№ 4151
гр. В., 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20253110106048 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Ц. Б. Н., ЕГН **********, с адрес гр.
В., кв. «С. И. Р.» ***** срещу Банка Д., ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „М.” **** обективно кумулативно и евентуално съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1,
т.2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал.2 КТ и чл. 226 КТ, както следва:
да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата извършено със
Заповед на работодателя с № 2025-95/27.03.2025г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ;
да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „консултант
индивидуално банкиране”;
за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 2476лева /след допуснато
изменение в размера на иска с протоколно определение от 22.10.2025г./,
представляваща обезщетение за един месец - за периода от 01.04.2025г. до 11.05.2025г.,
през който е останала без работа в размер на брутното й трудово възнаграждение,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
13.05.2025г. до окончателното погасяване на задължението
за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 5849,61лева /след допуснато
изменение в размера на иска с протоколно определение от 22.10.2025г./,,
представляваща обезщетение за периода от 12.05.2025г. до 01.10.2025г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2025г. до
окончателното погасяване на задължението и в евентуалност:
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 2229,09лева /след
допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от 22.10.2025г./,
представляваща обезщетение за забавено оформяне и предаване на трудовата й
книжка за периода от 01.04.2025г. до 28.04.2025г. вкл., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба в съда – 13.05.2025г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени в
обстоятелствената част на исковата и уточняващата я молба:
1
Работила е по трудово правоотношение възникнало по сключен с ответника трудов
договор от 19.09.2024г. на длъжност „консултант индивидуално банкиране”. Работното
време било от 8часа, с основно месечно възнаграждение от 1834,86лева и допълнително
такова за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% за всяка година
трудов стаж. В ТД било посочено, че служителят има трудов стаж от 15г. и 2м., като
определил доп. възнаграждение от 9% в размер на 165,14лева. Общото БТВ, определено с
ТД възлизало на 2000лв. За последния пълен отработен месец – м.март БТВ било в размер
на 2676,77лева. ТД бил сключен със срок на изпитване от 6м. в полза на работодателя.
На 28.03.2025г. със заповед на работодателя № 2025-95/27.03.2025г., трудовото й
правоотношение е било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 01.04.2025г.
Твърди, че въпреки това ответникът е приключил и й предал трудовата книжка на
28.04.2025г.
Сочи, че извършеното от ответника едностранно прекратяване на ТПО е
незаконосъобразно, а клаузата за определяне на срок на изпитване е недействителна поради
заобикалянето й на закона. Ищцата имала придобит трудов стаж над 15г., преминал изцяло
в банковата сфера, което било известно на работодателя й. Сочи, че при скл. на ТД
ответникът е действал недобросъвестно чрез уговаряне на клауза със срок за изпитване в
негова полза, в противоречие с чл.8, ал.1 КТ.
Претендира обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на
брутното й трудово възнаграждение. В условия на евентуалност, ако съдът приеме, че е
налице законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, то ищецът претендира
изплащане от ответното дружество на обезщетение на основание чл. 226, т.2 от КТ,
обезщетение за забавено оформяне и предаване на трудовата му книжка. Според
работодателя трудовото правоотношение е прекратено на 01.04.2025г., а ответното
дружество е приключило и предало трудовата книжка на ищеца едва на 28.04.2025г. , т.е. със
забавяне от 28 дена.
Искането е за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът депозира отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Не оспорва, че между страните е възникнало ТПО въз основа на сключен трудов
договор № 2024 - 236/19.09.2024г., по който ищцата е била назначена на длъжност
„консултант индивидуално банкиране”, на 8часов работен ден. Не оспорва и че на
28.03.2025г. е връчена заповедта за прекратяване на ТПО, без предизвестие на осн. чл. 71
ал.1 КТ, считано от 01.04.2025г. Твърди, че преди това ответното дружество не е било
работодател на ищцата, което било основание за уговаряне на изпитателен срок в негова
полза. Оспорва вкл. на тази клауза по същество да е заобикаляне на закона и се позовава на
съдебна практика в този смисъл. Твърди, че забавянето с 28дни за предаване на трудовата
книжка на ищцата се дължи единствено на недобросъвестното й поведение, като същата
умишлено е отлагала получаването й. В тази връзка сочи, че на 28.03.2025г. Д. М., пряк
ръководител на ищцата, й е връчила заповедта за прекратяване. Съобщила й, че трудовата й
книжка е оформена и готова за получаване във ФЦ - Владислав на 01.04.2025г. Ищцата
съобщила, че ще пътува и не може да се яви за получаването й точно на 01.04., като
предложила да я получи след завръщането си. За това била подала молба за ползване на 3дни
платен год.отпуск, считано от 02.04.2025г. Твърди, че с неявяването си на 01.04. за
получаване на трудовата си книжка, ищцата е изпаднала в забава, считано от 02.04. На 15.04.
в тел.разговор с Весела Пейчева – експерт към Дирекция“ оперативно управление на
персонала и регулации“, ищцата поискала трудовата й книжка да бъде препратена към офис
ФЦ - Делфин, където било по – удобно за нея да я получи. Там се явила едва на 24.04.2025г.,
но въпреки че й била предоставена от служител, тя не се съгласила да я получи и напуснала
офиса без трудовата си книжка. След тези й действия трудовата й книжка била върната
2
отново във ФЦ – Владислав. На 28.04. предаването на трудовата книжка на ищцата било
осъществено от Иван Даскалов, служител във ФЦ – Владислав. Освен всичко изложено сочи
и че не са представени доказателства за причинени вреди във вр. със задържане на трудовата
й книжка.
Искането е отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски. В съдебно
заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В производството на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че: страните са сключили трудов договор № 2024 -
236/19.09.2024г., със срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя, по който ищцата
е заемала длъжност „консултант индивидуално банкиране”, на 8часов работен ден; че
работодателят е издал заповед № 2025-95/27.03.2025г., като трудовото правоотношение е
било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ; че ответникът е предал трудовата книжка на
ищцата на 28.04.2025г.
Като писмени доказателства по делото са приобщени: трудов договор № 2024 -
236/19.09.2024г., заповед № 2025-95/27.03.2025г., връчена срещу подпис на 28.03.2025г.,
препоръка, трудова книжка , молба от Ц. Н. за ползване на платен отпуск за периода 02.04.-
04.04.2025г., ведно със заповед за разрешен отпуск и справка на заявка отпуск; трудов
договор № 293/05.05.2025г. от 05.05.2025г. скл. между Ц. Н. и ОББ АД.
По делото са ангажирани специални знания чрез допусната от съда ССчЕ,
заключението по която, ведно с разясненията дадени при изслушването на вещото лице, бива
кредитирано от съда в цялост, като компетентно, пълно и неоспорено от страните. От него
се установява, че последният пълен отработен месец от ищцата, предхождащ датата на
освобождаването й от длъжност е м. март 2025г., с отработени общо 20 работни дни. ВЛ е
разработило два варианта при изчисляване размерът на БТВ, с вкл. и без прибавен
едномесечен бонус – от 2476,77лева и съответно 2000лева. При съобразяване факта, че
ищцата е започнала работа при нов работодател, ВЛ е представило и два варианта за
дължимо обезщетение по чл. 225 КТ с и без вкл. бонус – 8326,38лева съответно 5465,76лева.
Размерът на обезщетението по чл. 226 КТ пак в два варианта за периода 01.04.-01.20.2025г.
експертът е определил на 2229,09лева, съответно 1800лева/без бонус/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на
страните и приложимите материални норми, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл. 225, ал.
1, ал.2 и чл. 226 КТ.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното им
провеждане, ищецът следва да докаже пълно и главно наличието на ТПО с ответника и
неговото прекратяване с процесната заповед; размер на последно получено брутното
трудово възнаграждение, както и че в посочен период след прекратяване на ТПО е останал
без работа; размер на дължимото обезщетение за оставяне без работа, а по заявения в
евентуалност иск - несвоевременно предаване от страната на ответника на трудовата й
книжка от което същата е претърпяла вреди, съответно техния размер.
Ответната страна, следва да докаже пълно и главно, че при спазване на трудовото
законодателство е упражнил правото си да прекрати договора, в т.ч. че процесната заповед
за прекратяване на правоотношението е издадена в рамките на уговорения между страните
6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя; че при спазване на трудовото
законодателство е упражнил правото на уволнение, в т.ч. че заповедта е доведена до
знанието на работника предхождащо подаване на исковата молба; както и че е отправял до
ищцата покани за получаване на трудовата й книжка.
3
Първият спорен момент между страните се свежда до това дали законосъобразно е
упражнено правото на работодателя да прекрати ТПО на посоченото основание - чл. 71, ал.
1 от КТ. Ищцата е възразила, че клаузата за определяне на срок на изпитване е
недействителна поради заобикалянето й на закона, с аргументи, че същата имала придобит
трудов стаж над 15г., преминал изцяло в банковата сфера, което било известно на
работодателя й.
Това възражение е неоснователно.
Установи се по делото по несъмнен начин, че страните в производството са били и
страни по валидно учредено въз основа на договора от 19.09.2024г. трудово правоотношение
с уговорен в полза на работодателя изпитателен срок от шест месеца. Със заповед на
работодателя от 27.03.2025г. трудовоправната връзка между страните е преустановена,
считано от 01.04.2025г., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Съгласно цитирания законов текст
до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати
договора без предизвестие. В конкретния случай 6 месечният срок не е изтекъл към
01.04.2025г. Трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя цели да
провери годността на работника да се справи с възложената работа. В рамките на срока за
изпитване работодателят трябва да направи преценка удовлетворен ли е от качествата на
работника и от нивото на изпълнение на задълженията му, като предходния стаж на
работника няма никакво отношение към тази преценка. Последната се извършва свободно от
работодателя , не се мотивира и не подлежи на съдебен контрол. Ако резултатът от
изпитването бъде счетен за незадоволителен от работодателя, той може да прекрати
законосъобразно договора с работника в рамките на срока за изпитване, без да е необходимо
да мотивира решението си /вж. решение № 11/24.01.2012 г. по гр. д. № 1783/2010 г., IV г. о.
на ВКС/. Срокът за изпитване започва да тече от момента на фактическото, реално
изпълнение на възложената работа, в случая от 03.10.2024г. /съгласно подписания трудов
договор/ и уговореното за изпитване време трябва да бъде реално използвано за проверка
/така решение № 156/16.05.2012 г. по гр. д. № 1027/2011 г., I. г. о. на ВКС/. Само в процеса на
реално престиране на работна сила работодателят може да извърши преценката
удовлетворен ли е от годността на работника да изпълни възложеното. Последният не може
да бъде задължен да продължи трудовия договор с работник, след като е преценил, че той не
е годен да изпълнява възложената работа и е упражнил правото си да прекрати договора в
срока, за който страните предварително са се споразумели. Ето защо, следва да се приеме, че
прекратяването на трудовото правоотношение между страните е законно, а клаузата за срок
на изпитване в този смисъл не е недействителна.
С оглед направения извод за неоснователност на главно заявената искова претенция с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни са и акцесорните претенции за
възстановяване на предишната работа и за заплащането на обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа поради уволнението.
Отхвърлянето на главния иск, налага съдът следва да се произнесе по предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.226 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради
незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било
прекратено. Нормата на чл.226 ал.3 от КТ предвижда, че обезщетението е в размер на
брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото
правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. Съгласно
разпоредбата на чл.350 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването и
да я предаде незабавно на работника или служителя. При неизпълнение на това задължение,
за него възниква задължение да заплати на ищеца обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ за
4
вредите, които той е претърпял вследствие незаконното задържане на трудовата му книжка.
За да е основателен така предявеният иск, следва да има неправомерно задържане от страна
на работодателя на трудовата книжка на работника и претърпяни от него вреди в тази
връзка.
По делото не се установи работодателят да е задържал неправомерно трудовата
книжка на ищцата, а още по – малко същата да е претърпяла някакви вреди от това.
Установи се по делото, че това не е препятствало ищцата да постъпи на работа при нов
работодател, считано от 12.05.2025г., съответно - да реализира трудов доход. На следващо
място следва да се отбележи, че с подписване на заповедта на прекратяване на трудовия
договор, ищцата се е разписала за това, че е получила трудовата си книжка, с оглед на което
съдът приема, че в тази връзка работодателят не е бил длъжен да издава друг нарочен
документ. Последващите уговорки за реалното предаване на трудовата й книжка стоят извън
волята на работодателя, доколкото се установи безспорно, че ищцата е променяла на няколко
пъти волята си за това. В тази връзка бяха събрани гласни доказателства – чрез разпит на св.
П. К., Д. М. и Д. М.. Съдът кредитора частично показанията на св. К. досежно изложеното
от нея, че ищцата не е желаела да си получи книжката от офиса където е работила, за да не
се спречква с работодателя си. В останалата им част същите не са информативни и по -
скоро дават общи сведения за отношенията между страните по делото, без конкретика в тях,
а и в цялост възпроизвеждат субективните възприятия на ищцата. От показанията на
другите две свидетелки - Д. М. и Д. М., които съдът кредитира в цялост, като логични и
последователни и в синхрон с целия доказателствен материал, се установи, че ищцата сама
се е поставила в ситуация да не й бъде предадена трудовата книжка след прекратяване на
ТПО, а никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Така от
показанията на тези две свидетелки се установи безспорно, че след прекратяване на ТПО
трудовата й книжка е била на разположение в офиса на „Владислав“, където е работила, но
същата не се е явила с оглед заявения и ползван отпуск, а на по – късен етап е поискала
пренасочването й в друг финансов център, тъй като не желаела да се засича с работодателя
си. На следващо място, отивайки да я получи, ищцата е изискала допълнително приемо –
предавателен протокол, който не й е бил предоставен, поради което отново е отказала да
получи книжката си и последващо е изискала отново да й бъде върната в офиса на
„Владислав“.
С оглед на изложеното, съдът намира, че не се формира извод за незаконно задържане
на трудовата книжка и претърпяни вреди вследствие на това, а се откроява само едно
недобросъвестно поведение от страна на ищцата от което същата иска да черпи
неправомерно права.
Искът, заявен в евентуалност следва да бъде отхвърлен, като несонователен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да понесе направените от ответника
съдебно деловодни разноски. Представен е списък съгласно който се претендират такива за
депозит за вещо лице – 100лева, за СУ – 5лева и за адв. възнаграждение от 1920лева, с вкл.
ДДС, съгласно договор за правна защита и съдействие и издадена фактура за същата сума
платена по банков път. Ищецът следва да понесе направените от ответника съдебно-
деловодни разноски в общ размер на 2025лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Б. Н., ЕГН ********** с адрес гр. В., кв. «С. И. Р.»
***** срещу Банка Д., ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „М.” ****
обективно кумулативно и евентуално съединени искове, както следва:
5
- да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата извършено
със Заповед на работодателя с № 2025-95/27.03.2025г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ;
- да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„консултант индивидуално банкиране”;
- за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 2476лева,
представляваща обезщетение за един месец - за периода от 01.04.2025г. до 11.05.2025г., през
който е останала без работа в размер на брутното й трудово възнаграждение, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2025г. до
окончателното погасяване на задължението
- за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 5849,61лева,
представляваща обезщетение за периода от 12.05.2025г. до 01.10.2025г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2025г. до окончателното
погасяване на задължението;
- за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от
2229,09лева, представляваща обезщетение за забавено оформяне и предаване на трудовата й
книжка за периода от 01.04.2025г. до 28.04.2025г. вкл., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда – 13.05.2025г. до окончателното изплащане на
обезщетението, на осн. чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал.2 КТ и чл. 226
КТ.
ОСЪЖДА Ц. Б. Н., ЕГН ********** с адрес гр. В., кв. «С. И. Р.» ***** да заплати
на Банка Д., ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „М.” **** сумата от
2025лева, представляваща сторени в производството съдебно – деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6