РЕШЕНИЕ
№.........../........2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на осемнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА и на прокурора от Окръжна прокуратура - Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3144/2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от А.П. В. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр. София иск с правно основание чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС за
присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в периода 04.12.2017 г. – 07.11.2018 г., изразени в силно
негативно влияние върху психиката му като проява на чувство на безпокойство,
гняв, безсилие, главоболие, безпомощност и незащитеност, пряко и непосредствено
обусловени от поведението на ответника в нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС
и на прокламирания с чл. 8 от ЕКПЧ принцип на тайна на кореспонденцията, обективирано
в сложилата се в Затвора Варна трайна порочна практика относно начина на
връчване на кореспонденцията на лишените от свобода, която по твърдения на
ищеца се връчва от служител на надзорно-охранителния състав в затвора. Претендира
се и за присъждане на мораторна лихва за времето от 04.12.2017 г. до
предявяване на исковата молба /с неуточнен размер на мораторната лихва/, както
и за законна лихва от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване
на главницата.
В изпълнение на разпореждане №
17007/14.11.2018 г. /л. 7/ ищецът е представил подписан лично от него екземпляр
на исковата молба /л. 14 и 15 от делото/ като същевременно със заявление с. д.
№ 20545/27.11.2018 г. /л. 12/ е направил уточнения по нея като е посочил, че администрацията
на Затвора Варна следи кореспонденцията му, която в повечето случаи е с
Прокуратурата, Съда и с други държавни органи, и след като служителите от затворническата
администрация я отварят в негово отсъствие, то това води до възможност да бъде
изчетена, което се явява в нарушение на прокламирания принцип на тайна на
кореспонденцията. Посочил е още, че когато близките му му изпращат пари с
пощенски запис, бележката за него се връчвала от служител на затворническата
администрация на първия срещнат в коридора лишен от свобода, за да му го
предаде, което пък създавало предпоставка личните данни на подателя „да
попаднат в ръцете“ на случайни лица.
С влязло в сила разпореждане №
18011/03.12.2018 г. /л. 17/ съдът на основание чл. 129 ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 285 ал. 1 ЗИНЗС е върнал исковата молба в частта на предявения с
нея акцесорен иск за мораторна лихва за периода 04.12.2017 г. – 07.11.2018 г.
С определение № 11817/14.12.2018
г. /л. 31/ съдът на основание чл. 25 ал. 1 и 4 ЗПП е предоставил правна помощ
на ищеца като с определение № 82/11.01.2019 г. /л. 54/ е назначил адвокат С. Н.
Т. *** за особен представител на ищеца до приключване на делото във всички
съдебни инстанции /с определение № 195/22.01.2019 г.-л. 59, е допусната
поправка в презимето на адвоката, което да се чете Н., а не Н./.
С писмен отговор с. д. №
21686/14.12.2018 г. /л. 70 и 71/, поддържан изцяло в първото съдебно заседание,
пълномощникът на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ – София юрисконсулт С.С.
е оспорила процесуалната допустимост на иска с твърдения за отсъствието на
пасивна процесуална легитимация на ответника, а в отношение на евентуалност –
неговата основателност, в подкрепа на което е посочила, че проверката на
кореспонденцията на лишените от свобода има за цел единствено да предотврати
нарушения на сигурността и внасянето на неразрешени предмети в местата за
изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“ като не включва и проверка на
съдържанието на документите и писмата. Счита, че е налице изпълнение на
законово регламентирани задължения по опазване на сигурността в Затвора Варна, извършвани
при пълно зачитане на човешкото достойнство на лишените от свобода, включително
и на ищеца, насочени към опазване на техния живот и здраве. С писмено становище
с. д. № 18669/17.12.2019 г. /л. 199 – 201/ моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан и на основание чл. 78 ал. 8 ГПК да присъди в
полза на ГД „Изпълнение на наказанията“ юрисконсултско възнаграждение.
В първото съдебно заседание от
06.02.2019 г. съдът се е произнесъл по възражението за процесуална
недопустимост на иска като е изложил аргументи за неговата неоснователност.
Представителят на Окръжна
прокуратура Варна дава по делото мотивирано заключение за неоснователност на
иска, в подкрепа на което сочи, че според събраните доказателства
регламентираните в чл. 86 ЗИНЗС и чл. 75 ППЗИНЗС права на ищеца не са нарушени
като липсват данни и за нарушаване на забраната по чл. 3 ЗИНЗС.
За да се произнесе по основателността на
предявения иск, съдът съобрази следното:
Предявеният от А.П. В. иск по чл.
284 ал. 1 ЗИНЗС в обстоятелствената си част се основава на твърдение за
неправомерно връчвана му в Затвора Варна в периода 04.12.2017 г. – 07.11.2018
г. кореспонденция с институциите, включително и възприет като практика
неправомерен начин на предаване на адресирани до него пощенски записи. Според твърденията
му адресираната до него кореспонденция му се връчва от служителите на
надзорно-охранителния състав в затвора отворена, което води до възможност
предварително да бъде прочетена от тях в нарушение на прогласения с чл. 8 ал. 1
ЕКПЧ принцип на тайна на кореспонденцията, както и в нарушение на чл. 3 ЗИНЗС,
чл. 3 ЕКПЧ и чл. 75 ППЗИНЗС. Същевременно счита, че с предаването на пощенските
записи за връчване чрез други лишени от свобода лица се създавала възможност до
тях да достигне защитена от закона информация за подателите /негови близки/
като адрес, три имена, телефон и ЕГН. От тези обстоятелства извежда твърдение
за претърпени неимуществени вреди, обективирани в силно негативно влияние върху
психиката му като проява на чувство на безпокойство, гняв, безсилие,
главоболие, безпомощност и незащитеност.
От приобщените по делото съгласно
чл. 284 ал. 3 ЗИНЗС писмени справки от началника на Затвора Варна /л. 73 – 74 и
л. 93 - 94/ се установява, че лишеният от свобода А.П. В. е приведен в Затвора
Варна на 29.11.2017 г. съгласно заповед № Л-5153/21.11.2017 г. на ГДИН за доизтърпяване
на наложеното му присъединено наказание „лишаване от свобода“ от 30 години. След
постъпването му в Затвора Варна е настанен първоначално от 04.12.2017 г. до
13.04.2018 г. в VІІ група, отговорник по социална дейност и възпитателна работа
в която в този период е била инспектор В.Р.А.; в периода 13.04.2018 г. –
27.08.2018 г. В. е преместен във ІІ група с отговорник „социална дейност и
възпитателна работа“ инспектор Г.М.К. и на 27.08.2018 г. до момента на подаването
на справка с. д. № 5173/26.03.2019 г. /л. 93-94/ е зачислен в VІІІ група с първоначален
отговорник „социална дейност и възпитателна работа“ по заместване инспектор В.Р.А.,
а считано от м. октомври 2018 г. с титулярен отговорник по социалната дейност и
възпитателната работа инспектор Н.Б.Г.. Съгласно справка с. д. №
5173/26.03.2019 г. /л. 93-94/ цялата лична кореспонденция на лишените от
свобода, в това число и на ищеца, им се предава лично от служител на Затвора,
изпълняващ функциите на куриер, като тази с институциите и защитниците на
лишените от свобода не е обект на проверка и при връчването й лишеният от
свобода подписва декларация, с която удостоверява факта на получаването. При
връчването на кореспонденцията с частни лица тя се отваря веднага от лишения от
свобода и се предоставя на куриера за проверка единствено с оглед евентуалното наличие
на неразрешени вещи в нея, без обаче да се проверява съдържанието й. Последното
според справката е обект на проверка, само когато това се налага за разкриване
и предотвратяване на тежки престъпления.
В раздел Осми от приложената към
справката заповед № 127/09.06.2016 г. на началника на Затвора Варна за
определянето на правила за вътрешния ред в затвора и в затворническите
общежития /л. 95 – 108/ е закрепено правилото, че при извършването на проверка
съдържанието на кореспонденцията на лишените от свобода поначало не се
проверява като проверката касае само установяване наличието на неразрешени
предмети. Съгласно раздел Девети на правилата призовките и съобщенията до
лишените от свобода се връчват от командир на отделение, а останалите съдебни
книжа – от инспектор социална дейност и възпитателна работа, като всички
документи се връчват на лицето, за което са предназначени, срещу подписана от
него разписка.
По искане на ищеца по делото са
разпитани като свидетели в с. з. на 23.10.2019 г. и тримата служители на
Затвора Варна, които в периода, в който ищецът последователно е разпределян в
VІІ, ІІ и VІІІ група на Затвора, са изпълнявали в групата длъжността инспектор
по социална дейност и възпитателна работа. И тримата свидетели /В.Р.А., Г.М.К.
и Н.Б.Г./ са категорични в показанията си, че като инспектори по социалната
дейност и възпитателна работа са връчвали на ищеца през времето, в което е бил
разпределен в групата, за която отговарят, единствено предназначената за него
служебна кореспонденция, включваща съдебни решения, определения, прокурорски
постановления, протоколи, входящи и изходящи номера на изпращани от него
документи до различните институции. Според показанията на свидетелката К.
личната кореспонденция до лишените от свобода се връчва от куриера в Затвора. Свидетелят
Г. сочи, че служебната кореспонденция се връчва на лишения от свобода срещу
подпис. Относно призовките и съобщенията, свидетелите Г.К. и Н.Г. поясняват, че
те поначало се връчват от командирите на отделения. Така разясненият от
свидетелите ред за връчване съвпада напълно с разписания по вътрешните правила
на Затвора, утвърдени с приложената по делото заповед № 127/09.06.2016 г. на
началника на Затвора. Според тримата свидетели служебната кореспонденция не е
запечатана при връчването, но свидетелката К. разяснява какви са причините за
това – тъй като постъпващата в Затвора служебна кореспонденция от дадена
институция е адресирана до началника на Затвора като в плика до него се намират
всички служебни книжа, които се отнасят до различни лишени от свобода лица.
Поради това в деловодството на Затвора постъпилите документи се разпределят
според техния вид и точен адресат и се дават за връчване от съответния
инспектор СДВР или командир на отделение. Този начин на разпределяне на
служебната кореспонденция се потвърждава и от свидетеля Н.Г..
Свидетелят Щ.М.Щ., разпитан в
същото съдебно заседание, пояснява разликата между лична и служебна
кореспонденция: служебна е кореспонденцията до лишените от свобода, която се
получава в Затвора в пощенски плик, на който е написано „Чрез началника на
Затвора“ или „Чрез Затвора“, докато лична е кореспонденцията, при която
пощенски плик е адресиран директно до лишеното от свобода лице като личната
кореспонденция може да бъде както от институциите, така и от частни лица.
Свидетелят Щ. сочи, че и в двата случая единствено той връчва личната
кореспонденция на лишените от свобода, тъй като изпълнява функциите на куриер в
Затвора и така е било през целия период по исковата молба, като не връчва и
служебна кореспонденция. Според свидетеля разликата при връчването на личната
кореспонденция се състои в това, че докато тази от институциите се връчва на
лишения от свобода неразпечатана като той подписва декларация за получаването
й, то при връчването на кореспонденцията от частни лица тя се разпечатва от
лишения от свобода още при получаването и се дава обратно на куриера за
проверка за наличието на неразрешени предмети. Проверката се извършва в присъствието
на лишения от свобода, след което кореспонденцията му се дава окончателно.
Свидетелят сочи, че по този ред е връчвал през целия исков период и цялата
лична кореспонденцията на ищеца като от негова страна не е имало каквито и да
било възражения срещу този начин на връчване. Относно пощенските записи
свидетелят обяснява, че поначало ги връчва пак той, но тъй като повечето от
лишените от свобода не искат да стават в 8, 30 ч., когато той минава с пощата,
те възлагат на коридорния да ги получава вместо тях, след което да им ги
раздава. Свидетелят Щ. пояснява, че коридорният е също лишено от свобода лице,
което останалите лишени от свобода сами избират да отговаря за групата.
Преценени съвкупно и поотделно, показанията
и на четиримата свидетели не съдържат вътрешни противоречия и несъответствия, явяват
се напълно логични и последователни, поради което съдът ги кредитира изцяло при
изграждането на фактическите си констатации по делото.
Също по искане на ищеца по делото
са разпитани като свидетели в с.з. на 03.04.2019 г. лишените от свобода лица С.С.П.
и В.С.З.. В по-голямата си част показанията на свидетеля З. съвпадат смислово с
тези на разпитаните в с. з. на 23.10.2019 г. свидетели. Той също твърди, че
личната кореспонденция и пощенските записи се връчват на лишените от свобода от
куриера в Затвора, който е лице, специално натоварено да изпълнява тази
функция. Също като свидетеля Щ., и той пояснява, че писмата се връчват от
куриера неразпечатани като лишеният от свобода, до когото е адресирано писмото,
си го разпечатва сам, връща го обратно на куриера за проверка, която се прави
пред него и след това си го получава окончателно. Относно пощенските записи
сочи, че ако куриерът не може да намери лицето, до което се отнася записът, той
се получава от коридорния /също лишено от свобода лице/, който впоследствие го
дава на адресата. Твърди, че е чувал В. да прави забележки на куриера за начина
на връчване на пощенските записи, но за останалата кореспонденция заявява, че
не го е чувал да има възражения. По-специално за пощенските записи обяснява, че
тъй като в Затвора има и хора, осъдени за измама, като видят пощенски запис с
номерата върху него „и по някой път правят там такива дребни техни далаверки. Звънят
на номерата на близките и лъжат, че си се разболял и трябва да пратиш на
неговите имена пари.“ Не сочи обаче конкретни случаи, в които ищецът да е бил
потърпевш от подобни действия. Относно призовките заявява, че те се връчват от
главния надзирател, който е на смяна. Тъй като обаче, от обясненията на
свидетеля З. става ясно, че се е намирал в едно спално помещение с ищеца някъде
около половин година в периода от края на миналата година /2018 г./ докъм месец
февруари тази година /2019 г./ може да се заключи, че това е времето, в което
ищецът е разпределен в VІІІ група, а според справка с. д. № 5173/26.03.2019 г.
/л. 93-94/ VІІІ група няма назначено лице на длъжност „Командир на отделение“.
Това е възможното обяснение защо според показанията на З. призовките до
лишените от свобода са връчвани от главния надзирател на Затвора, на пряко
подчинение на когото според същата справка е командирът на отделение.
В частта относно обстоятелството
кой служител на Затвора връчва личната кореспонденция на лишените от свобода
съдът не кредитира показанията на свидетеля П., тъй като те чувствително се
разминават с останалите събрани по делото гласни доказателства. Поради това съдът
поставя под съмнение и показанията му относно факта кои служители са натоварени
с връчването и на останалата част от кореспонденцията до лишените от свобода.
Единствено според обясненията на този свидетел излиза, че абсолютно цялата
кореспонденция в Затвора /лична и служебна/ се връчва от полицаите от надзорния
състав, при това от няколко човека наведнъж. В противовес с всички останали
събрани по делото свидетелски показания този свидетел заявява: „На една маса е
седнал някой полицай и други двама, трима му помагат, четат ги и ги раздават.“
Въпреки явното противоречие на тази част от показанията с останалите гласни
доказателства, и този свидетел все пак сочи, че писмата от семействата се дават
в неразпечатан плик, който се отваря и проверява в присъствието на лишения от
свобода, до когото е адресиран. „Този плик е запечатан, отварят го пред нас,
проверяват го и ни го дават“ – казва свидетелят. Сочи също, че не е чувал В. да
има някакви възражения и пререкания срещу това, че си получава отворена
кореспонденцията от съдилищата. Но същевременно заявява, че си личи, че след
това е притеснен, тъй като е споделял, че може някой да му направи нещо или да
каже на друг да му навреди. Според свидетеля причината, която В. е изтъквал за
притесненията си, е че води дела срещу Затвора, а пак от него получава
кореспонденцията си. Свидетелят не говори обаче за конкретни случаи на проявено
към ищеца унижаващо достойнството му отношение /или пък към друг лишен от
свобода/ от страна на служителите на Затвора, включително и на тези от
надзорно-охранителния състав, които да оправдават подобни притеснения.
Отделно от това слез извършен
подробен психологичен анализ и на база на проведено тестово изследване на ищеца
вещото лице психолог по допуснатата по делото съдебно-психологична експертиза дава
аргументирано заключение, че при ищеца няма данни за нарушения на когницията,
патопсихологични нарушения на мисленето, както и психологични характеристики,
достигащи до ниво на психично разстройство, което да налага специализирана
медикаментозна намеса или хоспитализация /л. 189 – 198/. Вещото лица прави и
извод, че при освидетелствания е налице личностова дисхармония с наличие на
агресивна предиспозиция и склонност към симулация. Заключението е подробно
разяснено от вещото лице в с. з. на 18.12.2019 г. във връзка със зададените му от
процесуалния представител на ищеца въпроси и е приобщено към доказателствения
материал по делото без каквито и да било възражения от страните.
Така събраният по делото
доказателствен материал дава основание на съда да приеме от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС
регламентира специална гаранционно-обезпечителна отговорност на държавата
конкретно към лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ или към тези,
относно които е приложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, за
претърпените от тях вреди в резултат на нарушаване на забраната по чл. 3 ЗИНЗС
от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията.
За разлика от деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД при отговорността по чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС въпросът за
вината на конкретните причинители на вредата е ирелевантен за възникването на
отговорността като същевременно, пак в отлика на отговорността по ЗЗД, при
отговорността по чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС нормативно е установена по силата на чл.
284 ал. 5 ЗИНЗС оборима презумпция за настъпване на неимуществените вреди като
последица от нарушаването на забраната по чл. 3. Това ще рече, че за разлика от
отговорността по чл. 45 и сл. ЗЗД, при претендирането на която увреденият
трябва да докаже наличието на причинени му неимуществени вреди като пряка и
непосредствена последица от неправомерното деяние, при отговорността по чл. 284
ал. 1 ЗИНЗС вследствие на изрично разписаното с ал. 5 на същия член правило
ответникът е този, който носи тежестта да разколебае презумираното от закона
настъпване в патримониума на лишения от свобода на твърдяните от него неимуществени
вреди вследствие на нарушената от специализираните органи по изпълнение на
наказанията забрана по чл. 3 ЗИНЗС. Доказването обаче на останалите елементи от
фактическия състав на отговорността е изцяло в тежест на ищеца, който
посредством пълно и главно доказване, т. е. по категоричен и безсъмнен начин,
трябва да установи по делото, че спрямо него е извършено твърдяното неправомерно
действие /респ. е налице неправомерно бездействие/ от страна на специализиран
орган по изпълнение на наказанията, с което е нарушена забраната по чл. 3 ЗИНЗС.
Чл. 3 ал. 1 ЗИНЗС повелява, че
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение като с ал. 2 при неизчерпателно
изброяване е посочено в какво може да се изразява подобно нарушение. Забраната
е проявление във вътрешния ни правов ред на прокламирания с чл. 4 от Хартата на
основните права на Европейския съюз (2016/С 202/02) принцип, че никой не може да бъде подложен на изтезания,
на нечовешко или унизително отношение или наказание, закрепен още с чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Съдът намира, че събраните по
делото доказателства категорично не сочат на допуснати сериозни по характера си
в нарушение на изискванията на закона действия по връчването на
кореспонденцията на ищеца в процесния по исковата молба период, още по-малко
пък от тях може да се направи извод за нарушаване от страна на служителите на
Затвора на забраната по чл. 3 ЗИНЗС, респективно на закрепения с чл. 3 ЕКПЧ
принцип на забрана на изтезанията.
Съгласно чл. 86 ал. 1 т. 3 ЗИНЗС
лишените от свобода имат право на кореспонденция, която на основание чл. 75 ал.
1 ППЗИНЗС е без ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават. В
случая ищецът нито твърди, нито установява по делото нарушаване на тези
нормативно дадени му права. Съгласно чл. 76 ППЗИНЗС кореспонденцията на
лишените от свобода, освен с частни лица, може без ограничение да бъде и с
органите на съда, прокуратурата, Президентството, Народното събрание,
министерствата, политическите партии в страната, представителни органи,
дружества, обществени организации и средства за масово осведомяване. Тази
нормативно предоставена на лишените от свобода възможност също нито се твърди в
исковата молба, нито има данни по делото да е била нарушена по отношение на
ищеца. Напротив – от самото съдържание на уточняващо заявление с. д. №
20545/27.11.2018 г. става ясно, че ищецът кореспондира редовно със съда,
прокуратурата и други държавни органи в страната. Чл. 86 ал. 3 ЗИНЗС регламентира,
че кореспонденцията на лишените от свобода не подлежи на контрол на писменото
съдържание, като предвиденото в разпоредбата изключение от правилото е единствено
в случаите, в които това се налага за разкриване и предотвратяване на тежки по
характера си престъпления. Същевременно от редакцията на чл. 75 ал. 2 ППЗИНЗС с
основание може да се заключи, че регулярният контрол, който поначало се
извършва в интерес на сигурността върху получаваната и изпращана кореспонденция
на лишените от свобода, има за цел да предотврати внасянето в затворите на
неразрешени вещи, предмети и вещества, без той да включва писменото съдържание
на кореспонденцията. От събраните по делото доказателства с категоричност може
да се заключи, че в процесния по исковата молба период контролът, който се е
извършвал във Варненския затвор върху кореспонденцията на лишените от свобода,
включително и върху тази на ищеца, се е свеждал до проверка единствено на
получаваните от частни лица писма и то именно с цел да се установи евентуалното
наличие на неразрешени предмети в тях. При това проверката е извършвана в
присъствието на лишения от свобода, който сам е разпечатвал плика и го е
предоставял на проверяващия. Пристигащата кореспонденция от институциите /съд, прокуратура и т. н./ не е
проверявана като в случаите, в които е била адресирана директно до лишеното от
свобода лице, а не чрез Затвора, му е била предоставяне и неразпечатана срещу
подписана от него декларация за получаването. По делото не се доказа спрямо кореспонденцията
на ищеца да е бил възприет по-различен подход. Преценено съвкупно, всичко това сочи
на отсъствието на нарушения по смисъла чл. 86 ал. 3 ЗИНЗС и на чл. 75 ал. 2
ППЗИНЗС, както и на съобразяване на действията на затворническата администрация
със заложения в чл. 8 ал. 1 ЕКПЧ принцип на тайна на кореспонденцията, тъй като
извършваната проверка на писмата през процесния период е била изцяло в рамките
на регламентираното в чл. 8 ал. 2 ЕКПЧ изключение от принципа.
Известно отстъпление от закона е
допуснато единствено по отношение на изискването относно служителите в Затвора,
които следва да се занимават с кореспонденцията на лишените от свобода.
Съгласно чл. 75 ал. 3 ППЗИНЗС писмата на и до лишените от свобода се изпращат и
получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа. Следователно,
това трябва да са и служителите, оправомощени да връчват на лишените от свобода
получената за тях кореспонденция. От доказателствата по делото става ясно, че във
Варненския затвор е възприет дуалистичен подход в зависимост от това дали
кореспонденцията е адресирана директно до лишения от свобода или чрез началника
на Затвора като само във втория случай тя се връчва на лишените от свобода от
инспекторите по социална дейност и възпитателна работа, докато адресираната до
тях им се предава от куриер. Това само по себе си не може обаче да обуслови основателността
на претенцията по чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС, защото по делото по никакъв начин не се
установи как подобно неспазване на изискването на чл. 75 ал. 3 ППЗИНЗС е
свързано с нарушаване на забраната по чл. 3 ЗИНЗС. От събраните гласни
доказателства, обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, изобщо не
може да се направи извод, че спрямо ищеца е било проявено, дори и еднократно,
унизяващо достойнството му отношение при или по повод връчването на кореспонденцията
му в Затвора. Същото се отнася и за пощенските записи, за които той дори няма
твърдения, че начинът на връчването им води до нарушаване на забраната по чл. 3 ЗИНЗС, а по-скоро счита, че е свързан с нарушаване на изискванията за
неприкосновеност на личните данни.
В целостта си изложеното обуславя
извод за неоснователност на предявения иск по чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС, поради което
той следва да се отхвърли.
Въпреки крайния изход на спора, искането
на пълномощника на ответника ищецът да бъде осъден да заплати на ГД „Изпълнение
на наказанията“ юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като видно
от чл. 286 ал. 2 ЗИНЗС при отхвърляне на иска изцяло ищецът дължи единствено
заплащането на разноските по производството за разлика от случаите на частично
или пълно уважаване на иска, когато съгласно чл. 286 ал. 3 ЗИНЗС ответникът
дължи на ищеца и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от
иска, когато е имал такъв в производството.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П. В.
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание чл.
284 ал. 1 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода 04.12.2017 г.
– 07.11.2018 г., изразени в силно негативно влияние върху психиката му вследствие
на нарушаване в този период в Затвора Варна на прокламирания в чл. 8 ал. 1 от
ЕКПЧ принцип на тайна на кореспонденцията и нарушаване в тази връзка на забраната
по чл. 3 ЗИНЗС.
На основание чл. 285 ал. 1 изр.
второ ЗИНЗС решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на
Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ