Решение по дело №447/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Е. В. Т. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0453-000061/07.05.2024 г., издадена от Началник РУ Сливо поле към ОД на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – временно отнемане СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК . Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореният административен акт. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – Началник РУ Сливо поле към ОД на МВР – Русе, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсулстко възнаграждение

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка е представена Заповед № 336 з - 3170/31.12.2021 г. (л.15 от делото) на директора на ОДМВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 3 и началниците на РУ при ОДМВР-Русе , какъвто е издателят на оспорения акт. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1632 от 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Последната заповед не е приложена по делото, но е ноторен факт, че с нея Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната заповед е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началник група в сектор „Пътна полиция“- Русе. Изложените данни доказват наличието на делегирана материална, териториална и времева компетентност на органа, издал оспорената ЗППАМ.

Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма. Съдът констатира, че същият е мотивиран в съответствие с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, респ. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта са посочени съставеният АУАН Серия GA № 1125425/ 05.05.2024 г. и следните обстоятелства – управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техните аналози, а именно: бензиодиазепини, установени с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARNJ-0042, проба № 000169. Посочени са и издадените във връзка с проверката документи- докладна записка,талон за медицинско изследване, изпълнен чрез даване на кръвна проба и урина. За нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пред. второ от ЗДвП

При издаването на оспорената заповед са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

Управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и/или техните аналози от водача на МПС, е престъпление , за което са предвидени санкции в чл.343 б ал.3 НК вкл.и лишаване от права. Нарушаването на забраната на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози поради високата си обществена опасност е въздигната като престъпление,подобно на забраната за управление след употреба на алкохол над лимитирани граници , а не като наказуемо адм.нарушение. Независимо от това налице е обща възведена забрана в чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП за недопускане на управление на МПС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, което е и част от основанията за налагане на ПАМ.

Безспорно, следва да се има предвид, че ПАМ по своята същност не е административно наказание, а превантивна мярка, чиято основна цел е превантивно да преустанови и предотврати извършването на правонарушения и опазването на живота и здравето на хората, като целта на мярката принципно оправдава и налага прилагането й като форма на държавна принуда спрямо конкретен водач, при наличие на предвидените в закона условия, поради това че е определящ общественият интерес, състоящ се в опазване на живота и здравето на останалите участници в движението, който налага прилагането на принудителни административни мерки при наличие на законоустановените условия, които трябва да са изпълнени.

ПАМ по чл.171 т.1 б.б ЗДвП - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, е с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в случая единствено и само на забранителната норма на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП , при наличие на предпоставките в частта касаеща употребата на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, като за установяването на употребата на наркотични вещества при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности, именно от кръвната проба, са определящи съгласно закона. Т.е при наличие на дадена кръвна проба и оспорване на резултата, резултатите от нейното изследване са определящи, а не тези по теста.

Няма спор, а и се установява от гласните и писмени доказателства, че при проверката на жалбоподателя документите му са редовни, не е установено нарушение на ЗДвП , пробата за алкохол е отрицателна, при поведението му отразено в протокола за проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози липсва отклонение. Драг теста е отчел единствено употреба на бензиодиазепини. Резултата е оспорен и са дадени биологични проби-кръв и урина в УМБАЛ К.-Русе и е назначена химическа експертиза в НИК по повод на образуваното дос.производство, и без да се изчака резултата й е издадена и оспорената заповед за ПАМ.

Тук е мястото да се посочи, че резултата от токсикологичното изследване № 24/ТКХ -512/21.10.2024г. на НИК- МВР е категорично отрицателен.

Основанието на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е свързано с употреба на наркотични вещества и техни аналози от водач на МПС при алтернативни методи за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози: с медицинско и химическо лабораторно изследване или с тест. Безспорно описанието в нормата не препраща към Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, но дори и в тази първоначална фаза след констатиране на определен факт с АУАН на правонарушение, което е въздигнато в престъпление по чл.343б ал.3 НК и съгласно чл.174 ал.4 препраща към реда за установяване общо на употребата на алкохол и наркотични вещества и техни аналози към този предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Т.е самата норма е свързана с реда за установяване в случая на наркотичните вещества, но не на опредени стойности както е при алкохола, а на вещество, което съответства на понятието „ наркотично“ по смисъла на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и параграф 1 т.11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Тук следва да се подчертае, че с изменението на ЗДвП (ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), в чл.5 ал. 3 забраната да не се управлява МПС след употреба на "друго упойващо вещество" е заменена с "наркотични вещества или техни аналози", като е отменен § 6, т. 42 от ДР на ЗДвП, с препращане с § 1 от ДР на Наредбата към даденото определение на тези понятия в т. 9 и т. 11 на § 1 от ДР на ЗКНВП, но тази законодателна промяна в ЗДвП не е намерила отражение в Наредбата № 1/2017 г., ДВ, бр. 61/2017 г., в сила от 29.09.2017 г., която не съдържа определение за „ наркотични вещества или техни аналози“

Както е посочено в мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия понятията „алкохол“ и „наркотични вещества“ (техни аналози) присъстват в множество разпоредби на Закона за движението по пътищата , ако има понятие за алкохол в § 1, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, такова дори в НК не се съдържа като легална дефиниция на понятието „наркотични вещества и аналози“,но това понятие е определено в § 1, т. 11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите като „всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм“, а т. 17 дефинира „аналог“ като всяко вещество, което не е включено в списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм.

Съдържанието на наркотични вещества може да се установи, както чрез използване на техническо средство, така и чрез лабораторно изследване, като последното е задължително при оспорване показанията на техническото средство. Употребата на наркотичното вещество се установява с тест съгласно чл.3 от посочената наредба № 1 от 19.07.2017 при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества и талон за изследване , а химико-токсикологично лабораторно изследване е и задължително съгласно чл.7 ал.2 от Наредбата. Т.е в случая : „когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване“, което е задължително условие за приключване на проверката. Така новелата на чл.7 ал.2 е във взаимовръзка и с нормата на чл. 3а от Наредбата,съгласно която установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест, лицето не приема показанията на техническото средство или теста, физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

В случая по делото не е спорно, че при извършената му на 05.05.2024 г. проверка, на водача е бил извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози като с техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARNJ-0042, преминал сервизна проверка и е установено наличието на бензиодиазепини. Спазен е реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г.- съставен е протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози рег. № 453р-4094 от 05.05.2024 г., като на лицето е бил издаден талон за изследване № 104838, представляващ приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от наредбата. В съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 2 от наредбата, след като с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози,който е и оспорен, полицейският орган е съпроводил водача до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване – УМБАЛ "К.", гр. Русе, където водача е дал биологични проби-кръв и урина за изследване. Протоколът за извършената проверка е попълнен стриктно съгласно посочените указания. От показанията на свидетелите не се установява по никакъв начин, Св. Ц. да е допуснал нарушение при осъществяване на посочената в методическите указания процедура. Той е категоричен, че тестът е бил валиден и е отчел положителен резултат за „ бензиодезепини“.По възражението на жалбоподателя относно установеното с тест вещество и неговия характер. На първо място ПАМ на посоченото основание касае само и единствено употребата на накротични вещества или техни аналози, по смисъла на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, която съдържа в списъци наркотичните вещества, вкл. и такива които се използват в медицината. "Наркотично вещество" съгласно § 1, т. 11 от ЗКНВП означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.Дефиницията е много широка и включва всяко „упойващо вещество", т.е всяко вещество, природно или синтетично, включено в Списък I и Списък II на ратифицираната Единна конвенция по упойващите вещества от 1961 г. / бензиодиазпин липсва в списъците на Конвенцията/ и всяко „ психотропно вещество“ -природно или синтетично, или всеки естествен материал, включени в Списък I, Списък II, Списък III и Списък IV на ратифицираната Конвенция за психотропните вещества/ бензиодиозепина е в списък III и IV като съставка на лекарствени препарати, отпускани с рецепта: Флунитразепам Алпразолам ,Диазепам и т.н. /, които са част от дефиницията за „ наркотично вещество“ възприето от ЗКНВП като психотропно вещество.Конвенцията за психотропните вещества,ратифицирана с Указ № 690 на Държавния съвет от 5.04.1972 г. за присъединяване - ДВ, бр. 30 от 1972 г., в сила от 16.08.1976 г. Закон на НС от 12.01.1994 г. за от тегляне на резервата по чл. 31 - ДВ, бр. 8 от 27.01.1994 г. Резервата от теглена на 6.05.1994 г. Издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.05.1995 г., попр., бр. 83 от 1.10.1996 г., е част от вътрешното законодателство съгласно чл.5 ал.4 от КРБ и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Съгласно чл.7 от Конвенцията са забранени за употреба препаратите и веществата от Списък I , а веществата от списъци II, III и IV са подчинени на лицензионен режим или друга подобна мярка за контрол. „Бензиодезипина“ е включен в списък III и IV, като част от лекарствени препарати , подложени на лицензионен режим и контрол. Съгласно чл.1 от РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2004/757/ПВР НА СЪВЕТА от 25 октомври 2004 година за установяване на минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици- „наркотици“ означава веществата, посочени в някоя от следните конвенции на Обединените нации: Единната конвенция за упойващите вещества от 1961 г. (изменена с Протокола от 1972 г.); и Конвенцията за психотропните вещества . Бензиодезипина“ е включен както се посочи в Списък III „Рискови вещества“ съгласно приложение № 3“към чл.3 т.3 от НАРЕДБА за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Така бензиодезипина съгласно препратката в легалните дефиниции на ЗКНВП към Конвенцията за психотропните вещества и посоченото рамково решение е съставка от психотропно вещество, определено като „рисково“ по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗКНВП и разрешени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина, а и нормата на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП в сега действащата и редакция забранява употребата на наркотични вещества и техни аналози. Действително не е включен в Приложение 1 респ.Списъци I/ II,като задължително забранено за употреба, но е посочен като „рисково вещество“ и в списък III и IV от Конвенцията за психотропните вещества, като част от други вещества/препарати. "Рисковите вещества" по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗКНВП са разрешени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина. Както останалите наркотични вещества по дефиницията на закона, като включено в списъка на рисковите вещества следва да може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм, стига да отговаря на формулата в Конвенцията и да притежава някое от свойствата по чл. 7 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, които са обуславящи за включването им в съответния списък - психоактивно действие; предизвикат състояние на зависимост или вредни въздействия, сходни с тези на упойващите и психотропните вещества; могат да бъдат преобразувани в упойващи или психотропни вещества.Така веществото бензиодиазепин , установено на база теста е включено в списъка по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗКНВП – "Рискови вещества" в състава на множество вещества и лекарствени препарати като биологично активно вещество от групата транквилизатори, съставляващо част от много лекарствени препарати с транквилантно действие / подробно изброени/ Бензодиазепин e клас психоактивно вещество, намиращи приложение във фармацевтичната практика. Бензодиазепините са бициклични N/азот/-съдържащи хетероциклични съединения с особено разположение на N-атоми, като само 1,4-бензодиазепин 2 он е посочен като рисково вещество.

В процесния случай адм.орган се позовава, че употребата е установена с тест/ алтернативен и бърз начин за установяване на употреба на наркотични вещества /поради, което са налице предвидените в разпоредбата предпоставки за прилагане на ПАМ и твърди, че действа в обвързана компетентност. Обаче, при оспорването на резултатите от теста и даването на кръвна проба , основополагащи за твърдяното основание за ПАМ ще е именно резултата на химическото изследване. При липсата на резултати от изследването на кръвта на водача е недоказано твърдението на органа за шофиране след употреба на наркотични вещества, още повече, че установеното вещество не е .

Принципно е ноторно известно ,че тестовете за наркотици по проба от урина засичат наркотични вещества в значително по-дълъг период след употреба в сравнение със слюнчените. От съществено значение при този тип тестове е да се контролира даването на проба, каквото е налице с оглед гласните доказателства . Обществено известно е, а и от отговора на НИК е, че резултатите се забавят поради свърхнатовареност обработването на кръвните изследвания и техния анализ.

В случая по делото не са представени доказателства, резултатите от т. нар. полеви тест за наркотични вещества да са потвърдени от медицинско изследване на кръвна проба. Напротив още при незавършена процедура по установяване извършването на посоченото в заповедта правонарушение , което не е административно нарушение, а престъпление, позоваването единствено на съставения АУАН води до извод, че законовото изискване по чл. 7 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, не е било спазено Следователно, в случая по безспорен начин не са установени фактическите предпоставки за издаването на оспорения акт, а именно, че жалбоподателят е управлявал МПС след употребата на наркотични вещества ./В този смисъл Решение № 15455 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2018 г., I о. /. Решение № 7457 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2017 г., VII о. /.

Нещо повече резултатите от теста са категорично опровергани и на осн.чл.142 ал.2 АПК са и допълнително основание за незаконосъобразността на оспорената ЗПАМ

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143 АПК в полза на оспорващият са направените разноски за адв.представителство по представение договор за правно съдействие при отбелязване на платени 300 лева адв.хонорар и 10 лева за завеждане на делото, които се дължат от ЮЛ- ОДМВР-Русе

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на Е. В. Т. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0453-000061/07.05.2024 г., издадена от Началник РУ Сливо поле към ОД на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – временно отнемане СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР-Русе да заплати на Е. В. Т. [ЕГН] от [населено място] сумата от 310 лева разноски

Решението не подлежи на обжалване.