№ 52
гр. Ихтиман, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20211840100825 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422
ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Т.Б.А.Б“ ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Д.Х.“ № **-** срещу Н. Г. Т. ЕГН ********** от с. Вакарел, ул.
„С.П.Е“ № 30 за установяване на съществуване на вземане в размер на 3231,47 лева
главница по Договор за потребителски кредит № *********** от 10.02.2020 г., 949,27 лева
договорна лихва за периода от 15.03.2020 г. до 25.02.2021 г., 166,95 лева обезщетение за
забава за периода от 15.03.2020 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит от 10.02.2020 г. е
предоставил на ответника сумата от 3231,47 лева, който включва получена сума 2000 лева,
346,23 такса за оценка на риска, 525,59 лева застраховка. Общият размер на задължението
на ответника възлизало на 3231,47 лева, което е следвало да бъде погасено на 36
погасителни вноски, при уговорен годишен лихвен процент 31,95 лева. Твърди се, че
ответникът е преустановил плащанията по договора от 15.05.2020 г., като договорът е
обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва иска.
Твърди се, че подписите върху договора за потребителски кредит не са положени от него.
Сочи се, че с решение № 260031 от 04.02.2021 . по гр. дело № 245/2020 г. на Софийския
окръжен съд Н.Т. е поставен под ограничено запрещение, като за негов попечител с решение
№ 003/30.06.2021 г. на Кмета на община Ихтиман е назначен Ц.Е.М.. Твърди се, че Т. не е в
състояние напълно да разбира свойството и значението на постъпките си.
Предявява насрещни искове за прогласяване на нищожността поради липса на
съгласие на договора за кредит, алтернативно за унищожаването му на основание чл. 31, ал.
1 ЗЗД, или по чл. 29, ал. 2 ЗЗД или по чл. 30 ЗЗД
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства,
съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй
като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.
№ 325/2021 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед №
260228/06.04.2021 г. за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от 3231,47 лева главница, 949,27
лева договорна лихва от 15.03.2020 г. до 25.02.2021 г., 166,95 лева – обезщетение за забава
от 15.03.2020 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, като в законоустановения
срок е постъпило възражение от страна на длъжника.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № ********** от
10.02.2020 г., сключен между „Т.Б.А.Б“ ЕАД и Н. Г. Т., по силата на който на
кредитополучателя е предоставена в заем сума от 2000 лева. Към отпуснатия кредит е
включена еднократна такса за оценка на риска в размер на 346,23 лева. Освен това е била
сключена застраховка „Bank Пакет 3 Кредит + Сметка“, чиято стойност е 525,59 лева и
застраховка „Bank Пакет 3 Сметка“ в размер на 359.65 лева, като общият размер на
задължението възлиза на 3231,47 лева, която е следвало да бъде върната на 36 месечни
погасителни вноски Уговореният годишен лихвен процент 31,95 %, а годишният процент на
разходите – 49,18 %.
Видно от приложеното уведомление от 21.01.2021 г. кредитът е обявен за предсрочно
изискуем поради просрочие на три месечни вноски, което съгласно приложената обратна
разписка е получено от член на домакинството /баба/ на Н.Т..
От представеното решение № 26031/04.02.2021 г. по гр. дело № 245/2020 г. по описа
на Софийския окръжен съд, влязло в законна сила на 20.04.2021 г. се установява, че Н. Г. Т.
е поставен под ограничено запрещение.
Съгласно Решение № 003/30.03.2021 г. на органа по настойничество и попечителство
при община Ихтиман спрямо Н.Т. е увреден настойнически съвет, като за негов попечител е
определен Ц.Е.М..
От допуснатата съдебно почеркова експертиза, която съдът кредитира изцяло, се
установява, че подписите в договора за потребителски кредит от 10.02.2020 г. и
придружаващите го документи са положени от Н. Г. Т., а ръкописният текст „Н.Т.“,
изпълнен на стр. 10 от договора и документа с надпис: Клиентски данни Физически лица“ от
10.02.2020 г. не е изпълнен от Н. Г. Т..
От представеното писмо от Специализираната прокуратура се установява, че има
образувано досъдебно производство № 513ЗМ277/2020 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
2116/2020 г. по описа на Специализираната прокуратура за това, че на 09.03.2020 г. с цел да
набави за себе си имотна облага е принудил Н. Г. Т. да извърши нещо против волята му – да
му предаде парична сума и с това му е причинил имотна вреда – престъпление по чл. 214,
ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1 НК.
От показанията на св. Р.В, се установява, че НН. е с умствено изоставане и за него се
грижи брат му Ц.М.. НН. не познава часовник, не може да чете и пише. Не могъл да обясни
какво се е случило, но казал, че някакви хора го водели по банки, за да тегли пари. Не е имал
у се бе си парични суми, като дори не умее да работи с банкова карта.
В показанията си св. Ц.М., който е брат на Н.Т., твърди, че през 1996 г или 1997 г. е
бил диагностициран с диагноза епилепсия. Км настоящия момент е на медикаментозно
лечение. НН. познава дома си, но не знае адреса си. Не може да смята и да брои.
Семейството му разбрало, че има сключени множество договори за кредит, като във връзка с
подадена жалба е образувано досъдебно производство. Според свидетеля НН. не осъзнава
2
как се вземат и връщат пари в банката
От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, която съдът
също кредитира като обективна и безпристрастна, се установява, че Н.Т. е с лека към
умерена умствена изостаналост, като има данни за интелектуален дефицит. Според вещото
лице мисленето му е развито на ниско абстрактно ниво, има трудности при съобразяването
и самостоятелното организиране на отговори, особено при нови и необичайни за него
обстоятелства, както и при по-сложни ситуации, изискващи разнообразен житейски опит и
социална компетентност. В заключението е отразено, че ограниченият и непълноценен
житейски опит и ниското ниво на лична и социална компетентност, и стреса от отправени
заплахи могат да бъдат определени като невменяемост в юридическия смисъл на думата.
В съдебно заседание вещото лице твърди, че НН. разбира какво прави, но не може да
прецени последствията от действията си. За НН. е трудно за осмисли договор, а когато е под
стрес става невъзможно. Според вещото лице той не осъзнава, че поема задължение, а е
подписвал договорите, за да угоди на тези, които са с него.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу него.
Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на
страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които
претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между
„Т.Б.А.Б“ АД и Н.Т. по договор за кредит, получаване на парична сума.
С оглед наведените твърдения на страните по делото е спорно дали между ищеца и
ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на сключения
договор за кредит.
Установено е в хода на производството от заключението на съдебно-психиатричната
експертиза, че ответникът Н.Т. страда от лека към умерена умствена изостаналост, като
предвид заболяването си не е в състояние да разбира последиците от сключването на
договора за кредит.
Установено е също така, че към момента на сключване на договора – 10.02.2022 г.
той е бил формално дееспособен, като е поставен под запрещение решение №
26031/04.02.2021 г. по гр. дело № 245/2020 г. по описа на Софийския окръжен съд, влязло в
законна сила на 20.04.2021 г.
Дееспособността на дадено лице да участва в гражданския оборот следва да бъде
разбирана като годност на правните субекти със свои правомерни действия, по силата на
правната норма да придобиват, поемат, изменят или погасяват права и задължения и
представлява юридическо отражение на онова състояние на правния субект, в което той
разбира естеството и значението на действията си, предвижда техните съществени
последици, схваща предписанията на правната норма и ръководи постъпките си.
Дееспособността не е критерий за наличието или отсъствието на воля, а обуславя
единствено годността изявената воля да произведе правно действие.
В чл. 31 ЗЗД е предвидено, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем. В
хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД лицето не е в състояние да действа съзнателно и разумно,
така че да може правилно да формира и изрази волята си. Когато обаче тази невъзможност
да се разбират свойството и значението на действията, респективно липсата на волевия
елемент, е трайна, неподлежаща на преодоляване, тя не води до унищожаемост, а до пълна
липса на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е и Решение № 143/16.12.2019
3
г, постановено по гр. д. № 2729/2018 г на ВКС, ГК, III г.о., унищожаем на основание чл. 31,
ал. 1 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло
да разбира или ръководи действията си, ако причината за това състояние е преходна,
кратковременна. Обратно – нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е
договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира
или ръководи действията си, а причината за това състояние е трайна (душевна болест или
слабоумие).
В случая Н.Т. към момента на сключване на договора е формално дееспособен, но
предвид умствената си изостаналост не е бил в състояние да прецени правилно значението и
съдържанието на извършваните от него действия, както и последиците от същите.
В този смисъл според настоящия състав сключеният договор за кредит е нищожен по
смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД поради липса на съгласие, тъй като макар и да е сключен
от дееспособно лице, то при сключването му това лице е било в състояние на трайна
неспособност да разбира действията.
Затова и при отсъствие на валидно облигационно правоотношение между страните,
то така предявеният иск за установяване на вземане въз основа на сключения договор за
кредит е неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен.
По насрещния иск
Ответникът е предявил насрещни искове за прогласяване на нищожността поради
липса на съгласи по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД на договора за кредит, алтернативно за
унищожаването му на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, тъй като е сключен от дееспособно лице,
което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи постъпките си, или по чл.
29, ал. 2 ЗЗД – тъй като договорът е сключен поради измама, или по чл. 30 ЗЗД тъй като
договорът е сключен поради заплашване.
След като съдът прие, че към момента на сключване на договора ответникът предвид
заболяването си не е могъл да формира правно валидна воля, която да произведе правно
действие, то договорът за кредит от 10.02.2020 г. е нищожен поради липса на съгласие. В
този смисъл предявеният иск за прогласяване на тази нищожност е основателен и следва да
бъде уважен, като съдът не дължи произнасяне по наведените в условията на
алтернативност основания за унищожаване на договора.
По разноските
Предвид изхода на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се
дължат направените разноски.
С определение от 13.12.2021 г. ответникът на основание чл.83, ал.2 ГПК е освободен
от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство, поради което и с
оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал. 6 ГПК ищецът следва да заплати по сметка
на съда дължимата ДТ по уважения насрещен иск в размер на 50,00 лева. В хода на
производството от бюджета на съда са направени разноски за възнаграждения на вещите
лица, които биха били платими от ответника в общ размер на 445,50, лева, които също
следва да бъдат заплатени от ищеца в полза на съда.
Съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 28.09.2021 г.,
сключен между ищеца, действащ със съгласието на попечителя си, и адв. К.М. - САК,
последният е оказал безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. В този случай съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение в съответствие с чл.36, ал.2 ЗА и чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът като съобрази размера на уважената претенция прие, че ищецът
дължи възнаграждение в размер на 534,34 лева, която сума следва да заплати на
4
пълномощника на ответника.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.Б.А.Б“ ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Д.Х.“ № **-** срещу Н. Г. Т. ЕГН ********** от с. Вакарел,
ул. „С.П.Е“ № 30 за установяване на съществуване на вземане в размер на 3231,47 лв. /три
хиляди двеста тридесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/ - главница по Договор
за потребителски кредит № *********** от 10.02.2020 г., 949,27 лв. /деветстотин
четиридесет и девет лева и двадесет и седем стотинки/ - договорна лихва за периода от
15.03.2020 г. до 25.02.2021 г., 166,95 лв. /сто шестдесет и шест лева и деветдесет и пет
стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 15.03.2020 г. до 18.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 01.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит №
********** от 10.02.2020 г., сключен между „Т.Б.А.Б“ ЕАД и Н. Г. Т., като сключен поради
липса на съгласие.
ОСЪЖДА „Т.Б.А.Б“ ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Д.Х.“ № **-** ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.М. - САК сумата от 534,34 лв.
/петстотин тридесет и четири лева и тридесет и четири стотинки /, представляващо
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Т.Б.А.Б“ ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Д.Х.“ № **-** № 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС-Ихтиман държавна такса и
разноски в размер на 495,50 лв. /четиристотин деветдесет и пет лева и петдесет стотинки /.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5