РЕШЕНИЕ
гр.София, 02.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в
открито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година,
в състав: Съдия Вергиния Мичева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7935 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата В.Б.П. от гр.София твърди, че на 01.05.2020г. на път
ІІІ-306 км. с.Ч.е претърпяла ПТП с мотор
м.“Хонда“, управляван от С.И.П.. Ищцата е била пътник на мотоциклета.
Сочи, че в резултат на ПТП е получила фрактури на горен и на долен крайник,
които представляват средни телесни и са затруднили движението й за период
повече от 30 дни. След ПТП ищцата посочва, че е била хоспитализирана,
претърпяла е операции, но и до сега не може да се възстанови. Продължава да
изпитва болки и страдания, зависи изцяло от грижите на свои близки, не може да
се върне на работа. Отделно от това счита, че психическото й състояние се е
променило и че е налице пост-травматичен стрес. Ищцата сочи, че виновен за
настъпилото ПТП е водачът на мотор „Хонда“, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника. Предявява пряк иск срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на увреждащия мотор, като
претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. ведно с лихва
за забава от 1.05.2020г. и от 12.06.2020г. до окончателното изплащане.
Претендира разноските по делото.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.АД
оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва твърдения механизъм на ПТП,
описан в исковата молба, оспорва вината на водача на МПС, оспорва настъпването
на твърдените неимуществени вреди. Намира иска за завишен по размер. Счита, че
водачът на мотоциклета няма вина за настъпване на ПТП и че е налице случайно
събитие. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищцата, като твърди, че ищцата е била без мото-екипировка. Моли съда да
отхвърли исковете и да му присъди разноските по делото.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представените писмени материали по
досъдебно производство № ЗМ-153/2020 на РУ Червен бряг, пр.пр.№ В-2709/2020г.
на РП Плевен, се установява, че на 1.05.2020г. е настъпило ПТП на път ІІІ-306
между с.Ч.и гр.Червен бряг с участието на едно МПС – мотоциклет Хонда, който се
е преобърнал на пътното платно и са пострадали две лица- водача на мотоциклета
и пътничката. Във връзка с ПТП е образувано ДП, водено срещу водача на
мотоциклета С.И.П. за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.б вр. чл.342 ал.1
от НК за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.Б.П.. Извършен е оглед
на местопроизшествието, изготвен е фотоалбум, разпитани са свидетели, изготвени
са експертизи. Не е установено водачът да е бил употребил алкохол. С
постановление от 30.06.2020г. досъдебното производство, водено срещу водача на
мотоциклета С.П., е прекратено по искане на пострадалата П.. Не се спори, че
ищцата е съпруга на водача на мотоциклета.
Във връзка с установяване на механизма на ПТП съдът допусна и изслуша съдебна автотехническа експертиза. Вещото лице инж.М. дава следното заключение: На 01.05.2020 г. около 15,00 ч. на третокласен път III-306, с посока на движение от с. Ч.към гр. Червен бряг, в дясната пътна лента се е движил мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР 900“ е per. № *******, управляван от С.И.П. и пътник В.Б.П.. При излизане от ляв завой с радиус R = 245 m и движение е несъобразена с пътните условия скорост (около 145 km/h) водачът е загубил управление над мотоциклета, като последният се е отклонил надясно и, напускайки пътното платно, е навлязъл в банкета, при което е последвало съприкосновение между дясната му част и еластична ограда - мантинела. След инициалния контакт мотоциклетът е продължил неустойчивото си движение по банкета с последващ втори приплъзващ удар в мантинелата, вследствие на който превозното средство се е отклонило наляво и връщайки се на пътното платно е паднало на лявата си страна, като е продължило да се плъзга по асфалта до установяването му в мястото, описано в протокола за оглед на местопризшествието. В процеса на описаното движение водачът и пътуващата на задна седалка - В.П., са изпаднали на пътното платно, като при контакт с твърдата повърхност са получили телесни увреждания.
Вещото лице не е установило в
предоставените материали по делото данни за наличие на технически неизправности
по мотоциклет „Хонда“, които да са в причинна връзка с настъпването на ПТП.
Мотоциклетът
е бил преминал задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му
изправност на 30.03.2019, като му е издадено удостоверение за техническа
изправност на ППС. Видимостта на водача на мотоциклета не е
била намалена. ПТП е настъпило на прав участък от пътя
Според вещото лице причината за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача С.П., който е управлявал
мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР 900“ с per. № *******, със скорост несъобразена
с пътната обстановка.
Няма данни по време на ПТП ищцата да е
носил друга мотоекипировка освен каска. Наличието на каска е отбелязано в
огледния протокол, и е заснето във фотоалбума.
Във връзка с установяване на търпените от ищцата
телесни увреждания, съдът назначи и изслуша съдебна медицинска експертиза.
Според вещото лице д-р К., ортопед травматолог, вследствие на ПТП ищцата е
получила счупване на лява бедрена кост в дисталната част и счупване на лява
клавикула. По своят медико - биологичен характер тези травматични увреждания са
причинили на ищцата трайно затруднение на движенията на левите горен и долен
крайници за период по дълъг от 30 дни.
Ищцата е претърпяла две операции - на левия долен крайник, извършена на
2.05.2020г. и на левия горен крайник, извършена на 8.05.2020г.
Вещото лице посочва, че болките и
страданията при ищцата са били с много голям интензитет до започване на
оперативното лечение. Тогава тя е била и в невъзможност за активни движения на
левите горен и долен крайник. През
първите 15-20 дни, когато започва процеса на зарастване на счупените кости,
болките са с голям интензитет, като постепенно във времето намаляват. Експертът
уточнява, че по принцип фрактурите на ключицата зарастват за период от 30 - 45
дни, докато фрактурите на бедрената кост зарастват за период от 90-120 дни, ако
няма усложнения (ексцес), какъвто е конкретния случай с ищцата П.. При извършен
клиничен преглед на 20.02.2021г. с направа на нови рентгенографии на ищцата П.,
вещото лице е установило, че фрактурата на ключицата е зараснала анатомично,
т.е. възстановена е напълно, но фрактурата на лявата бедрена кост не е зараснала.
Причините за това вещото лице обяснява с настъпилите при ищцата усложнения. На
31.12.2020г., ищцата е приета по спешност в Спешен кабинет при УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ и след направена рентгенография е установено, че металната плака
е счупена, поради несрастване на лявата бедрена кост. Приета е за лечение в II
-ра Травматологична клиника и на 06.01.2021г. е реоперирана. Извършена е нова
кръвна репозиция, остеопластика и метална остеосинтеза с LCP плака. От
рентгенографията на 20.02.21г. вещото лице е установило, че има и възпалителен
процес на бедрената кост (остеомиелит), който към момента на
прегледа се третира с антибиотични медикаменти. Заради това усложнение, д-р К.
не може да даде конкретно заключение колко време ще продължи оздравителния
процес при ищцата.
Рехабилитационни процедури на ищцата не
са извършвани, поради това, че оздравителния процес не е завършен.
Според вещото лице носенето на мото
екип, не би могъл да предотврати получените телесни увреждания на ищцата.
Във връзка с търпени от ищеца психични
травми, съдът назначи и изслуша съдебна психологична експертиза. Вещото лице Д.З.,
психолог, след извършено тестово изследване на ищцата, установява, че по време
на ПТП ищцата е преживяла остър емоционален стрес. Впоследствие
е развила продължителна адаптационна реакция в отговор на травматичното
събитие, изразяваща се в безпокойство, потиснатост, безсъние, напрежение,
елементи на посттравматичен стрес с оживяване сцените на инцидента, страх от
инвалидизиране, нежелание за контакти, безпомощност пред обстоятелствата, при
които е поставена, усещане за откъснатост от живота. Претърпяла и продължава да
търпи силни болки от продължителния лечебен и възстановителен процес и
неудобства от зависимостта си от грижите на други лица. Преживяла е кошмара на
повторното счупване на крака й и неизбежността на това, което я очаква с новата
операция. Чувства се безполезна и страда от невъзможността да бъде пълноценна в
личния и семейния си живот, да полага грижи и да участва в живота на малката си
дъщеря. Нарушен е за дълго обичайния й житейски стереотип, преустановена е
трудовата й активност и социалния й живот. Изпитва умора от понесените
страдания, вина пред близките си, за това че са ангажирани с грижи за нея и не
могат да следват собствения си живот. Изпитва страх от пътуване и тревожно
очакване от повтаряне на ситуацията. Чувства се обезобразена от тежките белези,
които са й останали за цял живот. Вещото лице посочва, че описаното състояние
на ищцата е психологически изводимо и се намира в пряка причинна връзка с
претърпяното ПТП.
Вещото лице посочва, че към момента на изследването на 24.03.2021г. ищцата се намира в силно негативно емоционално състояние, изразяващо се в емоционална лабилност, напрежение, потиснатост, безпокойство, тревожност, депресивитет, изострена чувствителност за стимулите на средата, загуба на увереност, усещане за подчиненост на ситуацията, неудовлетвореност, песимистичност на очакванията за бъдещето, усещане за собствена непълноценоценност, отдръпване от контакти, ограничаване на общата житейска активност, импулсивност на базата на повишено ниво на стрес, безпокойство и фрустрация от нежелани външни ограничения.
Според вещото лице емоционалното състояние на ищцата занапред зависи в голяма степен от процеса на възстановяване на физическото й здраве. Самата тя притежава добър личностен потенциал за справяне и би могло да се очаква подобряване на емоционалното й състояние с течение на времето, но доколкото и в момента има неяснота относно протичането на оздравителния процес и докрай благоприятния му изход, в близко бъдеще не може да се очаква съществено подобрение и възстановяване на психологическото й благополучие. Провеждането на медикаментозно лечение е въпрос на личен избор. Препоръчителна е психотерапевтична работа, каквато ищцата провежда /ищцата е представила писмени доказателства, че посещава психолог/. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при ищцата има елементи на постравматично стресово разстройство – припомняне и внезапно оживяване на спомени от катастрофата, но за около половин година е преодоляно в значителна степен.
Съдът кредитира изцяло заключенията на трите
вещи лица. Вещите лица обективно и компетентно дават отговори на поставените
въпроси, като в съдебно заседание допълват заключенията си като отговарят на
допълнително поставените им от страните и от съда въпроси.
За установяване на претърпените във
връзка с процесното ПТП от ищцата болки и страдания, периода на лечение и
възстановяване, съдът събра гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.
Св.Ц.И., брат на ищцата, си спомня,
че е видял сестра си след ПТП – оплаквала се , че кракът й е счупен, че рамото
много я боли, изпитвала много силни болки. Видял кръв по нея, каската й била
хвръкнала, обувките й също. Отначало линейката откарала сестра му в болницата в
гр.Червен бряг, където направили снимка на крака й. Тъй като случаят бил
комплициран, откарали ищцата в болницата в гр.Плевен, където й направили
операции. Първите 2 месеца след изписването сестра му била неподвижна на легло.
Използвали катетър и санитарен стол. След втория месец ищцата започнала да се
движи с една патерица по разрешение на лекаря. Не можела да ползва две
патерици, тъй като ключицата й не била зараснала. Ищцата била 6 м. в болнични,
след което в края на октомври се върнала на работа. На работното си място се
движела с една патерица. На 31.12.2020г. същата кост отново се счупила и ищцата
постъпила в болница за 10 дни. След хоспитализацията сестра му била с памперси
през първата седмица. Свидетелят й носел храна, чистил, помагал й да се придвижва
до банята, помагал с детето. Ищцата отново използвала санитарен стол. Към
настоящия момент сестра му се движи на къси разстояния с патерица или на стол.
Все още не се е върнала на работа, като продължава да е в болнични. Посочва, че
сестра му не е добре и психологически. Чувства се неудобно за това, че все
трябва да й се помага, че не може да храни детето си, да готви, пере, чисти.
Св.Д. К., приятелка на ищцата, посочва,
че я познава като комуникативна, амбициозна, усмихната, общителна. Чула ищцата
по телефона след операцията. Разбрала, че се чувства зле, била уплашена,
изпитвала силни болки и страх, била в депресия, не искала да вижда никого.
Първите 3 месеца не излизала и имала постоянна нужда някой да й помага. На
31.12.2020г. имали уговорка с ищцата да празнуват Нова година заедно, но кракът
на ищцата отново се счупил и била приета в болница. Ищцата плачела, изпитвала
страх, защото знаела вече какво я очаква. Свидетелката счита, че ищцата е все
още в депресия. Знае, че посещава психолог и й споделила, че вече се чувства
по-добре. Споделила й, че иска да ходи на работа, защото се чувства самотна. Ищцата
се оплаквала, че домакинската работа я вършат съпруга й и брат й, че ищцата не
може да се грижи за детето си. Свидетелката знае, че ищцата и съпругът й имат финансови
затруднения, че ищцата пие доста лекарства, че е изгубила социалния си живот и
излиза само за преглед. Ищцата й споделяла, че се срамува от раните си, от
белезите си, притеснявала се, че брат й и мъжът й я обслужват, вкл. при ходене
до тоалетна и при къпане.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, въпреки близката родствена връзка на ищцата с първия свидетел и
приятелските отношения на ищцата с втората свидетелка. Показанията звучат
обективно, не са пресилени и съответстват на останалите събрани по делото
доказателства - медицинска документация и съдебни експертизи.
До приключване на съдебното следствие на
13.04.2021г. ищцата продължава да е в болнични поради временна
нетрудоспособност.
С молба от 29.05.2020г., получена при
ответника на 2.06.2020г., ищцата е предявила пред застрахователното дружество ответник
претенцията си за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди
в размер на 130 000 лв. С молба от 18.06.2020г., получена при ответника на
23.06.2020г. ищцата е депозирала пред ответника медицинска документация. С
писмо от 22.02.2020г. ответникът е поискал ищцата да представи конкретно
посочени документи за ПТП и за здравословното й състояние, както и банкова
сметка. ***.06.2020г., получена при ответника на 2.07.2020г. ищцата е
представила материали от досъдебното производство , водено по повод на ПТП. С
писмо от 14.07.2020г. ответникът е уведомил ищцата, че няма категорични доказателства как
точно е настъпило застрахователното събитие, за причините за ПТП, за
противоправното и виновно поведение на застрахованата при ответника гражданска
отговорност на водача на мотоциклет Хонда. Ответникът е отказал да плати
обезщетение. На 14.07.2020г., получено при ответника на 17.07.2020г., ищцата е изплатила на ответника нови документи
– АУАН, постановление за прекратяване на наказателно производство, медицинска
документация и болнични листове. Няма доказателства друга кореспонденция между
страните да е разменена.
В производството не се спори между страните, че за управлявания
от С.П. мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР 900“, per. № ******* е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника към
датата на ПТП.
В хода на производството, на 9.04.2021г. ответникът заплати на
ищцата сумата 20 000лв. обезщетение за търпените неимуществени вреди от
процесното ПТП.
Ищцата не оспорва този факт. Независимо от плащането, претендира
да й бъдат присъдени 150 000лв. обезщетение за търпени неимуществени вреди
/увеличението на иска е допуснато в съдебно заседание на 13.04.2021г./.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432
ал.1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените
вреди направо от застрахователя по застраховката "гражданска
отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди,
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл.498 от КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция от 02.06.2020
г. и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника,
които да изключват допустимостта на
процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
Събраните по делото доказателства – писмени
доказателства от воденото срещу водача П. досъдебно производството и изслушаните
три съдебни експертизи, установяват противоправното и виновно деяние на водача П.,
в резултат на което е настъпило ПТП и на ищцата са причинени телесни увреждания
и негативни психични изживявания.
Установи
се, че водачът П. се е движел с несъобразена с пътните условия скорост от 145
км/ч. При излизане от ляв завой, той е загубил управление над мотоциклета и е
самокатастрофирал – ударил се е на два пъти в мантинелата на пътя, след което мотоциклета приплъзвайки се, е
паднал на земята, и след като се е плъзгал за известно време по асфалта, се е
установил на едно място. Водачът е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Ищцата
е пътувала на задната седалка на мотоциклета. По време на самокатастрофата, тя
е изпаднала от мотоциклета на пътното платно и при контакта с твърдата
повърхност, е получила установените от СМЕ телесни увреди.
Твърдението
на ответника, че се касае за случайно събитие, което изключва противоправността
и вината на водача П., не намира опора в доказателствата по делото. Случайните
събития се отличават от противоправните деяния по своята непредвидимост и
непредотвратимост. Мотоциклетът е бил технически изправен, климатичните условия
са били благоприятни – ясно и сухо време, липсвали са остри завои, препятствия
на пътя. Контролът върху скоростта е зависел изцяло от водача. Именно несъобразената скорост – твърде висока
за конкретната пътна обстановка, е причина за ПТП.
Не се установи и противоправно поведение от
страна на ищцата с оглед направеното от ответника възражение за съпричиняване. Ищцата
е пътувала с поставена предпазна каска. Не е носила друга предпазна екипировка
като мото - яке, панталони и ботуши. Съгласно заключението на СМЕ носенето на
мото екип не би могъл да предотврати получените телесни увреждания на ищцата. Ищцата
не претендира вреди от охлузвания и повърхностни рани, които биха могли да
бъдат предотвратени с подходящи дрехи. Претендират
се вреди от счупването на два крайника, което според вещото лице екипировката
не би могла да предотврати. В този смисъл възражението на ответника за
съпричиняване е неоснователно. Други
възражения за съпричиняване не са повдигани от ответника в отговора на исковата
молба. В писмената си защита ответникът навежда нови възражения, касаещи неполагането
на достатъчни грижи от страна на ищцата да се възстанови от травмите. Тъй като
са ненавременно направени, тези възражения съдът няма да обсъжда. Но и на тях
приетите експертизи дават отговори.
Гражданската отговорност на виновния
водач е застрахована при ответника.
Настъпилите вреди за ищцата, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаните по делото съдебно-медицинска експертиза, съдебна психологическа експертиза
и от събраните свидетелски показания. От заключението на вещото лице по СМЕ
безспорно се установяват причинените на ищцата телесни увреждания - счупване на
лява бедрена кост в дисталната част и счупване на лява клавикула, които кореспондират
с механизма на настъпване на ПТП. От заключението на вещото лице по съдебната
психологична експертиза се установяват търпените от ищцата негативни
преживявания, които са в резултат на ПТП. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от
ищцата вреди, а поради съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със
застрахователя-ответник – за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
В настоящия случай съдът съобрази
характера на причинените телесни увреждания – счупване на два крайника, които
увреждания са причинили на ищцата трайно затруднение на движенията на левите
горен и долен крайници за период по дълъг от 30 дни – ключицата е зараснала в
очаквания срок до 45 дни, но бедрената кост не е все още зараснала година след
ПТП, въпреки, че по правило зарастването следва да настъпи до 4 месеца. Налице
възпаление на костта, което изисква допълнително антибиотично лечение и пречи
на зарастването й. Има вероятност и за нова оперативна намеса, ако настоящото
лечение е неуспешно. Налице е влошаване на здравословното състояние, което
съдът отчита.
Непосредствено след получаване на
травмите и през следващите 20 дни ищцата е изпитвала силни болки и страдания, претърпяла
е три операции, като е била два пъти хоспитализирана.
Съдът отчете възрастта на пострадалата, на
28г. /млада и активна възраст/, работеща млада майка, и неудобствата, които е
търпяла във връзка с невъзможността да се движи /вкл. и да бъде на памперси или
с поставен катетър/, да бъде обслужвана от трети лица в продължение на 3 месеца,
както и да бъде подпомагана от тези лица в продължение на година от ПТП.
Съдът съобрази продължителността на
възстановителния период и факта, че ищцата 1г. след ПТП все още не се е
възстановила от увреждането на долния й крайник /счупената ключица се е
възстановила/ , а и няма ясна прогноза кога и дали ще се случи това. Ищцата все
още не може да се върне към предишния си начин на живот – грижи за детето си, за
съпруга си и за домакинството, работа, социален живот. Ищцата е обездвижена
вече 1 година и се предвижва с помощни средства. Върнала се е на работа за 2 месеца, но и през това време
се е предвижвала с патерица.
Ищцата е получила видими козметични
белези по тялото в областта на операциите /в областта на ключица, бедро и таза/,
които трябва да понася до края на живота си.
Съдът взе предвид и обстоятелството, че
ищцата е претърпяла силни негативни емоционални и психически преживявания, от
които постепенно се възстановява, но все още не може да се възстанови, тъй като
липсва яснота досежно възстановяването на физическото й здраве. Една година
след ПТП ищцата се намира в силно
негативно емоционално състояние - емоционално лабилна, напрегната, потисната,
тревожна, депресивна, с повишено ниво на стрес и чувство за собствена непълноценност
и ограничаване на общата житейска активност. Установи се, че ищцата се опитва
да се справи и за излезе от негативното си емоционално и психологическо
състояние, посещава психолог, яви се и в съдебно заседание пред съда /в
инвалидна количка/. Т.е. полага добросъвестни усилия да намали вредите от
инцидента.
Освен изброените конкретни
обстоятелства, установени по делото, съдът преценява и стандартът на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно определените
лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на
автомобилистите“, съдът съобразява само относно възможния максимален размер на
обезщетението и индиция за икономическата конюнктура.
При така изброените релевантни
обстоятелства, съдът намира, че обезщетение в размер на 60 000 лева се явява
справедливо да репарира претърпените от
ищцата неимуществени вреди. В хода на съдебното производство ответникът заплати
сумата 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Следователно с
решението ответникът следва да бъде осъден да заплати остатъка от
40 000лв. За разликата до пълния претендиран размер от 150 000 лева, искът
за неимуществени вреди следва да се отхвърли. Към момента на приключване на
съдебното дирене на 13.04.2021г. не се установиха вреди в по-висок размер.
На уважаване подлежи и акцесорната
претенция за законна лихва за забава върху присъдената главница. Ищцата е
предявила претенция пред ответника, представила е изискуемите документи,
ответникът е отказал да плати, тъй като е приел че деликта на водача на
увреждащия мотоциклет не е установен. Като не е платил в срок застрахователното
обезщетение, ответникът е изпаднал в забава. Ето защо на основание чл.493 ал.1
т.5 от КЗ ответникът дължи на ищцата заплащане на законната лихва върху
определеното обезщетение от 40 000лв. от 2.06.2020г., когато е предявена
писмената претенция до окончателното изплащане на сумата. Върху извънсъдебно
платената сума от 20 000лв. ответникът дължи лихва за забава от
2.06.2020г. до 9.04.2021г. При определяне периода на присъдената законна лихва
съдът съобрази и Решение №128/4.02.2020г. по т.д.№ 2466/18г. на ВКС, І т.о.
Претенцията за присъждане на законна
лихва върху присъденото обезщетение от датата на ПТП следва да се отхвърли,
като неоснователна. В посоченото решение
ВКС е приел, че „В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума
по чл.429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането“. Ищцата претендира
веднъж законна лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното
изплащане и втори път законна лихва върху главницата 15 дни след уведомяването
за извънсъдебната претенция до
окончателното изплащане. Тази претенция не съответства на КЗ, на ЗЗД и на
съдебната практика, вкл. и посоченото по-горе решение на ВКС. Застрахователят дължи
веднъж законната лихва върху обезщетението. Спорният момент е от кога да се
начислява тази лихва. В цитираното по-горе решение ВКС е дал ясен отговор на
въпроса за началния момент , от който се начислява законната лихва в хипотезата
на пряк иск, което разрешение настоящия състав съобразява.
По разноските:
И двете страни претендират разноски по
списък.
Ищцата претендира платен депозит за
трите експертизи общо в размер на 750лв.
Защитникът й претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Ответникът претендира депозит за
експертизи в размер на 450лв. и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Не оспорва списъка с разноски на ищцата.
Ищцата възразява по претендираното
юрисконсултско възнаграждение от ответника, като посочва, че липсват
доказателства за такива разноски.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата
се следват направените от нея разноски съобразно уважената част от иска й - 300
лв.
Съдът намира за основателно искането на
процесуалния представител на ищцата по чл.38 ал.2 от ЗАдв. В договора за правна
защита и съдействие изрично е отбелязано, че процесуалното представителство се
осъществява на материално затруднено лице, което не е заплатило възнаграждение.
За предоставената защита съобразно размера на уважената част от иска на мл.адв.
С.Х.се следва адвокатско възнаграждение в размер на 2330 лв. съобразно
минималния размер адвокатско възнаграждение, предвиден в чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника също следват разноски съобразно отхвърлената част от иска. Възражението
на ищцата, че ответникът не е доказал разноските за юрисконсулт е
неоснователно. Разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, за разликата от разпоредбата
на ал.5 на с.т. не изиска юрисконсултското възнаграждение да е било платено от
ответника , за да може да го претендира по делото. На ответника се следва юрисконсултско
възнаграждение. По списък ответникът претендира такова в минимален размер.
Съобразно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
определя на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. В този
случай общият размер разноски на ответника са 550лв. Съобразно отхвърлената
част от иска, на ответника се следват 330лв. разноски.
При този изход на делото застрахователното
дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 1600
лв. Разноски за сметка на бюджета на
съда не са правени.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„ЗАД Д.Б.Ж.И.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление ***
да заплати на В.Б.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 40 000 лв., ведно с
лихвата за забава от 02.06.2020г. до окончателното изплащане, както и законната
лихва върху сумата 20 000лв., платена извънсъдебно на 09.04.2021г., за
периода 02.06.2020г. до 09.04.2021г., като присъдената главница представлява
обезщетение за причинени от пътнотранспортно произшествие на 01.05.2020г.
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания и негативни
психически преживявания, причинени виновно от застрахован при „ЗАД Д.Б.Ж.И.З.“
АД по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач С.И.П., ЕГН
**********, както и 300 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до първоначално
предявения размер от 150 000лв. ведно с лихвата за забава, както и иска за
лихва за забава върху присъдената сума за периода от 01.05.2020г. до 01.06.2020г.,
както и иска за лихва за забава върху присъдената сума от 12.06.2020г. до
окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.И.З.“ АД, ЕИК ********, на
основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. да заплати на мл.адв. С.А.Х., САК, личен номер *******
сумата от 2330лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
В.Б.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ЗАД Д.Б.Ж.И.З.“ АД, ЕИК ********,
разноски по делото в размер на 330 лв.
ОСЪЖДА
„ЗАД Д.Б.Ж.И.З.“ АД, ЕИК ********, да заплати на Софийски градски съд държавна
такса в размер на 1600 лв.
Присъдените суми „ЗАД Д.Б.Ж.И.З.“ АД
следва да заплати на В.Б.П. по следната нейна банкова сметка ***: BIC: ***, IBAN: ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: