№ 14495
гр. София , 03.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ в закрито заседание на трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110133489 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от ХР. ЕМ. СТ. срещу „Ейч Би Минералс“
ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца
на предишната работа на длъжност „машинист на еднокофов багер“ в ответното дружество;
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода
от 13.04.2021 г. до 13.10.2021 г. в общ размер на 12372 лева, при месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 2062 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 12.04.2019 г. между страните бил сключен трудов
договор, по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „машинист на
еднокофов багер“ в ответното дружество. Предвид обстоятелството, че Х.С. страдал от
хронична исхемична болест на сърцето и диабетна полиневропатия, било извършено
освидетелстване на работоспособността му с Експертно решение № 90009 от заседание №
12 от 18.01.2021 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Пазарджик“ АД. С посоченото решение била
определена 50-70 % работоспособност на ищеца, която му позволявала да изпълнява
трудовите си задължения при ответника. Като необжалвано, решението влязло в сила на
02.02.2021 г. На 10.03.2021 г. на ищеца било връчено Експертно решение № 0563 от
заседание № 032 от 16.02.2021 г. на Първи състав на ТЕЛК към „МБАЛ – Пазарджик“ АД, с
което било прието, че ищецът не може да работи като машинист на еднокофов багер и
трябва да бъде преместен на работа с по-лек режим. Х.С. обжалвал това експертно решение
пред НЕЛК, като произнасянето по жалбата му било насрочено за 12.04.2021 г.
Междувременно, на 07.04.2021 г. работодателят връчил на работника предложение за
трудоустрояването му на длъжността „хигиенист“. Ищецът не приел това предложение, тъй
1
като въпросът за възможността да изпълнява досегашната си длъжност все още бил висящ
пред НЕЛК. Въпреки това на 12.04.2021 г. му била връчена процесната заповед № 235/
12.04.2021 г., с която трудовото правоотношение между страните било прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ, считано от 13.04.2021 г. Два дни по-късно с Експертно
решение № 0863 от заседание № 056 от 14.04.2021 г. на НЕЛК било отменено обжалваното
от ищеца експертно решение на ТЕЛК. Оспорва процесната заповед като
незаконосъобразна. Възразява, че не била налице първата от двете кумулативни
предпоставки на основанието за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ, а именно невъзможност
на работника или служителя да изпълнява възложената му работа, тъй като към момента на
прекратяване на трудовия договор на ищеца нямало влязло в сила предписание на ТЕЛК или
НЕЛК за трудоустрояването му. Твърди, че след незаконосъобразното прекратяване на
трудовото му правоотношение, ищецът не бил постъпвал на работа при друг работодател.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Ейч Би
Минералс“ ООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата
чрез адв. Радослава Аврамова – Кутрянова. Процесуалният представител оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че с Експертно решение №
90009 от заседание № 12 от 18.01.2021 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Пазарджик“ АД
компетентният здравен орган не се бил произнесъл относно възможността на ищеца да
изпълнява заеманата длъжност. Поради това работодателят отправил искане изх. №
30/29.01.2021 г. към ТЕЛК да допълни постановеното експертно решение и да се произнесе
изрично по посочения въпрос. Именно по това искане било постановено Експертно решение
№ 0563 от заседание № 032 от 16.02.2021 г. на Първи състав на ТЕЛК към „МБАЛ –
Пазарджик“ АД. След запитване от работодателя, с писмо изх. № 59/26.03.2021 г. на
председателя на І-ви състав на ТЕЛК ответното дружество било уведомено, че срещу
решението на ТЕЛК била подадена жалба от работника, като било указано, че до
произнасяне на НЕЛК лицето не можело да работи на длъжност „багерист – машинист,
еднокофов багер“. В изпълнение на тези указания и на основание чл. 112, ал. 9 ЗЗ
работодателят не бил допускал работника до работата, на която бил назначен, считано от
01.03.2021 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Поради отказа на ищеца да приеме предложената му длъжност, която била определена за
заемане при трудоустрояване, с процесната заповед законосъобразно трудовият му договор
бил прекратен. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане на
вземането на ищеца по чл. 225 КТ с насрещно вземане на ответника за връщане на
недължимо платени трудови възнаграждения в общ размер на 2317,20 лева за периода от
01.03.2021 г. до 12.04.2021 г., през който ищецът не бил полагал реално труд. Претендира
направените по делото разноски.
2
Страните не спорят, че на 12.04.2019 г. сключили трудов договор, по силата на който
ищецът приел да изпълнява длъжността „машинист на еднокофов багер“ в ответното
дружество; че с Експертно решение № 90009 от заседание № 12 от 18.01.2021 г. на ТЕЛК
към „МБАЛ – Пазарджик“ АД била определена 50-70 % работоспособност на ищеца; че
работодателят отправил искане изх. № 30/29.01.2021 г. към ТЕЛК да допълни постановеното
експертно решение и да се произнесе изрично относно възможността на ищеца да изпълнява
длъжността „машинист на еднокофов багер“; че с Експертно решение № 0563 от заседание
№ 032 от 16.02.2021 г. на Първи състав на ТЕЛК към „МБАЛ – Пазарджик“ АД било дадено
становище, че ищецът не може да работи като „машинист на еднокофов багер“, но може да
бъде преместен на работа с по-лек режим; че посоченото решение било обжалвано от
работника и с влязло в сила Експертно решение № 0863 от заседание № 056 от 14.04.2021 г.
на НЕЛК било отменено; че преди това, на 07.04.2021 г. работодателят връчил на работника
предложение за трудоустрояването му на длъжността „хигиенист“, което не било прието; че
на 12.04.2021 г. на ищеца била връчена процесната заповед № 235/12.04.2021 г., с която
трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 5
КТ, считано от 13.04.2021 г.; както и че брутното трудово възнаграждение на ищеца за
последния пълен отработен месец преди уволнението било в размер на 2062 лева. Тези
обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от
доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера
на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ;
2. че е полагал реално труд през периода от 01.03.2021 г. до 12.04.2021 г., поради което
му се дължи трудово възнаграждение;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже:
1. че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение
на посоченото в заповедта основание – чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ, като установи кумулативното
наличие на двата елемента от фактическия състав на посоченото основание, а именно: че
работникът или служителят е бил в обективна невъзможност да изпълнява възложената му
работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни
противопоказания поради заболяване, свързани с и произтичащи от условията на труд, при
които той осъществява възложената му работа, която обективна невъзможност да е
установена с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК; необоснован отказ на работника или
служителя да заеме предложената му от работодателя друга работа, която се явява
подходяща за здравословното му състояние;
3
2. че е заплатил трудово възнаграждение на ищеца за периода от 01.03.2021 г. до
12.04.2021 г. в общ размер на 2317,20 лева;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства. Основателно е искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение,
което да му послужи пред НАП във връзка с получаване на информация за регистрираните
трудови договори. Останалите доказателствени искания на ищеца следва да бъдат оставени
без уважение поради следните съображения. Доказателственото искане задължаване на
ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК да представи изброените в исковата молба документи е
неоснователно, доколкото тези, които са относими към спора, са приложени към отговора по
чл. 131 ГПК. Исканията по чл. 192 ГПК не са необходими, тъй като обстоятелствата, които
ще бъдат установявани с тях, не са оспорени от ответника и са приети от съда за
ненуждаещи се от доказване. Въпросите, които ищецът е поставил по реда на чл. 176 ГПК
към управителя на ответното дружество, са неотносими към настоящия спор. А искането за
издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред НОИ, е неоснователно,
доколкото тази информация може да бъде получена от НАП и за същата ще бъде издадено
съдебно удостоверение.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, както и с оглед направените от страните
доказателствени искания, и на основание чл. 312 ГПК,
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК следния ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца
на предишната работа на длъжност „машинист на еднокофов багер“ в ответното дружество;
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода
от 13.04.2021 г. до 13.10.2021 г. в общ размер на 12372 лева, при месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 2062 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че на 12.04.2019 г. сключили трудов договор, по силата на
който ищецът приел да изпълнява длъжността „машинист на еднокофов багер“ в ответното
4
дружество; че с Експертно решение № 90009 от заседание № 12 от 18.01.2021 г. на ТЕЛК
към „МБАЛ – Пазарджик“ АД била определена 50-70 % работоспособност на ищеца; че
работодателят отправил искане изх. № 30/29.01.2021 г. към ТЕЛК да допълни постановеното
експертно решение и да се произнесе изрично относно възможността на ищеца да изпълнява
длъжността „машинист на еднокофов багер“; че с Експертно решение № 0563 от заседание
№ 032 от 16.02.2021 г. на Първи състав на ТЕЛК към „МБАЛ – Пазарджик“ АД било дадено
становище, че ищецът не може да работи като „машинист на еднокофов багер“, но може да
бъде преместен на работа с по-лек режим; че посоченото решение било обжалвано от
работника и с влязло в сила Експертно решение № 0863 от заседание № 056 от 14.04.2021 г.
на НЕЛК било отменено; че преди това, на 07.04.2021 г. работодателят връчил на работника
предложение за трудоустрояването му на длъжността „хигиенист“, което не било прието; че
на 12.04.2021 г. на ищеца била връчена процесната заповед № 235/12.04.2021 г., с която
трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 5
КТ, считано от 13.04.2021 г.; както и че брутното трудово възнаграждение на ищеца за
последния пълен отработен месец преди уволнението било в размер на 2062 лева.
Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера
на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ;
2. че е полагал реално труд през периода от 01.03.2021 г. до 12.04.2021 г., поради което
му се дължи трудово възнаграждение;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:
1. че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение
на посоченото в заповедта основание – чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ, като установи кумулативното
наличие на двата елемента от фактическия състав на посоченото основание, а именно: че
работникът или служителят е бил в обективна невъзможност да изпълнява възложената му
работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни
противопоказания поради заболяване, свързани с и произтичащи от условията на труд, при
които той осъществява възложената му работа, която обективна невъзможност да е
установена с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК; необоснован отказ на работника или
служителя да заеме предложената му от работодателя друга работа, която се явява
подходяща за здравословното му състояние;
2. че е заплатил трудово възнаграждение на ищеца за периода от 01.03.2021 г. до
12.04.2021 г. в общ размер на 2317,20 лева;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
5
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото от ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи пред
НАП.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи
трудовата си книжка в оригинал за констатация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца задължаване на
ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК да представи изброените в исковата молба документи, за
задължаване на трети, неучастващи по спора лица по чл. 192 ГПК за представяне на
документи, за поставяне на въпроси по реда на чл. 176 ГПК към управителя на ответното
дружество и за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред НОИ.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 06.12.2021 г. от
13,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложените към него писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да
оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да
изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от
ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на
основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6