Р Е Ш Е Н И Е
№ 1771,
09.05.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХІX гр. с.
В
открито съдебно заседание на 26.03.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА
МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14477 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът „Многопрофилна болница за активно лечение
ТРИМОНЦИУМ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
управление - бул. „Цар Борис ІІІ Обединител” № 126, представляван от ***** С.
И. И., а също и от пълномощника му **** С. М., твърди, че на ******* г. сключил
с Национална здравноосигурителна каса Договор № ***** за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки със срок на действие – срока на действие на Национален
рамков договор за медицинските дейности за 2015 г., съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3
от който ответникът, в качеството му на възложител, поел задължение да заплаща
извършената и отчетена болнична медицинска помощ в срок до 30-то число на месеца,
следващ отчетния. Сочи се още, че за извършената и отчетена болнична медицинска
помощ за месец юли 2015 г. ищецът издал
фактура № ****/09.09.2015 г. на стойност 13185 лева, сумата по която ответникът
не е заплатил, поради което и предвид забавеното й плащане се дължи обезщетение
за забава за периода 10.09.2015 г. – 03.09.2018 г. в размер на 3980 лева. Въз
основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати горните суми ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.09.2018 г., до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът Национална здравноосигурителна
каса, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул.
„Кричим” № 1, представляван от **** М. П., а също и от пълномощника му ****** С.
С.-Г., оспорва предявените искове, като твърди, че : правоотношенията
между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ възникват по силата на
двустранен договор, чиито страни, обаче, не са равнопоставени, тъй като
възложителят по договора действа като административен орган; тези индивидуални
договори имат предмет и обхват строго лимитирани от разпоредбите на Закона за
бюджета на НЗОК, Закона за здравното осигуряване и Националния рамков
договор; НЗОК не може
Продължение
на решение по гр. д. № 14477/18 г. на РСПд – стр. 2/10
едностранно и свободно да увеличава вече
договорените с изпълнителя стойности /лимити/; НЗОК закупува медицинска помощ в
рамките на обемите, определени в НРД за съответната година и в съответствие с
параметрите на разходите по бюджета на НЗОК; в този смисъл НЗОК е абсолютно
изправна страна по договора с ищеца за 2015 година, тъй като не може да се
търси изпълнение на недоговорено задължение; неоснователно е твърдението на
ищеца, че индивидуалният договор е в противоречие със ЗЗО и предвидените в него
права на здравноосигурените лица; с полагане на подписа си под индивидуалния
договор и Приложение № 2 - неразделна част от него, изпълнителят се съгласил с
така определените лимити за заплащане на извършваната от него медицинска
дейност; уведомяването от страна на лечебното заведение за необходимост от
увеличаване на лимитите само по себе си е крайно недостатъчна предпоставка, за
да бъде реализирано търсеното увеличение - изисква се мотивирано искане, което
да сочи новонастъпили обективни обстоятелства, а не общи фрази; това искане,
също така, следва да бъде направено в сроковете за отчитане на медицинска
дейност; ищецът е натрупал надлимитна дейност, заплащането на която не му се
следва по право; дължи се заплащане единствено на представена в отчетите на
лечебното заведение извършена и отчетена дейност, която дейност като сума е с
размер, определен в Приложение № 2 - неразделна част от договора; определянето
и коригирането на стойностите по Приложение № 2 към договора се регламентира от
чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за съответната година и е обвързано с
бюджетните средства на НЗОК общо и в частност за здравноосигурителни плащания
към болничната медицинска помощ /БМП/; всеки изпълнител на БМП е длъжен да се
съобразява със съдържанието на своя договор с НЗОК и да съблюдава отчетената от
него дейност с определените му в Приложение № 2 стойности – ако определена
медицинска дейност е извършена от изпълнителя на медицинска помощ, но не
отговаря на определената стойност в Приложение № 2, плащане от страна на
НЗОК/РЗОК не се дължи. По изложените съображения ответникът моли съда да
отхвърли предявените искове и да му присъди направените по производството
разноски, включително и възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните и направеното в исковата молба правоизключващо възражение
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира следното :
Страните не спорят, а и се
установява от събраните по делото и неоспорени писмени доказателства, че :
на 19.02.2015 г. са сключили
договор, наименуван : „Договор № *****за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки”, по който „МБАЛ ТРИМОНЦИУМ” ООД, в качеството му на изпълнител, се е
задължило да оказва на здравноосигурени лица по §2, ал. 1 от Закона за бюджета
на здравноосигурителната каса за 2015 г. /ЗБНЗОК за 2015 г./ и на лицата по §7,
ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 г., болнична медицинска помощ /БМП/ по клинични пътеки
/КП/ от приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40/24.11.2004 г. за
Продължение
на решение по гр. д. № 14477/18 г. на РСПд – стр. 3/10
определяне на основния пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на
Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ със съдържание посочено съответно в
приложение № 18/приложение № 2 от Национален рамков договор за медицинските
дейности за 2015 г., изброени в договора, а Националната здравноосигурителна
каса, в качеството й на възложител, е поела задължение да заплаща тези дейности
съгласно Постановление № 94/24.04.2014 г. на Министерски съвет за приемане на
методики за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2,
т. 2 от Закон за здравното осигуряване по Методика за остойностяване на
дейностите в болничната помощ по приложение № 2А към чл. 2 и по Методика за
заплащане на дейностите в болничната помощ по приложение № 2Б към чл. 2, както
и съгласно Договор № РД-НС-01-2/29.12.2014 г. за приемане на обемите и цените
на медицинската помощ за 2015 г. между НЗОК и Българския лекарски съюз /БЛС/, в
сила от 01.01.2015 г.
са сключили Допълнително
споразумение № ******г. към договора, посредством което са се съгласили, че
променят Приложение № 2 към договора съгласно таблица Приложение № 2 към
допълнителното споразумение, което отразява утвърдените стойности за заплащане
на дейност за месец февруари 2015 г. в изпълнение на Решение №
РД-НС-04-16/27.02.2015 г. на Надзорния съвет /НС/ на НЗОК;
са сключили Допълнително
споразумение № ******г. към договора, посредством което са се съгласили, че
приемат Приложение № 2 – неразделна част от договора съгласно таблица
Приложение № 2, отразяващо утвърдените от НС на НЗОК годишни стойности на
дейността по договора и разпределението им по месеци;
са сключили Допълнително
споразумение № ******г. към договора, посредством което са изменили
съдържанието на чл. 20 и на чл. 40 от договора както следва : „чл. 20, ал. 1
Възложителят заплаща на изпълнителя за всеки отделен случай по КП при наличие
на следните условия : 1. отчетената/отчетените КП е включена в предмета на
настоящия договор и същата е извършена от посочените в него специалисти,
включените в него специалисти, включени в приложение № 1 към договора; 2.
хоспитализираното лице е с непрекъснати здравноосигурителни права в деня на
хоспитализацията или ги възстанови към датата на дехоспитализацията, с
изключение на здравнонеосигурени лица по §2, ал. 1 или § 7, ал. 1 от ПЗР на
ЗБНЗОК за 2015 г.; 3. спазени са индикациите за хоспитализация и
диагностично-лечебният алгоритъм , поставена е окончателна диагноза и
критериите за дехоспитализация по съответните КП, както и са изпълнени
условията за завършена КП по смисъла на §1, т. 2 от ДР на НРД за МД за 2015 г.;
4. изпълнителят е изпълнил всички свои задължения по осигуряване на пациентите
: непрекъснатост на болничната помощ и грижите /ежедневно наблюдение и престой
на пациента в ЛЗ/, координация между специалистите, които ги осъществяват,
както и осигуряване на координация със структури на извънболнична и болнична
помощ, съобразена с диагностично-лечебния алгоритъм на съответната КП – при
дехоспитализация на пациента с цел довършване на лечебния процес; 5.
извършената дейност по
Продължение
на решение по гр. д. № 14477/18 г. на РСПд – стр. 4/10
КП е отчетена при условията и реда на
Методика за заплащане на настоящия договор; 6. извършената и отчетена дейност
по КП е в рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2 „Стойности на
дейностите в БМП, медицинските изделия в БМП и лекарствени продукти за лечение
на злокачествени заболявания в условията на БМП; 7. Изпълнителят е изпълнил
изискванията на чл. 94 на НРД за МД за 2015 г. ... чл. 40, ал. 1 Възложителят
определя стойности на дейностите за болнична медицинска помощ съобразно
„Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4,
ал. 1, т. 1 и т. 2 и за използване на средствата от резерва по ч. 1, ал. 2, ред
1.4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г., приети на основание чл. 4, ал. 4
от ЗБНЗОК за 2015 г. от НС на НЗОК. ... ал. /6/ Изпълнителят не може да отчита
с финансово-отчетни документи дейности/лекарствени продукти/медицински изделия
на стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец в Приложения № 2 към
сключените от него договори. ... ал. /8/ При достигане на съответните месечни
стойности, водещи до липса на капацитет на изпълнителя за хоспитализации, с
изключение на случаите на спешна диагностика и лечение, същият формира листа на
чакащите съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до
медицинска помощ. За случаите на спешна диагностика и лечение изпълнителят може
да подаде към възложителя писмено заявление за увеличение на размера на
месечната стойност на разходите за дейностите в БМП в Приложения № 1 към
договорите на изпълнителя за сметка на : 1. стойностите в приложение № 2 към
договорите на изпълнителя за следващите месеци от тримесечието, в размер до 5
на сто от стойността за съответното тримесечие или 2. до 5 на сто от
стойностите за следващото тримесечие; тази възможност не се допуска през
четвъртото тримесечие. ал. 9 При увеличение размера на стойността на разходите
за дейностите в БМП премените в приложения № 2 по ал. 8 се договорят между
изпълнителя и възложителя в срока за представяне на отчетите за заплащане на
дейността за съответния месец. ал. 10 Изпълнителят задължително спазва реда на
ал. 8. По изключение, при особено тежки или сложни случаи по медицински
показатели, както и случаи, свързани с форсмажорни обстоятелства, изпълнителят
информира незабавно възложителя с писмо, в което излага мотиви за заплащане.
Случаите се внасят чрез *****на НЗОК за разглеждане от НС на НЗОК и от УС на
БЛС, като решение за заплащането им се взема при наличие на бюджетни средства.
...”;
са сключили Допълнително
споразумение № ******г. към договора, посредством което са се съгласили, че
променят Приложение № 2 към договора съгласно таблица Приложение № 2 към
допълнителното споразумение, което отразява увеличение на размера на стойността
за дейност за м. март 2015 г. за сметка на стойностите за следващите месеци от
тримесечието;
са сключили Допълнително
споразумение № ******г. към договора, посредством което са се съгласили, че
променят Приложение № 2 към договора съгласно таблица Приложение № 2 към
допълнителното споразумение, което отразява увеличение на размера на стойността
за дейност за м. април 2015 г. за сметка на стойностите за следващите месеци;
Продължение
на решение по гр. д. № 14477/18 г. на РСПд – стр. 5/10
са сключили Допълнително
споразумение № ******г. към договора, посредством което са се съгласили, че
приемат актуализирано Приложение № 2, неразделна част от договора съгласно
таблица Приложение № 2, което отразява утвърдените от НС на НЗОК годишни
стойности на дейността по договора и разпределението им по месеци;
са сключили Допълнително
споразумение № ******г. към договора, посредством което са се съгласили, че
променят Приложение № 2 към договора съгласно таблица Приложение № 2, което
отразява увеличение на размера на стойността за дейност за м. май 2015 г. за
сметка на стойностите за следващото тримесечие;
са сключили Допълнително
споразумение № ******г. към договора, посредством което са се съгласили, че
променят Приложение № 2 към договора съгласно таблица Приложение № 2, което
отразява увеличение на размера на стойността за дейност за м. юни 2015 г. за
сметка на стойностите за следващото тримесечие;
са сключили Допълнително
споразумение № ******г. към договора, посредством което са се съгласили, че
изключват *** И. Г.като изпълнител по посочените в споразумението клинични
пътеки считано от 01.08.2015 г. и включват *** И. Т. като изпълнител по тези
пътеки, считано от 03.08.2015 г;
са сключили Допълнително
споразумение № ******** г. към договора, посредством което са се съгласили, че
променят Приложение № 2 към договора съгласно таблица Приложение № 2, което
отразява увеличение на размера на стойността за дейност за м. юли 2015 г. за
сметка на стойностите за текущото тримесечие;
за част от извършената и отчетена
през месец юли 2015 г. болнична помощ на
стойност 13185 лв. ищецът е издал фактура № ****/09.09.2015 г., сумата по която
не е заплатена.
Налице е спор относно дължимостта
й с оглед на обстоятелството, че извършената по тази фактура помощ надхвърля
договорената за плащане стойност на болнична медицинска помощ, т. е. касае се
за т. нар. „надлимитна дейност” на лечебното заведение.
Договорът,
на който ищецът основава исковите си претенции е сключен на основание чл. 59,
ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, като
обстоятелството, че едната страна по него - НЗОК, е административен орган,
осъществяващ дейност във връзка с реализиране на конституционно установеното
право на гражданите на здравно осигуряване не налага автоматично извод, че
възникналото от него правоотношение е административно по своя характер и е
предмет на регулиране от нормите на административното право. По своята
същност той съставлява съглашение между равнопоставени правни субекти, насочено
към постигането на правен резултат, желан и от двете страни. Сключването
на договор за оказване на медицинска помощ е предвидено в закона само като
възможност за лечебните заведения, но не и като тяхно задължение, поради което
то не може да бъде постигнато чрез административна
Продължение
на решение по гр. д. № 14477/18 г. на РСПд – стр. 6/10
принуда. Вярно е
че, условията, при
които той се сключва са определени от разпоредбите на Националния рамков
договор, който се подписва от НЗОК и от Българския лекарски съюз, съответно от
Българския зъболекарски съюз, но предвиждането на подобни ограничения цели единствено
създаване на гаранции за правата на изпълнителите на медицинска помощ.
Със сключването на договора за всяка от страните по него са възникнали
права и задължения, в това число и задължение за ищеца да оказва болнична медицинска помощ на посочените
в чл. 1, ал. 1 в договора лица в съответствие с изискванията на Закона за
лечебните заведения, Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване,
Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г., подзаконовите нормативни актове по
прилагането им и Кодекса на професионалната етика и НРД за МД за 2015 г. /чл.
1, ал. 3/, както и задължение за ответника да заплаща извършената и отчетена от
изпълнителя дейност в рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2 към
договора - чл. 20, ал. 1, т. 6 от договора, изменен с Допълнително споразумение
№ 3 от 06.04.2015 г.
Именно във
връзка с това изменение на договора е възникнал и процесният спор, при
решаването на който следва да се изясни въпросът относно основанието на НЗОК да
определя лимити при заплащане на извършената от изпълнителя дейност в каквато
насока в исковата молба ищецът е навел и възражение, че въведените с
разпоредбите на индивидуалния договор ограничения при отчитането и заплащането
на извършеното от изпълнителя по него противоречат на законовите разпоредби,
регламентиращи болничната медицинска помощ, въз основа на които е сключен същият.
Един от
основните принципи, на които се осъществява задължителното здравно осигуряване
съгласно чл. 5 ЗЗО е свободният избор от осигурените на
изпълнители на медицинска помощ, във връзка с обезпечаването на който в чл. 35,
ал. 1, т. 2 ЗЗО е регламентирано право на задължително осигурените да
избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило
договор с РЗОК, т. е законът дава право на здравноосигурените лица срещу
задължителното им участие при набиране на здравните вноски да получат
медицинска помощ като изберат болничното заведение и лекуващия лекар.
Същевременно
по обща воля на страните обективирана в процесния договор задължението на НЗОК
да заплаща осъществената от ищеца медицинска дейност е ограничено по стойност,
определена на месечна база, конкретизирана в приложение № 2 към договора, т. е.
страните са уговорили НЗОК да не заплаща извършена и отчетена болнична
медицинска помощ, която надхвърля уговорените в Приложение № 2 към договора
стойности.
Едни от
основните права на гражданите на Република България прокламирани в чл. 52, ал.
1 от Конституцията на Република България /КРБ/ са правото на здравно
осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и правото на гражданите
на безплатно ползване на медицинско обслужване, като условията и редът за
упражняването на тези права, както и условията и редът, при които се финансира
здравеопазването съгласно чл. 51, ал. 2 КРБ се определят със закон.
Продължение
на решение по гр. д. № 14477/18 г. на РСПд – стр. 7/10
Здравното
осигуряване и свързаните с него обществени отношения са предмет на урежда от
Закона за здравното осигуряване /чл. 1, а. 1 ЗЗО/, като дефиниция на понятието
„задължително здравно осигуряване” е дадена в чл. 2, ал. 1 от ЗЗО, според който
: „Задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на
средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности,
което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от
нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК).
Задължителното здравно осигуряване предоставя
пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.”
Органът по
осъществяване на задължителното здравно осигуряване според чл. 6, ал. 1 ЗЗО е
Националната здравноосигурителна каса, която законът – чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО,
е оправомощил да планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55,
ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори
/ред. ДВ, бр. 54 от 17.07.2015 г., в сила от 17.07.2015 г./, като както се
посочи вече в предходния абзац пакетът от здравни дейности предоставен от
задължителното здравно осигуряване се поема от бюджета на НЗОК.
Последният
е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на
задължителното здравно осигуряване /чл. 22, ал. 1 ЗЗО/
и се състои от няколко части, основните от които са приходна и разходна.
Разходната част на бюджета на НЗОК обхваща диференцираните разходи за
медицинската помощ, дейности, лекарства, изделия и диетични храни, посочени неизчерпателно
в чл. 29, ал. 3 ЗЗО. Бюджетът като финансов план предполага и
изисква строга бюджетна дисциплина. Затова чл. 24, т. 1 ЗЗО разпорежда
императивно, че средствата на НЗОК се разходват за заплащане на медицинска
помощ, договорена с НРД и с договорите с изпълнителите. Или според посочената
норма се заплаща не всяка медицинска помощ, а само договорената, т. е. тази,
която е предвидена с бюджета като финансов план. Затова всеки изпълнител на
медицинска помощ е длъжен да се съобразява със съдържанието на своя договор с
НЗОК. Излизането извън неговите рамки е допустимо по изключение и чрез
допълнително договаряне – нещо, което е договорено в чл. 40, ал. 8 и ал. 9 от
договора /редакция съгласно Допълнително споразумение № 3 от 06.04.2015 г./ И
това е така, тъй като според чл. 20а, ал. 1 ЗЗД от момента на сключването му той има силата на закон за лицата, които са го
сключили.
Следователно
по силата на постигнатите по него договорености НЗОК следва да заплаща само и единствено
договорена, реално извършена и отчетена в съответствие с изискванията на
договора болнична медицинска дейност. Да се приеме, че плащане е дължимо за
всяка осъществена и отчетена от изпълнителя на медицинска помощ, съответстваща
на договорените по вид, но надхвърляща определената в договора стойност, би
означавало да се признае правото на този изпълнител по всяко време едностранно
да променя предмета на договора, а такова право в действащата нормативна уредба
не е регламентирано.
Продължение
на решение по гр. д. № 14477/18 г. на РСПд – стр. 8/10
В чл. 4,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна
каса за 2015 г. /ЗБНЗОК за 2015 г. - отм., но действал през исковия период,
поради което е приложим при решаване на спора/, бе предвидено, че годишната
обща стойност на разходите, разпределена по месеци за всяка Районна
здравноосигурителна каса се определя от НЗОК, като на тази основа районните
здравноосигурителни каси следва да определят стойността на дейностите по
договорите с отделните изпълнители на медицинска помощ. Според чл. 4, ал. 3
ЗБНЗОК за 2015 г. /отм./ изпълнението на дейностите се контролира по месеци и
се коригира на тримесечие в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК,
като изпълнението на закона е възложено на органите на управление на НЗОК, а на
надзорния съвет е предоставена компетентност да приема съответните правила за
прилагане на ЗБНЗОК. Следователно в нормативен акт с ранг на закон е предвидено
предоставянето на здравни дейности да се осъществява в рамките на
разпределените на РЗОК за съответния период разходи, т. е. заплащането на
стойността на извършена медицинска дейност не е неограничено, а нарочно
регулирано – в рамките на административно разпределени обеми. Това лимитиране
не нарушава правото на здравноосигурените лица на достъп до медицински услуги.
Напротив, то осигурява и обезпечава това право, като регулира законово
държавното финансиране на здравеопазването по начин, че заплащането му да се
осъществява регулярно в рамките на бюджетната година. Това е така, защото като
всяка бюджетно обезпечена функция и закупуването на здравни дейности по смисъла
на ЗЗО налага необходимост от планиране и контрол за ефикасно и ефективно
използване на средствата, които не са неограничени. От тази гледна точка
финансовият план и предписаните от закона правила за изпълнението му са
предпоставка за регулярното извършване на финансови плащания срещу
предоставените на здравноосигурени лица медицински услуги. Закупуването на
неограничени по обем здравни услуги /„надлимитни”/ с ограничени и предварително
рамкирани бюджетни средства е икономически неосъществимо и затова нормативната
уредба предвижда правила за изпълнение на разходната част на бюджета на НЗОК,
които няма основание да се считат за стоящи в противоречие с конституционните
разпоредби.
Ето защо
съдът приема, че уговорките в сключения между страните договор за заплащане на
извършената болнична медицинска помощ в рамките на определена със съгласието на
ищеца в качеството му на изпълнител стойност не са нищожни, тъй като не
противоречат на повелителни правни норми, а са израз на съобразяването на
страните с такива норми. Самият ЗЗО в раздел ІХ очертава предметните рамки
на индивидуалния договор, сключван между НЗОК и съответния изпълнител на
медицинска помощ, който при всички положения следва да е в съответствие с НРД,
с решението по чл. 54, ал. 9 ЗЗО и със самия ЗЗО (чл. 59, ал. 1 ЗЗО),
като предвиденият в закона ред за финансирането на конституционното гарантираното
право на достъпно здравеопазване изключва пълната свобода на договаряне.
Продължение
на решение по гр. д. № 14477/18 г. на РСПд – стр. 9/10
По силата
на чл. 45 ЗЗО НЗОК дължи да закупи договорената и оказаната медицинска помощ на
осигурени лица, но разпоредбата на чл. 51 ЗЗО постановява,
че медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 и договореното в НРД не се
закупува от НЗОК, което още веднъж установява принципа на допустими ограничения
при закупуването на медицинската помощ и изключва разбирането, че НЗОК дължи
безусловното й и безлимитно заплащане. Ето защо разпоредбите в процесния
договор, ограничаващи плащането до определени по вид, обем и стойност дейности не
са нищожни и не водят до ограничаване правата на здравноосигурените лица, нито
пък предпоставят безусловно извършената надлимитната дейност да остава за
сметка на лечебното заведение, тъй като както се посочи по-горе в настоящото
изложение в договора са предвидени и възможности за заплащане на отчетена
медицинска помощ над планираните разходи.
Предвид
гореизложеното главният иск за заплащане стойността на осъществена и отчетена
от ищеца надлимитна дейност за месец юли 2015 г. като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
Поради
отхвърлянето на главния иск като неоснователна следва да бъде отхвърлена и
акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД
На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника възнаграждение за защита от ******определено в съответствие с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за плащането на правната помощ в размер на 150 лв., като се
отчете не малката цена на иска и обстоятелството, че делото бе разгледано в
едно открито съдебно заседание.
Предвид
гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Многопрофилна болница за активно лечение ТРИМОНЦИУМ” ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление - бул. „Цар Борис
ІІІ Обединител” № 126, представлявано от *****С. И. И., против Национална
здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – ул. „Кричим” № 1, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 13185 лв., представляваща
обща стойност на извършена и отчетена болнична помощ за месец юли 2015 г., за
което е издадена фактура № ****/09.09.2015 г., която стойност надвишава
утвърдената стойност на разходите за месец юли 2015 г. по сключен между
страните Договор № *******/19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава за периода 10.09.2015 г. – 03.09.2018 г. в размер на 3980
лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение ТРИМОНЦИУМ” ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление - бул. „Цар Борис
ІІІ Обединител” № 126, представлявано от *****С. И. И., да заплати на
Национална здравноосигурителна каса, ЕИК
Продължение
на решение по гр. д. № 14477/18 г. на РСПд – стр. 10/10
*********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – ул. „Кричим” № 1, сумата от 150 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт.
Решението може
да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страната.
СЪДИЯ :/п./ Т. Б.
Вярно с
оригинала.
К.К.