О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../……..11.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
търговско
дело №1550 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Д.З.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв.И.К.,
в качеството на особен представител, със съдебен адрес за призоваване и
получаване на книжа: ***, против Решение №3447/24.07.2019г. по гр.д.№9168/2018г.
на Районен съд Варна, с което е уважен предявения от “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, с ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Васил Левски“ №114, ет.мецанин, представлявано от Р Г А и Т Я К, действащи чрез юрк.Н С, против
жалбоподателя иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на
установено, че въззивника дължи на въззиваемия вземанията по Договор за кредит
за закупуване на стоки №257419/08.04.2017г. сключен с “Банка ДСК“ ЕАД, които са
прехвърлени в полза на ищеца с Приложение от 12.01.2018г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 29.09.2017г., както следва: сумата
от 1093.64лв., представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението-22.03.2018г. до
изплащането ѝ и сумата от 270.99лв., представляваща възнаградителна
договорна лихва, начислена за периода 27.04.2017г.-12.01.2018г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№4179/2017г. на РС Варна.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Сочи се, че решаващият съд не е оспорването на валидността на договора за
стоков кредит от 08.04.2018г. и по конкретно липсата на необходимата
преддоговорна информация от страна кредитора към заемополучателя по Стандартен
европейски формуляр, както и оплакването за недействителност на клаузите за
уговорена лихва и годишният процент на разходите в размер на 47.70 % годишно.
Сочи се още, че липсва обсъждане на доводите за прекомерност на
възнаградителната лихва и липсата на предпоставките за обявяване на предсрочна
изискуемост на заема. Поддържа се, че
кредиторът не е изпълнил в цялост задълженията си, тъй като не е предоставил
необходимата преддоговорна информация на заемополучателя по Стандартен
европейски формуляр. Поддържа се още, че е налице недействителност на клаузите
за лихви и ГПР, тъй като в противоречие с императивният текст на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК в договора не е изложена на информация как е определено
задължението за заплащане на годишен процент на разходи в размер 47.70 %
годишно. Твърди се, че в договора липсва
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по заема /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 47.70 %/. Твърди се, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл.26,
ал.1 от ЗЗД и чл.143, т.5 от ЗЗП вр. с чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, и чл.19,
ал.4 от ЗПК и чл.21, ал.1 от ЗПК, като са изложение подробни съображения. На
следващо място се оспорват изводите на съда за уведомяване в хода на процеса на
длъжника за сключването на договор за цесия, респективно за настъпила
предсрочна изискуемост, чрез назначеният му особен представител като са развити подробни съображения.
Поддържа се, че връчването на особен представител не би могло да се приравни,
нито на връчване на ответника, поради невъзможност за извършване на фактически
действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на
длъжника за цесията, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши
тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага, като е
посочена относима съдебна практика. На последно място се оспорват изводите на
съда относно настъпването на предсрочна изискуемост на задължението, като се
сочи, че предпоставките за това не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поддържа се, че подаването за
заявление за издаване на заповед за изпълнение, в което съдържа изявление, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, не значи, че волеизявлението е
надлежно съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва на
длъжника, а заявителят няма задължение да прилага доказателства към заявлението
по чл.410 от ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост. Поддържа се, че
приложеното към исковата молба уведомление, не е равнозначно на надлежно
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита в смисъла на възприетото в т.18
от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г.на ВКС, което според Решение №123 от
09.11.2015г. по т.д.№2561/2014г. на ВКС, II г.о. намира приложение и в хипотеза
на предявен иск за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, а не само по чл.417 от ГПК. Поддържа се, че след като
предсрочната изискуемост на кредита, не е настъпила преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, че предявеният установителен иск е изцяло
неоснователен. Поддържа се още, че процесният договор за цесия не е породил
действие по отношение на длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, тъй като към
момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, същият не е бил уведомен
за извършената цесия, респективно не е настъпила предсрочна изискуемост на
вземането по Договор за потребителски паричен кредит №2720742 от 05.01.2019г. С
оглед изложеното, се моли за отмяна атакуваното решение и постановяване на ново
от въззивният съд, с което да се отхвърлят предявените претенции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на
проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря
на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. От друга страна с оглед факта, че ответникът се представлява от
особен представител, за редовността на производство, следва да се събере
депозит за полагащото се възнаграждение на особеният представител, което се
дължи авансово от въззиваемият-ищец. Ето защо на ответника по жалбата, следва да
укаже да внесе депозит в размер на 300лв., с предупреждение, че при
неизпълнение, възнаграждението ще бъде заплатено от бюджета на съда, а
последствие принудително събрано от страната.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивната
жалба Д.З.И., представляван от адв.И.К., в качеството ѝ на особен
представител, против Решение №3447/24.07.2019г. по гр.д.№9168/2018г. на Районен
съд Варна, с което е уважен предявения от “Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, против жалбоподателя
иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2
от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивника
дължи на въззиваемия вземанията по Договор за кредит за закупуване на стоки
№257419/08.04.2017г. сключен с “Банка ДСК“ ЕАД, които са прехвърлени в полза на
ищеца с Приложение от 12.01.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 29.09.2017г., както следва: сумата от 1093.64лв.,
представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението-22.03.2018г. до изплащането
ѝ и сумата от 270.99лв., представляваща възнаградителна договорна лихва,
начислена за периода 27.04.2017г.-12.01.2018г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№4179/2017г. на РС Варна.
УКАЗВА на “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, с ЕИК202527341, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Васил Левски“ №114, ет.мецанин, че следва в едноседмичен
срок от съобщаването, да представи
доказателства за внесен по особената сметка на ВОС, депозит за
възнаграждение на назначеният особен представител на длъжника-ответник, дължимо
за въззивното производство в размер на
300лв., като го ПРЕДУПРЕЖДАВА,
че при неизпълнение възнаграждението ще бъде изплатено от бюджета на съда и
впоследствие принудително събрано.
НАСРОЧВА производството по
в.т.д.№1550/2019г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 18.12.2019г. от 15.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.