О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
24.07.2019 г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на двадесет
и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 5907 по описа на РС Стара
Загора за 2018 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Страните
са представили писмени доказателства, които са относими и необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба и отговора заверени копия на писмени
доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените
към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 3568/2018 г. по описа на РС
Стара Загора.
НАСРОЧВА делото за 14.10.2019г.
от 10.00 ч., за която дата да се
призоват страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис от
депозирания отговор ведно с приложенията.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Предявен
е установителен иск по ред на чл. 422 от ГПК.
Ищецът "В и К" ЕООД гр.
Стара Загора твърди, че по смисъла на НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, П.Т.И., като
собственик /ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Стефан Стамболов" №8, ет. 4, ап.8, партида 043192, бил
потребител на В и К услуги. Продажбата на тези услуги се
осъществявала от „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД - ф.
Стара Загора при условията на публично известни Общи условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите. Общите условия се одобряват от
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един местен и един централен ежедневник. Общите условия имали силата
на договор между страните, без да е необходимо приемането им от потребителите.
Съгласно горепосочените Общи условия, Наредбата, както и в чл. 327, ал.1 от ТЗ
е определен реда и срока, по който абонатите са длъжни да заплащат дължимите
суми: с изтичането на 30-дневен срок след датата на фактуриране, което било
ежемесечно, при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, като
считано от този момент дължали неизплатена главница за съответния период. В този
смисъл с изтичането на последния ден от този 30-дневен период след фактурирането ответникът изпаднал в забава за тази
сума.
На основание чл. 3, ал.1, т.3 от
НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004г потребители на услугите В и К били собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени
на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
Ответникът, видно от приложеното извлечение от
сметки по партида - лихвен лист, използвал доставената от
„Водоснабдяване и Канализация" ЕООД- гр. Стара Загора питейна и отведена канална вода през периода от 01
август 2016г. до 01 октомври 2016г. Същият не изпълнявал задължението си да заплати сумата в размер на 250.61 лв.,
представляваща главница, като неизпълнението
продължавало и до днес.
„Водоснабдяване и Канализация" ЕООД - гр. Стара
Загора завело иск срещу длъжника
на основание чл. 410 от ГПК. Образувано било гр. дело №3568/2018г. при Районен
съд Стара Загора и издадена заповед №1964 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 16.07.2018г., длъжникът не бил намерен на посочения адрес, връчителят
залепил по реда на чл.47 ал.1 от ГПК уведомление, като в установения от чл.47
ал.2 от ГПК двуседмичен срок от залепването на уведомлението длъжникът не се
явил за получаване на книжата.
С
оглед на посоченото, за ищеца бил налице правен интерес да предяви иск за
установяване на вземането си, произтичащо от незаплатено парично задължение за
консумирана питейна и отведена канална вода, както и мораторна лихва,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задължението.
Искането е да се постанови решение, с което да признае
за установено спрямо ответника
П.Т.И., като
собственик /ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Стефан Стамболов" №8, ет. 4, ап. 8, партида
043192, потребител на В и К услуги през периода от 01 август 2016г. до 01 октомври 2016г., че същият дължи сумата
в размер на 250.61 лв. на „Водоснабдяване и Канализация"
ЕООД - гр. Стара Загора за ползваните услуги.
Претендират се
съдебни разноски по заповедното производство и настоящето производство, както и
адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал. 1 от ГПК в размер на 360.00 лв. съгласно Наредба
№1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на
ответника.
Искът е оспорен по основание и
размер.
Оспорва се обстоятелството, изложено в исковата молба,
че ответникът има открита партида във "Водоснабдяване и канализация"
ЕООД под № 020448, като с откриването й и ползването на съответните услуги
между експлоатационното предприятие и потребителя са възникнали договорни
отношения, по силата на които "ВиК" ЕООД се задължавало да доставя
питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той -
да заплаща консумираната и отчетена от инкасатора вода през месеца, следващ
този на засичането и че вследствие на тези договорни отношения ответникът е
запознат и е обвързан от Общите условия на ищцовото дружество. От представените
към исковата молба писмени доказателства не се установявало ответникът да е
сключвал договор с ищцовото дружество, нито се установявало да притежава
качеството потребител по смисъла Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, както и че Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги имат обвързващо действие спрямо ответника. Ако съдът приеме, че между
страните има възникнало валидно облигационно отношение, което се регулира
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени от
ДКВЕР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., то се сочи, че извън твърденията в
исковата молба липсвали каквито и да било данни и доказателства обективно да са
предоставени на ответника или в обект, негова собственост, услугите, за които
се претендира заплащане. Твърди се, че исковата молба е бланкетна и по никакъв
начин не доказва с какво ответникът е нарушил задълженията си като потребител,
ползващ услугите на оператора „ВиК" ЕООД Стара Загора за процесния период,
както и че ищецът е изправна страна по поетите от него задължения като
доставчик, съгласно нормативната база, уреждаща тези отношения. Съгласно Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. и общите условия на оператора „ВиК" ЕООД гр. Стара
Загора изразходваните количества питейна вода се отчитали по водомер, монтиран
на водопроводното отклонение от ВиК оператор, също така било уредено и как и по
какъв начин се отчита водомер на потребител за питейно-битови нужди. Счита се,че
ищцовото дружество не е извършило всички действия по отчитането на потребеното
количество вода за всеки отделен период. Оспорва се начинът на отчитане на
потребената канална и отведена вода, тъй като представените карнети не са
водени съобразно нормативните изисквания. Заявява се, че ответникът не е
изразходвал претендираното количество канална и отведена вода и че неправилно
му са начислени посочените в приложените като доказателства 3 бр. квитанции и
карнети кубика вода месечно, поради което се оспорва размерът на претендираната
сума за процесния период и се счита, че същата не е дължима от ответника.
Искът
се счита за неоснователен и недоказан,
поради което се моли да бъде отхвърлен.
Правната
квалификация на предявения иск е чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1
и чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че
са налице облигационни правоотношения между него и ответника, че е престирал
описаните водоснабдителни услуги за посочения период, както и размерът на
задължението. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или
насрещните си възражения за недължимост.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: