Решение по дело №11470/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3033
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20221110111470
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3033
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110111470 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответникът М. З. М. дължи на ищеца „Д.К.Б.“ АД сумата
416,68 лв., представляваща главница по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 14.11.2018 г., ведно със
законна лихва от 30.07.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата 73,39 лв.,
представляваща санкционна лихва за периода 01.10.2020 г. до 30.07.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 45293/2021 г. на
СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по договор за преиздаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 14.11.2018 г., по силата на който на
ответника на 19.11.2018 г. е била предоставена карта с кредитен лимит в размер на 500 лв.
За всички извършвани операции и плащания през един отчетен период е предоставян
гратисен период от 45 дни, през който не се начислява уговорената годишна лихва, при
условие че до падежа бъде погасен пълният размер на всички отчетени плащания през
съответния период. Предвидена е минимална месечна погасителна вноска в размер на 5% от
размера на главницата на задълженията, формирани по съответната карта към последния
ден на отчетния период, заедно с всички дължими към датата на падежа лихви, такси и
комисионни и сумата, с която е надвишен кредитния лимит. При непогасяването на
минималната месечна вноска се дължала наказателна лихва в размер на договорената
годишна лихва плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта. Ответникът е
обслужвал със системни закъснения на падежната дата задълженията си по договора до
09.10.2020 г., след която дата плащане от страна на ответника не е имало. Посочва, че на
основание чл. 13.2.1 от Общите условия към договора, кредитът става автоматично
предсрочно изискуем без да се уведомява титуляра на картата, когато е налице забава в
плащането на което и да е изискуемо задължение за срок по-дълъг от 150 календарни дни,
считано от датата на която това задължение е станало изискуемо. Поради липсата на
плащане на минималната погасителна вноска с падеж 16.11.2020 г. кредитът е станал
1
предсрочно изискуем. Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът, чрез назначения
му за особен представител адв. К. Д., оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва наличието на облигационно отношение между страните. Оспорва ищецът да е
предоставил описаните в исковата молба услуги и на претендираната стойност. Поддържа,
че процесните суми не се отнасят до посочения от ищеца договор. Оспорва да са налице
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Сочи се, че ищецът
не е приложил доказателства за надлежното уведомяване на длъжника за предсрочната
изискуемост. Твърди, че клаузата по договора, предвиждаща автоматичното натъпване на
предсрочната изискуемост с изтичането на 150 календарни дни, не е породила своето
действие. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Основателността на предявените искове предпоставя установяването на следните
обстоятелства: възникването на валидно правоотношение по договор за кредит с твърдяното
съдържание, включително постигната между страните договореност за връщане на кредита с
лихва, предоставянето на сумата и усвояването на кредита от ответника; уговорения падеж
на плащане на текущите задължения, настъпила изискуемост на задълженията, размера на
претендираните суми, както и изпадането в забава на ответника. В тежест на ответника при
установяване на горните обстоятелства е да докаже положителният факт на плащане на
дълга
Видно от представения договор за преиздаване на револвираща международна
кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 14.11.2018
г., сключен при общи условия, с които Миляд З. М. подписвайки договора е декларирал, че
приема, се е съгласил издателят на кредитната карта – настоящия ищец да му предостави за
ползване кредитен лимит (овърдрафт) в размер на 500 лева и да прехвърли наличното му
салдо по преиздадената кредитна карта. Страните са уговорили срокът за ползване и
погасяване на кредитният лимит да е до 31.10.2019 г., който срок може да бъде подновяван
автоматично при условията и реда , предвидени в общите условия към договора. Титулярът
на кредитната карта е поел задължение да погасява усвоената част от кредитния лимит в
сроковете и по начина, уговорен в договора и в Общите условия на кредитора, според които
(чл. 10) се задължава всеки месец до датата на падежа да погасява минималната погасителна
вноска, посочена в извлечение по картата. Съгласно чл. 6 от договора за всички операции,
извършени с карата и отчетени през един отчетен период титулярът има право на гратисен
период, който е определен на 45 дни, през който период кредиторът не начислява
уговорената с договора лихва. При непогасяване до дата на падежа на пълния размер на
задълженията по кредитната карта, титулярът заплаща годишна лихва в размер на 19%.
Предвидена е минимална месечна погасителна вноска в размер на 5% от размера на
главницата на задълженията, формирани по съответната карта към последния ден на
отчетния период, заедно с всички дължими към датата на падежа лихви, такси и
комисионни и сумата, с която е надвишен кредитния лимит. При непогасяването на
минималната месечна вноска се дължи наказателна лихва в размер на договорената годишна
лихва плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта съгласно чл. 11.1 от
Общите условия. Установено е по делото, че на 19.11.2018 г. ответникът е получил и
активирал кредитната карата, усвоявайки сумата от 500,00 лева. Предвид това
съобразявайки реалния характер на договора за заем съдът приема, че между страните е
възникнало облигационно отношение по повод сключения договор за овърдрафт. По силата
на договора заемодателят е предоставил на заемателя договорената парична сума, с което е
изпълнил основното си задължение, регламентирано в правната норма на чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
а за заемателя е възникнало задължение да върне сумата ведно с договорената цена на
финансовата услуга (19%).
За установяване на размера на вземанията на ищеца по делото е допуснато и прието
2
заключение на съдебно – счетоводната експертиза, според което през срока на договора
ответникът е натрупал разходи е размер на 1907,65 лева, от които са заплатени 1392,58 лева.
Вещото лице е констатирало, че дължимата от Миляд З. М. сума за главница е в размер на
416,68 лева, за лихва за периода 01.10.2020 г. до 30.07.2021 г. – 73,39 лева.
Страните не спорят, че ответникът е преустановил плащанията по договора, считано от
16.12.2020 г. Не са представени доказателства сочената сума 416,68 лева да е погасена чрез
плащане съгласно уговорките в договора. Задължението за главница е станало изискуемо
при настъпил падеж за плащане на 15.01.2019 г., тъй като съгласно уговореното в договора
дата на плащане на първата минимална погасителна вноска е 15-то число на месеца,
следващ отчитането на отчетния период, в който е извършено усвояването на кредита, а по
твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост и наведеното от ответника възражение, че
предсрочна изискуемост не е породила действие спрямо него, тъй като волеизявлението на
кредитора, не е достигнало до длъжника, съдът намира следното:
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми. Т.е предсрочна изискуемост представлява възможност
за кредитора да иска изпълнение на парично задължение преди да е настъпил неговия
падеж, когато той е бил определен. В случая обаче независимо, че кредиторът се позовава на
предсрочна изискуемост на целия кредит, тя е несъвместима не само с характера на
сключения договор за овърдрафт, но и с обстоятелството, че същият е сключен за
неопределен срок. В настоящия случай разрешеният кредитен лимит е бил усвоен на
няколко пъти. Съгласно условията на договора до 15-то число на месеца, следващ отчетния
период кредитополучателят следва да върне усвоената главница. Ако не го направи и
продължи да ползва кредита след 15-то число на съответния месец кредитополучателят
дължи годишна лихва. Ето защо падежът на цялото задължение е настъпил. Липсата на
плащане на цялата сума на падежа или на минимална погасителна вноска е довела до
начисляването на възнаградителна и на санкционна лихва. Договорената между страните
месечна минимална погасителна вноска в размер на 5% от максималния размер на кредита,
но не повече от общото възникнало задължение в края на всеки отчетен период, платима 15-
то число на месеца, представлява възможност за погасяване на задължението на
кредитополучателя, което вече е станало изискуемо. Това се установява и от уговореното
между страните в чл. 3, ал. 4 от договора, че датата на плащане на всяка една минимална
погасителна вноска до 15-то число на месеца след изтичането на отчетния период. Ето защо
при забава в плащането на което и да е изискуемо задължение по договора за период по –
дълъг от 150 дни , считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо, след
като е усвоен целия кредитен лимит, кредиторът макар и да се позовава на предсрочна
изискуемост в действителност е поканил кредитополучателя да плати всички дължими по
договора суми, включително и допълнително начислените поради липсата на плащане по
кредита. Предвид това възражението на ответника, че предсрочната изискуемост на кредита
не поражда действие по отношение на него, тъй като волеизявлението на кредитора не е
достигнало до длъжника е неоснователно.
Ответникът не доказа погасяване на предоставената му по кредита сума от 416,68 лева,
с оглед на което искът за главница е основателен
По отношение дължимостта на претендираните от ищеца суми за лихва съдът намира,
че преустановявайки плащанията по кредита на падежа ответникът е изпаднал в забава и
при съобразяване клаузата на чл. 7 от договора, според която длъжникът заплаща на
кредитора наказателна лихва при непогасяване на датата на падежа на съответния отчетен
период на пълния размер на минималната погасителна вноска, претенцията за лихва е
установена по основание. Нейният размер е определен в договора и според вещото лице за
периода 01.10.2020 г. до 30.07.2021 г. възлиза на 73,39 лева, поради което искът следва да се
уважи в цялост.
При този изход на спора право на разноски има ищеца. В съответствие със
3
задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и
претендирани за двете производства разноски в общ размер на 600.00 лева, от които 725,00
лева - за платена държавна такса, депозит за особен представител и за вещо лице и за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП
вр. чл. 25 НЗПрП в настоящото производство и сумата 75,00 за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Така мотивира, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. З. М. ЕГН
********** с адрес: АДРЕС дължи „Д.К.Б.“ АД ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на
управление в АДРЕС, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр.чл. 86 ЗЗД сумата 416,68 лв., представляваща главница по
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и
предоставяне на кредитен лимит от 14.11.2018 г., ведно със законна лихва от 30.07.2021 г. до
окончателното изплащане, сумата 73,39 лв., представляваща санкционна лихва за периода
01.10.2020 г. до 30.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 30.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 45293/2021 г. на СРС, 168 състав.
ОСЪЖДА М. З. М. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Д.К.Б.“ АД ЕИК
ЕИК, със седалище и адрес на управление в АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
75,00 лева – разноски в заповедното производство и сумата 725,00 лева – разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4