№ 13233
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110165042 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против
„М.Г.“ ООД ЕИК ЕИК за сумата 1154,07 лева - главница, представляваща стойността на
неизплатена топлинна енергия за периода 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в
АДРЕС - магазин с абонатен №369552, сумата 184,38 лева - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 31.08.2019 г. до
11.07.2022г., сумата 7,48 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.11.2019 г. до м.06.2020 г. и сумата 1,59 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 31.12.2019 г. до 11.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.07.2022 г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №40522/2022 г., по описа на
СРС,168 състав.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 149, ал. 1 т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се осъществява от топлопреносното предприятие на основание писмени
договори при общи условия, които се сключват с потребителите на топлинна енергия,
какъвто е и ответникът, който в качеството си на наемател на процесния топлоснабден имот
е сключил с ищеца договор при общи условия. Сочи, че ответникът е ползвал топлинна
енергия през исковия период, но не я е заплатил. Твърди, че за периода са били в сила Общи
условия за продажба на ТЕ за стопански нужди на потребители, съгласно които купувачите
на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
Сумите за ТЕ са начислявани по прогнозни месечни вноски, но след края на отоплителния
сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в
сградата – етажна собственост при наличието на сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове Представя копие на
сключен със собственика на имота договор за наем на обекта.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД изразява становище за
основателност на предявените искове като посочва, че дяловото разпределение за процесния
1
абонатен номер е изготвяно в съответствие с действащите нормативни актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422. ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за доставката на топлинна
енергия за стопански нужди между него и ответника, по силата на което в качеството му
продавач се е задължило да достави на ответника топлинна енергия, а ответникът е поел
задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна
енергия на посочената в исковата молба стойност, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регулиращ обществените отношения, свързани
с осъществяването на производство и продажбата на топлинна енергия за стопански нужди
за процесния период се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл
са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от
които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки
купувач.
От доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор
№34379/1059652 от 28.06.2017 г. . Видно от същия адресът на топлоснабдения имот е в
АДРЕС с абонатен №369552 като срокът на договора е пет години, считано от 01.06.2017 г.
По делото е приет договор за наем на недвижим имот от 20.04.2017 г., сключен между
Н.А.Й. като наемодател и ответника в качеството му на наемател с предмет отдаването за
временно и възмездно ползване на недвижим имот, представляващ магазин, находящ се в
АДРЕС в източното крило на партерен етаж на жилищна сграда, от който се установява, че
настоящият ответник е получил ползването върху обекта за срок от три години, считано от
01.05.2017 г. като съгласно т. 6 на договора страните са се съгласили действието му да бъде
продължено автоматично за същия период, ако никоя от тях не е отправила писмено
предизвестие от един месец преди изтичане на срока за прекратяването му или за промяна на
условията. Ответникът не е представил по делото доказателства да е отправено такова
писмено предизвестие от някоя от страните, или други доказателства, от които да бъде
направен извод за прекратяване на наемното правоотношение на основанията, предвидени в
чл. 26 от договора, поради което съдът приема, че през процесния период ползвател в имота
е бил именно ответника. При тези данни съдът намира, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на
което за ищеца „Т.С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна
енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от подписания между страните
договор, чиито срок е определен на 5 години, считано от 01.06.2017 г., който срок обхваща и
процесния период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. както и от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. Същите са влезли в сила и са приети от ответното
дружество с подписването на договора за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди.
По делото е изслушано заключение на съдебно –техническата експертиза, от което се
2
установява, че в процесния имот не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот, и
такава не му е начислявана, както и и ТЕ за сградна инсталация, а само ТЕ битово горещо
водоснабдяване. Констатирано е, че за периода потреблението на топла вода е определяно
на база служебен отчет поради неосигурен достъп. Според заключението на съдебно–
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в общ размер на 1290,65
лева.
Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради
което съдът приема, че същият дължи заплащането на претендираната от ищеца стойност за
потребена топлинна енергия, чиито размер е по-малък от установения в заключението на
съдебно – техническата експертиза, поради което искът за топлинна енергия е изцяло
основателен.
Към дължимата сума за топлинна енергия следва да се добавят дължимите такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2
и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. От
заключението на СТЕ се установява, че ЕС по местонахождение на процесния имот е
сключила договор с ФДР за извършване на монтаж на измервателни уреди на дялово
разпределение. Към сключения договор между „Техем сървис“ ЕООД и етажната
собственост е представен протокол от общото събрание на ЕС ведно със списък на етажните
собственици. Съдът намира, че договорът с топлинния счетоводител е сключен от
упълномощени представители на етажните собственици, съгласно протокола на общото
събрание и същия обвързва етажните собственици. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Законовата
уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в
договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без значение факта дали
топлофикационното дружество е платило предварително или не тази цена на търговеца,
извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била
извършена, а в случая това се установява от приобщените писмени доказателства и
заключението на съдебно – техническата експертиза. Предвид това освен сума за топлинна
енергия, ответникът дължи и сума за дялово разпределение в размер на 7,48 лева, който
размер не се оспорва от ответника.
Основателността на исковете за заплащане на обезщетение за забава предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му, като моментът на изпадане в забава в
случая се определя съобразно уговореното между страните. Съобразно действащите през
периода общи условия на ищеца, приети при подписването на договора за продажба на
топлинна енергия от ответника купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадената от продавача данъчна фактура. По делото като доказателства са
приобщени издадените от ищеца данъчни фактури, за които няма данни да са получени от
ответника, поради което съдът приема, че не са налице доказателства за поставянето на
ответника в забава, поради което исковата претенция подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
такива са претендирани само от ищеца. В съответствие със задължителните тълкувателни
3
разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 324,93 лева - за
платена държавна такса, депозити за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото
производство и сумата 66,33 за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „М.Г.“ ООД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на
управление: АДРЕС на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ сумата
1154,07 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за
периода 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в АДРЕС - магазин с абонатен
№369552, сумата 7,48 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.11.2019 г. до м.06.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.07.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №40522/2022 г., по описа на СРС,168 състав като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. ал. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 184,38 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия
за периода от 31.08.2019 г. до 11.07.2022г. и сумата 1,59 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение
за периода от 31.12.2019 г. до 11.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. №40522/2022 г., по описа на СРС,168 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА „М.Г.“ ООД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 66,33 лева - разноски за заповедното производство и
сумата 324,93 лева – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4