№ 240
гр. Велико Търново , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20204100500866 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
С решение № 255 от 15.10.2020г. постановено по гр. д. №
1100/2019год. Горнооряховският районен съд е отхвърлил възражението
предявено от ответника ИВ. В. П., с ЕГН: **********, с. Драгижево, че към
датата на предявяване на исковата молба, правото на ищеца Й. СТ. В.,
ЕГН: **********, гр. Г. Оряховица, ул. „Балатон“, № 3 да претендира
връщане на парична сума от 6 360,00лв., за периода от 07.06.2014г. до
07.06.2019г., от ответника, е погасено поради изтекла тригодишна давност
на основание чл.111,б.”В” ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНО; осъдил е ИВ. В. П.,
с ЕГН: **********, с. Драгижево ДА ЗАПЛАТИ на Й. СТ. В., ЕГН:
**********, гр. Г. Оряховица, ул. „Балатон“, № 3 СУМАТА от 6 360,00лв.
/шест хиляди триста и шестдесет лева/, представляваща парична сума, с
1
която ИВ. В. П. се е обогатил неоснователно поради ползването без
основание на недвижим имот с кадастрален № 599, за който е отреден УПИ
IV - 599 в кв.45 по ПУП на с. Драгижево, община Лясковец, с площ 885,00
кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда на два етажа със
застроена площ 115,00 кв.м., пристройка със застроена площ 28,06 кв.м.,
стопанска постройка със застроена площ 28,00 кв.м., както и два броя
навеси със застроена площ 98,30 кв.м., за периода от 07.06.2014г. до
07.06.2019г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
07.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата; осъдил е ИВ. В. П., с
ЕГН: **********, с. Драгижево ДА ЗАПЛАТИ на Й. СТ. В. СУМА в размер на
1 414,40 лв. /хиляда четиристотин и четиринадесет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща направените в исковото производство съдебни
разноски за платена държавна такса, за възнаграждение на вещо лице и за
платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
иска.
Против решението е подадена въззивна жалба от ИВ. В. П., с ЕГН:
**********, с. Драгижево. Жалбоподателят посочва в жалбата, че
обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли да се
отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което
да се отхвърли предявения иск.
Ответник жалба оспорва жалбата.
ВТОС, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира
за установено следното:
След извършената служебна проверка по реда на чл.269, ал.1
от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Районният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от
фактическа страна се установяват с тях.
Въззивният съд преценявайки събраните в
първоинстанционното производство доказателства, приема за установени
2
от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от
районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да
възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за
установени от събраните в първоинстанционното производство
доказателства. Във въззивната инстанция нови доказателства не са
събрани.
ВТРС е приел за установена фактическата обстановка
съгласно доказателствата по делото.
За да уаважи предявения иск районният съд се е аргументирал
основно, че поради това приложението на разпоредбата на чл.59, ал.1 от
ЗЗД, която намира приложение в настоящия случай и неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването. Тъй като по делото се
установява еднаквост на тези две величини в посочения по-горе общ размер
на сумата от 6360 лв., представляваща средната наемна цена, определена с
помощта на приетата по делото СТОЕ, съдът намира, че ответникът
дължи връщане на ищеца на това, с което се е обогатил, общо на стойност
6360 лв.
Аргументацията на районния съд е правилна.
Безспорно се установява от приетите многобройни писмени и гласни
доказателства, че ищецът притежава право на собственост, считано от
11.03.2005г., на основание възмездна сделка /покупко-продажба/ на
недвижим имот, находящ се в с. Драгижево, общ. Лясковец, а именно :
дворно място от 885 кв.м., представляващо поземлен имот пл. № 599 в
квартал 45 по плана на с. Драгижево, заедно с построените в него жилищна
сграда и подобрения, за който е отреден УПИ IV-599 в кв.45 по ПУП на с.
Драгижево, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 249, том 2, рег. № 974, дело № 153/2005г. на нотариус И.
Мазнев – район на действие - ГОРС. Фактът, че ищецът притежава право
на собственост върху процесния имот е установен и със сила на пресъдено
нещо с Решение № 91/13.03.2018г. по гр. дело № 711/2017г. по описа на
ГОРС, потвърдено с Решение № 490/19.12.2018г. по в.гр.дело № 399/2018г. по
описа на ВТОС, последното недопуснато до касационно обжалване с
3
Определение № 61/12.02.2020г. по гр. дело № 3012/2019г. по описа на ВКС на
РБ, всички влезли в сила на 12.02.2020г., с което е разрешен спорът за
собственост между страните, като на основание чл.108 от ЗС съдът е
признал за установено по отношение на ИВ. В. П. , че Й. СТ. В., е
собственик, по силата на горепосочения договор за покупко-продажба,
сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 249,
том II, н.дело 133/2005 г. на нотариус И. Мазнев, на недвижим имот,
находящ се в с. Драгижево, представляващ: застроен поземлен имот с
планоснимачен номер № 599, заедно с построената в този имот жилищна
сграда и подобрения, подробно описан по-горе, както и е осъдил ответника
да му предаде фактическата власт върху имота. Същевременно и
претендираното от ответника право на собственост върху същия
недвижим имот е отречено с влязло в сила съдебно решение - Решение №
113/30.04.2014г. по в. гр. дело № 36/2014г. по описа на ВТОС, влязло в законна
сила на 30.12.2014г., с което е отменено Решение № 581/27.11.2013г. по гр.
дело № 1331/2013г. по описа на ГОРС, и е отхвърлен предявения иск от ИВ.
В. П. против Й. СТ. В. иск, с който на основание чл.79 от ЗС, въз основа на
твърдение в негова полза да е текла придобивна давност от 2002 година
насетне, П. претендира да се приеме за установено, че е собственик на
поземлен имот пл. № 599, в квартал 45 по плана на село Драгижево, при
граници: от две страни - улици, терен за озеленяване , ведно с построената
в него жилищна сграда. Цитираните съдебни решения са влезли в сила по
отношение на страните по делото, задължителни са за настоящата
съдебна инстанция и следва да бъдат зачетени както от съда, така и
ответника /чл.297 от ГПК/.
От приетите многобройни писмени и гласни доказателства по
делото се установява по безспорен начин, че през периода от 07.06.2014г. –
07.06.2019г. ответникът П. е обитавал и ползвал процесния недвижим имот,
а ищецът е бил лишен от правото да упражнява фактическата си власт
върху имота, като тези факти не се оспорват и от ответната страна. В
тази връзка от показанията на св. Димитров се установява, че през 2016г.
ответникът е пребивавал в процесния имот и отказвал да напусне същия,
което препятствало ищеца да осъществи владение върху имота и да
реализира сделка : покупко-продажба, за която със св. Димитров
4
постигнали съгласие, обективирано в предварителен договор за покупко-
продажба на имота в с. Драгижево, с нотариална заверка на подписите,
извършена на 15.11.2016г. от нотариус И. Мазнев с рег. № 284 на НК, с
район на действие ГОРС.
Въз основа на приетите писмени доказателства - покана за
доброволно изпълнение, връчена на ответника на 13.02.2018г., изпълнителен
лист от 16.01.2019г., издаден по гр.дело № 711/2017г. по описа на ГОРС,
покана за доброволно изпълнение, протокол за въвод във владение от
12.06.2019г. по изп. дело № 20198090400076/19 по описа на ЧСИ Силвия
Косева с рег. № 809, район на действие ВТОС, се налага и извод, че
носителят на правото на собственост върху недвижим имот № 599, за
който е отреден УПИ IV-599 в кв.45 по ПУП на с. Драгижево, с площ от 855
кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда и подобрения, - ищецът ,
е бил въведен във владение на този имот, а ответникът реално е предал
владението върху имота на ищеца на 13.06.2019г., чрез реализирано
принудително изпълнение по изп. дело № 20198090400076/19 по описа на ЧСИ
Силвия Косева. При тези данни и с оглед приетите многобройни писмени
доказателства, в случая се установява, че ищецът не е могъл да ползва и да
владее собствения си недвижим имот в с. Драгижево, считано до
13.06.2019г., когато вследствие извършения от ЧСИ С. Косева въвод във
владение по изп.дело № 20198090400076/19, ползването на процесния имот
от ответника е прекратено и владението на ищеца върху имота е
възстановено. Не на последно място, въз основа на приетите писмени и
гласни доказателства се установява и фактът, че ползването от
ответника на процесния недвижим имот през периода от 07.06.2014г. до
07.06.2019г. е без основание. В тази връзка, съдът намира за неоснователни
възраженията на ответната страна, че И.П. е упражнявал фактическата
си власт върху процесния имот със съзнанието, че той е единствен
собственик на имота, поради наличието на уговорка за ползването на
същия, докато е жив. Действително, от показанията на св. Николов,
кореспондиращи на приетите писмени доказателства /писмените
материали по гр. дело № 1331/2013г. и 711/2017г. по описа на ГОРС/ се
установява, че ответникът се е разпоредил с притежавания от него
недвижим имот в с. Драгижево в полза на лицето Яйманов, който
5
впоследствие е продал недвижимия имот на ищеца , като между П. и
посочените лица съществували устни уговорки ответникът да ползва и
обитава този имот за определен период от време – до уреждането на
финансови отношения помежду им. Наред с това, от показанията на св.
Димитров се установява, че между В. и П. е имало уговорка ответникът да
обитава имота, но впоследствие между тях възникнал спор, В. споменавал
за някакви дела, разбрали се лицето да излезе, но това не е станало. В този
смисъл е и признанието на ищцовата страна, кореспондиращо на приетите
писмени доказателства /гр. дело № 1331/2013г. и 711/2017г. по описа на
ГОРС, покана за доброволно изпълнение от 13.02.2018г., и др./ че по силата
на постигната между страните уговорка действително ответникът е имал
право да обитава имота (да го държи за собственика), но тази уговорка е
отпаднала в момента, в който П. я е нарушил и се домогнал да превърне
държането си във владение със завеждане на гр. дело № 1331/2013г. по описа
на ГОРС за придобиване на имота по давност. Претендираното от
ответника право на собственост върху същия недвижим имот, с оглед
изложеното по-горе, е отречено с влязло в сила съдебно решение - Решение
№ 113/30.04.2014г. по в. гр. дело № 36/2014г. по описа на ВТОС, влязло в
законна сила на 30.12.2014г., а спорът за собственост върху процесния
недвижим имот е окончателно разрешен между страните с Решение №
91/13.03.2018г. по гр. дело № 711/2017г. по описа на ГОРС, влязло в сила на
12.02.2020г., с което съдът е признал за установено по отношение на И. П.,
че Й. В., е собственик, по силата на договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 249, том II,
н.дело 133/2005г.. на нотариус И. Мазнев, т.е. считано от 11.03.2005г.
Поради това, в случая се налага категоричен извод, че продължавайки да
обитава и ползва имота до 13.06.2019г., ответникът е осъществявал
фактическата си власт върху него без правно основание.
Направените от ГОРС правни изводи са съобразени с
установените факти по делото. Решението на ГОРС, с което е уважен
предявения иск със законните последици следва да бъде потвърдено.
В съответствие с правилността на постановеното
първоинстанционно съдебно решение и неговото потвърждаване, ВТОС на
основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на ГОРС.
6
Водим от гореизложеното въззивният съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 255 от 15.10.2020г., постановено по гр.
д. № 1100/2019год., по описа на Горнооряховския районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок, от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7