Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 23.10.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и шест септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 15766 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищецът Н.Д.С., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 28.07.2015 год., около 15.15 ч. на път II-86, водачът Я.Е.Р.при управление на лек автомобил „Сеат” с ДК № ********, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно пътно-транспортно произшествие с управлявания от него товарен автомобил „Мерцедес“ с ДК № ********. Твърди, че вследствие на произшествието получил травматични увреди, довели до разстройство на здравето. Поддържа, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът ЗК „О.-К..Б.” КЧТ, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск, като твърди, че същият е неоснователен, тъй като застрахования при тях водач няма вина за настъпване на произшествието. Отделно от това твърди съпричиняване, тъй като е пътувал в автомобила без поставен колан. Моли съда да отхвърли иска. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От влязло в сила решение № 143/27.09.2016 год. по НАХД № 213/16 год. по описа на РС-Асеновград се установява, че съдът е признал Я.Е.Р.за виновен в това, че на 28.07.2015 год., на път II-86, км.37+500, при управление на лек автомобил „Сеат” с ДК № ******** нарушил правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Н.Д.С. средна телесна повреда, изразяваща се в нестабилно коляно, разкъсване на вътрешния колатерален легамен и задната кръстна лигаментна връзка, както и счупване на лявата голямопищялна кост.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Й., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищеца вследствие на ПТП-то е получил разкъсване на ставната капсула, предна и задна кръстни връзки и медиалния колатерален легамент с нестабилност на лявото коляно, както и разкъсно-контузна рана на лявото коляно. Дава заключение, че поради отказ на ищеца от оперативно лечение, първоначално е поставена гипсова имобилизация на лявата коленна става, но в последствие на 03.08.2015 год. е бил опериран като е извършено зашиване на предната кръстна връзка и реконструкция на останалите структури. Възстановителния период при такива интервенции е около 6-8 месеца, като през този период се търпят болки и страдания, а по-силни са те в първите 2 месеца. Дава категорично заключение, че пострадалия е бил с правилно поставен предпазен колан в момента на произшествието. В съдебно заседание, след извършен личен преглед заявява, че няма да могат да се възстановят в пълен обем движенията на коленната става и за в бъдеще ще има проблем с нея, което може да наложи и последващо оперативно лечение. Пострадалия изпитва болки при слизане по стълби и поради ограниченост на движенията на ставата – невъзможност за пълно клякане.

Не се оспорва от ответната страна наличието на валидна застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност” към момента на произшествието досежно автомобил „Сеат” с ДК № ********.

С оглед представеното решение по НАХД и приетата медицинска експертиза, съдът не следва да обсъжда автотехническата експертиза.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от приетите доказателства, че на 28.07.2015 год., водачът Я.Е.Р.при управление на лек автомобил „Сеат” с ДК № ********, поради неспазване правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на ищеца Н.С. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на лекия автомобил „Сеат“ – Ратайски/ деяние.

Не се спори по делото, а това се установи и от събраните доказателства, че лекият автомобил марка„Сеат” с ДК № ******** е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество към датата на произшествието. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка „Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗК „О.-К..Б.” КЧТе възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на лекия автомобил „Сеат” следва да възмезди претърпените от ищеца неимуществени вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗК „О.-К..Б.” КЧТ, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищеца е претърпял телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето и които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпяните наранявания от страна на ищеца, последният е търпял болки за период от шест до осем месеца, като през първите два месеца болките са били с по-интензивен характер. Следва да бъде взето в предвид, че към момента пострадалия ищец изпитва болки при слизане по стълби и поради ограниченост на движенията на ставата – невъзможност за пълно клякане. Отделно от това движенията на коленната става няма да могат да се възстановят в пълен обем и може да наложи и последващо оперативно лечение.

Съдът приема за неоснователни доводите на ответника за съпричиняване, тъй като от приетото заключение на медика се установи, че пострадалия е бил с правилно поставен предпазен колан. При това положение същия не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и възражението следва да се отхвърли.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищеца /51 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 40 000 лева, за която сума искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло. 

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /28.07.2015 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 150 лева, съгласно представен списък. На следващо място, тъй като ищцовата страна е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 1 600 лева и разноски в размер на 100 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. О., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 1 730  лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗК „О.-К..Б.” КЧТ с ЕИК ******* с адрес: гр.София, бул. „**********да заплати на Н.Д.С. с ЕГН ********** със съдебен адрес ***, ж.к.*********, чрез адв. О., сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 28.07.2015 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.2015 год., до окончателното й изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 150 лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗК „О.-К..Б.” КЧТ с ЕИК ******* да заплати на адвокат В.О. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1 730 /хиляда седемстотин и тридесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗК „О.-К..Б.” КЧТ с ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин лева/ лева и разноски в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК М.Т.А.с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „А.Б.” с ЕИК ********сумата от 335 /триста тридесет и пет/ лева, разноски по делото, както и на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: