№ 620
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110210494 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от В. П. К., с ЕГН ********** против
наказателно постановление №23-4332-012629/29.06.2023 г. на Началник
Сектор в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което са му наложени: глоба в
размер на 20 лв. на основание чл.185 ЗДвП за нарушение на чл.150А ал.1
ЗДвП; глоба в размер на 200 лв на основание чл.179 ал.6 т.2 ЗДвП за
нарушение на чл.139 ал. 1 т.1 ЗДвП и глоба в размер на 300 лв. на основание
чл.177 ал.1 т.4 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.5 ал. 3 т.2 ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление – нарушение на процесуалните правила –
липсва на описание на нарушенията като по този начин жалбподотелят е
лишен от правото да разбере какви нарушения са му вменени. Твърди се и
недоказаност на нарушенията – автомобилът не е спрян от движени и при
проверката не е установено твърдяното спукване на челно стъкло. Редовно
призован жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. К., която
поддържа жалбата. Предлага на съда да отмени НП изцяло. Претендира
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. От
юрисконсулт ПАШУНОВ са постъпили писмени бележки с доводи за
1
неоснователност на жалбата. Предлага на съда да потвърди НП като правилно
и законосъобразно, и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок / с оглед произнасянето в тази връзка и на АССГ/.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Свидетелят Евтим Свиленов Евтимов заемащ длъжността мл.
автоконтрольор при отдел ПП-СДВР съставил на жалбоподателя АУАН
№GA875511/29.05.2023 г. за това, че на 29.05.2023 г. около 02:01 часа, в
гр.София, по бул.”Тодор Александров” управлява л.а. „Опел Корса” с рег.
№РА 9154 АХ, регистриран на Петър Георгиев К., с ЕГН **********, с посока
на движение от бул.”Мария Луиза” по бул. „Тодор Александров” към
бул.”Христо Ботев”, като пред "Уникредит Булбанк" при извършената справка
с ОДЧ се установява, че автомобилът е спрян от движение по чл.171 т.2 б.А
ЗДвП - техническа неизправност от 30.09.2022 г.
При извършената проверка водачът представя СУМПС с №********* с
изтекъл срок - 28.05.2021 г.
Установява се, че предно челно стъкло на автомобила е спукано в горния
край, като по средата има множество разклонения с дължина около 20
сантиметра.
Няма данни по преписката жалбоподателят да се е възползвал от
правото си по чл.44 ал.1 ЗАНН.
На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства, както и показанията на свидетеля Евтим Свиленов
Евтимов, които са логични и непротиворечиви и съдът ги цени. Липсват
помежду им противоречие от характер да се посочи кои от тях се кредитират и
кои не.
2
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя.
В хода на административнонаказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или
ограничаващи правото на защита на подведеното под
административнонаказателна отговорност лице.
В атакуваното наказателно постановление по разбираем начин са
описани нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, като
същите са съответни на посочените като правни норми техни квалификации,
респ. възраженията на жалбоподателя в обратната насока са неоснователни.
Не са налице нарушение на процесуалните правила при издаване на
наказателното постановление, нито е нарушено правото на лицето да узнае за
какви точно административни нарушения е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
По т.1 от НП /нарушение по чл.150А ал.1 ЗДвП /:
Съгласно разпоредбата на чл. 150а ал. 1 ЗДвП, за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171 т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Установява по делото, че СУМПС на жалбоподателя К. е с изтекъл срок
на валидност на 28.05.2021 г. Това обстоятелство се установява безспорно от
приложената към материалите на делото справка-картон на водача, справка от
ОДМВР- Пазарджик и показанията на разпитания свидетел Евтимов.
СУМПС №*********, което е било издадено на жалбоподателя К. на
28.05.2011 г. е било валидно до 28.05.2021 г., а датата на проверката от
контролните органи е 29.05.2023 г.
3
По делото не бяха ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя,
които да установят, че към датата на проверката той е притежавала валидно
СУМПС, като са без значение причините, поради което той не го е сторил
преди изтичане на срока на валидност на вече издаденото му СУМПС
№*********.
От обективна страна жалбоподателят като водач на моторно превозно
средство по смисъла на § 6 т. 11 от ДР на ЗДвП, е управлявал л.а. „Опел
Корса” с рег. №РА 9154 АХ, регистриран на Петър Георгиев К..
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Жалбоподателят като правоспособен водач е съзнавал, че
управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, но въпреки това
съзнателно е поел управлението му, пряко целейки настъпването на
общественоопасните последици на своето поведение. Правилно е била
приложена общата санкционната норма на чл. 185 ЗДвП, имайки предвид
отсъствието на специален състав на нарушение, като индивидуализацията на
наказанието „глоба“ в размер на 20 лв. е извършено при спазване
изискванията на чл.27 ал.2 ЗАНН и същото е във фиксиран размер.
Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен
случай, тъй като настоящото административно нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид/, а и видно от справка картон на
водача – жалбоподателят не е дисциплиниран такъв. В тази част, по т.1 от НП
– същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
По т.2 от НП /нарушение на чл.139 ал. 1 т.1 ЗДвП/:
Разпоредбата на чл. 139 ал. 1 т. 1 ЗДвП предвижда, че движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Неизпълнението на това изискване предпоставя ангажиране на
административнонаказателна отговорност по чл. 179 ал. 6 ЗДвП.
Под техническа изправност следва да се разбира нормално
функциониране на всички системи на МПС в т. ч. конструктивни части и
компоненти, предпоставящи в закономерна връзка експлоатационна
ефективност на системите на МПС.
В обстоятелствената част на АУАН и НП са индивидуализирани видът и
степента на техническата неизправност, като е конкретизирано, че същата е
значителна и се изразява в следния смисъл: „предно челно стъкло на
4
автомобила е спукано в горния край, като по средата има множество
разклонения с дължина около 20 сантиметра.”.
Установената неизправност от контролните органи на процесното стъкло
съответства на посочената в чл. 10 т. 6 б. "В" ППЗДвП хипотеза.
Според чл. 10 ал. 1 т. 6 б. "В" ППЗДвП, МПС или тегленото от него
ремарке е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или
неизправности: т. 6. по рамата, кабината, каросерията и допълнителното
оборудване: б. "в)" има счупени или повредени външни стъкла или стъкла,
които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните
документи.
Разпоредбата на чл. 10 ал. 1 т. 6 б. "В" ППЗДвП посочва възможните
хипотези на неизправности по външни стъкла на МПС, като изрично нормира
като техническа неизправност "повредени външни стъкла".
Що се отнася до дефинирането и категоризацията на понятията
незначителни, значителни и опасни неизправности, същите намират своята
легална опора в нормативно дефинитивните норми на § 6 т. 71 , 72 и т. 73 ДР
на ЗДвП, като основният разграничителен критерий между трите групи
неизправности е въздействието им върху безопасността на превозното
средство, безопасността на движението по пътищата и околната среда.
Съгласно §6 т. 72 ДР на ЗДвП "значителни неизправности", вкл. при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности,
които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат
въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в
движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
Понятието "значителна неизправност" се съдържа и в чл. 37 ал. 3 от
Наредба №Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, съгласно която,
значителни са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху
безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху
околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-
значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и
конструкцията на превозното средство. Попадането на всеки един елемент в
някоя от групите и нивото на сериозността на неизправността му се определя
съобразно Списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства –
Приложение № 5 към чл. 31 ал. 1 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г.
5
Съгласно т. 3. 2 буква "в" от Методиката, отнасяща се до "Състояние на
стъклата": Стъкло или прозрачна плоскост в неприемливо състояние.
Сериозно е засегната видимостта през зоната за почистване на устройствата за
почистване на предното стъкло, което обосновава квалификация на
неизправността като значителна или опасна. Т.е., за да се квалифицира една
неизправност на стъклото като значителна, трябва сериозно да засяга
видимостта през зоната за почистване на устройствата за почистване на
предното стъкло.
В случая се касае именно за такава неизправност, като освен основна
пукнатина има и множество други разклонения с дължина около 20 см.
Съдът намира, че с това описание в достатъчна степен е
индивидуализиран видът на неизправността - стъкло в неприемливо
състояние, в което състояние сериозно е засегната видимостта през зоната за
почистване на устройствата за почистване на предното стъкло. Нарушението е
несъмнено доказано и предвид показанията на актосъставителя Евтимов.
Касае се за значителна неизправност и правилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя по чл.179 ал.6 т.2 ЗДвП – с налагане на глоба
във фиксиран размер от 200 лв.
И по отношение на това нарушение не са налице основания за
приложение на чл.28 ЗАНН. Жалбоподателят е системен нарушител, а с това
нарушение е застрашил, както своите живот и здраве, така тези на останалите
участници в движението.
Поради гореизложеното, наказателното постановление по т.2 - следва
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По т.3 от НП /нарушение на чл.5 ал. 3 т.2 ЗДвП/:
Установи се, че Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №22-4332-004889 от 23.09.2022 г. на ОПП-СДВР е била отменена с
Решение №369/08.06.2023 г. на Административен съд - Пазарджик, което е
влязло в законна сила на 08.06.2023 г. /л.56 – л.58 от делото/.
Т.е., към датата на проверката от контролните органи на въззиваемата
страна – 29.05.2023 г., заповедта е била обжалвана, респ. не е била влязла в
6
законна сила, поради висящото дело пред Административен съд – Пазарджик.
Действително, в системата на КАТ не е коригиран този факт, а именно, че
ЗППАМ № 22-4332-004889/23.09.2022 г. не е била влязла в законна сила, а по-
късно е и била и отменена, но това обстоятелство не може да се вмени във
вина на жалбоподателя.
Поради изложеното по-горе, отговорността на жалбоподателя по т.3 от
НП е била ангажирана неправилно, което налага отмяна в тази част на
наказателното постановление.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Претендират се разноски и от двете страни. Съгласно приложимата в
случая разпоредба на чл. 143 АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят нажалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Разпоредбата на чл.143 ал.1 АПК не
предвижда хипотезата, в която НП е отменено в едната му част и потвърдено в
други, с които са наложени различни административни наказания. В тази
връзка и по силата на препращаща разпоредба на чл.144 АПК, приложение
следва да намери разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК, съгласно която заплатените
от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска.
В конкретния случай, с решението си съдът е отменил НП само в една
негова част /по т.3/ и потвърдил по т.1 и т.2.
По отношение на претендираното от въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение, същото следва да се присъди в тежест на жалбоподателя в
минималния размер в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, а именно - 80
лв., отчитайки представените писмени бележки и неявяване на процесуален
представител по делото.
Процесуалният представител на жалбоподателя - адв. К.-САК е
направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на колега, на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за
адвокатурата за производството пред настоящата инстанция.
7
Адвокат К. е поискала и разноски за адвокат за производството пред
АССГ. Видно обаче от договор за правна защита и съдействие
№123107/09.12.2024 г. /л.84А от делото/, в него фигурира освен основанието
по чл.38 ал.1 т.3 ЗА и договорено, без да е заплатено възнаграждение в общ
размер от 1 200 лв./ по 400 лв. за всяко от трите наказания/.
Несъмнено, право на разноски има и жалбоподателя в това производство.
Съдът обаче няма правомощия да се произнесе за разноските, направени от
него пред АССГ и единствено компетентен е да направи това по отношение
само на разноските, сторени пред Софисйки районен съд.
Както беше посочено по-горе, в настоящето производство се претендира
от жалбоподателя заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗА. От въззиваемата страна е направено възражение
за прекомерност, както в съпроводителното писмо /л.2 от делото/, така и в
писмените бележки /л.86 от делото/.
Приложено по делото е адвокатско пълномощно, като в него е посочено
едновременно основание чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗА и отразено договорено
възнаграждение в размер на общо 1 200 лв.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38 ал. 2 ЗА, адвокатът оказал
на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. Т.е., размерът в тези случаи винаги се определя от съда
и не може да бъде посочен като договорен между страните, както е направено
в конкретния случай.
С оглед на това, следва да се приеме, че на процесуалния представител
на жалбоподателя – адв. К.-САК се дължи възнаграждение, съобразно
разпоредбите на чл. 38, ал. 2 ЗА вр.чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата редакция към момента на извършване на правните действия), с
оглед на извършената работа, както и с оглед материалния интерес по делото,
а именно в размер на 400 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА т.1 от наказателно постановление №23-4332-
012629/29.06.2023 г. на Началник Сектор в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР,
с което на В. П. К., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 20 лв. на
8
основание чл.185 ЗДвП за нарушение на чл.150А ал.1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА т.2 от наказателно постановление №23-4332-
012629/29.06.2023 г. на Началник Сектор в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР,
с което на В. П. К., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лв. на
основание чл.179 ал.6 т.2 ЗДвП за нарушение на чл.139 ал. 1 т.1 ЗДвП
ОТМЕНЯ т.3 от наказателно постановление №23-4332-
012629/29.06.2023 г. на Началник Сектор в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР,
с което на В. П. К., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лв. на
основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.5 ал. 3 т.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. П. К., с ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 80
лв. – юрисконсултско възнаграждение за една инстанция, съобразно уважената
част от жалбата.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адв. Ефросимка К. Миланова-САК с
личен №********** и адрес на кантората: гр.София, ул. Цар Асен №10, ет.4,
ап.7, сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9