№ 1335
гр. **** , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IVА СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500773 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК, във вр. с Глава двадесета от ГПК.
Образувано е въз основа на Решение № 30/18.03.2021г., постановено по касационно
гражданско дело № 1555 по описа за 2020г. на ВКС, III ГО, с което е отменено Решение №
355/05.03.2020г. по възз. гр. д. № 69/2020г. по описа на ОС - ****, ГО и делото е върнато за
ново разглеждане на друг състав от въззивния съд.
Производството по горецитираното въззивно гражданско дело е образувано по повод
въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 5144 от 22.11.2019г.,
постановено по гр.д.№ 8740 по описа за 2019г. на Районен съд - ****, четиринадесети
състав, с което на основание член 124, алинея 1 от ГПК е прието за установено в
отношенията между страните, че Р. К. Ч. не дължи на въззивника сумата в размер на
10 915,48 лева, претендирана от дружеството по фактура от 30.05.2019г. за доставена и
потребена електроенергия за периода 10.05.2017г. – 09.05.2018г., по партида с клиентски №
****, абонатен № ****, за обект на потребление в град ****, местност „Зеленика“ № 508,
съгласно становище на ЕРП „Север“ от 29.03.2019г. за начисляване на електроенергия по
Констативен протокол /КП/ № 837 от 23.05.2019г. на БИМ, както и е осъдено „Енерго-Про
Продажби“ АД да плати на Р. К. Ч. разноски за производството по делото пред първата
инстанция в размер на 1 346,04 лева, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението се обжалва с твърдения за неговата неправилност и необоснованост. Сочи
се, че е налице правно основание за възникване на вземането на ответното дружество, а
именно, че се касае за цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия,
дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, във вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Застъпва се, че
абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия на основание
договорното правоотношение между страните. Излага се, че вземането на "Енерго-Про
продажби" АД е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на
която е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не
е било фактурирано. Моли се за отмяна на решението на ВРС и постановяване на ново, с
1
което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата Р. К. Ч., чрез адв. Р.С., е депозирала
отговор на въззивната жалба, в който се излагат доводи за нейната неоснователност и се
моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В откритото съдебно заседание по делото дружеството – въззивник се представлява
от адв. Николай Банков, който поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на решението
на ВРС. Претендира разноски за трите съдебни инстанции, за които представя и списък по
чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата се представлява от пълномощника си адв. Р.С., която оспорва въззивната
жалба, съответно моли за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на
разноски, съобразно представения списък на същите. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр.д. № 8740/2019г. по описа на Районен съд - ****,
четиринадесети състав, е образувано по предявен от Р. К. Ч., срещу „Енерго-Про Продажби“
АД, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумата от сумата в размер на 10 915,48 лева, претендирана от дружеството по фактура от
30.05.2019г., представляваща цена на доставена и потребена електроенергия за периода
10.05.2017г. – 09.05.2018г., по партида с клиентски № **** и абонатен № ****, за обект на
потребление в град ****, местност „Зеленика“ № 508.
Ищцата излага, че с ответното дружество са в договорни отношения по повод
продажбата на електроенергия. При проверка на сметката си разбрала, че е издадена фактура
на стойност 10 915, 48 лева. Оспорва дължимостта на посочената сума с доводи за
незаконосъобразност на корекционната процедура.
Ответното дружество сочи, че процесната сума представлява цена на количество
доставена електроенергия. Твърди, че корекционната процедура е вследствие на извършена
проверка за изправността на електромера и измервателната система на обекта на ищцата, за
която проверка е изготвен констативен протокол. Оспорва твърденията корекционната
процедура да е лишена от основание и сочи, че такова е именно договорната обвързаност
между страните, ЗЕ и ПИКЕЕ. Твърди, че при извършване на корекцията е спазена
процедурата по ПИКЕЕ, като излага подробни съображения в тази насока.
Настоящият съдебен състав на ОС-****, като взе предвид доводите на страните, събрания и
приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно между страните, че същите са в облигационно правоотношение, по силата на
което ответното дружество доставя на ищцата електроенергия в обект, находящ се в гр.
****, местност „Зеленика“ № 508, срещу задължението на последната да заплаща цената на
потребената ел. енергия.
От приложения по делото Протокол за монтаж на електромер от 25.11.2015г. се установява,
че на посочената дата, на обект на потребление с аб. № ****, находящ се в гр. ****,
местност „Зеленика“, от служители на „Енерго-Про мрежи“ АД, е монтиран електромер с
фабричен № 1115 031500747934. Вписани са показанията на дневна и нощна тарифа на СТИ
към момента на монтажа, както следва: 0 кВч – дневна и 0 кВч – нощна ел. енергия.
Видно от Констативен протокол № 1104526/09.05.2018г., на посочената дата служители на
2
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на монтирания на
обекта на ищцата електромер, при която са отчетени следните показания: по нощна тарифа –
002920 кВтч; по дневна тарифа – 006175 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 060321 кВтч. Електромерът
е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална
опаковка, запечатана с пломба № 508198 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е
извършена в присъствието на двама свидетели, които са подписали протокола наред със
служителите на ответното дружество, извършили проверката.
При извършената от БИМ, Регионален отдел – ****, метрологична експертиза на процесния
електромер, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол №
847/13.05.2019г. , при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Констатирано е наличие на преминала ел. енергия в тарифа Т3 – 060321,4
кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът не съответства на
техническите характеристики.
Въз основа на горния протокол е издадено Становище за начисление на електрическа
енергия от 23.05.2019г., с което е одобрено начисляването на допълнително количество
електрическа енергия в размер на 60321 кВтч, за периода 10.05.2017г. – 09.05.2018г. За
стойността на посоченото количество ел. енергия е издадена фактура №
**********/30.05.2019г. за сумата от 10 915,48 лева.
От заключението на изготвената в първата инстанция СТЕ и обясненията на експерта в
съдебно заседание се установява, че към датата на извършване на техническата проверка,
процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Наличието на данни,
записани в регистър 1.8.3. се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата
за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Манипулацията
цели неотчитане в пълен обем на количества ел.енергия по дневна и нощна тарифни зони.
Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в регистър 1.8.3, който не се
визуализира на дисплея при редовен отчет от инкасатора и така натрупаната в скрития
регистър ел. енергия реално не се заплаща. Практически е невъзможно да е определи
началният момент, от който е започнало натрупването на ел. енергия по третата тарифа.
Извършените изчисления по процесната фактура на стойността на допълнително
начислената ел. енергия в размер на 60321 кВтч са аритметично точни, като същите са
съобразени с определените от КЕВР цени на ел.енергия за процесния период.
В изпълнение на задължителните указания на ВКС, пред въззивната инстанция е
допусната комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, възложена на вещи лица,
съответно електроинженер и софтуерен специалист. От заключението по така изготвената
експертиза, което настоящият състав кредитира като обективно изготвено, даващо
компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи, се установява, че отчетената
в скрития регистър 1.8.3 електроенергия реално е преминала през процесното СТИ, реално е
доставена и съответно потребена, като е натрупвана при извършеното потребление чрез
инсталацията на процесния обект, за определени времеви интервали от денонощието.
Въздействието е извършено в периода от монтажа на процесното СТИ на процесния обект
до датата на демонтажа, т.е. от 25.11.2015г. до 09.05.2018г. Стойността на процесното
количество ел. енергия, ако се приеме, че същото е потребено за целия период от датата на
монтажа на процесния електромер на обекта на ищцата - 25.11.2015г. до датата на
техническата проверка - 09.05.2018г., при съобразяване на действащите цени на
електроенергията за този период е 9584,77 лева.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
3
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки
за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните
такива, поради което е и допустимо. Наличието на правен интерес от търсената защита, като
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения
отрицателен установителен иск, се извежда от обстоятелството, че при уважаване на иска,
т.е. отричане със сила на пресъдено нещо на съществуването в полза на ответното
дружество на процесното вземане срещу ищцата, то последната ще внесе благоприятна
промяна в имуществената си сфера чрез намаляване на пасива.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според
настоящия съдебен състав, не се установява.
В разглеждания случай между страните е безспорно, че въззиваемата се явява потребител на
ел. енергия по смисъла на закона, респ. че между нея и дружеството – въззивник е учредено
валидно облигационно правоотношение с предмет продажба и доставка на ел.енергия, както
и че процесната сума е начислена като корекция на сметката на потребителя. Спорен по
делото се явява въпросът за законосъобразността на процедурата по установяване на
неизмерена ел. енергия в обекта на ищцата, както и по начисляване на исковата сума, под
формата на корекция на сметка за минал период.
В тази връзка съдът съобрази следното:
Действително разпоредбите на чл. 43, 44 и чл. 47 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети на основание чл. 83, ал. 2 от ЗЕ
от председателя на ДКЕВР (обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г.), уреждащи реда и начина на
извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и
формалните изисквания при обективиране констатациите на установени случаи на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, са отменени с Решение № 1500
от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г., 5-членен състав (обн. ДВ бр. 15 от
14.02.2017г.), с оглед на което към датата на извършване на техническата проверка на СТИ
на обекта на ищцата – 09.05.2018г. същите не са били част от действащото право, съответно
са неприложими към настоящия случай.
Обстоятелството, че към датата на процесната проверка липсва изрична законова
регламентация за реда за извършване на проверките на измервателните системи на
потребителите и начина на изчисляване на неотчетената във визуализираните регистри на
СТИ електрическа енергия, както и липсата на регламентация в Общи условия на
доставчика как се процедира в такива случаи, обаче, не се отразява на валидността на
задължението за заплащане на цената на потребената, но неотчетена при редовен месечен
отчет електроенергия, доколкото в случая се касае за продажбено правоотношение, за което
на общо основание са приложими правилата на ЗЗД за договора за продажба. В този смисъл
е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 75 от 13.04.2021г. на ВКС по гр. д. №
2206/2020г., IV г. о., ГК, Решение № 76 от 8.04.2021г. на ВКС по гр. д. № 2209/2020г., IV г.
о., ГК и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.1 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се
4
задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу
цена, която купувачът се задължава да му заплати. Основание за дължимостта на цената по
сключения между страните договор за покупко-продажба следователно е получаването от
потребителя – ищец на процесното количество електроенергия, което обстоятелство,
съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, следва да бъде установено
от ответника – лицензиран доставчик (продавач) чрез всички допустими от ГПК
доказателствени средства.
В настоящия случай съставеният при техническата проверка Констативен протокол
№ 1104526/09.05.2018г. и Констативен протокол № 847/13.05.2019г. от извършената
метрологична експертиза на процесното СТИ от БИМ установяват наличието на неотчетено
при редовните месечни отчети количество електрическа енергия в размер на 60321,4 кВтч.
Обстоятелството, че Констативен протокол № 1104526/09.05.2018г. е оспорен от ищцата,
понастоящем въззиваема, не променя този извод, доколкото констатациите в него изцяло се
потвърждават от протокола от извършената експертиза в БИМ, който представлява
официален свидетелстващ документ с обвързваща съда материална доказателствена сила.
Фактът, че така отчетеното в скрития регистър 1.8.3 на СТИ на обекта на ищцата
количество електроенергия в размер на 60321,4 кВтч е реално доставено, съответно
потребено от ищеца, се установява несъмнено от заключението по изготвената във
въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза, съгласно което отчетената в скрития
регистър 1.8.3 електроенергия реално е преминала през процесното СТИ, реално е доставена
и съответно потребена, като е натрупвана при извършеното потребление чрез инсталацията
на процесния обект, за определени времеви интервали от денонощието.
На валидността на задължението за заплащане на цената на потребената ел. енергия
не се отразява и невъзможността да се определи точният момент, от който е започнало
натрупването в невизуализирания регистър. Съгласно горецитираната практика на ВКС,
която настоящият съдебен състав споделя, обстоятелството, че не може да се установи
несъмнено кога е станало това е без значение, когато за периода от монтажа до демонтажа на
електромера не е имало смяна на абоната, какъвто е именно и настоящият случай.
Доколкото според заключенията на вещите лица по изготвените в първата и във въззивната
инстанция, съответно СТЕ и комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, е
невъзможно да се оредели конкретната дата на софтуерното вмешателство, от която е
започнало натрупването на ел. енергия в невизуализирания регистър на обекта на ищцата, то
следва да се приеме, че процесното количество електроенергия е потребено в периода от
монтажа на процесното СТИ на обекта на ищцата до датата на техническата проверка, при
която същото е установено, т.е. от 25.11.2015г. до 09.05.2018г.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че за ищцата –
въззиваема е възникнало валидно задължение да заплати цената на реално доставената и
потребена от нея ел. енергия в размер на 60321 кВтч, неотчетена при редовните месечните
отчети. За остойностяването съдът кредитира заключението по комплексната
електротехническа и софтуерна експертиза, съгласно което ако се приеме, че процесното
количество ел. енергия е потребено за периода от датата на монтажа на процесния
електромер на обекта на ищцата - 25.11.2015г. до датата на техническата проверка -
09.05.2018г., цената на същото, при съобразяване на действащите цени на електроенергията
за този период, е в размер на 9584,77 лева.
С оглед на изложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
прието за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер на
9584,77 лева за потребена ел енергия, предявеният иск да се отхвърли до този размер като
неоснователен, а в останалата част – за сумата от 1330,71 лева, доколкото искът се явява
основателен, решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
5
По разноските:
При този изход на спора, с оглед своевременното им претендиране и представените
доказателства за извършването им, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважената
част от иска, в полза на ищцата – въззиваема следва да се присъдят разноски в общ размер
на 456,69 лева, включващи заплатени адвокатски хонорари за процесуално представителство
пред ВРС, ВОС и ВКС, както и заплатена държавна такса за предявения иск.
Право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, има и ответното дружество – въззивник. За трите съдебни инстанции същото е
претендирало разноски в общ размер на 9364,62 лева, включващи заплатени адвокатски
хонорари за процесуално представителство пред ВРС, ВОС и ВКС, заплатени държавни
такси за въззивно и касационно обжалване, както и внесени депозити за изготвените
експертизи. Съдът намира направеното от процесуалния представител на ищцата
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна в размер на 2052
лева с вкл. ДДС за всяка инстанция за основателно, доколкото същото почти двойно
превишава предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. размер, определен за дела с
материален интерес като настоящото и е несъответно на фактическата и правна сложност на
делото, поради което следва да се намали до предвидения мининмум от 857,46 лева,
съответно 1028,95 лева с вкл. ДДС. Предвид последното, на ответното дружество следва да
се присъдят разноски в общ размер на 4629, 66 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5144 от 22.11.2019г., постановено по гр.д.№ 8740 по описа за
2019г. на Районен съд - ****, четиринадесети състав, в частта с която е прието за
установено в отношенията между страните, че Р. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
местност „Зеленика“ № 508, не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. **** „**** Тауърс-Г”, сумата в размер на
9584,77 лева /девет хиляди петстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща стойност на потребена електроенергия за обект на потребление
в град ****, местност „Зеленика“ № 508, с клиентски № **** и абонатен № ****, за която е
издадена фактура № **********/30.05.2019г., както и в частта за разноските
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, местност
„Зеленика“ № 508, срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, бул. **** „**** Тауърс-Г”, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от
ГПК , за приемане на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумата в размер на 9584,77 лева /девет хиляди петстотин осемдесет и
четири лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща стойност на потребена
електроенергия за обект на потребление в град ****, местност „Зеленика“ № 508, с
клиентски № **** и абонатен № ****, за която е издадена фактура №
**********/30.05.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5144 от 22.11.2019г., постановено по гр.д.№ 8740 по
описа за 2019г. на Районен съд - ****, четиринадесети състав, в частта с която е прието за
установено в отношенията между страните, че Р. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
местност „Зеленика“ № 508, не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. **** „**** Тауърс-Г”, сумата в размер на
1330,71 лева /хиляда триста и тридесет лева и седемдесет и една стотинки/,
6
представляваща стойност на потребена електроенергия за обект на потребление в град ****,
местност „Зеленика“ № 508, с клиентски № **** и абонатен № ****, за която е издадена
фактура № **********/30.05.2019г.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, бул. **** „**** Тауърс-Г”, ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, местност „Зеленика“ № 508, сумата в размер на 456,69 лева
/четиристотин петдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща
сторени разноски в производствата пред ВРС, ВОС и ВКС.
ОСЪЖДА Р. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, местност „Зеленика“ № 508,
ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, бул. **** „**** Тауърс-Г”, сумата в размер на 4629, 66 лева /четири
хиляди шестстотин двадесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
сторени разноски в производствата пред ВРС, ВОС и ВКС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на РБ при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7