№ 377
гр. Варна, 13.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно
гражданско дело № 20253100500172 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:08 часа се явиха:
Въззивникът Р. Т. Б., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. И.И., редовно преупълномощен от адв. Н. И. и приет от съда от днес.
Въззиваемата страна ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, редовно призована, представлява се от прокурор Д.Н..
АДВ.И.: Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Н.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби както следва:
1/ въззивна жалба с вх. № 95287/26.11.2024 г. на Р. Т. Б., ЕГН
**********, адрес: гр. А., ж.к „Н.“ ***, чрез адв. Н. И. против Решение №
3507/09.10.2024 г. постановено по гражданско дело № 16461/2023 по описа на
1
Районен съд – гр. Варна в частта с която е отхвърлен предявения от Р. Т. Б.,
ЕГН ********** против Прокуратура на Република България, ЕИК
*********, осъдителен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 000.00 лева /пет хиляди
лева/, представляваща разликата над присъдената сума от 7 000.00 лева до
претендирания размер от 12 000.00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания,
претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца незаконно обвинение в
производството по Н.О.Х.Д. № 1399/2019 г. по описа на РС-Варна, което е
приключило с влязла в сила оправдателна присъда № 300/11.12.2019 г., ведно
с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.12.2019 г. до окончателното
погасяване на вземането, КАКТО и в частта, в която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца законна лихва, начислена върху
присъдената сума от 7 000.00 лева, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 27.12.2019 г. до окончателното погасяване на
вземането.
2/ въззивна жалба с вх.№ 84250/21.10.2024 г. от Прокуратура на
Република България против Решение № 3507/09.10.2024 г. постановено по
гражданско дело № 16461/2023 по описа на Районен съд – гр. Варна, против в
частта която Прокуратура на Република България, ЕИК ********* да заплати
в полза на Р. Т. Б., ЕГН ********** сумата в размер от 7 000.00 лева /седем
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания,
претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца незаконно обвинение в
производството по Н.О.Х.Д. № 1399/2019 г. по описа на РСВарна, което е
приключило с влязла в сила оправдателна присъда № 300/11.12.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2020 г. до
окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ.
Във въззивна жалба на Р. Т. Б. се излагат следните аргументи за
неправилност на решението в обжалваната му част:
Съдът неправилно е приел, че пълният размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди е 7 000 лв. Критериите използвани от
2
съда за определяне на обезщетението не са единствените, които имат значение
за определяне на същото. Макар ВРС да е посочил, че отчита данните за
личността му, че е полицейски служител, на практика не е отчел това
обстоятелство. Не е взето предвид, че обвинението му е повдигнато във
връзка с упражняваната от него професия. Не е отчетено, че в качеството му да
длъжностно лице, е бил накърнен и професионалния му авторитет, както и
това, че е изпитвал затруднение при кариерното развитие, тъй като е
пропуснал да участва в конкурси за повишаване в длъжност, понеже е нямал
право да участва в тях.
Съдът е следвало да зачете, че в случая обвинението е било повдигнато
във връзка с упражняване на професия, която има завишени изисквания за
почтеност и спазване на закона. Не e взето предвид, че са извършени още две
проверки от Инспектората на МВР и Дирекция“ Вътрешна сигурност“.
В обжалваното решение е налице единствено изброяване на
обстоятелствата имащи значение за определяне на размера на дължимото
обезщетение, като липсват мотиви за отражението на всеки един от тези факти
върху така определения конкретен размер на обезщетението от 7000 лв. Не
съобразено също и възрастта на ищеца.
Моли да се отмени решението, в обжалваните му части, като неправилно
и вместо него да постанови друго, с което да се уважи предявения иск изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от Прокуратурата
на РБ.
АДВ. И.: Запознат съм с доклада. Поддържам така депозираната
въззивна жалба. Оспорвам насрещната жалба.
ПРОКУРОР Н.: Оспорвам въззивната жалба на ищеца. Поддържам
въззивната жалба подадена от Районна прокуратура. Нямам възражение по
доклада.
АДВ. И.: Представям списък с разноски. Нямам искания по
доказателствата.
ПРОКУРОР Н.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният от страната
3
списък с разноските, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представеният от въззивната страна списък с
разноски.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени
доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. И.: Моля да отмените първоинстанционното решение в
обжалваните части, като подробни изложения и аргументи сме изложили във
въззивната жалба. Считам, че при определяне на размера на обезщетението
неправилно е приложена нормата на чл.52 от ЗЗД. Макар и ВРС да е посочил,
че е постановил решение, като е отчел данните за личността на ищеца, че
последният е бил полицейски служител, то съдът на практика не е отчел това
обстоятелство при определяне на размера на претендираното обезщетение или
поне не в достатъчна степен. Освен това не е отчел и че самото незаконно
обвинение му е било повдигнато във връзка с упражняваната от него
професия, а именно полицейски служител, което е по повод на изпълнение на
служебните му задължения. Моля да отмените първоинстанционното решение
в обжалваните части и уважи изцяло предявения иск. Моля да отхвърлите
въззивната жалба предявена от Районна прокуратура.
ПРОКУРОР Н.: Намирам, че решението на първоинстанционния съд в
частта относно размера на дължимото от Прокуратурата на Република
България обезщетение е необосновано и неправилно. Считам, че мотивите на
първоинстанционния съд не почиват на събраните по делото доказателства. В
решението си първоинстанционният съд е стъпил на назначената СППЕ. От
нея става ясно, че при изготвяне на заключението си експертите са стъпили
4
изцяло на проведената беседа с ищеца и на изложените от него твърдения. На
никакви други обективни факти експертизата не е стъпила. Нито медицински
изследвания, нито някакви други обективни находки. Самият ищец поради
това, че има интерес да докаже исковата си претенция пред съда, толкова се е
увлякъл, че е говорил колко е страдал и е изпитвал стрес в продължение на
близо три години от 2018 до след средата на 2021 г., както са приели и
експертите. До тогава е бил в стресова ситуация, след което е било преодоляно
това състояние. От какво е изпитвал стрес ищецът след 27.12.2019 г. не знам,
но тогава е влязла в сила оправдателната присъда. Т.е. повече от година и
половина преди датата до която той твърди, че е изпитвал стрес - след средата
на 2021. Ако е изпитвал стрес, то е било до 27.12.2019 г. За началната дата на
стресовите му събития също считам, че следва да се приеме датата на
привличането му като обвиняем, защото тогава той придобива това качество и
ако има някакви притеснения свързани с воденото срещу него наказателно
производство, то те текат от 03.07.2018 г., а наказателното дело приключва на
27.12.2019 г., т.е. една година и пет месеца, а не както Районният съд е приел -
две години и девет месеца. Считам, че в това отношение съдът не е прав и не е
стъпил на събраните по делото доказателства. Същото е и с многобройните
съдебни заседания, факт е, че те са само пет. Моля съдът да приеме, че
исковата претенция не е доказана. Ако счете, че обезщетение се следва, то
моля да намалите значително присъдения размер, като определите един
символичен такъв, според мен 500 лв. са достатъчни. По отношение на
адвокатския хонорар, моля същият да бъде намален съобразно уважената
претенция. Освен това правя възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от
ГПК. Има решение на СЕС, където е казано, че при определяне на размера на
адвокатския хонорар, съдът не е длъжен да се съобразява с Наредба № 1/2009
г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, а това право има
приоритет пред националното. Считам, че досъдебното производство, по което
ищецът е бил оправдан, не е с фактическа и правна сложност.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:15
часа.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6