Решение по дело №328/2013 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 438
Дата: 4 април 2013 г. (в сила от 4 април 2013 г.)
Съдия: Кирил Димитров Аджелев
Дело: 20135530100328
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2013 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 438                                  Година  04.04.2013                    град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на втори април                                                                                               Година 2013

в публичното заседание в следния състав :

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ : КИРИЛ АДЖ.

Секретар : Н.Н.

Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията КИРИЛ АДЖ.

гражданско дело № 328 по описа за 2013 година.

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 245 ал. 1 и 2 КТ вр. с чл. 128 т. 2 КТ, чл. 221 ал. 1 КТ и чл. 224 ал. 1 КТ.  

 

Производството е образувано по искова молба на П.И.Ж. против „Миратранс” ООД гр. Стара Загора. Ищецът твърди, че с ответника „Миратранс” ООД имали сключен трудов договор № 8/19.03.2011г. ведно с допълнително споразумение № 7/17.10.2011г. Със заповед № 14/03.12.2012 г. трудовото му правоотношение било прекратено на осн. чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ, считано от 03.12.2012 г. Твърди че добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения, но независимо от това, ответника не му изплатил дължимите трудови възнаграждения за месеците юли, септември, октомври и ноември 2012 г. в брутен размер от 500 лв. и в нетен размер от 384,10 лв. за всеки един от месеците. На основание чл. 224 КТ ответника му дължал обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 работни дни за 2012 г. в размер на 87,27 лв. На основание чл. 221 КТ ответника му дължал и обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец в размер на 500 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Миратранс” ООД да му заплати сумата общо от 2127,67 лв., от които 1536,40 лв. – неизплатени нетни трудови възнаграждение за м. юли, м. септември, м. октомври и м. ноември,2012 г. /по 384,10 лв. за всеки един от месеците, като се има предвид и направеното в с.з. уточнение на петитума, като в същия вместо неизплатени трудови възнаграждения за м. август 2012 г., да се чете неизплатени трудови  възнаграждения за м. октомври 2012 г/, 87,27 лв. – обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ и 500 лв. – обезщетение по чл. 221 КТ, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.  

           

В с.з. на 02.04.2013 г. по молба на пълномощника на ищеца, на осн. чл. 214 ал. 1 изр. последно ГПК е допуснато изменение на размера на предявените искове, съобразно приетото заключение на СИЕ, като иска за заплащане на трудово възнаграждение за м. юли 2012 г. да се счита предявен за сумата от 394.30 лв., искът за заплащане на трудово възнаграждение за м. ноември 2012 г. да се счита предявен за  сума от 166.77 лв., иска за изплащане на обезщетение  по  чл. 224 ал.1 КТ, да се счита предявен за сумата от 98.41 лв. и  иска за изплащане на обезщетение по чл.221 КТ да се счита предявен за сумата от 1358.13 лв. В частта по исковете за заплащане на трудово възнаграждение за м. септември и  м. октомври 2012 г., както и в частта над размера от 166.77 лв. по иска за заплащане на трудово възнаграждение за м. ноември 2012 г., производството по делото е прекратено, поради  оттегляне на тези  искове от ищеца.

 

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответното дружество, на което препис от съдебните книжа е връчен при условията на чл. 50 ал. 4 КТ на 05.02.2013 г, не е представило писмен отговор.  В съдебно заседание, редовно призовано, не изпраща представител и не взема становище по исковете.

 

В с.з. на 02.04.2013 г. ищеца, чрез пълномощника си адв. В. е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 ГПК моли да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

 

С протоколно определение от 02.04.2013 г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

 

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, на които редовно са връчени преписи от съдебните книжа, не е представило писмен отговор. Ответното дружество е редовно призовано за съдебното заседание на 02.04.2013 г., като не е изпратило представител и не е направило искане делото да бъде гледано в негово отсъствие. 

 

            От връченото на ответника разпореждане на съда от 17.01.2013 г. /л. 9/ и приложените към делото съобщение и призовка /л. 11 и л. 17 от делото/ е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

 

Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, като се имат предвид представените трудов договор, допълнително споразумение към него и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, приетото заключение на СИЕ и направеното от ищеца изменение на размерите на исковете съобразно заключението на вещото лице, от което се установява, че страните са били в трудово правоотношение, което е било прекратено на осн. чл. 327 т. 2 КТ – поради забавяне изплащането на трудовите възнаграждения, като съгласно заключението на вещото лице ответното дружество не е заплатило на ищеца дължимите нетни трудови възнаграждение за м. юли,2012 г. в размер на 394,30 лв. и за м. ноември,2012 г. в размер на 166,77 лв, дължимото обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ в размер на 98,41 лв. и дължимото обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ в размер на 1358,13 лв. /в т. 9 от допълнителното споразумение № 7/17.10.2011 г. към трудов договор, страните са се договорили, че срока за предизвестието при прекратяване на трудовия договор е еднакъв за двете страни и се определя на деветдесет дни/.   

 

Следва да бъде присъдена законната лихва върху общия сбор от главниците от 2017,61 лв, считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.01.2013 г. до окончателното й изплащане.

 

            На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 250 лв. – разноски по делото, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

 

            На основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 80,70 лв. – дължима ДТ за производството/ и в полза на РС – Стара Загора сумата от 70 лв. – разноски за вещо лице.    

 

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА „МИРАТРАНС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******************************, представлявано от управителя С.Д.М. ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Ж.,***, сумата общо от 2017,61 лв. /две хиляди и седемнадесет лева и 61 ст./, в т.ч. 394,30 лв. /триста деветдесет и четири лева и 30 ст/ – неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. юли,2012 г., сумата 166,77 лв. /сто шестдесет и шест лева и 77 ст./ – неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. ноември,2012 г., сумата 98,41 лв. /деветдесет и осем лева и 41 ст./ – неизплатено обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ /чиста сума за получаване/, сумата 1358,13 лв. /хиляда триста петдесет и осем лева и 13 ст/ – неизплатено обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ /чиста сума за получаване/, ведно със законната лихва върху сумата 2017,61 лв., считано от 17.01.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/ - разноски по делото.  

ОСЪЖДА „МИРАТРАНС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******************************, представлявано от управителя С.Д.М. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 80,70 лв. /осемдесет лева и 70 ст./ - дължима ДТ за производството.

ОСЪЖДА МИРАТРАНС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******************************, представлявано от управителя С.Д.М. да заплати в полза на РС – Стара Загора сумата от 70,00 лв. /седемдесет лева/ - дължими разноски за производството.

 

ДА се връчи на страните настоящото решение.

 

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

 

             

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ :