Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
16.11.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 259 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Областна дирекция по безопасност на
храните - гр.Шумен, депозирана срещу Решение № 260087/23.08.2021г. на Районен
съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 341/2019г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № ЗЖ-45/06.11.2019г.,
издадено от директора на ОДБХ – Шумен, с което на „Х.А.“ ЕООД ***,
представлявано от управителя Д.П., е наложена „имуществена санкция“ в размер на
1000 /хиляда лева/ на основание чл.415б, ал.3, във вр. с чл.118, ал.5 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че съставянето
на АУАН в отсъствие на представител на соченото за нарушител лице не
представлява съществен процесуален порок, обосноваващ отмяна на процесното
наказателно постановление. Сочи също, че описаното в акта и в НП деяние се
явява безспорно установено. По тези съображения се отправя претенция за отмяна
на съдебния акт и за потвърждаване на правораздавателния акт. Претендират се
разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от старши юрисконсулт
Веселка Й., която заявява, че поддържа жалбата.
Ответната страна „Х.А.“
ЕООД ***, в съдебно заседание се представлява от управителя Д.П., който
възприема оспорването за неоснователно.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 27.09.2019г., екип на
служители на ОДБХ, гр. Шумен, сред който били и свидетелите В., Х. и Б.,
пристигнали в животновъден обект, находящ се в гр. Смядово, област Шумен,
местност „Кераната“, стопанисван от „Х.А.“ ЕООД, за ликвидиране на огнище на
болестта „Салмонелоза по птиците“ в животновъдния обект, предназначен за
отглеждане на кокошки носачки, в изпълнение на Заповед №РД 13-679/19.09.2019г.
на директора на ОБДХ - гр. Шумен.
Предвид констатирано от
служителите на ОБДХ неоказано от страна на управителя на дружеството съдействие
и подпомагане работата на ветеринарните лекари за осъществяване на действията
им в изпълнение на заповедта, респективно на мерките по програмата за
профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози
за периода 2019-2021г., одобрена с решение № 97/22.02.2019 година на
Министерски съвет, на основание чл.118, ал.3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност и публикувана на интернет страницата на БАБХ,
съгласно чл.118. ал.4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, а
затрудняване на същите, чрез: недопускане на транспортни средства до хале №6,
позиционирано на разстояние от около един километър от входа на животновъдния
обект, довело до лично пренасяне на помощните материали за извършване на
мероприятието, посочени в констативен протокол; недопускане и специализираната
кола за ДДД мероприятия /дезинфекция, дератизация и дезинсекция/; недопускане
до „бяла зона“ и специализирания транспорт за транспортиране на СЖП /странични
животински продукти/, посоченото било обективирано в съставен Констативен
протокол от 27.09.2019г. и определено като нарушение разпоредбите на чл.118,
ал.5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност в съставен на 03.10.2019г. АУАН. Същият бил връчен на 09.10.2019г. на
управителя на дружеството.
Въз основа на съставения акт и
съобразявайки материалите в административно наказателната преписка административно
наказващият орган издал процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че актът за
установяване на административно нарушение е изготвен в нарушение на
изискванията на ЗАНН, а именно в отсъствие на представител на соченото за
нарушител юридическо лице. В тази връзка съдебният състав съобразил
обстоятелството, че първоначално вписаната дата за съставяне на АУАН,
обективирана в поканата за явяване за съставяне на акта, е била коригирана с
друга, без да е установено, че за това е бил надлежно уведомен представляващия
дружеството, при което не са били налице предпоставките за отпочване на
административно наказателното производство по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН. По
тези съображения въззивният съд отменил атакувания пред него правораздавателен
акт.
Настоящата инстанция
намира така постановеното съдебно решение за правилно и законосъобразно, а
касационната жалба за неоснователна. Както правилно е констатирал районният
съд, по делото са налични доказателства, че в приложената по делото покана за
съставяне на АУАН, връчена лично на представляващия юридическото лице и
подписана от него, първоначално е фигурирала дата, която впоследствие органите
на ОДБХ са променили на 03.10.2019г. – обстоятелство, което се потвърждава и от
процесуалния представител на административно наказващия орган в хода на
въззивното производство и което е видно при преглед на оригинала на поканата,
приложена по делото. Независимо от това, от страна на наказващия орган не са
представени съответните доказателства за своевременно последващо уведомяване на
представителя на дружеството от страна на контролните органи, каквото
задължение произтича за тях с оглед императивното правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, изискващ от компетентните длъжности лица да изготвят актовете, поставящи
началото на санкционното производство, в присъствието на лицата, считани за
нарушители. Действително, ал.2 от посочената разпоредба създава изключение от
този процедурен ход и позволява съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя или
на негов представител, но единствено, когато деецът е известен, но не може да
се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Самоличността на
соченото за нарушител лице е била пределно ясна на органите на ОДБХ, но за
необходимостта от промяна на първоначалната дата, определена за изготвяне на
АУАН, не се установява той да е бил уведомен. При това положение се налага
извод, че ответникът е бил в обективна невъзможност да се яви на 03.10.2019г.,
съответно да организира защитното си поведение към този ранен етап на
производството. С оглед изложеното, съдът приема, че съставянето на акта в
отсъствието на нарушителя, без да са били налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което не би
могло да бъде санирано чрез последващото надлежно връчване и предявяване на
изготвения акт на нарушителя. Касае се за различни независими етапи от
санкционната процедура, всеки със своето самостоятелно процесуално значение,
първостепенно място сред които заема именно надлежното известяване на субекта
за отпочналата срещу него репресивна мярка и осигуряването му на възможност да
присъства при съставяне на акта, с произтичащото от това следствие да отрази
писмените си възражения към този момент, явяващи се първата проявна форма на
правото му на защита. Разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН е императивна и
спазването ѝ гарантира правото на нарушителя да разбере какво нарушение
му се вменява още в ранния момент на отпочване на репресивната процедура със
съставянето на АУАН, както и да направи своите възражения. Неспазването ѝ
от своя страна винаги представлява съществено процесуално нарушение и е
самостоятелно основание за отмяна на НП, поради нарушаване правото на защита на
жалбоподателя – с оглед репресивния характер на административно-наказателното
производство законодателят е създал строго формална процесуална рамка,
своеволно отклонение от която не е допустимо. Само по себе си конкретният порок
се явява достатъчно основание за отмяна на правораздавателния акт, без да се
налага обсъждането на аргументите за неговата незаконосъобразност по същество.
Предходният съдебен състав е формирал
аналогични изводи, което резултира в постановяване на правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218,
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр.Велики Преслав като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260087/23.08.2021г.
на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 341/2019г. по описа на
съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 16.11.2021 г.