РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Благоевград, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210100932 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Н. И. Ч., ЕГН
**********, с адрес гр. Б***чрез пълномощника си адв. К. П., с адрес за призоваване : гр.
**** против „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ 141, представлявано от Ал. М.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден „ВИП
СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Младост, бул. „Цариградско шосе“ 141, представлявано от Ал. М.на основание чл. 224, ал. 1
от КТ да заплати на Н. И. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. ****сумата в размер на 354,55
лева, представляваща дължимо обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за
2021г. в размер на 13 работни дни, ведно със законна лихва върху горната сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. Претендира се
присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
Твърди се, че по силата на сключен трудов договор ищецът се е намирал в трудови
правоотношения с търговското дружество „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, като е заемал
длъжността „охранител, патрулен автомобил” с код по НКП 54141007. Сочи се, че трудовия
му договор е бил сключен на 04.11.2020г. на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 67, ал. 1,
т. 1 от КТ, със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Твърди си, че на
05.11.2020г. ищецът е започнал да изпълнява трудовите си задължения, като е осъществявал
охранителна дейност на територията на град Благоевград, съгласно утвърден график. Сочи
се, че по време на съществуване на трудовото му правоотношение ищецът съвестно е
изпълнявал трудовите си задължения, съгласно изискванията на работодателя му и през този
период от време срещу него не са образувани дисциплинарни производства. Твърди се, че
със заповед № 3 - 00973/10.05.2021г. на управителя на „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД е
прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от
10.05.2021 г., като с влязло в сила на 11.10.2022г. съдебно решение № 34/24.01.2022г.
постановено по гр. дело № 1865/2021г. по описа на Районен съд - Благоевград е признато за
незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 3- 0097/10.05.2021г.
на управителя на „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД и ищеца е възстановен на заеманата преди
1
уволнението длъжност “охранител, мобилен патрул“ с код по НКПД 54141007. Сочи се, че в
периода от 10.05.2021 г. до 01.12.2021г. ищецът не се е намирал в трудови или приравнени на
тях правоотношения с физически или юридически лица. Сочи се, че съгласно разпоредбата
на чл. 354, ал. 1 от КТ за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало
трудово правоотношение, в следните случаи : работникът или служителят е бил без работа
поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на
уволнението до възстановяването му на работа. Твърди се, че за периода от 10.05.2021 г. до
01.12.2021г. за който ищецът не се е намирал в трудови или приравнени на тях
правоотношения с други физически или юридически лица му се признава за трудов стаж в
„ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, като за този период от време ищецът има право да ползва
платен годишен отпуск. Сочи се, че с Решение по съединени дела С-762/18, QH/Върховен
касационен съд на Република България, и С-37/19, CV/Iccrea Вапса SpA, съдът на
Европейският съюз стига до извода, че периодът от незаконното уволнение на работника до
възстановяването му на работа трябва да се приравни на период на действително полагане
на труд за целите на определянето на размера на платения годишен отпуск, на който той има
право. Сочи се, че работникът, който е уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа
в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му с решение
на съда има право на полагаемия се за този период платен годишен отпуск. Сочи се, че съдът
посочва, че ако възстановеният на работа работник отново бъде уволнен или ако след
възстановяването му на работа трудовото правоотношение бъде прекратено по каквато и да
било друга причина, той има право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
за периода от незаконното уволнение до възстановяването му на работа. Твърди се, че след
като периода от 10.05.2021 г. до 01.12.2021г. се признава за трудов стаж на ищеца във „ВИП
СЕКЮРИТИ ЕООД , то за този период той има право на платен годишен отпуск за 2021г. в
размер на 12 работни дни, който платен годишен отпуск не е използван. След като трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено от „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД , считано от
10.05.2021г„ се твърди, че на основание чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда ищецът има право
на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021г. в размер на 12
работни дни, равняващо се общо на сума в размер на 354.55 лева, коакто към настоящият
момент ищецът не е получил.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Изпратеното съобщение до ответната страна
е връчено на 05.06.2023 година. Видно от материалите по делото в указания на ответника
едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор по подадената
искова молба, с който се оспорва изцяло подадената искова молба по основание и размер,
поради което се иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се
сторените в производството разноски, като е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Сочи се, че през процесния период 10.05.2021 г. - 01.12.2021 г., за който се претендира
от ответника парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12
(дванадесет) работни дни, видно от представени от самия ищец документи, същият е бил в
трудово правоотношение с друг работодател, „ПРО СЕКЮРИТИ ГРУП“ ООД. В тази връзка
се счита претенцията за недопустима. Сочи се, че прекратяването на трудовото
правоотношение с „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД не е довело до нарушаване правото на ищеца
да ползва отпуск, което да породи правото същият да получи обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. Допълнително, се сочи, че от приложената към ИМ справка е видно,
че на 30.1 1.2021 г. лицето е сключило трудов договор с друг работодател. Същевременно,
към датата на подаване на исковата молба от страна на „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД се сочи,
че са заплатени на ищеца суми в размер, неколкократно надвишаващ претендирания. Счита
се също, че в ИМ са налице фактически противоречия, както относно броя на
претендираните дни неползван платен отпуск, така и относно датата на прекратяване на
трудовото правоотношение между ищеца и ответника, която, видно и от приложеното към
2
ИМ съдебно решение не е 10.05.2021 г., а 21.05.2021 г. Сочи се, че видно от приложена към
исковата молба на ищеца справка от Националната агенция за приходите (НАП) за актуално
състояние на всички трудови договори за съответния служител, през периода 07.10.2020 г. -
05.10.2021 г. лицето е било в трудово правоотношение с „ПРО СЕКЮРИТИ ГРУП“ ООД,
ЕИК *********, като в тази връзка, периодът, за който се претендира обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, съвпада с период, през който лицето е било в друго
трудово правоотношение, получавало е възнаграждение от друг работодател и е имало право
да ползва платен годишен отпуск, респективно - да бъде обезщетено за неизползван такъв,
от работодателя, с когото е бил в правоотношения към този момент. Прекратяването на
трудовия договор с ищеца от страна на „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД се твърди, че не е довело
до оставането на лицето без работа. Самият факт на прекратяване на този друг трудов
договор след прекратяването на трудовия договор с „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД се сочи от
ответника, че прави претенциите на ищеца недопустими, а в случай, че не бъде уважено
това искане - неоснователни. Сочи се, че въпреки че уволнението е отменено като незаконно
и ищецът е възстановен на работа, същият не се е явил да заеме длъжността, на която е бил
възстановен, по свое желание не е влязъл отново в трудово правоотношение с „ВИП
СЕКЮРИТИ“ ЕООД, което да породи правото му на отпуск или обезщетение за
неползването му при повторното му прекратяване. В този смисъл се цитира и решение по
съединени дела С-762/18, QH/Върховен касационен съд на Република България, и С-37/19,
CV/Iccrea Вапса SpA (т. 87-88). Сочи се, че съгласно посоченото решение, когато съответният
работник отново е уволнен, след като е бил възстановен на работа вследствие на отмяната на
незаконното му уволнение, той може да иска обезщетение за неизползван годишен отпуск
при новото уволнение. Когато през този период съответният работник е бил на друга работа,
той не може да претендира от първия си работодател обезщетение за периода, през който е
бил на другата работа.
На следващо място се сочи, че г-н Ч. е бил назначен на работа на 05.11.2020 г., като
трудовото правоотношение с него е прекратено на 10.05.2021 г. Съгласно трудовия договор,
сключен между ищеца и „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД, се сочи, че той е имал право на 20
(двадесет) дни платен годишен отпуск, като съгласно подадено от него заявление за отпуск,
същият е ползвал 3 (три) дни от платения си годишен отпуск за 2020 г. Сочи се че
обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на
трудовото правоотношение, като в тази връзка, коректно „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД е
начислило обезщетението за неползван отпуск за 2021г., дължимо на ищеца във връзка с
прекратеното трудово правоотношение, и му го е изплатило. Сочи се още, че съгласно чл.
176а, ал. I от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане
на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това,
правото на ползването му се погасява по давност. В тази връзка, ако правото за ползване на
отпуск е възникнало през 2021 г., в края на календарната 2023 година то, респективно - иск
за дължимо обезщетение за това, би следвало да се считат за погасени по давност, доколкото
не е било отложено по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ. Сочи се, че нормата на чл. 354, ал. 1, т. 1
от КТ, която визира ищецът, касае случаите, в които лицето е останало без работа, но се
твърди, че за процесния период лицето всъщност не е останало без работа, а е полагало труд
при друг работодател. На следващо място, в случай че не уважите горните доводи, се прави
възражение за прихващане с насрещно задължение на ищеца към „ВИП СЕКЮРИТИ“
ЕООД в общ размер на 4081,49 лева, представляващи недължимо платени от дружеството
към ищеца суми, от които 3039,70 лв. (три хиляди тридесет и девет лева и седемдесет
стотинки) главница, 128,34 лв. (сто двадесет и осем лева и тридесет и четири стотинки)
лихва и пропорционална сума в размер на 913,45 лв. (деветстотин и тринадесет лева и
четиридесет и пет стотинки), разноски в изпълнително дело № 20228440400251 на ЧСИ Ст.
Я., със следните пояснения : С решение № 34/24.01.2022 г. по г. д. № 20211210101865 на PC -
Благоевград „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД е било осъдено да заплати на ищеца сумата от
3
4576,20 лв. (четири хиляди петстотин седемдесет и шест лева и двадесет стотинки) -
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода 21.05.2021 г. - 21.11.2021 г., ведно със
законната лихва. Със същото решение, съдът е допуснал предварително изпълнение и на
ищеца е бил издаден изпълнителен лист № 85/03.02.2022 г. за главница в размер на 4567,20
лв. (четири хиляди петстотин шестдесет и седем лева), както и за законна лихва. Сочи се, че
с покана за доброволно изпълнение изх. № 6963/16.02.2022 г. по изп. дело №
20228440400251 ответното дружество „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД е информирано за
задължението за плащане на горепосочената сума. На 17.02.2022 г. „ВИП СЕКЮРИТИ“
ЕООД е заплатило изцяло задължението, съгласно поканата на частния съдебен изпълнител -
сума в общ размер на 6008,95 лв. (шест хиляди и осем лева и деветдесет и пет стотинки),
(включваща и обезсиленото в последствие от БлОС обезщетение в размер на 3039,70 лв.
(три хиляди тридесет и девет лева и седемдесет стотинки) за оставане без работа за периода
01.08.2021 г. - 21.11.2021 г.), както и законна лихва върху сумите. Сочи се, че с решение на
Окръжен съд - Благоевград № 471/03.08.2022 г. по възз. гр. д. № 213/2022 г., горепосоченото
решение на първоинстанционния съд е обезсилено в частта, с която „ВИП СЕКЮРИТИ“
ЕООД е осъдено да заплати сума в размер на 3039,70 лв. (три хиляди тридесет и девет лева
и седемдесет стотинки) - разлика над сумата 1527,50 лв. (хиляда петстотин двадесет и седем
лева и петдесет стотинки) до сумата, присъдена от първоинстанционния съд в размер на
4567,20 лв. (четири хиляди петстотин шестдесет и седем лева и двадесет стотинки) главница
- обезщетение по чл. 344, ал. I, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа за
периода 01.08.2021 г. - 21.11.2021 г. Твърди се, че към момента на постановяване на
горепосоченото решение от Окръжен съд - Благоевград, „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД, вече е
било заплатило на ищеца изцяло претендираните от него по ИД № 20228440400251 суми,
вкл. сумата в размер на 3039,70 лв. (три хиляди тридесет и девет лева и седемдесет
стотинки) главница, съответната лихва и пропорционални разноски. Сочи се че платената,
макар и недължима сума надвишавала не само настоящата претенция, но и кумулативната
стойност на настоящото и исканото от ищеца от ответника по гр.д. № 20241210100933 по
описа на PC - Благоевград обезщетение в размер на 2393,18 лв. (две хиляди триста
деветдесет и три лева и осемнадесет стотинки). Твърди се, че горепосочените недължимо
заплатени от ответника на ищеца суми към настоящия момент не са възстановени обратно
на „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД, от което следва, че ищецът, макар да е получил от ответника
плащане, дори в многократно по-висок от заявения от него размер, прави искане за ново
заплащане, което се счита за недопустимо и неоснователно, с поради което се иска да се
приеме и уважи направеното възражение за прихващане.
С оглед на горните обстоятелства, се счита претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение от „ВИП СЕКЮРИТИ" ЕООД за неизползван платен годишен отпуск за
периода 10.05.2021 г. - 01.12.2021 г. със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба за неоснователна, тъй като ищецът не е останал без работа вследствие прекратяване
на трудовия договор с него от страна на „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД, полагал е труд и се
ползвал от право на отпуск при друг работодател, не само това, ищецът вече е получил от
ответника недължимо му се плащане в размер неколкократно надвишаваш настоящата
претенция. Не на последно място се счита, че дори да се приеме, че на ищеца е дължимо
обезщетение за неизползван отпуск, то не би следвало да е в сочения от ищеца размер и за
целия претендирай период, поради изложените по-горе съображения, но и по аналогия с
нормативната уредба на чл. 225 от КТ, която ограничава отговорността на работодателя до 6
календарни месеца, респективно в случая при уговорен в трудовия договор отпуск в размер
на 20 дни, до съответни максимум 10 (десет) дни.
С Определение № 1715/01.09.2024г., съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото, обявил е проекто-доклада по делото, произнесъл се е по доказателствените искания
на страните и ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно
разрешаване на спора. Със същото определение съдът е приел за съвместно разглеждане
4
стореното в писмения отговор при условията на евентуалност възражение за прихващане в
случай, че се уважи изцяло или отчасти претенциите на ищеца да се извърши прихващане с
парични задължения на ищеца Н. И. Ч. към „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД в общ размер на
4081,49лв., представляващи недължимо платени от дружеството на ищеца суми, от които
3039,70лв. главница, 128,34 лихва и пропорционална сума в размер на 913,45лв. - разноски в
изпълнително дело № 20228440400251 на ЧСИ Стоян Якимов.
С Протоколно определение № 2035/31.10.2024 година, съдът на основание чл. 232 ГПК
е прекратил производството по Гражданско дело № 932/2024 г. по описа на Районен съд -
Благоевград, в частта относно предявения от Н. И. Ч., с ЕГН **********, с адрес в ****
против „Вип Секюрити“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, Район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 141, представлявано от Ал. М., иск
за заплащане на сумата от 236,37 лв., представляваща обезщетение за 8 работни дни, за
периода от 10.05.2021 г. до 04.10.2024 г., включително, поради оттегляне на иска.
В съдебно заседание ищеца, редовно и своевременно призован, не се явява, не се
представлява. Не е взел становище по делото.
Ответната страна, редово призована, се представлява от упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт Т., която поддържа подадения отговор, ангажира доказателства.
В последното по делото съдебно заседание не се явява процесуален представител, но в
депозирана молба изразява становище за неоснователност на предявените искове и пледира
за тяхното отхвърляне. Претендират се сторените по делото разноски, а по отношение на
претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца се прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, а това се установява и от писмените доказателства, че по силата
на съдебно решение № 34/24.01.2022 г. постановено по гр. дело № 1865/2021 г. по описа на
Районен съд - Благоевград е признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца,
извършено със заповед № 3 - 00973/10.05.2021г. на управителя на „ВИП СЕКЮРИТИ”
ЕООД и ищеца е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “охранител,
мобилен патрул“, с код по НКПД 54141007, като „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД е осъдено да
заплати на ищеца на основание чл. 225, ал. 1 от КТ сума в размер на 1527,50 лева
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 21.05.2021 г. до 31.07.2021
г.
От приложената по делото справка актуално състояние на всички трудови договори
касаещи Н. И. Ч., с ЕГН **********, изготвена от ТД на НАП, от която става ясно, че
ищецът е сключил трудов договор със „Вип Секюрити“ ЕООД на 04.11.2020 година до
21.05.2021 година, като с „Про Секюрити Груп“ ООД е имал договор за периода от
07.10.2020 година до 05.10.2021 година, а за периода от 30.11.2021 година до 22.02.2023
година е работил по трудов договор към Община - Благоевград.
От страна на ответника е представено копие от изпълнителен лист № 85/03.02.2022
година, издаден по гражданско дело № 1865/2021 година по описа на Районен съд -
Благоевград за постановените с решението суми. Видно от приложената покана за
доброволно изпълнение става ясно, че е образувано изпълнително дело № 251/2022 година
по описа на ДСИ Якимов, като в същото е посочено, че ответното дружество дължи на Ч.
сумата в размер общо на 6008,95 лева, от които главница – 1527,50 лева, законна лихва –
95,47 лева, главница в размер на 3039,70 лева, законна лихва 128,34 лева; 500,00 лева
разноски по изпълнително дело, 717,94 лева такси по тарифата към ЗЧСИ. Представено е
преводно нареждане от дата 17.02.2022 година, от която става ясно, че Вип Секюрити е
превело по сметка на ЧСИ Я. сумата в размер на 6008,95 лева.
Представено е удостоверение от ЧСИ Велинов по изпълнително дело № 114/2024
5
година, от което става ясно, че изпълнителното дело е образувано по молба на „Вип
Секюрити“ ЕООД, въз основа на обратен изпълнителен лист от дата 17.05.2023 година по
гр. д. № 213/2022 година на Окръжен съд - Благоевград, с който е осъден Н. И. Ч., ЕГН
********** гр. ****, да заплати на „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК ********* сумата от
3177,70 лв., като по изпълнителното делото е постъпила сума в общ размер на 3493,51 лева,
от която е приспадната сумата от 315,81 лева – такси по ЗЧСИ.
Представено е удостоверение за получено брутно трудово възнаграждение от Ч. за
месец април 2021 година, което е в размер на 535,43 лева.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода
от 05.10.2021 г. до 30.11.2021 г. Н. Ч. има право на 3 работни дни платен годишен отпуск,
като обезщетението по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 3 работни дни
е в размер на 98,58 лева /32,86 лв. х 3 работни дни/. Вещото лице посочва, че това
обезщетение не е изплатено от „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД на Н. Ч..
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, ясно, обективно и
компетентно.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. чл.224, ал. 1 от КТ вр. чл. 354, ал. 1 от КТ.
Според разпоредбата на чл. 224, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск.
В случая ищецът претендира обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
времето, след датата на прекратяване на трудовото правооношението, а именно от
05.10.2021 година до 30.11.2021 година, на която дата ищецът е започнал работа при друг
работодател - Община Благоевград.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване по иска с
правно основание чл.224, ал.1 от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск :
че между ищеца и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение, което е било
прекратено, че уволнението е признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение, че
има неизползван платен годишен отпуск през процесния период от време, включващ
периода от време от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до отмяната на
уволнението с влязло в сила съдебно решение и възстановяване на незаконно уволнения
служител или работник на предишната работа. Ищецът следва да докаже размера на
обезщетението.
Ответникът следва да докаже възраженията си, релевирани в писмения отговор, като
по отношение но възражението за прихващане, че е платил на ищеца сумата размер в общ
размер от 4081,49лв., представляващи недължимо платени от дружеството на ищеца суми,
от които 3039,70лв. главница, 128,34 лихва и пропорционална сума в размер на 913,45лв.
разноски в изпълнително дело № 20228440400251 на ЧСИ Стоян Якимов.
Въпросът с обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал.1 КТ
безусловно се дължи към датата на уволнението и не е в зависимост от законосъобразното
му извършване. При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи на
работника или служителя парично обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неизползувания
годишен отпуск (в този смисъл Решение № 289/19.10.2011г. по гр. д. № 618/2010 г., ВКС III г.
о. и др.). Следователно основателността на предявения иск е обусловена от кумулативното
наличие на следните предпоставки, а именно да е прекратено трудовото правоотношение
между страните и работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен
годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години.
Установи се по безспорен начин по делото от писмените доказателства, както и е
прието за ненуждаещо се от доказване, че между ищеца и ответника е съществувало валидно
6
трудово правоотношение, което е било прекратено със Заповед № З-00973/10.05.2021 г.,
издадена от управителя на „Вип Секюрити“ ЕООД, че уволнението е признато за незаконно
с влязло в сила съдебно решение № 34/24.01.2022 година постановено по гр. д. № 1865/2021
година по описа на БлРС, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност.
Установи се, че за претендирания от ищеца период, а именно от 05.10.2021 година до
30.11.2021 година, ищецът не е престирал реално труд по трудово правоотношение. В по -
старата практика на ВКС беше възприето, че в тези случаи за периода от време от датата на
прекратяване на трудовото правооношение до отмяната на уволнението с влязло в сила
съдебно решение и възстановяване на незаконно уволнения служител, за последния не
възниква право да ползва платен годишен отпуск, а в случай на последвало ново уволнение
за този периода от време, работодателят не дължи на работника или служителя обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал.1 КТ (в този смисъл
Решение № 167/15.05.2011г. по гр. д. № 1308/2010 г. на ВКС, III г. о., Решение №
572/25.10.2010г. по гр. д. № 458/2009 г. на ВКС IV г. о. и много др.).
Цитираната по-горе практика на ВКС се намира в противоречие с Решение на Съда на
Европейския съюз от 25.06.2020г. по съединени дела С-762/2018г. и С-37/2019г., което
решение на основание чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища и учреждения в
Република България. Според т.81 от решението чл. 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална
съдебна практика, по силата на която работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е
възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на
уволнението му със съдебно решение, няма право на платен годишен отпуск за периода от
датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа, поради това че през този
период не е полагал действително труд за работодателя. Според т. 89 от цитираното решение
на СЕС, чл. 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска национална съдебна практика, по силата на която при последващо прекратяване на
трудовото правоотношение - след като работникът е бил уволнен незаконно, а по-късно
възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на
уволнението му със съдебно решение, този работник няма право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение до
датата на възстановяването му на работа. В мотивите на решението на СЕС е прието, че
както настъпването на нетрудоспособност поради болест, лишаването на работника от
възможност да работи заради уволнение, обявено впоследствие за незаконно, по принцип е
непредвидимо и не зависи от волята на този работник (т.67). Обстоятелството, че в периода
от датата на незаконното му уволнение до датата на възстановяването му на работа в
съответствие с националното право вследствие на отмяната на това уволнение със съдебно
решение съответният работник не е полагал действително труд за работодателя си, се дължи
на действията на последния, довели до незаконното уволнение, без които работникът щеше
да може да работи през посочения период и да упражни правото си на годишен отпуск (т.68)
В хипотеза като разглежданата в главните производства по настоящите дела периодът от
датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването на работника на работа в
съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението със съдебно
решение трябва да се приравни на период на действително полагане на труд за целите на
определянето на правото на платен годишен отпуск (т. 69). Следователно практиката на
Съда на Европейския съюз относно правото на платен годишен отпуск на работник, който
поради болест не е бил в състояние да упражни правото си на посочения отпуск през
референтния период и/или периода на прехвърляне, определен в националното право, е
съответно приложима към хипотеза, при която работник, който е уволнен незаконно, а по-
късно е възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната
на уволнението му със съдебно решение, не е полагал действително труд за работодателя си
7
през периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на
работа (т. 70). Задължение на работодателя е да осигури възможност на работника да
упражни правото си на годишен отпуск (вж. в този смисъл решение от 06.11.2018г.
Kreuziger, С-619/16, т.51). В това отношение, за разлика от положението на натрупване на
платен годишен отпуск от работник, който не е в състояние да го ползва поради болест,
работодателят, който не дава възможност на работника да упражни своето право на платен
годишен отпуск, трябва да понесе свързаните с това последици (вж. решение от 06.11.2018г.
Kreuziger, С-619/16, EU: C: 2017: 914, т. 63). Следователно работник, който е уволнен
незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното право
вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, има право да иска платен
годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до
датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна (т. 78 от решението на
СЕС). Ако работникът е работил на друга работа през периода от датата на незаконното
уволнение до датата на възстановяването му на първата работа, съответният работник не
може да претендира по отношение на първия си работодател право на годишен отпуск за
периода, през който е работил на друго място (т. 79 от решението на СЕС).
В конкретния случай непрестирането на работна сила е поради незаконно уволнение,
резултат от което е невъзможността на ищеца да упражнява права, свързани с това
правоотношение, между които е и правото на платен годишен отпуск. Не изглежда
справедливо работникът, на когото е отнета възможността да работи през периода на
уволнение, като причината за това са противоправните действия на работодателя, да трябва
да търпи неблагоприятни последици от тях. С други думи, ако не бяха противоправните
действия на работодателя, довели до уволнението на работника, последният щеше да е
работил през въпросния период, поради което правото му на платен годишен отпуск не
трябва да бъде накърнено от тях. На следващо място, следва да бъде отбелязано, че чл. 7,
пар.2 от Директива 2003/88/ЕО не предвижда други условия за възникването на правото на
финансово обезщетение, освен да е прекратено трудовото правоотношение, от една страна, и
от друга, работникът да не е ползвал всичките дни годишен отпуск, на които е имал право
към датата на прекратяването на това правоотношение. В случая видно от исковата молба
ищецът претендира обезщетение за периода от 05.10.2021 година до 30.11.2021 година, в
който не е работил при друг работодател, което се установи от приетата като доказателство
Справка актуално състояние на всички трудови договори от НАП. Следователно искът е
установен по своето основание.
Относно размера на иска. Според заключението на вещото лице по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, ищецът има право да ползва платен годишен отпуск за
периода от 05.10.2021 година до 30.11.2021 година от 3 работни, а не както се претендират 4
дни, съответно обезщетението по чл. 224 от КТ е в размер на 98,58 лева. Предвид
изложеното съдът намира, че на ищеца се дължи обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2021 г., за 3 работни дни, за периода от 05.10.2021 година до 30.11.2021 година,
поради което искът следва да бъде уважен за сумата от 98,58 лева и над тази сума до
претендирания размер от 118,18 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата от 98,58 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба -12.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
По делото ответникът, чиято е доказателствената тежест не доказа, че е изплатил на
ищеца претендираното обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неползвания платен годишен
отпуск.
Относно стореното възражение за прихващане от страна на ответното дружество,
прието за съвместно разглеждане в процеса при условията на евентуалност, в случай, че се
уважи предявения иска да се извърши прихващане с парични задължения на ищеца Н. И. Ч.
към „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД в общ размер на 4081,49лв., представляващи недължимо
8
платени от дружеството на ищеца суми, от които 3039,70лв. главница, 128,34 лихва и
пропорционална сума в размер на 913,45лв. - разноски в изпълнително дело №
20228440400251 на ЧСИ Стоян Якимов, съдът намира следното:
Съдът намира, че остана недоказан размера на надплатените от дружеството на ищеца
суми, тъй като от приложените по делото писмени доказателства се установи в
действителност, че на база издадения изпълнителен лист № 85/03.02.2022 година по
гражданско дело № 1865/2021 година по описа на Районен съд - Благоевград за сумите, за
които е допуснато предварително изпълнение е образувано изпълнително дело № 251/2022
година по описа на ДСИ Я., както и, че по същото ответникът е заплатил изцяло дължимите
суми в размер на 6008,95 лева, но от друга страна от представеното удостоверение от ЧСИ
Велинов по изпълнително дело № 114/2024 година, става ясно, че второто изпълнително
дело е образувано по молба на „Вип Секюрити“ ЕООД, въз основа на обратен изпълнителен
лист от дата 17.05.2023 година по постановен съдебен акт по гр. д № 213/2022 година на
Окръжен съд - Благоевград, с който е осъден Н. И. Ч., ЕГН ********** гр. ****, да заплати
на „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 3177,70 лв., като по това
изпълнително дело сумата в размер на 3493,51 лева е заплатена от Ч. на ответното
дружество, от която е приспадната сумата от 315,81 лева – такси по ЗЧСИ. С оглед на
изложеното, се доказа, че не само „Вип Секюрити“ ЕООД е заплатило на Н. Ч. посочените
по първоначалния изпълнителен лист суми, но и след постановяване на съдебното решение
по гр. д № 213/2022 година на Окръжен съд - Благоевград, с което е изменено решението по
гражданско дело № 1865/2021 година по описа на Районен съд - Благоевград, ответникът се е
снабдил с обратен изпълнителен лист за надплатените от него суми, които Ч. е заплатил. Ето
защо, ответното дружество не е ангажирало доказателства дали от сумата, която е заплатил
на Ч. има надплатени суми, а и съдът не разполага със специални знания, за да извърши тези
изчисления. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани от ответното дружество,
поради което съдът намира, че възражението за прихващане се явява недоказано и като
такова следва да бъде отхвърлено.
При този изход на делото ответникът следва да заплати държавна такса по сметката на
Районен съд - гр. Благоевград, съгласно Тарифата за държавни такси, събирани от
съдилищата по ГПК, в размер на 50,00 лв., както и сумата от 200,00 лв., представляваща
възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза, изплатено от
бюджетната сметка на съда съобразно уважения размер на иска.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, представляващ заплатен
адвокатски хонорар в размер на 400,00 лева, съдът намира следното :
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. При направено възражение за прекомерност, съдът е задължен да определи
размера на задължението, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно възприетото с решение от 24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане по
чл. 101, §1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.
101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от размерите, разписани в Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение
за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа
сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. В
случая, съдът като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
9
делото е приключило с проведени три съдебни заседания, като процесуалният представител
на ищцата е депозирал единствено молба-становище по едно от съдебните заседания, то
съдът намира, че претендираното от ищеца възнаграждение в размер на 400,00 лева не е
прекомерно. Ето защо ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата в размер на 333,66 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
Предвид отхвърлянето на част от предявения иск ответникът има право на разноски на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, като е сторил и искане за присъждането им. Същият е
представляван от юрисконсулт, като съдът определя дължимото юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал.8 ГПК /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г. / вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ вр. чл. 23, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ в размер
на 150,00 лв. С оглед изложеното ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 24,88 лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
с отхвърлената част на иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 224, ал.1 от КТ „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско
шосе“ 141, представлявано от Ал. М., ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Ч., ЕГН **********, с адрес
гр.***, сумата в размер на 98,58 лева /деветдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща дължимо обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода
от 05.10.2021 година до 30.11.2021 година за 3 работни дни, ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба /14.02.2025 година/, до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер от 98,58
лева до претендирания такъв от 118,18 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ 141, представлявано от Ал.р
М., ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. ****, сумата от 333,66 лв.
/триста тридесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща сторени разноски
за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ 141, представлявано от Ал- М.
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Благоевград сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/,
представляваща държавни такси по предявения и разгледан иск, сумата от 200,00 лв. /двеста
лева/ възнаграждение на вещото лице за изготвената експертиза, изплатено от бюджета на
съда, както и сумата от 5,00 лв. /пет лева/ в случай за служебно издаване на изпълнителен
лист за събиране на горната сума.
ОСЪЖДА Н. И- Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Б***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВИП
СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Младост, бул. „Цариградско шосе“ 141, представлявано от Ал.М. сумата от 24,88 лв.
/двадесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща сторени разноски за
юрисконсултско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд - Благоевград.
Препис от решението да се връчи на страните.
10
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11