишната почивка. Първата подадена молба от К.Р. е от 09.12.2021 г., в която
лицето изразява желание да ползва почивката си от 13.12.2021 г. На 09.12.2021
г. със Заповед № ГП_11 /09.12.2021 г. на същият е разрешено да я ползва.
В съдебно заседание на 26.05.2022
г. по делото е дадена възможност на ищеца да посочи един свидетел по делото с
оглед възможността да бъдат установени фактите и обстоятелствата твърдени в
исковата молба. С молба вх. №
4895/02.06.2022 г. процесуалният представител на ищеца – адв. В.С. е посочил,
че няма връзка с Р.. С оглед горните, съдът с Определение №
1266/29.08.2022 г., редовно връчено на 01.09.2022 г., е указал на ищеца, че
настоящото делото е висящо и е насрочено и е дал възможност на ищеца да посочи свидетел по делото, съобразно
допуснатото доказателствено искане. Гласни доказателства не са ангажирани
нито от ищеца, нито от процесуалния му представител въпреки няколкократно
дадената възможност.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, като
съобразно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът се предявява пред административния съд
по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Към момента на
предявяване на исковата претенция – 04.01.2022 г., ищецът е бил с настоящо
местопребиваване в Затвора гр. Пазарджик. Предвид това искът се явява допустим
както по отношение на претенцията за пребиваването в Затвора гр. Пазарджик,
така и по отношение на претенцията за пребиваването в Затвора гр. Пловдив.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС,
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със
седалище София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Съобразно установеното по-горе, главните искови претенции са за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност
на администрацията на Затвора гр. Пловдив и Затвора гр. Пазарджик, към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на
наложено наказание лишаване от свобода, включваща и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус е административна по
своето естество. При това положение изложените в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието на Р. в
Затвора гр. Пловдив и Затвора гр. Пазарджик, определя като пасивно, материално
и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция,
именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва
да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване
на поправително въздействие. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването,
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да е не по-малка от 4,00м². На следващо място чл.
43, ал. 5 от ЗИНЗС посочва, че, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Според чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС,
спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени
със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване.
В този контекст е разписано общото правило на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, според
който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на който и да е от фактите, посочени в
хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на
забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съобразно указанието възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл.
3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията,
в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора, като съобразно чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът
задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят
информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В
случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани
съответните факти.
Приложението на тази процесуална презумпция налага наличието на позитивно
проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на
наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при
това положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства,
за съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на
определен факт с правно значение.
В случая, с оглед твърденията на ищеца относно първият исков период от 13.11.2018
г. до 13.05.2019 г. (посочен в исковата молба като период на изтърпяване на
наказанието в Затвора гр. Пловдив) ответникът е задължен да представи подробна информация във връзка със заявените в
исковата молба данни. По повод това задължение на административния орган не са
представени подробни данни и доказателства касаещи периода на изтърпяване на
наказанието на лишения от свобода 13.11.2018 г. – 16.04.2019 г. в Затвора гр.
Пловдив. Единствено в общата справка за изтърпяване на наказанията е посочено,
че всички отделения, в които е настаняван лишеният от свобода са след извършен
основен ремонт и е реконструиран целия корпус на затвора, където са осигурени 4
кв. м. за всички лишени от свобода.
В този смисъл, следва отново да се
посочи, че от страна на ищеца, не се посочиха и не се представиха никакви
доказателства – нито гласни, нито писмени, въз основа на които да е възможно да
се получи макар и откъслечна информация, във връзка със заявените от него
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба касаещи престоя му в
Затвора гр. Пловдив и претърпени в тази връзка вреди или поставяне в
неблагоприятно положение. Казано с други думи, основанията на исковата
претенция за присъждане на обезщетение включваща периода 13.11.2018 г. г. до 16.04.2019
г., останаха само твърдения в процеса, без да бъдат посочени и събрани каквито
и да е доказателства. Тази пълна процесуална пасивност от страна на ищеца и
липсата на посочени и представени доказателства, не могат да бъдат преодолени,
единствено посредством процесуалната
презумпция, възведена в чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС.
Що се касае до процесния период 16.04.2019 г. – 04.01.2022 г. (момента на
подаване на исковата молба), касаещ изтърпяване на наказанието в Затвора гр.
Пазарджик, настоящият състав намира, че от страна на ответника бяха ангажирани
достатъчен брой писмени доказателства, които не са оспорени от страна на ищеца
и в този смисъл притежават формална доказателствена сила, от които е видно, че
лицето за целия период на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора гр. Пазарджик е било настанено в помещения, които са с площ не по-малка
от 4,00м² на лишен от свобода, с осигурен достъп до течаща студена и топла
вода, с достатъчна осветеност на помещенията в светлата и тъмната част на деня
и възможност за проветрение. Помещенията са ползвани след извършен основен
ремонт и при наличие на осигурена дезинфекция, дезинсекция и
дератизация. Предвид това не
се установява нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС по повод битовите и санитарно
– хигиенните условия при изтърпяване на наказанието в Затвора гр. Пазарджик за
периода 16.04.2019 г. – 04.01.2022 г. по отношение на К.Р.. Нещо повече, от
страна на ищеца не бяха ангажирани каквито и да е доказателства подкрепящи твърденията
в исковата молба за претърпени вреди и/или поставянето му в неблагоприятно
положение по отношение на тази част от иска.
По отношение на предявената претенция за причинени неимуществени вреди
поради работа в дърводелския цех на затвора гр. Пазарджик без осигурени
предпазни средства и при ползване само на 14 дни годишен отпуск, вместо 22 дни,
настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗИНЗС) и чл. 163, ал. 1 от Правилника за
прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ППЗИНЗС) участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната
ресоциализация, превъзпитание, придобиване или повишаване на професионалната им
квалификация. Обвиняемите и подсъдимите се включват в трудова дейност по възможност
и при изрично тяхно желание, заявено писмено в молба, адресирана чрез
инспектора по социални дейности и възпитателна работа до началника на затвора,
поправителния дом или затворническото общежитие, като възможностите за участие
в трудова дейност се определят от администрацията на затвора, поправителния дом
или затворническото общежитие в рамките на разкритите работни места в ДП „Фонд
затворно дело“ и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите
заведения, след установяване на обстоятелствата по чл. 164, ал. 3 ППЗИНЗС.
Съгласно чл. 166, ал. 2 ППЗИНЗС за назначаването на работа на лишените от
свобода началникът на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие
издава писмена заповед и ако не са налице обстоятелствата по чл. 164, ал 8,
предл. първо и второ, възлагането на работата се смята за окончателно. С
писмена заповед при наличие на посочени в закона предпоставки се прекратява и
участието в трудовата дейност (чл. 170, ал. 3 ППЗИНЗС). Назначаването и
прекратяването на трудовата дейност на лишения от свобода е въпрос на преценка
от страна на органите на затворническата администрация, които действат изцяло в
условията на оперативна самостоятелност. Дейността им е регламентирана в
специалния Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, а
специфичните изисквания при осъществяването й, я характеризират като
административна.
При спазването на чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС работата, която трябва да
изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите
възможности, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му
състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната
квалификация и предпочитанията му.
Предвид това от представените по делото доказателства се доказа, че
съгласно молба от 13.05.2019 г. Р. е заявил назначаването му работа в
дърводелски цех. Като със Заповед № 140/14.05.2019 г. той е назначен в цех
„Елимекс“, считано от 15.05.2019 г. при 8-часов работен ден и пет дневна
работна седмица, с почивни дни събота и неделя. Не се установяват нарушения на
административната дейност при назначаване на Р. на работа.
Твърдените в исковата молба
претърпени вреди за Р. са обусловени от непредоставяне на предпазни средства.
Съгласно приета и неоспорена докладна записка на Т.Б.- технолог в ЕТ „Елимекс –
Иван Радевски“, обаче се установява, че на всички лишени от свобода са
предоставяни ръкавици, маски и шлемове. От съдържанието на договора за полагане
на труд, сключен между Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ поделение
Пазарджик и ЕТ „Елимекс - Иван Радевски“ предоставянето на предпазни средства е
било именно в задълженията на ЕТ „Елимекс – Иван Радевски“. По отношение на
тази част от исковата претенция касаеща непредставяне на предпазни средства, от
една страна от ищеца не бяха ангажирани каквито и да е доказателства подкрепящи
твърденията в за претърпени вреди, а от друга страна следва да се има предвид,
че реда за защита по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС е приложим единствено по
административната дейност касаеща трудовите отношения.
Що се касае до ползвания отпуск от ищеца, по настоящото дело безспорно се
установи, а и не се оспорва от ищеца, че за периода 13.12.2021 г. – 05.01.2022
г. той е ползвал годишен отпуск в размер на 14 дни за 2021 г.
Съгласно чл. 64, ал. 1-3 от ППЗИНЗС лишените от свобода придобиват право на
годишна почивка, след като са работили осем месеца (170 дни) през последните
десет месеца, като за всяка следваща почивка те трябва да са работили 170 дни в
продължение на 10 месеца, след като са придобили правото на предшестващата
почивка, независимо кога тя им е била дадена. Съответно почивката се разрешава
от началника на затвора в рамките на календарната година, но не по-късно от
четири месеца, след като е придобито правото.
От представената и прието по делото справка за ползвана отпуска от лишения
от свобода К.А.Р. се установи, че ищецът има отработени работни дни както
следва: за 2018 г. - 0 раб. дни; за 2019г. - 134 раб. дни; за 2020г. - 192 раб.
дни; за 2021 г. – 188 раб. дни и 12 дни /годишна почивка/ - общо 200 дни 2022г.
- 2 дни годишна почивка. В същата справка се посочва, че през периода на
присъдата лишеният от свобода е придобил право на годишна почивка на 01.06.2020
г., но към тази дата нямало постъпила молба за ползване на годишната почивка. Този
факт не се оспорва или оборва от ищеца. Първата подадена молба от К.Р. е от
09.12.2021 г., в която лицето изразява желание да ползва почивката си от
13.12.2021 г. Безспорно молбата от 09.12.2021 г. е удовлетворена със Заповед №
ГП_11 /09.12.2021 г., като на Р. е разрешено да ползва годишна почивка. При приложението
на чл. 64, ал. 2 от ППЗИНЗС обаче към датата на подаване на молбата Р. има
право да ползва отпуска за отработени дни през 2021 г. – последните десет
месеца, в които е отработил 170 дни. В този смисъл не се установява нарушение
на чл. 64 от ППЗИНЗС от една страна, а от друга ищецът не е ангажирал и каквито
и да е доказателства за претърпени неимуществени вреди в насока ползване на
годишен отпуск.
С оглед изложените, настоящият състав намира предявените искови претенции
за недоказани и неоснователни.
Предвид неоснователността на главната искова претенция, неоснователен се
явява и предявеният акцесорен иск за присъждане на лихви.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция на К.А.Р., с ЕГН **********
против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София за заплащане на
обезщетение в общ размер на 50 000 лева, ведно със законните лихви от датата на
завеждане на исковата молба до крайното изплащане, за претърпени неимуществени
вреди за периода 13.11.2018 г. – 04.01.2022 г. при изтърпяване на наказание
лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив и Затвора гр. Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд - Пазарджик в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните.
СЪДИЯ:
/П/