№ 11952
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско
дело № 20231110116102 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 86373/ 29.03.2023 г. от Ц. Б. А., ЕГН
********** против „Дриймс Транс“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл. 215, ал. 1 КТ, за
сумата 53300 лева, претендирана като вземане за неизплатен oстатък от дневни
командировъчни пари за служебни командировки, изпълнени в периода от 01.06.2019 г. до
05.04.2021 г., и с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т.
4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за сумата 3055 лева,
претендирана като вземания за неизплатени допълнителни трудови възнаграждения, чиято
дължимост е обусловена от продължителността на изпълнените командировки и трудовия
стаж на ищеца в ответното дружество, относно командировки, изпълнени в периода от
01.06.2019 г. до 05.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба пред съда – 29.03.2023 г., до погасяването на вземанията.
В исковата молба са изложени твърдения, че в периода от 01.06.2017 г. до 05.04.2021
г. страните са се намирали в трудово правоотношение по трудов договор от 01.06.2017 г. и
допълнително споразумение от 02.01.2019 г., по силата на което Ц. А. е изпълнявал
длъжността „шофьор товарен автомобил (международни превози)“. Сочи се, че в периода от
01.06.2019 г. до 05.04.2021 г. ищецът е бил командирован за период от 584 календарни дни.
Излага твърдения, че с едностранен вътрешен акт, възпроизведен в уведомително писмо от
01.06.2019 г., работодателят е определил по-високи размери на дневните ставки на дневните
командировъчни пари от нормативно установения минимум по Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, както и от размерите, посочени в издадените
командировъчни заповеди. Допълва, че за процесния период работодателят не е изпълнил
задължението си да начисли и изплати на ищеца дневни командировъчни пари в дължимия
увеличен размер, съгласно уведомителното писмо от 01.06.2019 г., а е изплатил дневни
командировъчни пари с дневна ставка от по 27 евро, или в общ размер на 30839,52 лева за
всички командировки през исковия период. Излага твърдения, че в процесното
уведомително писмо от 01.06.2019 г. е било определено и заплащането на допълнителни
трудови възнаграждения, обусловени от продължителността на изпълнените командировки
1
и трудовия стаж на ищеца в ответното дружество, които също са дължими. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът признава наличието на трудово правоотношение между страните, както
обстоятелството, че Ц. А. е бил командирован за периода от 01.06.2019 г. до 05.04.2021 г. по
силата на командировъчни заповеди, издадени от работодателя. Оспорва исковата претенция
с твърдения, че дължимите на работника командировъчни са били определени в заповедите
за командировка и същите са били изцяло платени по посочена от ищеца банкова сметка с
основание „служебен аванс“. Сочи, че представеното от ищеца уведомително писмо от
01.06.2019 г., представлява вътрешен акт, който е бил предложен за гласуване, но същият не
е бил надлежно приет и утвърден, съответно не е породил правни последици между
страните. На отделно основание, извън преклузивния срок по чл. 193, ал. 1 ГПК, оспорва
авторството на представеното от ищеца уведомително писмо от 01.06.2019 г. с твърдения, че
същото не носи подписа на управителя на дружеството – Г.В.. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правна квалификация чл. 215, ал. 1 КТ:
За да бъде уважена предявената искова претенция в тежест на ищеца по делото е да
установи при условията на пълно и главно доказване: наличие на трудово правоотношение с
ответника, изявление на работодателя за командироване на работника да изпълнява
трудовите си задължения в друга държава на територията на Европейския съюз, реално
полагане на труд в друга държава на територията на Европейския съюз, както и размера на
дължимите дневни командировъчни пари.
По делото не е спорно, а и се установява от приетия по делото трудов договор № 726/
01.06.2017 г., че между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по силата
на което Ц. А. е заемал длъжността „шофьор-международни превози“ при ответното
дружество. От разпоредбата на чл. 4.1 на процесния трудов договор се установява, че при
подписването му страните са уговорили основно месечно трудово възнаграждение в размер
на минималния осигурителен праг за длъжността към този момент, а именно 463,00 лева,
като командировъчните пари са определени в размер на не по-малко от 27 евро на
календарен ден при единична езда и не по-малко от 21 евро на календарен ден при двойна
езда, като в разпоредбата е уточнено, че командировъчните средства са лични и не са за
храна, квартирни, както и всякакви други разходи, свързани с упражняване на дейността –
шофьор. Не е спорно и от приетото по делото допълнително споразумение № 2/ 02.01.2019
г. се установява, че считано от 02.01.2019 г. основното месечно трудово възнаграждение на
служителя се променя в размер на 1500 лева, като съгласно чл. 5 от същото, в зависимост от
качеството и количеството на извършената работа, по преценка на прекия ръководител,
служителят може да получава месечни премии. От приетата по делото заповед № 1824/
05.04.2021 г. се установява, че считано от 06.04.2021 г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие на страните.
Страните не спорят, и видно от събраните по делото доказателства – заповеди за
командировка, придружени с пътни листи, и заключение на съдебно – счетоводна
експертиза от 28.02.2024 г., за процесния период от 01.06.2019 г. до 05.04.2021 г. Ц. А. е бил
командирован за изпълнението на 18 командировки за общо 584 календарни дни от гр.
София, България, до ЕС, други европейски държави и Турция с цел превоз на товари, както
следва:
1. По силата на Заповед № 5765/ 17.06.2019 г. е бил командирован за периода от
17.06.2019 г. до 15.08.2019 г. (60 календарни дни) по вътрешен курс;
2. По силата на Заповед № 6025/ 28.08.2019 г. е бил командирован за периода от от
30.08.2019 г. до 19.09.2019 г. (21 календарни дни) по вътрешен курс;
2
3. По силата на Заповед № 6167/ 25.09.2019 г. е бил командирован за периода от от
25.09.2019 г. до 25.10.2019 г. (31 календарни дни) по вътрешен курс;
4. По силата на Заповед № 6316/ 25.10.2019 г. е бил командирован за периода от
28.10.2019 г. до 23.12.2019 г. (57 календарни дни) по вътрешен курс;
5. По силата на Заповед № 6681/ 03.01.2020 г. е бил командирован за периода от
04.01.2020 г. до 04.02.2020 г. (32 календарни дни) по вътрешен курс;
6. По силата на Заповед № 6856/ 07.02.2020 г. е бил командирован за периода 07.02.2020
г. до 21.02.2020 г. (15 календарни дни) по прав курс;
7. По силата на Заповед № 6987/ 26.02.2020 г. е бил командирован за периода от
26.02.2020 г. до 08.05.2020 г. (74 календарни дни) по вътрешен курс;
8. По силата на Заповед № 7249/ 13.05.2020 г. е бил командирован за периода от
14.05.2020 г. до 07.07.2020 г. (56 календарни дни) по вътрешен курс;
9. По силата на Заповед № 7820/ 28.06.2020 г. е бил командирован за периода от
07.07.2020 г. до 20.07.2020 г. (14 календарни дни) по вътрешен курс;
10. По силата на Заповед № 7859/ 20.07.2020 г. е бил командирован за периода от
20.07.2020 г. до 24.08.2020 г. (36 календарни дни) по вътрешен курс;
11. По силата на Заповед № 8001/ 31.08.2020 г. е бил командирован за периода от
31.08.2020 г. до 07.10.2020 г. (38 календарни дни) по вътрешен курс;
12. По силата на Заповед № 8310/ 22.10.2020 г. е бил командирован за периода от
22.10.2020 г. до 28.10.2020 г. (7 календарни дни) по прав курс;
13. По силата на Заповед № 8357/ 02.11.2020 г. е бил командирован за периода от
03.11.2020 г. до 23.11.2020 г. (21 календарни дни) по вътрешен курс;
14. По силата на Заповед № 8427/ 23.11.2020 г. е бил командирован за периода от
23.11.2020 г. до 08.01.2021 г. (47 календарни дни) по вътрешен курс;
15. По силата на Заповед № 8591/ 08.01.2021 г. е бил командирован за периода от
08.01.2021 г. до 24.01.2021 г. (17 календарни дни) по прав курс;
16. По силата на Заповед № 8795/ 25.01.2021 г. е бил командирован за периода от
25.01.2021 г. до 16.02.2021 г. (23 календарни дни) по вътрешен курс;
17. По силата на Заповед № 9062/ 22.02.2021 г. е бил командирован за периода от
23.02.2021 г. до 18.03.2021 г. (24 календарни дни) по вътрешен курс, и
18. По силата на Заповед № 9206/18.03.2021 г. е бил командирован за периода от
19.03.2021 г. до 29.03.2021 г. (11 календарни дни) по прав курс.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано наличието на трудово
правоотношение между страните, наличието на изявление на работодателя за
командироване на работника да изпълнява трудовите си задължения в друга държава на
територията на Европейския съюз, в друга европейска държава и Турция, както и реалното
полагане на труд в тези държави.
Основното спорно между страните обстоятелство е размерът на дължимите дневни
командировъчни пари, като за установяването му ищецът представя по делото уведомително
писмо от 01.06.2019 г., изготвено от ответника „Дриймс транс“ ЕООД, върху което е
положен подпис за работодателя от лице, представляващо ответното дружество, на което са
делегирани ръководни функции от управителя на последното. Този извод на съда почива на
изводите на вещото лице, направени в заключения по съдебно – почеркова експертиза от
06.12.2023 г. и допълнителна съдебно – почеркова експертиза от 28.02.2024 г. Според
изложеното от вещото лице в заключението от 28.02.2024 г., лицето, изпълнило подписа под
уведомителното писмо, се е разписало за работодателя и в трудовия договор на ищеца,
допълнителното споразумение към него, във всичките заповеди за командироване на ищеца,
както и в други документи, описани в заключението като използван от вещото лице
сравнителен материал. Поради това, съдът счита, че макар и цитираният документ да не е
подписан от управителя на ответното дружество, същият обвързва този, който се сочи за
негов издател – а именно работодателят, с произтичащите от документа правни последици.
3
Съгласно чл. 228, ал. 2 КТ, във вр. с чл. 215 КТ размерите на командировъчните пари,
определени в чл. 215 КТ, се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен
трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. В този смисъл
трябва да се разбира разпоредбата на чл. 31, ал. 6 от Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина /НСКСЧ/, т.е. разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ дава
възможност на работодателите да определят по-високи размери на командировъчните пари
при осъществяване на командировки в чужбина. Но тази правна норма не урежда
възможност за законосъобразно намаляване на размера на командировъчните пари.
Следователно, определените в НСКСЧ, която е издадена въз основа на уредената
в чл. 215 КТ законова делегация, командировъчни пари са минимални, като работодателят
не може законосъобразно да определя по-ниски размери на командировъчните пари от
нормативно установените, тъй като би нарушил императивните разпоредби, уредени в чл.
215 КТ и чл. 228, ал. 2 КТ. Не води до противния извод, при прилагане правилата на
стриктното, логическо и ограничително тълкуване с цитираните по – горе разпоредби,
формулировка в приложение № 3 в табличен вид – „до“. Така например е прието в Решение
№ 753 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1283/ 2010 г., IV г. о., ГК.
Съгласно горецитираното уведомително писмо от 01.06.2019 г., ответното дружество,
при спазване на правилата на нормативната уредба, увеличава дневната ставка на дневните
командировъчни пари на шофьорите за „единички“, както следва: 75 евро на календарен ден
за релации без АДР и условия за релацията /вътрешни курсове/ и 60 евро на календарен ден
за прави курсове.
Съдът намира, че представеният от ищеца документ, изходящ от ответника,
представлява волеизявление на работодателя, съгласно което последният едностранно е
изменил чрез увеличаване дължимите на работниците му командировъчни пари.
Наименованието на документа - „уведомително писмо“ не разколебава този извод на съда,
доколкото е подкрепен от съдържанието на документа, в който се регламентират нови
размери на командировъчните пари и възнагражденията на шофьорите. Възраженията в
обратния смисъл на ответника са неоснователни, доколкото законът не поставя
императивни изисквания за формата и реда, по който следва да бъдат приети такива
вътрешни правила. Неоснователно е твърдението, че процесният документ представлява
проект на акт, който не е приет, доколкото ответникът не представя доказателства в този
смисъл – предложение за гласуване, решение на компетентен орган, с което е отхвърлено
предложението. Следва да се посочи и, че съгласие на работника за увеличението не се
изисква, тъй като нормативната уредба допуска работодателят да определи размерите на
командировъчните пари едностранно над утвърдените минимуми.
Неоснователно е и възражението на ответника, че процесното уведомително писмо
не е валидно приет вътрешен акт, доколкото същото не съществува в счетоводните
регистри. По делото са приети заключения по допуснатите съдебно-счетоводна експертиза
от 14.06.2023 г. и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от 28.02.2024 г. , от които се
установява, че работодателят не е извършвал начисляване на дължимите на ищеца суми въз
основа на така представения по делото писмен акт, като същите са начислени и изплатени
на база нормативно установения минимален размер на командировъчни пари.
Обстоятелството, че ответникът не е начислил и не е взел предвид собствения си вътрешен
акт, не доказва недължимост на претенцията, а влече след себе си административно-
наказателната отговорност на работодателя.
Предвид изложено, съдът намира, че на Ц. А. са дължими командировъчни пари в по-
висок размер от нормативно установения минимум, предвид наличието на вътрешен акт на
работодателя, с който този размер е определен.
За установяване размера на дължимите дневни командировъчни пари при
съблюдаване на установените единични размери с процесното уведомително писмо, съдът
4
кредитира заключение на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от 28.02.2024 г., по
което вещото лице е ползвало съставения пътен лист към всяка от заповедите за
командировка. Пътните листи, определят началната и крайната дата на всяка командировка,
както и следвания от шофьора маршрут за превозване на товари, поради което
представляват съществени първични документи, които не са използвани при извършване на
първоначалната съдебно – счетоводна експертиза, съответно изводите на последната не
почиват на тях, затова и съдът не кредитира заключението й относно тези обстоятелства и
крайните й изводи, свързани с тях. От заключението на допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза от 28.02.2024 г. се установява, че в периода от 01.06.2019 г. до 05.04.2021 г.,
ищецът е изпълнил 18 броя командировки за общо 584 дни, като е извършил 4 броя прави
курса и 14 броя вътрешни курса. При прилагане на дневните ставки, съгласно
уведомителното писмо, ищецът има право за 4 броя прави курса, изпълнени в 50 дни, по 60
евро на ден или общо 3000 евро, и за 14 броя вътрешни курса, изпълнени в 534 дни, по 75
евро на ден или 40050 евро, или общо 43050 евро, равняващи се на 84198,48 лева. Съгласно
заключение на съдебно – счетоводна експертиза от 14.06.2023 г., за горецитирания период
на ищеца са начислени и заплатени дневни командировъчни пари в размер на 30839,52 лева.
За заплащането на посочената сума се съдържа и признание от ищеца в депозираната искова
молба. С посочената сума следва да бъдат намалени определените от съда дневни
командировъчни пари по чл. 215 КТ. Предвид изложеното, съдът намира, че на ищеца се
дължи неизплатен остатък за дневни командировъчни пари в размер на 53358,96 лева.
Доколкото исковата претенция е предявена за сумата от 53300 лева, същата се явява изцяло
основателна и предвид диспозитивното начало на процеса, следва да бъде уважена до този
размер.
По исковете с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. чл.
13, ал. 1, т. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ).
За да бъдат уважени предявените искови претенции в тежест на ищеца по делото е да
установи при условията на пълно и главно доказване: наличие на трудово правоотношение с
ответника и вътрешнофирмен акт, който да регламентира основанията/ критериите за
заплащане на допълнителните възнаграждения и техния размер.
С приетото като доказателство по делото уведомително писмо, изходящо от
ответното дружество, работодателят е предвидил допълнителни трудови възнаграждения за
изпълнение на продължителна командировка от шофьорите – в т. 4, и за стаж в ответното
дружество – в т. 5. Възприето е изискване бонусът за стаж да важи само при осигуровка на
база минимална работна заплата, като тогава осигуровките, които са за сметка на работника/
служителя, следва да се поемат от ответното дружество. Предоставена е възможност на
работника за преценка, дали предпочита по – висока осигуровка или да получи бонус за
стаж. Посоченото уведомително писмо има характер на вътрешни правила за определяне на
работната заплата, с които се определят допълнителни трудови възнаграждения в полза на
служителя по смисъла на чл. 13 НСОРЗ. Следва да се има предвид, че с оглед цитираното
уведомително писмо работодателят е обвързал плащането на бонус за стаж с условие, че
осигуряването се извършва на база минимална работна заплата. Макар това правило да е в
противоречие с императивната норма на чл. 1 от Наредба за елементите на
възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, с него се
обяснява защо за периода м.07.2020 г. – м.04.2021 г. осигуровките на ищеца са начислявани
върху минималната работна заплата. Последното се установява от заключението на съдебно
– счетоводна експертиза от 28.02.2024г., по която вещото лице е извършило проверка на
фишовете за работна заплата на ищеца за този период. Разбира се, осчетоводяването на
размер на трудовото възнаграждение под уговорения в трудовия договор, не отменя
задължението на ответника да плати пълния размер на договореното възнаграждение (арг.
от нормата на чл. 118, ал. 1 КТ). Допълнителни трудови възнаграждения (бонуси) не са били
5
осчетоводявани и съответно не са били включвани в базата, върху която се дължат
осигурителни вноски. По делото от заключението на вещото лице по допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза от 28.02.2024 г. се установява, че на ищеца се дължат
допълнителни трудови възнаграждения (бонуси) за продължителност на командировката и
за стаж, съобразно размерите, предвидени в уведомително писмо. От заключението се
установява, че доколкото за период на командировката между два и три месеца се следва 1
евро на календарен ден за периода на командировката, общият размер на бонуса за 74 дни в
командировка, която е изпълнил ищецът, е 74 евро или 144,73 лева. На това условие
отговаря командировката, възложена със заповед № 6987/ 26.02.2020 г., която е продължила
74 дни, като във връзка с нея се следва и претендираното допълнително трудово
възнаграждение.
Съгласно уведомителното писмо, за стаж при ответника над 3 г. – на шофьорите се
следва 6 евро на календарен ден за периода на командировката. За периода м.07.2020 г. –
м.04.2021 г. ищецът е осигуряван на минимална работна заплата, като към 01.06.2020 г.,
съгласно сключения между страните трудов договор от 01.06.2017 г., е имал навършени три
години работа при ответника, така че са налице и двете условия по т. 5 от уведомителното
писмо. Съгласно заключението, се дължи допълнително трудово възнаграждение за стаж
при ответника за 248 броя дни в командировка, които умножени по дневната ставка от 6
евро, определят общия размер на възнаграждението от 1488 евро или 2910,27 лева.
Събрани двете допълнителни трудови възнаграждения образуват сумата от 1562 евро
или 3055,01 лева.
Доколкото ответникът не навежда твърдения и не представя доказателства за
погасяване на така установените задължения за заплащане на допълнителни трудови
възнаграждения, съдът намира, че исковите претенции са изцяло основателни и следва да
бъдат уважени предвид диспозитивното начало в процеса до предявения общ размер от 3055
лева.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се следват на
ищеца.
Предвид характера на настоящото производство, ищецът е освободен от заплащането
на държавна такса и разноски, като същият е представляван от процесуалния си
представител по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие, с който е уговорено между ищеца и представляващия го адвокат
безплатното осъществяване на процесуално представителство и защита по делото. В този
случай съдът е длъжен да определи размер на възнаграждението не по – нисък от
предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес на делото, или от 5158,40
лева. Посоченият размер съдът счита за справедлив размер на възнаграждението, което
ответникът да бъде осъден да заплати на адв. Д. П. П., предвид изхода на делото.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна такса в
общ размер на 2254,20 лева и платените възнаграждения на вещите лица от бюджета на съда
в общ размер на 3270,00 лева по уважените искове, или общо 5524,20 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДРИЙМС ТРАНС“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 57, представлявано от Г.В. – управител,
6
да заплати на Ц. Б. А., ЕГН **********, с адрес в гр. София, кв. ..., бл. 9, вх. Г, ет. 2, ап. 60,
на основание чл. 215, ал. 1 КТ сумата 53300 лева, представляваща вземане за неизплатен
остатък от дневни командировъчни пари за служебни командировки, изпълнени в периода от
01.06.2019 г. до 05.04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.03.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ДРИЙМС ТРАНС“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 57, представлявано от Г.В. – управител,
да заплати на Ц. Б. А., ЕГН **********, с адрес в гр. София, кв. ..., бл. 9, вх. Г, ет. 2, ап. 60,
на основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата сумата 3055 лева, вземания за
неизплатени допълнителни трудови възнаграждения, чиято дължимост е обусловена от
продължителността на изпълнените командировки и трудовия стаж на ищеца в ответното
дружество, относно командировки, изпълнени в периода от 01.06.2019 г. до 05.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 29.03.2023 г. до окончателно изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА „ДРИЙМС ТРАНС“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 57, представлявано от Г.В. – управител,
да заплати на адвокат Д. П. П., личен номер: **********, с адрес: гр. София, кв. ..., бл. 223 -
А, вх. Е, ап. 109, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 5158,40 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в полза на ищеца.
ОСЪЖДА „ДРИЙМС ТРАНС“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 57, да заплати по бюджетна сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 5524,20 лева,
представляваща държавна такса и възнаграждения за вещи лица по уважените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7