Решение по дело №4548/2020 на Районен съд - Бургас

                                 Р Е Ш Е Н И Е

                                    № 260057

                     В ИМЕТО НА НАРОДА

              гр. Бургас,  25.01.2021 година

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, 17-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ

 

при секретаря М.Милева и участието на прокурора Т.Митева, като разгледа докладваното от съдията Бобоков НАХД № 4548 по описа за 2020 година, въз основа на закона и данните по делото,

Р Е Ш И:

   ПРИЗНАВА обв.Р.Х.Ш., родена на ***г*** общ.А., българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че 12.06.2019г. в град Бургас, пред служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас в писмена декларация, която се подава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, потвърдил неистина, а именно, че притежаваното от него СУМПС  с номер ***е изгубено, а в действителност е било отнето на 17.05.2019г. от властите на Република Франция - престъпление по чл. 313 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА  административно наказание глоба в размер на 1000.00 (хиляда) лева.

 

      ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обв.Р.Х.Ш. ЕГН ********** ,  да заплати разноски в размер на 162,39 лева по сметка на ОД МВР Бургас, както и 5 лв. (пет лева) държавна такса по сметка на Районен съд Бургас за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

 

        НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаския окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

ММ

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ по НAХД № 4548/2020 г. по описа на БРС:

 

 

 

   Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

Образувано е по повод постановление от 29.10.2020 г. на прокурор при БРП, с което е внесено предложение обвиняемият Р.Х.Ш. с ЕГН ********** роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за това, че на 12.06.2019 г. в гр. Бургас, пред служител на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Бургас – Д.Г.А., в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с ПМС № 13/08.02.20Юг., която по силата на закон - чл. 160 от Закон за движение по пътищата, във вр. чл. 16, ал. 2, вр., ал. 1, т. 3 от Наредба I- 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, се подава пред орган на властта - Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - гр.Бургас, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, потвърдил неистина, а именно, че притежаваното от него свидетелство за управление на МПС с № ***е изгубено, а в действителност е било отнето на 17.05.2019г. от властите в Република Франция - престъпление по чл. 313, ал, 1 от НК.

В съдебно заседание представител на Бургаска районна прокуратура поддържа предложението и предлага да се определи наказание в минимален размер.

Обвиняемият редовно призован не се явява.

Съдът, след преценка и анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

  Обвиняемият Р.Ш. притежавал българско свидетелство за управление на МПС № *********, което на 17.05.2019 г. било отнето от компетентните власти в Република Франция за извършено нарушение.

   На 12.06.2019 г. обвиняемият Р.Ш. отишъл в сградата на Сектор „Пътна полиция“ - гр. Бургас, като целта на посещението му била да му бъде издаден нов документ за правоуправление. Обвиняемият подал заявление с вх.№ 11426/12.06.2019 г. за издаване на документи за самоличност на българските граждани до Началника на Сектор „Пътна полиция” - гр. Бургас и попълнил писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с ПМС, която по силата на закон - чл. 160 от Закон за движение по пътищата, във вр. чл. 16, ал. 2, вр., ал. 1, т. 3 от Наредба I 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл.17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, се подава пред орган на властта - Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - гр.Бургас. В декларацията обв. Ш. собственоръчно написал, че притежаваното от него свидетелство за управление на МПС с № ***е изгубено, като декларирал, че същото не е отнето от властите.

Св. Д.А. - системен оператор в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Бургас приела подаденато от обвиняемия заявление, ведно с декларацията и подготвила необходимите документи във връзка с неговото обработване.

На 18.11.2019 г. в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр.Бургас било получено писмо с per. № 3286р-48712/04.11.2018 г. по описа на Главна дирекция „Национална полиция“, в което било посочено, че свидетелството за управление на МПС на обв. Р.Ш. е било отнето от френските власти на 17.05.2019 г., поради това, че е шофиране след употреба на алкохол.

Съгласно заключението на назначената по делото графическа експертиза № Протокол № 143/10.06.2020 г. на БНТЛ - гр. Бургас, ръкописният текст и подписа на мястото „Декларатор“ на лицето и гърба на посочената декларация са изпълнени от Р.Х.Ш..

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от приетите по делото доказателства - съдържащи се в досъдебно производство, относими към предмета на доказване в настоящото производство, а именно: обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелките , копия на СУМПС и на инкриминираната декларация.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно се установява, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по  чл. 313, ал.1 от НК.

От обективна страна на инкриминираната дата обвиняемият е потвърдил неистина в писмена декларация, а именно, че е изгубил притежаваното от него свидетелство за управление на МПС. Тази декларация има характер на документ, доколкото съдържа писмено изявление на определено лице и служи за установяване на определени факти имащи правно значение. Безспорно е и че посочената декларация е употребена, като е представена в ПП при ОД на МВР гр.Бургас за удостоверяване истинността на посочените по-горе обстоятелства. Необходимо е още от обективна страна по силата на закон, указ или постановление на МС да се вменява задължение на лице с декларацията да се удостоверява истинността на някои обстоятелства, а такова задължение е вменено в чл. 160 от ЗДвП. Именно в самата декларация обвиняемият е уведомен за наказателната отговорност, която носи по чл. 313 от НК за невярно деклариране, поради което и този елемент от фактическия състав на престъплението е осъществен.

Установено е безспорно и авторството на деянието, доколкото самият обвиняем заявява, че ръкописният текст и подписите положени на мястото на "Декларатор" в инкриминирания документ е изпълнен от него.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и въпреки знанието си, че свидетелството му за управление на МПС не е изгубено, с ясното съзнание, че същото е било отнето от контролните органи в Република Франция. Фактическата обстановка не се и оспорва, поради което няма да бъде извършван подробен анализ на фактите в постановлението на БРП.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава VIII от НК. За престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години или глоба от сто до триста лева. С деянието не са причинени имуществени вреди. При това положение постановлението на прокурора от Бургаска районна прокуратура е законосъобразно и обосновано.

Предвид гореизложените съображения, съдът, като прецени степента на обществена опасност на деянието и на обвиняемия като личност, обстоятелството, че с деянието не са причинени съставомерни вреди, не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а извършеното се явява изолиран акт в поведението на обвиняемия, намери за адекватно налагането на наказание глоба в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК, а именно глоба от 1000 лева в полза на държавата. Така определеното наказание се явява достатъчно за постигане целите на генералната и специалната превенция на наказанията, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, като ще способства за поправяне и превъзпитание на дееца.

Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимият да заплати сторените на ДП разноски в размер на 163,39 лв..

 

Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови решението си.

За изготвянето на мотивите да се уведомят писмено страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / А. Бобоков/

 

Вярно с оригинала: Д.М.