Р Е Ш Е Н И Е
N……….
гр. Варна………………2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Варна, ІІІ касационен състав, в
публично заседание на първи юли две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова, с участието
на прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Александър Атанасов, изслуша
докладваното от съдията Ганчева, кас.адм.нак. дело № 1313 по
описа за 2021 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от „ДПД ТРАВЕЛ" ЕООД с ЕИК .********, представлявано от П.
Д. М. , чрез адв. А. Д. срещу решение № 135 от 20.05.2021г. на ВРС,
постановено по н.а.х.д. № 1771/2021 г., по описа на ВРС, ХХVІІ състав, с което
е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ Серия Г № 0031547, с който на „ДПД ТРАВЕЛ"
ЕООД ЕИК ******** за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4,
вр.чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ на
дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/
лева. Със същото решение са присъдени разноски в полза на ОД на МВР-Варна в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В
касационната жалба решението на ВРС се атакува като незаконосъобразно поради
неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и поради явна несправедливост на наложеното наказание.
Изложени са пространни мотиви. В заключение се иска от касационната инстанция
да постанови решение, с което да отмени решението на ВРС ведно с потвърдения с
него електронен фиш.
Ответникът по касация – Областна Дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Варна, за него представител не
се явява. От надлежно упълномощен юрисконсулт са депозирани писмени бележки
с.д. № 9788/ 29.06.2021 г., в които е изразено становище по хода на делото, по
доказателствата и по съществото на касационния спор. Жалбата се оспорва като
неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ответника. Алтернативно – в случай, че жалбата бъде уважена, моли на
касатора да се присъдят разноски за тази инстанция в минимален размер.
Участващият в производството представител на
Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на касационната
жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, пред
надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод
постъпила жалба от „ДПД ТРАВЕЛ" ЕООД с ЕИК ********,
представлявано от П. Д. М. , срещу ЕФ Серия Г № 0031547, с който на дружеството
за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.2 вр.
чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ на дружеството е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Административнонаказателната
отговорност на „ДПД ТРАВЕЛ" ЕООД е ангажирана за това, че на 18.02.2021 г.
в 08,43 ч. в гр. Варна, бул. „Левски“ на място с GPS координати (43.219539,27.941479)
е установено управление на МПС – Мерцедес Спринтер (автобус) с рег. № ********, регистрирано на територията на Р
България и което не е спряно от движение, за което няма сключен договор
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Нарушението е установено с АТСС.
При постановяване на въззивното решение съдът
е изследвал правната природа на електронния фиш като се позовал на легалната
дефиниция на понятието, дадена в т.1 на §1 на ДР на ЗАНН, възпроизведена и в т.
63 на §6 от ДР на ЗДвП. Установено е също, че към момента на заснемане с АТСС
санкционираното дружество няма валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за автобус с рег. № *******,
с което обективно е осъществен съставът на нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Установено е, че процесният ЕФ
отговаря на критериите за форма и съдържание, установени в чл.189, ал.4 от ЗДвП
вр. с чл.638, ал.1, т.2 вр. ал.4 от Кодекса за застраховането, както и че при
издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
предвид особеностите на процедурата по налагане на административни санкции чрез
издаване на електронен фиш.
В мотивите на съдебното решение съдът е
изложил съображенията си, които са го мотивирали да приеме, че разглежданият
казус не представлява маловажен случай. Коментиран е и размерът на наложената
имуществена санкция като е посочено, че в санкционната норма този размер е
фиксиран – 2000 (две хиляди) лева.
Мотивиран така, ВРС постановил решение, с
което потвърдил ЕФ Серия Г № 0031547,
издаден от ОД на МВР Варна.
Решението е правилно.
Касационната инстанция възприема изцяло
констатациите на районния съд от фактическа страна, които изцяло кореспондират
със събраните по делото доказателства, а така също и правните му изводи, които
са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл.
221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща
към тях.
Следва да се отбележи, че изложените в
касационната жалба доводи са идентични с тези, изложени в жалбата, с която е
сезирана въззивната инстанция. Те касаят законосъобразността на оспорения
електронен фиш, а не са касационни основания по смисъла на чл.348 от
наказателно-процесуалния кодекс. На изложените в жалбата възражения ВРС е
отговорил подробно след извършен задълбочен анализ на приложимата правна
уредба. Както се посочи и по-горе, тези изводи на първоинстанционния съд се
споделят изцяло от касационната инстанция и не се налага да се мултиплицират в
мотивите към настоящото решение.
Между страните в производството не е спорно,
че нарушението е извършено и установено на територията на гр. Варна, от което
правилно е изведен извод, че териториално компетентна да издаде процесния ЕФ е
именно ТД на МВР – Варна, доколкото електронните фишове не са издават от
конкретно длъжностно лице, а от името на съответната ОД на МВР.
Съгласно чл. 638, ал. 1 КЗ, на лице по чл.
483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
налага: глоба от 250 лева – за физическо
лице или имуществена санкция от 2 000 лева – за юридическо лице или едноличен
търговец. Нормата на чл. 638, ал. 4 КЗ сочи, че когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал. 1. Нормите на чл. 638, ал. 1 КЗ и чл. 638, ал. 4 КЗ
се съотнасят една спрямо друга като обща към специална с оглед начина на
установяване на нарушението. Чл. 638, ал. 1 КЗ предвижда налагане на
административно наказание -глоба или имуществена санкция, за нарушаването на
чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, без да конкретизира начина на установяване на
нарушението. Отговорността на нарушителя в този случай се ангажира по общия ред
на ЗАНН и КЗ. От друга страна нормата на чл. 638, ал. 4 КЗ изрично регламентира
начина, по който следва да е установено административното нарушение – с
автоматизирано техническо средство или система по време на управление на
моторно превозно средство, по отношение на което не е изпълнено задължението по
чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Предвид специалния способ за установяване на
нарушението в тази хипотеза, в чл. 647, ал. 3 КЗ е предвиден и различен ред за
налагане на административното наказание – чрез издаване на електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в ЗДвП. В случая нарушението е установено с автоматизирано
техническо средство или система по време на управление на моторното превозно
средство, собственост на касатора, правилно административнонаказателната му
отговорност е ангажирана на основание чл. 638, ал. 4 КЗ посредством издаването
на електронен фиш, съгласно чл. 647, ал. 3 КЗ.
Санкционната
норма на приложения чл. 638, ал.1, т.2 от КЗ, препращащ към чл. 483, ал.1, т.1
от същия кодекс недвусмислено сочи, че задължение за сключване на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ е вменено на собственика на моторното
превозно средство. Дружеството-касатор не оспорва факта, че автобус с рег. № ********
е негова собственост, респективно – негово е било задължението да сключи такъв
договор.
Най-важното – нито пред въззивната инстанция,
нито пред настоящата касационна, са представени доказателства – застрахователна
полица/договор, които категорично да оборват твърдението на ответника, че към
посочения в ЕФ момент – 18.02.2021 г., 08,43 ч., за описаното превозно средство
санкционираното дружество „ДПД ТРАВЕЛ" ЕООД има валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“.
Отправените към съда искания с касационната
жалба за събиране на нови доказателства са недопустими в настоящото
производство по аргумент от чл. 220 и чл.219, ал.2 от АПК, поради което съдът
ги оставя без уважение.
Предвид този изход на делото на ответника
следва да се присъдят своевременно претендираните с писмената защита разноски
за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал.
8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06
г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 135/20.05.2021 г., постановено по
НАХД № 1771/2021 г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА „ДПД ТРАВЕЛ" ЕООД с ЕИК ********, представлявано от П. Д. М. ,
да заплати на ОД на МВР - Варна сума в размер на 80 /осемдесет/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: