Решение по дело №214/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), вр. чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по искова молба на И. Л. Х., подадена чрез пълномощника адвокат Н. Ч., против Община Бургас, за заплащане на сумата от 55,20 лева, представляваща заплатената такса за преместване на паркирал автомобил [Марка], рег. № [рег. номер] по принудителна административна мярка (ПАМ) - преместване на лек автомобил по чл. 171, т. 5, б. “б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), наложена с протокол № 40 от 24.01.2025 г. от П. Ф. П., инспектор в Общинско предприятие (ОП) „Транспорт“ при Община Бургас.

Ищецът И. Х. твърди, че на въпросната дата е паркирал автомобила на паркомясто в рамките на синята зона на града, за която има платен годишен абонамент. Установил, че със служебен абонамент е било съседното паркомясто, поради което е паркирал правомерно. Напуснал мястото и като се завърнал след 15 мин. установил, че автомобилът му се товари на общински репатриращ автомобил и въпреки проведения разговор със служителя П. П., той бил преместен на общинския наказателен паркинг. Там се запознал с протокола на наложената ПАМ и въпреки несъгласието си с него, бил принуден да заплати таксата за преместване на автомобила в размер на 55,20 лева. Иска уважаване на иска с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание ищецът, чрез адвокат Н. Ч., поддържа иска и пледира за уважаването му. Представя списък на разноските.

Ответникът - Община Бургас, чрез пълномощника юрисконсулт Й. Г.-Д. оспорва иска пред съда и го счита за неоснователен. Представя писмена защита в която доразвива тезите си и пледира за отхвърлянето му.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на исковата претенция, предвид събраните по делото писмени доказателства, поради което предлага да бъде уважена.

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа страна следното:

На И. Х. е била приложена ПАМ по чл. 171, т. 5, б. “б“ ЗДвП - преместване на паркирано в нарушение на правилата за движение пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, обективирана в протокол № 40 от 24.01.2025 г. и наложена от П. Ф. П., инспектор в ОП „Транспорт“ при Община Бургас. Автомобилът е бил [Марка], рег. № [рег. номер], съгласно протокола. Наложената ПАМ е обжалвана от Х. пред Административен съд Бургас и с решение № 2482/17.03.2025 г. по адм. дело № 184/2025 г. тя е отменена, като решението не е обжалвано и е влязло в сила на 08.04.2025 г. За преместването на пътното превозно средство по чл. 171, т. 5 ЗДвП Х. е заплатил 55,20 лева, видно от представения фискален бон от 24.01.2025 г. (л. 6), върху който е отбелязан номера на автомобила на ищеца.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 205 АПК искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая Община Бургас е пасивно легитимирана да отговаря по предявения в настоящото производство иск, тъй като вредите са причинени от неин служител.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. В чл. 4 ЗОДОВ е предвидено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

В разглеждания случай от доказателствата по делото е установено наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна - Община Бургас. Налице е незаконосъобразен акт - принудителна административна мярка - преместване на лек автомобил [Марка], рег. № [рег. номер] по чл. 171, т. 5, б.“б“ ЗДвП, наложена с протокол № 40 от 24.01.2025 г. от инспектор в ОП „Транспорт“ при Община Бургас, който е отменен с влязло в сила решение № 2482/17.03.2025 г. по адм. дело № 184/2025 г. на Административен съд Бургас. Поради безспорната пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразната ПАМ - преместване на автомобила управляван от ищеца и заплащането от него такса в размер на 55,20 лева за освобождаването му, същият е претърпял имуществена вреда, съгласно приложения фискален бон от 24.01.2025 г.

По изложените съображения, предявеният иск за обезщетение в размер на 55,20 лева е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.

По отношение разноските, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, претенцията на ищеца за присъждане на разноски в размер на 410 лева, от които 400 лева адвокатско възнаграждение - заплатено изцяло и в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, както и 10 лева за платената държавна такса, е основателна. Община Бургас следва да бъде осъдена да заплати на ищеца посочената сума като разноски.

Водим от изложеното Административен съд Бургас, седми състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на И. Л. Х., [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 3, сумата от 55,20 лева (петдесет и пет лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, по заплатената такса за преместване на паркирал автомобил [Марка], рег. № [рег. номер] по принудителна административна мярка - преместване на лек автомобил по чл. 171, т. 5, б.“б“ ЗДвП, наложена с протокол № 40 от 24.01.2025 г. от П. Ф. П., инспектор в ОП „Транспорт“ при Община Бургас.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на И. Л. Х., [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 3, сумата от 410,00 (четиристотин и десет) лева, за разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.