РЕШЕНИЕ
№ 983
гр. Бургас, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120107228 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на “АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х.М.М. и П. В.
против П. А. А., ЕГН ********** от гр. *** за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 437.22 лева главница по договор за потребителски кредит №
***/25.10.2018г., сключен с *** ЕАД и платена на кредитора от *** ЕООД в качеството му
на поръчител по договор за поръчителство от 25.10.2018г. във връзка със сключен с
кредитополучателя договор за предоставяне на поръчителство от 25.10.2018г., което вземане
е прехвърлено в полза на ищеца с договор за цесия от 14.03.2022г., ведно със законната
лихва от завеждане на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.
Твърденията са, че ответникът е сключил с кредитора “***“ ЕАД договор за
потребителски кредит от 25.10.2018г. по електронен път. Дори и обаче да се приеме, че няма
сключен договор по електронен път, то следва да се счете, че договорът за заем е сключен от
датата на получаване на паричната сума. По силата на договора, ответникът е получил
сумата от 1000 лева, като кредитът е трябвало да бъде върнат на 13 вноски по 96.67 лева до
30.11.2019г., когато е бил падежът на последната вноска. На 25.10.2018г. ответникът е
сключил договор за предоставяне на поръчителство с *** ЕООД. В изпълнение на договора,
това дружество е сключило с кредитора *** ЕАД договор за поръчителство, с който
поръчителят се е задължил да отговаря за всички задължения на длъжника. Ответникът не е
изпълнил в срок задълженията си да плаща вноските. По искане на кредитора поръчителят
*** е погасил на 21.02.2022г. дължимите от ответника суми, а именно главница от 437.22
лева. С плащането на сумите поръчителят на основание чл.143, ал.1 ЗЗД се е суброгирал в
правата на удовлетворения кредитор. По-късно, с цесия от 14.03.2022г. поръчителят е
прехвърлил своите вземания към длъжника в полза на ищеца. Длъжникът е бил уведомен за
цесията по електронен път. Евентуално се заявява, че длъжникът трябва да се счита
уведомен с връчване на исковата молба. Моли се искът да се уважи. Искът е по чл.422 ГПК
вр. чл.99 ЗЗД и чл.143 ЗЗД.
1
За вземанията е издадена заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело №
***г., която е била връчена по чл.47, ал.5 ГПК.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на
исковата молба, не се представлява в производството пред съда и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
В нарочна молба процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на
неприсъствено решение.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда
да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, с разпореждане на
съда от 28.10.2024г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са
вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и
неоспорени писмени доказателства – договор за потребителски кредит от 25.10.2018г. между
“***“ ЕАД и ответника, общи условия към договора, договор за поръчителство от
25.10.2018г. между *** ЕАД и *** ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство от
25.10.2018г. между *** ЕООД и П. А. А., договор за цесия от 14.03.2022г. между “***“ ЕАД
и *** ЕООД от една страна като цеденти и АПС Бета България ЕООД от друга страна като
цесионер, уведомление за цесия. От тези документи се установява, че ответникът е сключил
с кредитора *** ЕАД договор за кредит, отделно са сключени договори за поръчителство с
“***“ ЕООД, което дружество е приело функцията на поръчител и задължението да
обезпечи изпълнението на договора за кредит. Длъжникът не е изпълнил задълженията си да
заплаща вноските по кредита. Ето защо поръчителят, по искане на кредитора е погасил
задълженията на длъжника. С плащането на сумите поръчителят на основание чл.143, ал.1
ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. По-късно, с цесия поръчителят е
прехвърлил своите вземания към длъжника в полза на ищеца. Ето защо, съдът намира
предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява и настоящото
неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 157.20 лева,
представляващи платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По силата на т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №
4/2013г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на
присъдените със заповедта по чл.410 ГПК разноски. Доколкото искът е изцяло уважен,
ответникът следва да се осъди да заплати разноски в размер на 60.52 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.239, ал.1 ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. А. А., ЕГН ********** от гр.
***, че дължи на “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Х.М.М. и П. В. сумата от 437.22 лева /четиристотин
тридесет и седем лева и двадесет и две стотинки/ главница по договор за потребителски
кредит № ***/25.10.2018г., сключен с “***“ ЕАД и платена на кредитора от “***“ ЕООД в
качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 25.10.2018г. във връзка със
2
сключен с кредитополучателя договор за предоставяне на поръчителство от 25.10.2018г.,
което вземане е прехвърлено в полза на ищеца с договор за цесия от 14.03.2022г., ведно със
законната лихва от завеждане на заявлението по чл.410 ГПК – 14.08.2024г. до изплащането,
което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г.
ОСЪЖДА П. А. А., ЕГН ********** от гр. *** да заплати на “АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х.М.М. и П. В.
сумата от 157.20 лева /сто петдесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща
направени разноски в исковото производство и сумата от 60.52 лева /шестдесет лева и
петдесет и две стотинки/, представляваща направени разноски по заповедното дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: __________(П)__________
3