Решение по дело №7400/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 262797

гр. Варна, 11.11.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7400 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „Е.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Т.Л. срещу С.Д.Л., с ЕГН ********** ***, с която са предявени обективни кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.05.2018г. по ч.гр.д.№ 15595/2018г. по описа на Софийски районен съд срещу ответника и „Н.К.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***:

сумата от 10000 /десет хиляди/ лева, представляваща дължима сума по споразумение от ***г. и във връзка с договори за наем от ***г. и ***г., за което задължение са издадени фактури №№ ***г., ***г. и ***г., ведно със законната лихва от 07.02.2018г. до изплащане на вземането и

сума в размер на 584.50 лв. /петстотин осемдесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 11.07.2017г. до 07.03.2018г.

Длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца посочените вземания, като по отношение на „Н.К.“ ЕООД заповедта за изпълнение е влязла в сила.

В исковата молба се твърди, че на ***г. и на ***г. били сключен договори за наем между ищцовото дружество и „***“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от ответника С.Д.Л., по силата на които ищцовото дружество отдало под наем на „Н.К.“ ЕООД офис № ***), находящ се в административната сграда, с адрес : гр. ***и *** броя паркоместа, в същата сграда, находящи се на подземен етаж *** срещу задължение да заплаща месечен наем, консумативи за имота(топлофикация, електрическа енергия и вода и такса ТБО за имота.

Съгласно договорът за наем на недвижим имот от ***г., дължимата от „Н.К.“ ЕООД  месечна наемна цена била в размер на 3777.77 лева с включено ДДС. При подписване на договорът за наем е бил определен и внесен депозит, в размер на 6296.28 лева.

Депозитът бил внесен на две вноски, съгласно чл.2, ал.3 от договора от 20.09.2016г., и имотът бил предаден на наемателя с приемно предавателен протокол на 20.09.2016г.

В задължение на наемателя „Н.К.“ ЕООД, съгласно договора за наем от 20.09.2016г., отделно от наемната цена, било заплащането на режийни разноски, разпределяни от Дружеството – ищец (наемодател по договора за наем), а именно : отопление, електрическа енергия и вода и такса битови отпадъци. С отделен договор от 20.09.2016г и с друго дружество(различно от ищеца) наемателят „Н.К.“ ЕООД заплащал и такса поддръжка на общите части на сградата, в която е нает офиса и паркоместата, в размер на 666.00 лева с ДДС  като към датата на подписване на договора за поддръжка, ищецът „Е.“ ЕООД възлагал на „***“ ЕООД дейността по поддръжка на общите части на сградата.

На ***г. между „Н.К.“ ЕООД и „Е.“ ЕООД бил сключен нов договор (комплексен - за отдаване под наем на недвижим имот и за извършване поддръжка на общите части на сградата) при същите условия и цени (каквито били договорени между страните с договора за наем от ***г. и договора за поддръжка от ***г.), като при подписване на договора за наем и поддръжка от ***г. било отчетено обстоятелството, че депозитът е внесен при подписване на предходния договор за наем от ***г. и в този смисъл, страните по договора „Е.“ ЕООД и „Н.К.“ ЕООД приели, че депозита по договора от ***г. ще се счита за внесен по договора от ***г.

В деня на подписване на договора за наем и поддръжка от ***г., управителят на дружеството наемател - С.Д.Л. подал писмено уведомление до „Е.“ ЕООД за прекратяване на договора за наем от ***г.

Към датата на подписване на договора за наем и поддръжка от ***г., „Н.К.“ ЕООД било в забава за заплащането на режийни разходи за месец март 2017г. на стойност - 390,22 лева, съгласно фактура № ***г. и в забава по отношение на дължима наемна вноска за месец април 2017г., частично, в размер на 3128,68 лева, съгласно фактура № ***г., дължими по договора за наем от ***г., равняващи се на обща стойност от 3518,90 лева.

Търговското дружество изпаднало в забава за заплащане на консумативи, наем и такса поддръжка и по договор за наем и поддръжка от ***г.

Поради натрупалите се задължения, „Е.“ ЕООД и „Н.К.“ ЕООД решили да прекратят наемното отношение, поради което на ***г., между страните било подписано споразумение, с което „Е.“ ЕООД и „Н.К.“ ЕООД и ответникът - С.Д.Л., се споразумели за следното: Приели, че прекратяват договора за наем и поддръжка от ***г., считано от датата на подписване на споразумението - ***г.; Предали държането на имота от наемателя към наемодателя; Остойностили мебелите, собственост на наемателя като приели, че същите са на стойност от 2 113.36 лв. (две хиляди сто и тринадесет лева и 36 стотинки) и приспаднали стойността им от общо натрупаното задължение (и по двата договора за наем); Приели, че депозитът в размер на 6296.28 (шест хиляди двеста деветдесет и шест лева и 28 стотинки) лева се задържа от „Е." ЕООД и същият се приспада от общото задължение; Приели, че след извършеното приспадане със стойността на движимите вещи и стойността на депозита, общото задължение на „***“ ЕООД е в размер на 10 000 (десет хиляди) лева и се съгласили, същото да бъде изплатено от „***“ ЕООД на шест равни месечни вноски, всяка от които в размер на 1666.67(хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и 67 стотинки) лева, дължими до 10-то число на всеки следващ се месец до окончателното изплащане, като първата погасителна вноска била определена да е дължима до 10.07.2017г.; С.Д.Л., в качеството си на физическо лице, отделно от качеството му на собственик на капитала и управител на дружеството наемател(„***" ЕООД) приел солидарно с дружеството „***“ ЕООД да заплати натрупаното задължение от 10 000 (десет хиляди) лева.

Счетоводството на дружеството ищец извършило закриване на част от фактурите, въз основа на така подписаното споразумение, като приело за платени: фактура № ***г. на стойност от 292.86 лева (консумативни разходи); фактура № ***г. на стойност от 3777.77 лева (наемна месечна вноска); фактура № ***г. на стойност от 390.22 лева (консумативни разходи); фактура № ***г. на стойност от 4443.77 лева (месечна наемна вноска и такса поддръжка) от която приели да е платено частично в размер на 3948.79 лева.

Като останали незаплатени и непокрити от приспаднатите суми от подписаното споразумение от ***г., са сумите по следните фактури: фактура № ***г. за наем и такса поддръжка, с дължим остатък от 494.98 лева; фактура № ***г. за консумативни разходи на стойност от 289.50 лева; фактура № ***г. за месечен наем и такса поддръжка за месец юни на стойност от 4443.77 лева; фактура № ***г. за консумативни разходи на стойност от 327.98 лева; фактура № ***г. за месечен наем и такса поддръжка за месец юли на стойност от 4443.77 лева.

Към датата на подписване на споразумението и след това никой от длъжниците „Н.К.“ ЕООД и С.Д.Л. не оспорили размера и основанието на задължението, обективирано в споразумението от ***г.

Върху задължението от 10 000 (десет хиляди лева) и съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от датата следваща определеният ден в споразумението от ***г. като краен срок за заплащане на първата от определените равни месечни вноски, а именно - 10.07.2017г., до датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 07.03.2018г. било натрупано обезщетение за забава в размер на законната лихва от 666.66 лева.

Поради липса на плащане ищецът поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания. По заявлението било образувано ч.гр.д.№ 15595/2018г. по описа на Софийски районен съд и издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника С.Д.Л. по реда на чл.47 ГПК и това породило за ищеца правен интерес от предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който исковите претенции като недопустими.

На споразумението от ***г. липсвал подпис на С.Д.Л. в качеството му на физическо лице, поради което и искът бил предявен срещу ненадлежна страна.

Между страните не било налице валидно уговорена солидарност. Споразумението от ***г. било двустранно между двете дружества, а не тристранно. Оспорва се истинността на подписа на ответника върху споразумението.

Оспорва се и дължимостта на претендираните от ищеца суми. В договора за наем от ***г. не било упоменато да има неуредени задължения по предходен договор за наем от ***г. В договора за наем от 2017г. изрично било посочено, че само депозитът от 6296.28 лева запазва своето действие и се счита за внесен по новия договор. Задълженията по договора от ***г. били погасени изцяло от „Н.К.“ ЕООД с извършени плащания. Ищецът не бил доставчик на вода, топлинна енергия и ел. енергия и нямал право да продава същите, а отделен бил въпроса на база на какви показатели е определена стойността и има ли договореност между страните за начина на калкулация. Оспорва се и дължимостта на такса за поддръжка по фактура № ***г. в размер на 555 лева без ДДС. Нямало сключен договор за поддръжка между ищеца и „Н.К.“ ЕООД. Не ставало ясно на каква основа е изчислена тази такса и на какво основание се претендира за минал период, след като едва в договора за наем от ***г. е договорено плащането ѝ.

Разпоредбата на чл.5 от споразумението била недействителна. Ищецът не сочел на какво основание е възникнала солидарна отговорност на ответника и дали е поето задължение за собствен или за чужд дълг.

В открито съдебно заседание страните чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С договор за възлагане на управление и поддръжка от ***г. „Е.“ ЕООД възложила на „***“ ЕООД да извършва поддръжка и управление на недвижимите имот на възложителя, находящи се в сграда *** /л.26-32 по гр.д. № 8422/2019г. на СРС/.

На ***г. е сключен договор за отдаване под наем на недвижим имот, по силата на който „Е.“ ЕООД е предоставило на „Н.К.“ ЕООД за временно и възмездно ползване свои обекти, находящи се в офис-сграда с адрес гр. ***, представляващи офис № *** с обща площ от 220 кв.м. и паркоместа №№ *** на ет. -2 срещу заплащане на месечен наем в размер на 3777.77 лева с включен ДДС. При подписване на договора наемателят е предал на наемодателя депозит в размер на 3148.14 лева и се е задължил да предостави допълнителен депозит в същия размер в срок до ***г. Съгласно договора, наемната цена била дължима до 5-то число на месеца, за който се дължи наема. Срокът на договора е уговорен за две години, считано от датата на подписването му /л.10-20 по гр.д. № 8422/2019 на СРС/.

На същата дата е сключен и договор за поддръжка, с който „***“ ЕООД възлага на „***“ ЕООД поддръжка на общи части на сграда, в която се намират наетите имоти срещу заплащане на месечна такса в размер на 666 лева /л.21-25/.

На ***г. между „Е.“ ЕООД и „***“ ЕООД е сключен нов договор за наем на недвижим имот за същите самостоятелни обекти, които са предмет на договор за наем между страните от ***г., като според същия наемателят дължи на наемодателя както наемната цена в размер на 3777.77 лева с включен ДДС също и такса за поддръжка в размер на 666 лева /л.33-42 по гр.д № 8422/2019г. на СРС/.

На същата дата до управителя на ищцовото дружество е отправено предизвестие от управителя на „***“ ЕООД, с което се изразява желанието на наемателя да прекрати договора за наем от *** и да освободи наетия *** /л.43 по гр.д. № 8422/2019г. на СРС/.

Със споразумение от ***г. „Е.“ ЕООД и „***“ ЕООД са се договорили, че договора за наем на недвижим имот от ***г. се прекратява считано от ***г. и към тази дата наемателят предава държането на имота на наемодателя. Постигнато е съгласие, че задълженията на наемателя към наемодателя са в размер на 18409.64 лева с включен ДДС, като след приспадане на предоставения депозит в размер на 6296.28 лева и предоставяне на движими вещи на стойност 2113.36 лева, остатъкът от задължението на наемателя е в размер на 10000 лева, които били дължими на шест равни месечни вноски в размер на 1666.67 лева всяка, дължими до 10-то число на съответния месец. В чл. 5 от споразумението е вписано, че С.Д.Л. солидарно се задължава и поема задължение, представляваното от него дружество в шест месечен срок от подписване на споразумението да изплати натрупаните задължения в размер на 10000 лева /л.44-47 по гр.д. № 8422/2019г. на СРС/.

Във връзка със своевременно направено от особения представител на ответника оспорване автентичността на споразумението от ***г. е открито производство по оспорване истинноста на документа и назначена съдебно-почеркова експертиза.

Съгласно заключението на вещото лице по нея, подписът положен на страница 4/4 от споразумение от ***г. под „***“ е изпълнен от соченото за негов автор лица С.Д.Л. /л.125-135/.

 Съдът кредитира заключението на вещото лице като мотивирано, обосновано и неоспорено от страните по делото.

За изясняване на фактическата страна на спора е назначена съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че всички издадени фактури по договорите за наем от 2016г. и 2017г. са осчетоводени по дебита на сметка 411 „Клиенти“. Осчетоводено е по кредит на сметката и споразумение от 01.07.2017г. в общ размер на 8409.64 лева, като остатъкът по дебит на сметка 411 „Клиенти“ вземания от клиент „***“ ЕООД е сума в размер на 10000 лева. Всички плащания по банков път и намаленото задължение по споразумение от 01.07.2017г. не покриват всички задължения на „***“ ЕООД, като непогасения остатък бил в размер на 10000 лева /л.146-149/.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и обективно дадено и не оспорено от страните по делото.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

От ч.гр.д. № 15595/2018г. по описа на СРС се установява наличието на специалните процесуални предпоставки за предявяване на установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК – в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника С.Д.Л., заповедта за изпълнение е редовно връчена на този длъжник по реда на чл.47 ГПК и исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок.

 

С оглед на изложените от страните твърдения, за уважаване на предявените искове в тежест на ищеца бе да докаже сключването на договори  за наем от ***г. и ***г., изправността си по тези договори, както и сключването на тристранно споразумение с ответника С.Д.Л., с което той в качеството си на представляващ „Н.к.“ ЕООД е признал вида и размер на задълженията по договорите за наем и в качеството си на физическо лице се е задължил да отговаря солидарно с представляваното от него дружество за тези задължения.

В отговора на исковата молба бяха въведени твърдения за погасяване на процесните задължения от трето за настоящия спор лице – „Н.к.“ ЕООД чрез плащане.

Сключването на договорите за наем между „Е.“ ЕООД и „Н.к.“ ЕООД се установява  от представените по делото надлежно заверени за вярност копия от тези договори. Със споразумението от ***г. страните по договорите за наем са постигнали съгласие относно вида и размер на задълженията на наемателя и срока за погасяване на тези задължения. При откритото производство по оспорване истинността на споразумението се установи автентичността на подписа на С.Д.Л. върху документа. Със същото споразумение ответникът в настоящето производство се е задължил пред ищеца да отговаря солидарно с „Н.к.“ ЕООД за погасяване на задълженията по договорите за наем между дружествата.

Съгласието на дружеството по чл.1-4 (волеизявяващо чрез представителя) и съгласието на физическото лице (представляващ) по чл.5 е материализирано в единен документ и поради съвпадане на двете качества, достатъчно е удостоверяването на постигнатото съгласие, чрез подписването на този единен документ. Би било различно, ако документът е сегментиран и структуриран така, че всяка негова част да изисква самостоятелно съгласие или да е подписан с обозначение, че съгласието касае една или няколко негови част (респ.подписан при разногласие). В случая, документът е единен, подписите са след логически единния текст и по отношение на тях не са въведени условия и ограничения. Когато в текста на единен договор изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество, което е страна по него се задължава да носи солидарна отговорност за задълженията на същото, за да породи тази уговорка ефект спрямо него, като физическо лице, не е необходимо той да положи отделен подпис с указание, че се полага в лично качество. Наличието на валидно положен от него един подпис върху документа го обвързва и в двете качества. В посочения смисъл Решение № 20/10.04.2018г. по т.д. № 1519/2017г. по описа на ВКС, I т.о.

Размерът на задълженията на ответника, възникнали на основание споразумението от ***г. се установяват от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. От същото заключение се опровергават и твърденията в отговора на исковата молба за погасяване на процесните задължения от трето за настоящия спор лице чрез плащане.

След като се установи, че ответникът е поел задължение да отговаря солидарно с „Н.к.“ ЕООД за задълженията по договорите за наем с ищцовото дружество, както се установи и неизпълнението на тези задължения и изпадането на длъжниците в забава, то исковите претенции се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 2406.76 лева като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора  и уважената искова претенция спрямо претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер на 626.69 лв., от които 211.69 лева заплатена държавна такса и 415 лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Д.Л., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „Е.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.05.2018г. по ч.гр.д.№ 15595/2018г. по описа на Софийски районен съд срещу ответника и „Н.К.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***:

сумата от 10000 /десет хиляди/ лева, представляваща дължима сума по споразумение от 01.07.2017г. и във връзка с договори за наем от ***г. и ***г., за което задължение са издадени фактури №№ ***г., ***г. и ***г., ведно със законната лихва от 07.02.2018г. до изплащане на вземането и

сума в размер на 584.50 лв. /петстотин осемдесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 11.07.2017г. до 07.03.2018г.

Длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца посочените вземания, като по отношение на „Н.К.“ ЕООД заповедта за изпълнение е влязла в сила.

 

ОСЪЖДА С.Д.Л., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от  2406.76 лв. /две хиляди четиристотин и шест лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА С.Д.Л., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.“ ЕООД, с ЕИК и седалище и адрес на управление *** сумата от  626.69 лв. /шестстотин двадесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 15595/2018г. по описа на СРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: