Определение по дело №1088/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по искова молба на И. Д. И. от гр. Стара Загора, подадена чрез пълномощник – адв. М. М. от Адвокатска колегия Стара Загора, с която против Агенцията по вписванията са предявени два обективно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) – за сумата от 914 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, и за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от отмененото като незаконосъобразно (с определение № 2157 от 30.04.2024 г. по ч. гр. д. № 927/2024 г. на ВКС – II г. о.) определение № 1 от 05.01.2024 г. на съдия по вписванията при Районен съд Несебър в частта му, с която се отказва заличаване на три възбрани (наложени върху придобит от ищеца на публична продан недвижим имот в к. к. Слънчев бряг), посочени в определението.

Претендираните имуществени вредите включват:

направени разноски – заплатени такси за заличаване на възбраните по и. д. № 780/2015 г. на ЧСИ П. И. (18 лв.), по и. д. № 24/2017 г. на ЧСИ И. М. (18 лв.), по и. д. № 1028/2019 г. на ЧСИ И. Б. (18 лв.) и на Агенцията по вписванията (30 лв. – три такси от по 10 лв.), тъй като поради постановения отказ от съдията по вписванията при Районен съд Несебър, на ищеца се наложило да издири ЧСИ, наложили възбраните, и да пусне до всеки от тях отделна молба за заличаването на съответната възбрана;

направени разноски по ч. гр. д. № 927/2024 г. на ВКС – заплатена държавна такса в размер на 30 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Претендираните от ищеца неимуществени вреди се изразяват в притеснения и негативни усещания, че е направил грешна инвестиция, като е закупил един проблемен имот, и може да претърпи допълнителни финансови загуби от това.

С вх. № 3457 от 03.07.2024 г. от Агенцията по вписванията е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими (предявени срещу ненадлежен ответник, като се поддържа, че съдиите по вписванията не са служители на Агенцията по вписванията, а се намират в трудови правоотношения с Министерството на правосъдието, което поради това е пасивно легитимирано по предявените от ищеца искове) и неоснователни.

С определение № 2198 от 04.07.2024 г. по адм. дело № 486/2024 г. на Административен съд Стара Загора (по постъпилата искова молба първоначално е било образувано адм. дело № 486/2024 г. на Административен съд Стара Загора) производството е прекратено и делото изпратено по подсъдност на Районен съд София, като е прието, че предявените искове са с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, доколкото от ищеца се претендират вреди от отменено като незаконосъобразно определение на съдия по вписванията, с което се отказва заличаване на възбрани, т. е. акт, постановен в охранително по своята същност производство, уредено в Закона за кадастъра и имотния регистър и Правилника за вписванията, от длъжностно лице, чието правно положение се урежда от Закона за съдебната власт – назначено от министъра на правосъдието по трудово правоотношение и изпълняващо възложените му функции под ръководството на председателя на съответния районен съд, а тези обстоятелства изключват правната квалификация на исковете, посочена от ищеца в исковата молба – чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК.

С определение № 5863 от 16.12.2024 г., постановено от смесен петчленен състав на ВКС и ВАС по ч. д. № 3221/2024 г., образувано по повдигнат от Районен съд София спор за подсъдност, е прието, че правната квалификация на предявените искове е посочената от ищеца, а именно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което делото е изпратено на настоящия съд, като компетентен да разгледа същите. Следователно, по аргумент от чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, с това определение е разрешен по предвидения законов ред и въпроса за допустимостта на исковете, като предявени против Агенцията по вписванията, съответно – възражението на ответника за тяхната недопустимост, като предявени срещу ненадлежен ответник, направено с отговора му на исковата молба, се явява неоснователно.

При тези данни, като се увери, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност и предявените с нея искове са допустими и подсъдни на настоящия съд, съдът намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъдат дадени указания за разпределение на доказателствената тежест относно релевантните и подлежащи на доказване факти и обстоятелства.

Воден от изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА за разглеждане в открито съдебно заседание адм. дело № 1088/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора за 13.02.2025 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, както следва:

Ищец: И. Д. И.;

Ответник: Агенция по вписванията гр. София;

Окръжна прокуратура Стара Загора – на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца препис от подадения от ответника писмен отговор на исковата молба – вх. № 3457 от 03.07.2024 г.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в негова тежест е да установи с допустимите доказателствени средства фактите, на които основава своите искания, включително че заплатените такси по и. д. № 780/2015 г. на ЧСИ П. И. (18 лв.), по и. д. № 24/2017 г. на ЧСИ И. М. (18 лв.), по и. д. № 1028/2019 г. на ЧСИ И. Б. (18 лв.) и на Агенцията по вписванията (30 лв. – три такси от по 10 лв.), са били заплатени за заличаване на възбраните, заличаването на които е било отказано с отмененото като незаконосъобразно (с определение № 2157 от 30.04.2024 г. по ч. гр. д. № 927/2024 г. на ВКС – II г. о.) определение № 1 от 05.01.2024 г. на съдия по вписванията при Районен съд Несебър.

УКАЗВА на ответника, че съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в негова тежест е да установи с допустимите доказателствени средства фактите, на които основава своите възражения.

УКАЗВА на страните, че в първото по делото заседание са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.

ДА СЕ ИЗИСКА за прилагане от Окръжен съд Бургас тяхно ч. гр. дело № 149/2024 г., ведно с приложеното към него ч. гр. дело № 927/2024 г. на ВКС.

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на страните, ведно с призовките за насроченото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.