Разпореждане по дело №386/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на Г. А. И., ж.С., О.ска, против решение №9175/23.11.10г на РС-Б., постановено по Г.д.№.53/08г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт е уважен предявеният иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, както и искането по чл.193 ГПК.

Недоволен от така постановеното решение са останал жалбоподателя, които го намира за незаконосъобразно, развивайки подробни съображения в тази насока. Поради това иска неговата отмяна и отхвърляне на предявеният иск.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, като настоява за потвърждаването му, излагайки аргументите си за това.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е частично неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това настоящият състав намира за безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела наличието на наследствено правоприемство, по силата на което въззиваемия се явяват наследник на Ат.Ст.Т.(А.с С. Т.-вж. декларацията за идентичност на имената)п.1974г, а жалбоподателя – на Ал.Ст.И., п.1993г(вж.у-нията за наследници).

С нотариален акт за публично завещание от 19.09.1956г Ст.Т. завещал в полза на А. Т. нива от 4дка в м.”Под ...”, землището на С. при съседи:К.Г.Т. път и Д. Ст.Ц.. С решение №1735/15.04.05г на БРС по Г.д.№652/04г по описа на с.с., е призната за установено по отношение на ОСЗГ правото на наследниците на Ат.Ст.Т. да възстановят собствеността си върху 4дка нива в м.”Под ....” при описаните съседи. Впоследствие с решение №2499/19.10.07г ОСЗГ-Б. признава правото на собственост в полза на н-ците на Ат.Т. в стари реални граници върху нива от 4дка в м.”Под ...”, като с решение №2701/23.06.08г е възстановено правото на собственост само върху 2,150 дка.За остатъка от 0,623дка в същата местност им.пл.№34004 по КВС, заявен с пореден №16 от заявлението и нива от 1,140дка с пл.№34003 от КВС, заявен с пореден №16 от заявлението, е отказано възстановяване на собствеността, с мотива – след заснемане имота попада върху възстановен вече имот по преписка с вх.№300 и е налице спор за материално право.

Видно от приложената преписка от ОСЗГ-Б., в полза на наследниците на Ал.Ст.И. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 1,141дка в м.”Под ...е”, представляващ им.пл.№03... то КВС,без посочени съседи. Такива липсват и в опис-декларацията за членство в ТКЗС, където са описани имоти в м.”...” и „Д...” от по 1,5дка.

Вещото лице е категорично в констатацията си за липсата на идентичност между имотите в протокол №73/02.04.1956г под №№10 и 13-нива от 1,5дка в м.”Д...” и 1,5дка в м.”Д...а”, и описаните в решението по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ от 20.04.94г, с нивата от 4дка в м.”Под ...” на н-ците на Ат.Т....в. Експерта мотивира изводите си с площта, съседи и местностите, пояснявайки че според геодезическото заснемане освен процесния имот и възстановените на ответника няма отразени други. Експерта удостоверява различието между местностите „Под ..” и „Д...” и „Д...”.

Анализирани са и свидетелските показания.Ищцовите свидетели описват спорния имот и сочат, че е обработван от неговите родители както преди, така и след внасянето му в ТКЗС, за разлика от водените от жалбоподателя, които не подкрепят в нужната степен тезата на жалбоподателя.

При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките за уважаване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, признавайки собственическите права в полза на ищцовия наследодател Ат.Ст.Т. върху нива от 4дка в м.”Под ...е”,землището на С.,О.Б., към момента на образуване на ТКЗС, основани на завещателният акт.Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи възраженията на жалбоподателя, тъй като са основани на закона,теорията и константата съдебна практика.

В разрез с процесуалните изисквания обаче РС е уважил предявеният иск, признавайки ищцовия наследодател за собственик по отношение на жалбоподателя върху целият завещан имот от 4дка и то по силата на давностно владение. Заради последното настоящият състав счита решението за недопустимо, понеже давностното владение, като придобивно основание, е заявено при условията на евентуалност и разглеждането му е допустимо само при неуважаване на първото придобивно основание.При положение, че е счел ищцовия наследодател за собственик по наследяване по завещание, то първоинстанционният съд не е имал правна възможност да се произнася по втория придобивен способ.С оглед изложеното решението в тази му част ще следва да се обезсили, като вместо това се постанови ново, с което ищцовия наследодател се признае за собственик по отношение на ответника към момента на кооперирането, на основание публичното завещание от 19.09.56г, но само относно нивата с площ от 0,623дка и нивата от 1,140дка, двете в м.”Под ...., землището на С., О.Б., представляващи част от нива от 4дка в същата местност при съседи:К.Г.Т....в, път и Д.... Ст.Ц.... завещана с горното завещание в полза на общият наследодател.

В останалата част над двете ниви от 0,623дка и 1,140дка, искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ се явява недопустим, поради липсата на правен интерес и производството по него ще следва да се прекрати по следните съображения:

Анализа на обстоятелствената част и петитума на депозираните искови молби и останалите молби на ищеца, а също и становищата му в хода на делото, налагат извода за наличието на спор за материално право към момента на образуване на ТКЗС са ответника само за 1,763дка от завещаната нива от 4дка в описаната местност.Този извод се обосновава още от решение №2701/23.06.08г на ОСЗГ-Б., с което макар собствеността да е призната върху 4дка в м.”Под ....”, земл. на С.,в полза на ищеца е възстановена в съществуващи стари реални граници нива от 2,150дка. За нея липсват данни, респ. твърдения, да е налице спор с ответника, наведени по съответния процесуален ред. Такъв според самия ищец е налице само досежно отказаните за възстановяването на: нива от 0,623дка, попадаща в пл.№034004 и нива от 1,140дка в пл.№034003, т.е. общо 1,763дка. Причината за това е установила още ОСЗГ след констатацията за попадането на тези площи в имотите, възстановени преди това на жалбоподателя с решение №РЩ-32/01.08.03г на ОСЗГ-Б.:нива от 1,141дка в същата местност им.пл.№03.... и нива от 0,623 в м.”Д...”, им.пл.№03.... по КВС. За останалата площ от процесните 4дка(т.е. тези над 1,763дка), липсват данни да попадат в реституираните в полза на жалбоподателя земи, респ. не се установи последния да има каквото и да е отношение към тях. В тази насока са и констатациите на вещото лице, което изрично подчертава идентичността само между посочените площи, обосновавайки подробно изводите си, въпреки възстановяването на единият от имотите на жалбоподателя в м.”Д....а”, който имот експерта счита, че всъщност е под пътя, а именно в м.”Под ....”.Отразеното в оспореното по реда на чл.193 ГПК удостоверение досежно идентичността на местностите съда не приема, след като не се подкрепи от доказателствения материал, напротив-опровергава се категорично от експертното заключение при което РС правилно е признал съдържанието му за неистинско. В тази част решението ще следва да се потвърди, като по силата на чл.272 ГПК въззивния състав препраща към мотивите на първоинстанционният съд с посочените по-горе корекции.

Молбата на жалбоподателя от 15.04.11г за възобновяване на въззивното производство е неоснователна. По делото липсват данни за оттегляне на пълномощията на адв.Б.Георгиева от доверителя по см. на чл.35 ГПК. С цитираната молба от л.217 от първоинстанционното дело, жалбоподателя се е ограничил да уведоми РС единствено с посочване адреса за изпращане призовките, който всъщност е известният му такъв по делото(вж. исковата молба,отговора и пр.).Само това не е достатъчно пълномощията му да се приемат от съда за оттеглени. Аналогично е положението и с отразеното в цитираната призовка, което не покрива белезите на отказ от пълномощия отстрана на адв.Георгиева, за да се наложи отлагане делото за друго заседание.Впредвид горното,а също валидното упълномощаване за всички инстанции и по арг. на чл.51, ал.3,вр. с чл.58 ГПК, забраняващ на адвоката да отказва получаването на призовките, то жалбоподателя се явява редовно призован.Ето защо искането му за възобновяване не намира опора в закона.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

С оглед възприетото разрешение в полза на въззиваемата страна ще следва да се присъдят разноските пред първата и настоящата инстанция, които по арг. на чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част на иска възлизат общо на 480лв.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №9175/23.11.10г на РС-Б., постановено по Г.д.№.53/08г по описа на с.с.,в частта му с която ищцовият наследодател е признат по отношение на ответника за собственик по силата на давностно владение на нивите с площ до 0,623дка и до 1,140дка, като НЕДОПУСТИМО, поради произнасяне по евентуалния иск и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение наГ. А. И. от с. П., О. Б., че ищцовият наследодател – Ат. Ст. Т., е бил собственикпо наследяване - чрез нотариално завещание от 19.09.1956г, направено в негова полза от Ст. Ив.Т., на НИВА с площ от 0,623 дка, ІХ категория, находяща се в местността “Под ....е”, землището на с. П. и НИВА с площ от 1,140 дка, ІХ категория, находяща се в местността “Под ..., землището на с. П., и двете представляващи част от завещана с горния акт НИВА с обща площ от 4 дка, находяща се в местността “Под ....”, землището на с. П., Благоевградско, при съседи: К. Г. Т., път и Д. Ст. Ц..в.

ОБЕЗСИЛВА, като НЕДОПУСТИМО, решение №9175/23.11.10г на РС-Б., постановено по Г.д.№.53/08г по описа на с.с.,в частта му досежно уважаването на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ над площа от 0,623дка и над 1,140дка, като НЕДОПУСТИМО поради липса на правен интересот иска и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Г. А. И., ж.С., О.ска да заплати на И. А. Т., Г.Б., У.№., сумата от 480лв, представляващи направени по делото разноски пред двете инстанции съобразно уважената част на иска.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: