Определение по дело №138/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 414
Дата: 17 септември 2020 г. (в сила от 25 септември 2020 г.)
Съдия: Ради Иванов Йорданов
Дело: 20201800900138
Тип на делото: Частно търговско дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 41417.09.2020 г.Град София
Софийски окръжен съдI Първоинстанционен търговски състав
На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ради И. Йорданов
като разгледа докладваното от Ради И. Йорданов Частно търговско дело №
20201800900138 по описа за 2020 година
Съдът докладва постъпила молба с правно основание чл.390 и сл. ГПК от „О."
АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. С., бул."Витоша” № 89 Б за обезпечаване
на иска им чрез СПИРАНЕ на № 20209250400280 по описа на ЧСИ Радост Горанова-
Чолакова. Молителят „О." АД твърди, че на 22.10.2007г. е сключен Договор за банков
кредит №STI 07-0004/22.10.2007г., сключен между „С.” АД (правоприемник О. АД) и „Д.”
ЕООД, по силата на който банката е предоставила ползването на инвестиционен кредит в
размер от 4 000 000 евро. Договорът е изменен и допълван с едно допълнително
споразумение от 30.10.2007 г., с който се намалява разрешения размер от 4 000 000 евро на 3
750 000 евро (приложение № 1). На 31.10.2010 г. е настъпил крайният срок за връщане на
дължимите суми по кредита от „Д.” ЕООД. Ползваната сума по кредита не е погасена.
„Д.” ЕООД не издължава ползваните по кредита суми на падеж, вследствие на което
банката е предприела съдебни действия за събирането им, като се е снабдила с изпълнителен
лист от 16.12.2009г., издаден по ч.гр.д, № 812/2009г. по описа на PC - Айтос. По силата на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело срещу “Д.” ЕООД. Към
настоящия момент изпълнителното дело е висящо по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с
peг. № 800 на КЧСИ, с район на действие ОС Бургас, под № 20128000400368.
През 2016г. „Д.“ ЕООД подава искова молба, въз основа на която е образувано т.д. №
153/2016 г. на Окръжен съд гр.Бургас срещу С. АД (правоприемник О. АД).
С решение № 489 / 24.11.2016г. е прието за установено в отношенията между „Д."
ЕООД и „С." ЕАД, че по изпълнително дело № 20128000400368 по описа на ЧСИ И.
Божилова, per. № 800 на КЧСИ, длъжникът „Д." ЕООД не дължи на взискателя „О." АД
сумата 3 877 250,83 лева, с която задължението му се е намалило, след проведена публична
продан на ПИ 51500.21.41 в м. Б., гр.Н., ведно с правото на строеж за изграждане на обект:
„Апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес-център" и са присъдени деловодни
разноски (приложение № 3).
1
„С.“ АД подава въззивна жалба срещу решението. Образувано е в.т.д.№ 47/2017г. по
описа на Апелативен съд - Бургас.
С решение №35/12.04.2017г. и допълнително решение №226/12.06.2017г.,
апелативния съд отменя първоинстанционното решение и признава за установено, че „Д."
ЕООД дължи на „О." АД сумата 3 877 250,83 лева (приложение № 4).
Недоволен от апелативното решение Д. ЕООД обжалва същото. Образувано е к.т.д.
№ 2776/2017г. на ВКС, ТК, II ТО.
Касационния съд отменя решение №35/12.04.2017г. и допълнително решение на АС
Бургас и връща делото за ново разглеждане от друг състав на АС- Бургас (приложение № 5).
След връщане делото е образувано в Апелативен съд - Бургас под нов номер - т.д. №
253/2018 г.
С решение № 115/20.10.2018г. новият състав на АС - Бургас потвърждава
първоинстанционното решение по т.д. № 153/2016г. на Окръжен съд - Бургас, с което е
уважена исковата молба на Д. ЕООД и е прието за установено в отношенията между „Д."
ЕООД и „С.“ ЕАД /„О.“ АД/, че по изпълнително дело № 20128000400368 по описа на ЧСИ
И. Божилова, длъжникът „Д." ЕООД не дължи на банката сумата 3 877 250,83 лева, с която
задължението му се е намалило, след проведена публична продан на ПИ 51500.21.41 в м. Б.,
гр.Н. ведно с правото на строеж за изграждане на обект: „Апартаментен хотел с ресторант,
магазин и фитнес-център" и са присъдени деловодни разноски.
„О.“ АД обжалва второто решение на АС Бургас пред ВКС. Образувано е к.т.д
№1303 от 2019г., ТК, II отделение на ВКС.
С Определение № 323 от 15.05.2020 год. ВКС не допуска до касационно обжалване
на Решение № 115 от 20.12.2018г. по в.т.д. № 253/2018г. на Апелативен съд - Бургас, в
резултат на което решението на първоинстанционния съд е окончателно.
Определение № 240 от 30.06.2020 год., ТК, II отделение на ВКС - уважава молба на
„О.“ АД за намаляване на адвокатските хонорари на процесуалния представител на „Д."
ЕООД поради прекомерност (приложение № 8).
В обобщение: въз основа на посочените съдебни актове „О.“ АД е осъдена да заплати
на „Д." ЕООД съдебни разноски и адвокатски възнаграждения, за всички инстанции, в общ
размер 792 134,08 лева.
След влизане в сила на решението по установителния иск, „О.” АД, на основание
чл.103 и сл. от ЗЗД, отправи две изявления до “Д.” ЕООД за прихващане на насрещни
вземания, които двете дружества имат едно спрямо друго, до размера на по-малкото от тях,
а именно до размера на вземането на “Д.” ЕООД от 792 134.08 лева.
2
Изявленията за прихващане са връчени на „Д.“ ЕООД чрез ЧСИ Ивелина Божилова -
с район на действие ОС Бургас, на 10.06.2020г. и 11.08.2020г., на посочения в Търговски
регистър адрес на управление на Д. ЕООД (гр. Б., Македония” № 61-63, ет. Партер, ап. Офис
1, п.к. 8000). В резултат на горното, „О.“ АД счита вземането на “Д.” ЕООД за погасено.
“Д.” ЕООД от години не се намират на адреса на управление, който е посочен в ТР, поради
което изявленията не са могли да бъдат връчени лично на представляващия дружеството.
Връчването е извършено чрез призовкар на ЧСИ Ив.Божилова - ОС Бургас, с оформяне на
съобщението, че на адреса няма такава фирма (чл.50 от ГПК).
Въпреки това с цел да бъде информиран „Д." ЕООД, книжата по връчване на
изявленията за прихващане се класирани в кориците на изпълнително дело №
20128000400368 по описа на ЧСИ Ив. Божилова, длъжник по което е „Д." ЕООД, и по което
редовно се правят справки от страна на длъжника, било чрез пълномощници, било чрез
адвокати.
Въпреки извършените в съответствие със законовите разпоредби действия от страна
на О. АД (за прихващане), в банката е входирано уведомление по чл. 99 ал.3 от ЗЗД (peг. №
вд - 164293 от дата 08.09.2020г. от страна на „Д." ЕООД). От уведомлението установихме, че
„Д.“ ЕООД се е снабдило с изпълнителен лист № 210 от 27.07.2020г., издаден по т.д. №153
от 2016г. по описа на ОС Бургас срещу „О.“ АД за размера на присъдените разноски и
адвокатски възнаграждения от 792 134,08 лева, и че това вземане е прехвърлено на нов
кредитор - М. М.А., ЕГН ...(приложение № 10).
В отговор на депозираното уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, „О.“ АД изпрати
отговор до „Д.“ ЕООД (цедент) и М. М.А. (цесионер), в който изрази становище, че
сключения между тях Договор за прехвърляне на вземане от 03.08.2008г. е
непротивопоставим и не обвързва „О.“ АД, предвид обстоятелството, че във времето назад
банката е извършила прихващане на сумата от 792 134,08 лева, преди уведомлението на „Д.“
ЕООД за цедиране на вземането (peг. № вд - 164293 от дата 08.09.2020г.). В отговора до
посочените лица отново е акцентирано на обстоятелството, че през м.юни и м.август 2020г,
„О.“ АД е извършила прихващане (чрез ЧСИ Ив.Божилова - ОС Бургас) с вземането, което
банката има по договора за кредит срещу вземането на „Д.“ ЕООД по изпълнителен лист №
210 от 27.07.2020г., издаден по т.д. 153 от 2016г. по описа на ОС Бургас, както и че на
основание чл.103, ал.3 от ЗЗД се противопоставяме на извършената цесия (приложение №
11).
На 15.09.2020г. “О."АД получи Покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Радост
Горанова- Чолакова, per. № 925, Район на действие Софийски окръжен съд, по
изпълнително дело № 20209250400280, с взискател М. М. А., за вземане 828 288,60 лева с
произход Изпълнителен лист № 210 от 27.07.2020г., издаден по т.д. 153 от 2016г. по описа
на ОС Бургас. Изпълнителното дело е образувано на 03.09.2020г. (приложение № 12), след
получаване на изявленията за прихващане на “О."АД от цедента „Д.“ ЕООД, както и преди
3
получаване на Уведомлението по чл.99 от ЗЗД за извършената цесия (per. № вд -164293 от
дата 08.09.2020г.).
"О."АД депозира писмо в кантората на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова - вх.№ 04639
от 15.09.2020г. (приложение № 13) , с което уведоми съдебния изпълнител за описаната горе
правна и фактическа обстановка, приложи доказателства за това и с нарочна молба - вх.№
04640 от 15.09.2020г. (приложение № 14), отправи искане до съдебния изпълнител да
извърши прихващане на вземането на М. М. А., което произтича от изпълнителен лист №
210 от 27.07.2020г., по т.д. 153 от 2016г. по описа на ОС Бургас, издаден на името на „Д.“
ЕООД ЕИК., с вземането, което „О.“ АД има по ИЛ от 16.12.2009 г., по ч.гр.дело №
812/2009г. по описа на PC - Айтос, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20128000400368 по описа на ЧСИ Ив. Божилова, с длъжник „Д." ЕООД.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доводите на молителя, представените
по делото доказателства намира молбата за допустима и неоснователна.
Молбата е подадена пред родово компетентен съд, с оглед цената на иска и по
мястото на изпълнението, чл.390 ал.4 ГПК.
За да се допусне исканото обезпечение на бъдещ иск следва да се установят
кумулативното наличие на следните предпоставки: Предявявания да е допустим и вероятно
основателен, да е налице интерес от обезпечаването на иска-обезпечителна нужда,
обезпечителната мярка да е адекватна на исковата защита.
Молителят „О." АД смята да предяви бъдещ установителен иск, че не дължи на М.М.
А. сумата 792 134,08лв. представляваща общия размер на разноски и адвокатски хонорари за
три инстанции, присъдени с решение № 489 / 24.11.2016г. т.д. № 153/2016 г. на Окръжен съд
гр.Бургас (потвърдено от АС Бургас и ВКС), за които е издаден Изпълнителен лист № 210 от
27.07.2020г., издаден по т.д. 153 от 2016г. по описа на ОС Бургас на името на „Д.“ ЕООД
ЕИК., поради извършени прихващания на вземания, които двете дружества имат едно
спрямо друго, до размера на по-малкото от тях, а именно до размера на вземането на “Д.”
ЕООД от 792 134,08 лева.
Съдът намира, че са налице достатъчно писмени доказателства за евентуалната
основателност на иска. „О." АД има ликвидно и изискуемо парично насрещно вземане
срещу длъжника „Д.“ ЕООД ЕИК ., като е направил валидно възражения за прихващане,
които са редовно връчени при условията на чл.50 ал.2 ГПК на адреса по седалището на
длъжника „Д.“ ЕООД ЕИК., с което са породили действието по чл.104 ЗЗД. Ето защо съдът
намира, че бъдещият иск по чл.124 ГПК, във връзка с чл.439 ГПК е вероятно основателен и
следва да се допусне спиране на изпълнението по изп.д. №20209250400280 по описа на ЧСИ
Радост Горанова- Чолакова. Налице е обезпечителна нужда от спирането на изпълнението с
оглед препятстване на събиране на сума, която вече е погасена.
4
Следва да се определи подходящ срок за предявяване на бъдещия иск.
За гарантиране на преки и непосредствени вреди за ответника М. М.А.от
евентуалното отхвърляне на иска, ищецът „О." АД, следва да внесе парична гаранция в
размер на 10 000лв., съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД.
Воден от гореизложеното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл.390 ал.4 ГПК във връзка с чл.397 ал.1 т.3 ГПК
обезпечение на бъдещ иск по чл.124 ГПК и чл.439 ГПК на „О." АД, ЕИК. срещу М.М.А. с
ЕГН ., и „Д.“ ЕООД ЕИК ., че не дължи на М. М.А. и на „Д.“ ЕООД ЕИК.сумата 792
134,08лв. представляваща общия размер на разноски и адвокатски хонорари за три
инстанции, присъдени с решение № 489 / 24.11.2016г. т.д. № 153/2016 г. на Окръжен съд
гр.Бургас (потвърдено от АС Бургас и ВКС), за които е издаден Изпълнителен лист № 210
от 27.07.2020г., издаден по т.д. 153 от 2016г. по описа на ОС Бургас на името на „Д.“ ЕООД
ЕИК ., поради извършени прихващания на вземания, които двете дружества имат едно
спрямо друго, до размера на по-малкото от тях, а именно до размера на вземането на “Д.”
ЕООД от 792 134,08 лева
като СПИРА производството по изп.д. № 20209250400280 по описа на ЧСИ Радост
Горанова- Чолакова срещу „О." АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул."Витоша” № 89 Б.
ОПРЕДЕЛЯ, съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД, и чл.390 ал.4 ГПК парична гаранция,
вносима от „О." АД, ЕИК., в размер на 10000лв. (десет хиляди лева), по депозитната сметка
на съда, като го задължава да представи вносен документ по делото.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок, считано от уведомлението за предявяване на иска,
като задължава „О." АД да представи доказателства за предявяване на иска в определения
срок, като в противен случай допуснатото обезпечение подлежи на отмяна.
Да се издаде обезпечителна заповед след внасяне на паричната гаранция и
представяне на вносен документ по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред
Софийския апелативен съд от връчването на определението на М.М.А.с ЕГН .и „Д.“ ЕООД
ЕИК. от ЧСИ.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
5