Решение по дело №204/2016 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 83
Дата: 30 април 2018 г. (в сила от 13 януари 2020 г.)
Съдия: Венцислав Георгиев Петров
Дело: 20165200900204
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №  83

гр. Пазарджик, 30.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на втори март през две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ

 

секретар Г.М.                    

като разгледа докладваното от съдията търг. дело 204/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от „ДАФ - ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 158, срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Столична“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за покриване на вредите в размер на сумата от 58 637.19 лева, възникнали от реализирането на отговорността на превозвача от повреда на стока от настъпило ПТП на 24.02.2015 г. в Република Австрия, по твърдение за сключен договор за застраховка съгласно полици № 1332130140023/21.03.2014 г. и № 1332130140054/15.09.2014 г. за „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ при извършване на международни превози на територията на Европа, Азия и вътрешни в България, по покритие на чл. 23 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (СМR), ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 229 от КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.). Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че извършва по занятие международни превози. Имал сключени договори за застраховка с праводателя на ответното дружество (ЗАД „Виктория“ АД) с полици № 1332130140023/21.03.2014 г., със срок на валидност от 23.03.2014 г. до 26.03.2015 г. и № 1332130140054/15.09.2014 г., със срок на валидност от 16.09.2014 г. до 15.09.2015 г. за „Отговорност на превозвача за товари по шосе“ на територията на Европа, Азия и Република България, за конкретни влекачи и ремаркета. Всички застрахователни вноски били платени. На 20.02.2015 г. съгласно заявка-договор бил извършен превоз от Истанбул, Турция до Мюнхенгладбах, Германия, със спедитор „Жефко България“ ЕООД, за доставка на групов товар (групаж). Изпращачи по договора били „Бейсан Трансформатьор-Картепе“ – Турция и „Улусьой Антрепо“ – Турция, а получатели „Алстом грид“ ООД – Германия и „РГС Германия“ ООД – Германия. Стойността на стоката за получател № 1 „Алстом грид“ ООД, представляваща цистерна с шунтов реактор и оборудване, с тегло 10 000 кг., била 29 796.30 евро съгласно фактура. Била съставена международна товарителница (CMR) № 017446 за получател № 1 и № 017447 за получател № 2. Превозът започнал на 21.02.2015 г. и завършил на 03.03.2015 г. На 24.02.2015 г. в Австрия е настъпило ПТП, при което влекачът бил напълно унищожен, а превозваната стока пострадала. Това наложило пренатоварване на стоката на друг влекач и ремарке, за които също има валиден договор за застраховка (втората полица). За инцидента застрахователя бил уведомен с писмо от 27.02.2015 г. Спедиторът бил предявил претенции спрямо ищеца на основание чл. 373 от ТЗ да възстанови платени суми по вредата – увредената стока, на получател № 1 и на 07.12.2015 г. префактурирал вредите в общ размер от 58 637.19 лева и ги прихванал от свое вземане срещу ищеца. Бил съставен и протокол за прихващане. Доколкото застрахователят не заплатил така изплатената от ищеца сума на увреденото лице, се обосновава правният му интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира разноски.

С уточнителната молба вх. № 11509/07.12.2016 г. ищецът уточнява фактическата обстановка, като по същество излага, че претенцията му се основава на удовлетворяване на спедитора по процесния договор за превоз, който пък е удовлетворил получателя на стоката за вредите, нанесени на превозваната от ищеца стока.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът „Дженерали застраховане“ АД, е депозирал отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер, и като недоказан. Твърди, че не се установява: да е сключен договор за превоз; че ищецът е извършил превоза; че при настъпване на ПТП е превозван именно товарът, описан в ИМ; че товарът е доставен на крайния получател; че същият е увреден, унищожен. Прави се възражение срещу размера на иска, като се твърди, че следва да се приспадне стойността на метала от стойността на евентуално присъденото обезщетение по иска.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която отговаря на възраженията на ответното дружество, като излага по същество, с подробни доводи, че същите са неоснователни.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната ИМ, в който се поддържа изложеното в отговора. Поддържа се, че никъде в представените документи (заявка-договор, товарителници) не е посочен влекачът, с който е осъществен превозът, а застрахователят покрива отговорноста на водача на влекача.

С определението по чл. 374 от ГПК на основание чл. 372, ал. 2 ГПК като трето-лице помагач на страната на ищеца е конституирано „Жефко България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“, комплекс „Софарма Бизнес Тауърс“ № 5, сграда Б, ет. 15.

Третото лице помагач изразява становище за основателност на иска. По процесния превоз „Жефко България“ ЕООД има качеството на последващ спедитор, действащ по поръчка на турско спедиторско дружество „Улусьой Логистика“ – Истанбул. В изпълнение на възложената поръчка е била възложена поръчката на ищеца.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца. Активната материална легитимация на ищеца е от значение за основателността на иска, което ще се установи с решението по съществото на спора.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът приема от фактическа страна следното:

Между „ДАФ - ТРАНС“ ЕООД и ЗАД „Виктория“ са сключени договори за застраховка съгласно полица № 1332130140023 от 21.03.2014 г., със срок на валидност 27.03.2014 г. – 26.03.2015 г. и полица № 1332130140054 от 15.09.2014 г., със срок на валидност от 16.09.2014 г. до 15.09.2015 г. за „Отговорност на превозвача за товари по шосе“ на територията на Европа и Азия и Република България, за МПС влекач рег. № РА0941ВН и 42 бр. ремаркета, последните изрично описани в издаден към полицата сертификат, сред които ремаркета са и тези с рег. № РА8205ЕЕ и № РА7370ЕЕ. Лимитът на отговорността е определен до действителния размер на вредите, но не повече от съгласно чл. 23 от КДМАПС. Втората полица № 1332130140054 се отнася до товарен влекач ДАФ ФТ ХФ 105.410, с рег. № РА6305ВС. Според т. 5 от ОУ, в сила от 04.04.2014 г., релевантни за спорното правоотношение, застрахователят покрива отговорността на превозвача за превози, извършени с товарни композиции (автомобили/влекачи-ремаркета, полуремаркета), изрично посочени в застрахователната полица.

Не се спори по валидността на договорите. Няма доводи, че вноските по застрахователната премия не са плащани, респ. съдът приема, че същите са платени.

Видно от ТР към АВ, ЗАД „Виктория“ е преобразувано чрез вливане в ответника „Дженерали застраховане“ АД на 18.12.2015 г., на основание чл. 262 от ТЗ. С вписването на вливането, правата и задълженията на преобразуващите се дружества преминават върху приемащото дружествочл. 263и, ал. 2 от ТЗ.

На 20.02.2015 г. съгласно заявка-договор № MF15/02/0449 е бил сключен договор между „Жефко България“ ЕООД и ищеца, за превоз на комплектен товар от Истанбул (Турция) до Мюнхенгладбах (Германия), с дата на товарене 20.02.2015 г. Видно от договора, превозът е следвало да се извърши с влекач рег. № РА0941ВН и ремарке № РА8205ЕЕ. Товародатели (изпращачи) по договора били „Бейсан Трансформатьор-Картепе“ – Турция и „Улусьой Антрепо“ – Турция, а получатели „Ефект-график вертбетрагер“ ООД – Германия и „Алстом грид“ ООД – Германия (л. 9). За платец по договора е посочен „Жефко България“ ЕООД, изискващ издадена фактура и заверена от получателя чиста CMR-товарителница. Съгласно Общите условия заявката се счита приета след писмено потвърждение от превозвача или натоварване на товара на автомобила.  Стойността на процесния товар, предназначен за получателя „Алстом грид“ ООД, описан като „котел с прави стени“, видно от издадената фактура от 19.02.2015 г., е определена на 29 796.30 евро. Горните обстоятелства се потвърждава и от представения по делото ТИР-КАРНЕТ.

Била изготвена и международна товарителница (CMR) № 017446, в която е отбелязан и номерът на заявката-договор № MF15/02/0449. Като превозвач е посочено турското дружество „Улусой логистик“ – Истанбул (т. 23), а като последващ превозвач „Жефко България“ ЕООД и „ДАФ - ТРАНС“ ЕООД също като превозвач. Товарът е описан като резервоари и апаратура, опакована в 4 палета, с общо бруто тегло от 10 000 кг. Видно от товарителницата, при получаването й от получателя е отбелязано, че „Стоката е дефектна. Транспортни увреждания“. Превозът е започнал на 21.02.2015 г. и е завършил на 03.03.2015 г.

Видно от митническа декларация серия GC 0142583 от 20.02.2015 г. товарът е посочен като котел с прави стени, 4 опаковки, бруто тегло 10 000 кг. (л. 20).

Видно от протокол от 04.03.2015 г. за ПТП, издаден от Дирекция Национална служба полиция – Горна Австрия, на 24.02.2015 г. в тунела Оттстдорф на магистрала Пирн в Община Михелдорф по посока Велс е настъпило ПТП с процесния товарен автомобил, с влекач рег. № РА0941ВН и ремарке рег. № РА 8205ЕЕ, собственост на ищеца, с шофьор Х.П.Г., изразяващо се в сблъсък на кабината на МПС в крайната ограничителна стена на  тунела, където се намира аварийната площадка. Тези обстоятелства се подкрепят и от изготвения доклад от 18.03.2015 г. от Областна дирекция на полицията в провинция Горна Австрия. Посочено е, че влекачът и ремаркето са вероятно напълно повредени.

Налице е кореспонденция между изпращача „Бейсан Трансформатьор-Картепе“ – Турция и получателя „Алстом грид“ ООД – Германия, видно от която получателят изисква изясняване на въпроса за претърпения инцидент в Австрия с цистерна с шунтов реактор и оборудване, като е посочено, че цистерната е деформирана и неизползваема, останалото имущество е също деформирано и неизползваемо, посочени са и неизползваемите за производството части: котел, капак, резервоар за напрежение, тръбопровод, стълба, ролка по поръчка, опасващи радиатори, табели за закрепване и др. (л. 29-30).

Приет е по делото протокол от 16.04.2015 г. за предаване на отпадъци /процесния товар/, което се потвърждава и от изходящо писмо, в което се посочва изхвърлени от фирма Алстом грид натоварените в Мюнхенгладбах вещи.

По делото е приета претенция от „Жефко България“ ЕООД до ищеца за възстановяване на щети 58 637.19 лева.

Съгласно протокол от 08.12.2015 г. е извършено прихващане на установени задължения между ищеца и „Жефко България“ ЕООД, включително претендираната сума от 58 637.19 лева (л. 37).

От изслушаното по делото заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, прието от съда за обективно, обосновано и компетентно изготвено, се установи, че бруто теглото на процесния товар е 10 000 кг. и при това условие максималната стойност на обезщетението по чл. 23 вр. чл. 17 от КДМАПС е в размер на 104 685.61 евро към 03.03.2015 г., а към 15.06.2017 г. възлиза на 103 113.74 евро. В счетоводните регистри на „Жефко България“ ЕООД е осчетоводена издадена на 13.11.2015 г. фактура от „Улусьой“, с която е фактурирано обезщетението за процесния това в размер на 29 796.30 евро. На 07.12.2015 г. „Жефко България“ ЕООД е издало фактура № 725 с получател ищеца, в която префактурира щети на товари, възникнали при ПТП на 24.02.2015 г., едната от които отнасяща се за процесния товар – 29 796.30 евро (сумата, касаеща процесния товар, е уточнена от вещото лице в открито съдебно заседание – л. 188). В счетоводните регистри е осчетоводено извършеното прихващане по протокол от 08.12.2015 г., в резултат на което вземането от „ДАФ - ТРАНС“ ЕООД по издадената фактура № 725 на стойност 58 159.15 лева е погасено. Експертът посочва, че плащането в размер на 9 558.45 евро за извършените от „КОМАН“ ООД – Горна Австрия услуги пътна помощ, транспортиране, съхраняване, демонтаж на влекач рег. № РА0941ВН, осигуряване на дейности по обезопасяване и пренатоварване на товари и части, и доставянето на кабината, ходовата част и ремаркето в гараж е извършено на 26.02.2015 г. При средна изкупна цена през 2015 г. на скрап от желязо и стомана, предвид кантарната бележка за предадени 9 450 кг. отпадъци от желязо и стомана, стойността на добитата скрап от товара възлиза на 3 024 лева. При средни европейски цени през 2015 г. добитата скрап възлиза на 3 118.50 евро.

 От изслушаното по делото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, прието от съда за обективно, обосновано и компетентно изготвено, се установи, че мястото на натоварването и подготовката на документите за превоза е в гр. Истанбул и е приключило до 20.00 ч. на 21.02.2015 г. Превозът с автокомпозицията товарен влекач „ДАФ“ с рег. № РА0941ВН и прикачено към него полуремарке рег. № РА8205ЕЕ с водач Х.Г. е приключил на 24.02.2015 г. на автомагистрала Пирн в Община Михелдорф по посока Велс, в тунела Оттстдорф. Автокомпозицията с влекач рег. № 6305ВС и ремарке рег. № РА7370ЕЕ с водач И.К. се движи по утобан в Австрия на 26.02.2015 г., като пристига на 27.02.2015 г. в Австрия в Община Михелсдорф, където е мястото на катастрофиралия влекач рег. № РА0941ВН.

От изслушаните гласни доказателства се установи следното:

Св. Леонид Ковачев работи в ищцовото дружество от 2015 г. като началник сервиз. Спомня си за ПТП в Германия февруари 2015 г. С монтьор от фирмата посетили мястото на инцидента. Камиона и ремаркето били неузнаваеми. Товарът бил от Турция – 10 тона, резервоар за охладители. От удара товарът се изместил 1 метър, бил много повреден. Всички камиони имали GPS. Главният експедитор забелязал, че от сутринта сигнала на камиона до вечерта е изчезнал. Тогава получили обаждане от полицията в Австрия и разбрали за ПТП. Водачът Х.Г. бил с 4 счупени ребра в болница. От полицият са им съобщили името на фирмата, която е извозила камиона понеже не можел да се движи на собствен ход. Друг камион на ищеца с водач И.К. пренатоварил стоката от катастрофиралата автокомпозиция. Имало е вреди по резервоара и оборудването към него.

Св. Х.П.Г. работил при ищеца в годината, в която е настъпило процесното ПТП. Курсът е бил от гр. Пещера до Германия. Той е бил шофьорът на камиона марка ДАФ, с който е катастрофирал. Не знае какъв е товара, понеже бил пломбиран.

Не се оспорва и фактът на изпълнението на задълженията на „ДАФ-ТРАНС“ ЕООД да уведоми застрахователя за настъпилия инцидент.

Правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 229 от КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 2016 г.).

Разпоредбата на чл. 229 от КЗ (отм.) предвижда, че застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.

В т. 1 от ОУ към процесния договор за застраховка „Отговорността на превозвача на товари по шосе“ е уговорено, че застрахователят покрива отговорността на превозвача съгл. КДМАПС, т. е. процесният застрахователен договор покрива вредите от липсата или повредата на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност и не се касае до договор за застраховане срещу рисковете на превоза, уреден в чл. 215 от КЗ (отм.), имащ за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар. Или, застраховката покрива отговорността на превозвача, а не вредите, причинени на товара (стойността на липсващия товар в случая).

С договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар (чл. 367 ТЗ). Договорът е двустранен, възмезден, реален (при договора за железопътен и крайбрежен транспорт), консунсуален (при въздушния, морския и автомобилен транспорт).

Не се спори, че третото лице помагач „Жефко България“ ЕООД е възложил превоза от свое име, но за сметка на друго лице, т. е. че действа като спедитор. Доколкото обаче спедиторът действа въз основа на същински спедиционен договор, той става страна по превозния договор в качеството на товародател (изпращач). За да бъде едно лице товародател не е необходимо да е собственик на товара. Съгласно чл. 4 от КДМАПС CMR-товарителница установява договора за превоз, като дори липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора. С оглед приетите по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема за безспорно установено по делото както сключването на застрахователните договори между ищеца и праводателя на ответника, така и сключения с третото лице – помагач договор за превоз на товар, както и че превозваният товар представлява цистерна с шунтов реактор и оборудване, с бруто тегло 10 000 кг.

Според т. 5 от Общите условия, в сила от 04.04.2014 г. релевантни за спорното правоотношение, застрахователят покрива отговорността на превозвача за превози, извършени с товарни композиции (автомобили/влекачи-ремаркета, полуремаркета), изрично посочени в застрахователната полица. В тази връзка по делото се установи, че както процесните влекачи, така и използваните ремаркета са подробно описани в полиците, респ. в сертификата към първата полица № 1332130140023/21.03.2014 г. и няма основание да се приеме, че застрахователят не покрива отговорността на превозвача за използваните от него ремаркета. Възражението на ответника е неоснователно.

При преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. изслушаното по делото заключение по СТЕ, безспорно се установи, че на 24.02.2015 г. е настъпило процесното ПТП, при което товарният автомобил и ремаркето са били значително увредени, респ. увреден е бил и превозваният товар до степен на пълна неизползваемост. Това се потвърждава и от отбелязванията от получателя на товара в международната товарителница: „Стоката дефектна“, респ. приетата по делото кореспонденция между изпращач и получател.

Както се изложи вече, когато спедиторът действа въз основа на същински спедиционен договор, той става страна по превозния договор в качеството на товародател (изпращач). Затова той ще може от свое име да прави рекламации при забава, липси или повреди. Като страна по превозния договор, в полза на спедитора възниква правото да претендира вредата, която е настъпила от погиването на товара – чл. 373 от ТЗ. Същата се установява в размер на стойността на изцяло дефектната стока, която се определя въз основа на издадената фактура в размер на 29 796.30 евро, отнасима за процесния товар (така СИЕ). С факта на извършеното между страните по договора за превоз прихващане с протокол от 08.12.2015 г. следва да се приеме, че ищецът е погасил това задължение към товародателя (спедитор) чрез способа на прихващането, респ. е удовлетворил увреденото лице по смисъла на чл. 229 от КЗ (отм.) и доколкото се установи, че ответникът в настоящото дело е отказал заплащане на претендираната от превозвача сума, въпреки че застраховката покрива отговорността му, искът се явява основателен и следва да се уважи.

По делото се представя протокол за предаване за скрап на вещите, съставляващи процесния товар. Получената сума от предаването на вещите за скрап следва да се приспадне от дължимото обезщетение за настъпилите вреди, поради което спедиторът е следвало да получи само разликата, с която обеднява вследствие на неизпълнението. На това основание, доколкото отговорността на превозвача следва да бъде редуцирана с размера на предадените за скрап вещи,  от общо дължимата сума от 29 796.30 евро, равностойност на 58 276.50 лева, следва да се приспадне сумата от 3 118.50 евро, равностойност на 6 099.26 лева, средна пазарна европейска цена през 2015 г. (отпадъците не са предадени в България, а в чужбина), респ. искът се явява основателен до сумата в размер на 26 667.80 евро или тяхната равностойност от 52 177.24 лева. За разликата до претендираните 58 637.19 лева, искът подлежи на отхвърляне.

По разноските:

Направено е искане от страна на ищеца за присъждане на съдебно делеводни разноски и адвокатско възнаграждение от общо 7 873.69 лева. Представен е списък на разноските – л. 186 от делото. Предвид частичното отхъврляне на иска, дължими от ответника разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, се определят на сумата от 7 006.26 лева.

 Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Столична“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, да заплати на „ДАФ - ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 158, сумата от 52 177.24 лева (петдесет и две хиляди сто седемдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки), представляващи обезщетение за покриване на вредите, възникнали от реализирането на отговорността на превозвача от повреда на стока от настъпило ПТП на 24.02.2015 г. в Република Австрия, съгласно договор за застраховка с полица № 1332130140023 от 21.03.2014 г., със срок на валидност 27.03.2014 г. – 26.03.2015 г. и полица № 1332130140054 от 15.09.2014 г., със срок на валидност от 16.09.2014 г. до 15.09.2015 г. за „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ при извършване на международни превози на територията на Европа, Азия и вътрешни в България, по покритие на чл. 23 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (СМR), ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 229 от КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 52 177.24 лева до претендираните 58 637.19 лева, представляващи обезщетение за покриване на вредите, възникнали от реализирането на отговорността на превозвача от повреда на стока от настъпило ПТП на 24.02.2015 г. в Република Австрия, съгласно договор за застраховка с полица № 1332130140023 от 21.03.2014 г., със срок на валидност 27.03.2014 г. – 26.03.2015 г. и полица № 1332130140054 от 15.09.2014 г., със срок на валидност от 16.09.2014 г. до 15.09.2015 г. за „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ при извършване на международни превози на територията на Европа, Азия и вътрешни в България, по покритие на чл. 23 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (СМR), ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 229 от КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), като неоснователен.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Столична“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, да заплати на „ДАФ - ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 158, сумата от 7 006.26 лева (седем хиляди и шест лева и двадесет и шест стотинки), представляващи съдебно-деловодни разноски, съобразно изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: