№ 1143
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Десислава Николова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Десислава Николова Въззивно гражданско
дело № 20221000500389 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивни жалби на двете
срещупоставени страни срещу Решение № 266204 от 21.10.2021г. на
Софийски градски съд,ГО I- 30 състав по гр.д.№ 14378/2020 г. Въззивна
жалба с вх.№ 362417/12.11.2021 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответника
„ Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, град София е насочена срещу
частта от решението, с която предявеният иск по член 432, ал.1 от КЗ е
уважен в размера от 30 000 лева. В жалбата се оспорва изводът на съда,че по
делото е доказано деликтно поведение на водача, застрахован по
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност “ при ответника, поради
допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в обсъждане на
част от заключението по автотехническата експертиза и игнориране на друга
част от него за възможността пред другия водач на лек автомобил „ Деу
Ланос “ за предотвратяване на произшествието в момента, в който е възприел
маневрата на управлявания от застрахования водач товарен автомобил –
завой на ляво и при налично достатъчно разстояние до мястото на удара чрез
предприемане на действия по намаляване на скоростта и спиране, вместо по
промяна на траекторията и завиване на ляво в нарушение на член 20,ал.2 от
1
ЗДвП. Оспорва се и изводът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, като изведен при допуснато процесуално нарушение
също - не е извършено от съда обсъждане на доказателствата за естеството на
получените от ищцата телесни травми, начина на лечението, протичането и
срока на възстановителния процес и резултата от него; не са изложени мотиви
за това кои от обстоятелствата, обуславящи размера на вземането за
обезщетение са доказани и кои не са доказани и какво е изражението им в
присъденото обезщетение на стойност от 30 000 лева , а също и като изведен
в нарушение на материалния закон – член 52 от ЗЗД и дадените с ППВС №
4/1968 г. указания. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на претенцията
и присъждане на разноски.
Насрещна въззивна жалба с вх.№ 261334/11.01.2022 г. ( по
регистратурата на СГС ) на ищцата Й. К. Р. от град *** е насочена срещу
частта от решението, с която искът й е отхвърлен за горницата над 30 000
лева до 40 000 лева. Съдържа оплаквания, че присъденото обезщетение е
занижено в несъответствие с изискването на справедливост по член 52 от ЗЗД
с оглед тежестта на получените увреждания и трайните им последици за
здравето на ищцата, икономическата конюнктура в страната и установените
лимити на застрахователните суми към релевантния момент, трайната
съдебна практика като ориентир относно размерите на присъжданите за
същите по вид увреждания застрахователни обезщетения. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част, цялостно уважаване на иска и за посочената
горница с присъждане на законни лихви от 2.08.2020 г. и разноски за
въззивното производство.
В срока по член 268,ал.1 от ГПК въззиваемата страна „ Застрахователна
компания ЛЕВ ИНС“ АД, град София отговаря, че насрещната жалба е
неоснователна с доводи, съвпадащи с изложените от нея във въззивната й
жалба.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбите, доводите в отговора на насрещната въззивна жалба и съобразно член
269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо. Заявено от
ответника е възражение за недопустимост на иска поради това, че при
уведомяването по реда на член 106, ал.3 от КЗ на ищцата като увредено лице
по застраховка „ Гражданска отговорност “ за необходимостта от представяне
2
на доказателства относно основанието на претенцията (
обстоятелствата, при които се е осъществил транспортният инцидент ) , освен
приложения към претенцията констативен протокол за ПТП № К 352/ 2020 г.
на СДВР, ОПП , тя не е посочила такива и застрахователят постановил отказ
за плащане с оглед неустановеността на твърденията й, но преди да са
започнали да текат сроковете за произнасяне по претенцията. Възражението е
неоснователно, защото в съгласие с член 498,ал.3 от КЗ във връзка с член 496
и член 380 от КЗ правото на увреденото лице на иск по член 432,ал.1 от КЗ
възниква при наличие на отправена от него към застрахователя писмена
застрахователна претенция и изтичането на един единствен срок -
тримесечния срок по член 496, ал.1 от КЗ, считан от предявяването й по реда
на член 380 от КЗ. Непредставянето от увреденото лице на поискани от
застрахователя по реда на член 106,ал.3 от КЗ доказателства е факт, който има
правно значение не за началото на срока за окончателно произнасяне по
претенцията, а за изпадането на застрахователя в забава при плащането на
застрахователно обезщетение – член 497,ал.1,т.2 от КЗ. При положение, че
застрахователната претенция е предявена на 25.09.2020 г. , подаването на
исковата молба на 30.12.2020 г. е след изтичането на срока и искът е
процесуално допустим. Обжалваното решение е и правилно.
Предявен от Й. К. Р. е пряк иск по член 432,ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер от 40 000 лева, претърпени от
нея като пътник в лек автомобил „ Де Ланос“ ,с рег. № *** при
пътнотранспортно произшествие, станало на 2.08.2020 година , срещу
ответника, застраховал гражданската отговорност на участника в ПТП – то и
водач на товарен автомобил „ Мерцедес 95231“, с рег.№ *** И. Н. И.. За да го
уважи частично, първоинстанционният съд е приел, че пътният инцидент е
причинен от противоправно, виновно поведение на този водач - извършил
маневра „ обратен завой “ на място, в което маркировката не я
позволява, без да се увери, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат попътно в нарушение на член 25,ал.1 от ЗДвП,
че в причинна връзка с ПТП – то са и действията на другия водач, който
макар да е имал видимост и възможност да спре автомобила преди мястото на
удара е предприел завиване на ляво, но фактът за неговото съизвършителство
няма правно значение по делото, защото отговорността на съизвършителите
пред увреденото лице , както и на техните застрахователи пред него е
3
солидарна- член 53 от ЗЗД и член 499,ал. 7 от КЗ и ответникът - застраховател
на единия от тях - не може да противопоставя на ищцата възражение за
принос на другия водач. За да присъди обезщетение за неимуществени вреди
в размер от 30 000 лева,съдът съобразил обстоятелствата,за които се отнасят
указанията в т.2 от ППВС № 4/1968 г. с оглед изложените подробни мотиви
на обжалвания акт.
Със заключението на автотехническата експертиза е установен
механизмът на ПТП – то : на 2.08.2020 г. при движение по „ Околовръстен
път“ в посока от бул. „ Царица Йоана“ към пътен възел на три нива с
бул. „ Сливница “ и бул. „ Европа“ управляваният от застрахования
при ответника водач товарен автомобил „ Мерцедес Актрос “ е навлязъл в
кръговото кръстовище от второто – средно ниво на пътния възел, за да
извърши ляв завой в посока към Божурище. След напускане на кръговото
платно за движение е навлязъл в изхода за движение по посока към град
Божурище ,в лявата пътна лента и след достигане на зоната на изхода на
съответната бензиностанция е предприел маневра обратен завой при
движение със скорост от около 6 км/ч . В същото време по бул. „ Сливница “
в посока към град Божурище в средното платно по мостовото съоръжение –
третото ниво на пътния възел – със скорост 50 -60 км/ч се е движел лекият
автомобил „ Деу Лано“, в който на предната седалка е пътувала
ищцата. Завивайки наляво в зона, в която право на такава маневра няма (
съгласно изявление на вещото лице при изслушването в съдебно заседание от
8.10.2021 г. ), товарният автомобил не е спрял преди да навлезе в лентата за
движение на лекия автомобил, за да му осигури предимство. Изпълнявайки
маневрата, изминал до мястото на удара около 6,3 метра, като препречил
цялостно пътя на лекия автомобил. Водачът на последния възприел
завиващия товарен автомобил като опасност и е реагирал със завиване на ляво
на отстояние до мястото на удара от 49 -59 метра при опит да го предотврати,
като премине пред товарния автомобил. Последвал удар между двете
превозни средства, при който товарният автомобил ударил с крайната лява
част на предната си броня дясната страна на застаналия пред него лек
автомобил с инициален контакт около дясната врата. Реакцията на водача на
лекия автомобил е своевременна, но вместо завой на ляво е следвало да
предприеме аварийно спиране. То е било възможно при опасна зона за
спиране от 34-44 метра . Двамата водачи са имали пряка взаимна възможност
4
да се виждат от разстояние от 134 метра.
Вещото лице е установило, че в причинна връзка с настъпилото ПТП са
както действията на водача на товарния автомобил, който е изпълнил маневра
– обратен завой - в зона , забранена за движение на пътни превозни средства и
не го е спрял преди да навлезе в лентата за движение на лекия автомобил, за
да го пропусне, така и действията на водача на лекия автомобил, който е
предприел завиване на ляво вместо аварийно спиране, с каквато възможност
за предотвратяване на ПТП е разполагал. Следователно без действията и на
двамата водачи пътният инцидент не би настъпил. Всички те се намират в
непрекъсната причинно – следствена връзка с ПТП. Видно от мотивите на
обжалвания акт първоинстанционният съд е установил принос и на двамата
водачи за настъпването на пътния инцидент, но правилно е приел, че
достатъчно за преценката за основателност на иска е ,че причинилите ПТП
действия на единия деликвент - водача на товарния автомобил, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, нарушават член 25,
ал.1 от ЗДвП във връзка с член 65,т.6 от ППДвП, извършени са виновно и
като довели до увреждането на ищцата, обосновават деликтната му
отговорност пред нея като увредено лице, както и отговорността на
застрахователя му за заплащане на обезщетение за причинените й
неимуществени вреди. Поначало при съизвършителство застрахователят по
този вид застраховка ,сключена с единия от съизвършителите, отговоря пред
увреденото лице за пълния размер на вредите и до размера на
застрахователната сума, а не съобразно приноса в увреждането на
застрахования при него съизвършител по аргумент от член 499,ал.7 от КЗ и
член 53 от ЗЗД.
Установено е по делото, че в резултат на ПТП ищцата, тогава на 73-
годишна възраст, е получила няколко травматични увреждания : закрита
гръдна травма – счупване на 1,2,3,4 и 5 –то ребро в дясно и контузия на дясна
раменна става. Действително не е констатирано, както се поддържа във
въззивната жалба на ответника, разместване на фрактури и травматични
увреждания на вътрегръдни органи . При тридневния болничен престой е
приложено за счупването на ребрата консервативно лечение, а за контузената
раменна става – поддържаща туника за обездвижване, тип митела. Въз основа
на заключението на съдебно – медицинската експертиза правилно
5
първоинстанционният съд е приел, че възстановителният период е продължил
около 2 месеца, протекъл е без усложнения, че по – интензивни болки ищцата
е търпяла в първия месец след пътния инцидент : при движение, кихане,
кашляне, промяна на позата и че с оглед на възрастта й ( в тази посока се
проявява отражението на критерия- възраст ) са възможни остатъчни болки в
местата на травмите и след възстановителния период при промяната във
времето и при натоварване. Появата на такива остатъчни болки , обусловени
от възрастта на пострадалата, е потвърдена със свидетелствата на М. Р. –
дъщеря, която установила още невъзможност за самообслужване в
ежедневието за период от около 2-3 месеца, както и съпътстващите я
неспокоен сън, разстроеност и нежелание за излизане навън и за пътуване в
автомобил.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба на ответника, че
първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не е преценил
всички конкретни обстоятелства, които следва да се вземат предвид при
определяне на размера на обезщетението – характера на увреждането, начина
и обстоятелствата, при които е извършено, здравословно състояние, възраст и
други факти според указанията в ППВС № 4/1968 г. Първоинстанционният
съд е съобразил всички конкретни обстоятелства, описани по – горе, в т.ч.
действителните индивидуални субективни изживявания на ищцата. Анализът
на горните обстоятелства и отчитането на конкретните икономически условия
в страната, израз на които са нормативно определените лимити на
отговорността на застрахователите в случаите на причинени от
застрахованите от тях лица неимуществени вреди на трети лица към момента
на увреждането - средата на 2020 г. – мотивира въззивния съд да приеме, че
за засягане на здравето на ищцата и за претърпените от нея болки и
страдания дължимото обезщетение възлиза в размер от 30 000 лева, на
колкото е определено в обжалваното решение. То отговаря на законовия
критерий за справедливостта по член 52 от ЗЗД и не води до обогатяване на
пострадалото лице . Като е уважил иска за главница частично до този размер
и го е отхвърлил за горницата над 30 000 лева до 40 000 лева
първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт .
По искането за присъждане на лихви по член 493,ал.1,т.5 от КЗ : според
правилото на член 429,ал.3 от КЗ лихвите за забава на застрахования по
6
ал.2,т.2 , за които той отговаря пред увреденото лице, се заплащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума, като в този случай
той заплаща само лихвите за забава, считано ( при липса на данни за
извършено от застрахования уведомяване на застрахователя за настъпването
на застрахователното събитие ) от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице , Според член 493,ал.1,т.5
от КЗ застрахователят по задължителна застраховка „ Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования и
за лихвите по член 429,ал.2,т.2 от КЗ . Следователно до колкото лихвата за
забава се дължи от причинителя на вредите, чиято отговорност обезпечава
ответникът , лихвата се дължи от датата на предявяване на застрахователната
претенция – 25.09.2020 г. , както е присъдена от първоинстанционния съд, а
не от по – ранната дата – от настъпване на застрахователното събитие , както
е претендирала ищцата.
С оглед изложеното въззивният съд потвърждава обжалваното решение
изцяло и предвид неоснователността на всички жалби не присъжда разноски
за въззивното производство на нито една от страните.
Воден от горното , ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 266204 от 21.10.2021г. на Софийски
градски съд,ГО I- 30 състав по гр.д.№ 14378/2020 г.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7