РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Бургас, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. Иванов
СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела К. Йорданова
в присъствието на прокурора Димо Янч. Маджаров
като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242100601015 по описа за 2024 година
С Присъда № 94 от 17.05.2024 г., постановена по НОХД № 4938/2023 г.,
Бургаският районен съд е признал подсъдимия Ю. А. М., ЕГН ********** за
виновен в това, че в гр. Бургас, в качеството си на управител на „Л.“ЕООД, с
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление в гр. *****, в тридесет
дневен срок от спиране на плащанията в периода от 16.03.2021 г. до 14.04.2021
г. не е поискал от Окръжен съд – Бургас да открие производство по
несъстоятелност по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ по отношение на „Л.“ ЕООД –
гр. *****, изпаднало в неплатежоспособност, след спиране на плащанията по
изискуеми и безспорни парични задължения, които трябвало да плати на
основание чл. 428, ал. 1 от ГПК в двуседмичен срок от 01.03.2021 г., съгласно
връчените му покани за доброволно изпълнение по следните изпълнителни
дела:
1.ИД № 20217050400044 от 17.02.2021 г., образувано във връзка с НП №
МТМ-04 от 17.07.2020 г., с което на дружеството била наложена имуществена
санкция и задължението към 01.03.2021 г. възлизало на 602,80 лева;
2.ИД № 20217050400045 от 17.02.2021 г., образувано във връзка с НП №
МТМ-03 от 17.07.2020 г., с което на дружеството била наложена имуществена
санкция и задължението към 01.03.2021 г. възлизало на 882,80 лева;
3.ИД № 20217050400046 от 17.02.2021 г., образувано във връзка с НП №
1
ДГР-3 от 17.08.2020 г., с което на дружеството била наложена имуществена
санкция и задължението към 01.03.2021 г. възлизало на 1162,80 лева –
престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от
НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева.
С оглед осъдителната присъда, БРС на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е
възложил направените по делото разноски в тежест на подсъдимия, като го е
осъдил да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас сума в размер на 795,60
лева, представляващи направени на досъдебното производство разноски,
както и по сметка на Районен съд – Бургас сума в размер от 80,00 лева,
представляваща направени в хода на съдебното производство разноски, както
и сумата в размер на 5,00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен
лист.
Въззивното производство е образувано по въззивната жалба на
подсъдимия, чрез адв. Вл. Ставрев, с която се иска въззивният съд да отмени
присъдата и да признае М. за невиновен и да го оправдае. В жалбата се
съдържат оплаквания за неправилност на присъдата, като се сочи, че
обвинението не било доказано по безспорен начин и неправилно е приложен
част IV от ТЗ.
Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира жалбата за
неоснователна, като счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил
материалния и процесуалния закон, като деянието се счита довършено,
независимо от всички съпътстващи обстоятелства. Държавното обвинение
намира, че първоинстанционната присъда е правилна и в наказателната й част,
поради което моли същата да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Ю. А. М.
се явява лично и със защитника си – адв. Вл. Ставрев от АК – Бургас.
Последният поддържа подадената въззивна жалба, като моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена. Сочи, че фирма „Л.“ЕООД
не е в несъстоятелност, не е в процедура по несъстоятелност и не е изпадала в
неплатежоспособност. Също така заявява, че задълженията, посочени в
обвинителния акт, са платени, като са представени доказателства в тази
насока. С потвърждаване на присъдата би означавало на основание чл. 413, ал.
2 от ГПК да бъде задължително за гражданския съд, който да бъде принуден
по силата на закона да констатира факта, че фирма „Л.“ ЕООД е в
неплатежоспособност без започване на процедурата по несъстоятелност, без
провеждане на състезателно производство, без представяне на доказателства
от страна на подсъдимия в процедурата по несъстоятелност.
В дадената му последна дума, подсъдимият М. моли да бъде оправдан и
наложената глоба да бъде отменена.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в
жалбата и допълнението към нея, и тези, изразени в съдебно заседание,
прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание
чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
2
Подсъдимият Ю. А. М. е роден на ***** г. в Република *****, с адрес:
гр. *****, ж.к. „****“, б. ****, вх. ****, ет. ****. Той е ***, с
****гражданство, със ****образование, *****, ЕГН: **********.
Дружеството „Л.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – гр. ****,
ж.к. „****“, бл. ****, вх. ***, ет. ***, ап. ****, било вписано в търговския
регистър на 22.01.2016 г. Едноличен собственик на капитала и негов
управител бил вписан подсъдимият Ю. А. М.. Счетоводството на фирмата се
водело от счетоводна къща „И.“ ЕООД, с управител – свид. И. К.. През месец
юли 2021 г. подсъдимият прекратил дейността на дружеството „Л.“ ЕООД.
Във връзка с осъществяваната от дружеството търговска дейност, през
2021 г. на „Л.“ ЕООД били съставени следните наказателни постановления от
Началник Регионален отдел „Надзор на пазара“ Югоизточна България (РОНП
ЮИБ) при Главна Дирекция „Надзор на пазара“ (ГДНП) при Държавна
агенция за метеорологичен и технически надзор (ДАМПТН), както следва:
1.НП № МТМ-04 от 17.07.2020 г., с което на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 250 лева. За така изискуемото задължение
било образувано ИД № 20217050400044 от 17.02.2021 г., от ЧСИ Илко
Бакалов, като ПДИ била връчена лично на длъжника – подсъдимият М. на
01.03.2021 г. от свид. К. К., а актуалният размер на задължението към
01.03.2021 г. възлизал на 602,80 лева;
2.НП № МТМ-03 от 17.07.2020 г., с което на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева. За така изискуемото задължение
било образувано ИД № 20217050400045 от 17.02.2021 г., от ЧСИ Илко
Бакалов, като ПДИ била връчена лично на длъжника – подсъдимият М. на
01.03.2021 г. от свид. К. К., а актуалният размер на задължението към
01.03.2021 г. възлизал на 882,80 лева;
3.НП № ДГР-03 от 17.08.2020 г., с което на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 750 лева. За така изискуемото задължение
било образувано ИД № 20217050400046 от 17.02.2021 г., от ЧСИ Илко
Бакалов, като ПДИ била връчена лично на длъжника – подсъдимият М. на
01.03.2021 г. от свид. К. К., а актуалният размер на задължението към
01.03.2021 г. възлизал на 1162,80 лева.
Към това изпълнително дело по-късно били присъединени и
неплатените данъчни задължения към ТД на НАП, които възлизали на
3
41627,91 лева, поради което общите задължения на дружеството нараснали на
46030,20 лева.
Съгласно чл. 428, ал. 1 от ГПК, посочените задължения следвало да
бъдат платени в двуседмичен срок от получаване на поканата за доброволно
изпълнение (ПДИ). Въпреки връчените от призовкаря на ЧСИ Илко Бакалов –
свид. К., лично на длъжника М., в качеството му на управител на „Л.“ ЕООД,
ПДИ във връзка с посочените по-горе задължения, плащания в указания срок
за доброволно изпълнение – до 15.03.2021 г., не постъпили. С оглед на това, за
подсъдимия М. възникнало задължението да подаде молба до Окръжен съд –
Бургас за откриване на производство по несъстоятелност на „Л.“ ЕООД в
периода от 16.03.2021 г. до 14.04.2021 г. Той обаче не изпълнил това си
задължение и не подал молба до компетентния съд за откриване на
производство по несъстоятелност.
По делото била допусната и изготвена съдебно – икономическа
експертиза, от заключението на която се установява, че от 2017 г. дружеството
е било трайно декапитализирано и от 31.12.2017 г. (начална дата на
неплатежоспособността) до прекратяване на дейността му през 2021 г.,
същото е било неплатежоспособно, като не е било в състояние да погасява
задълженията си. Вещото лице е посочило и че за 2021 г. и трите коефицента
на ликвидност – обща ликвидност (0,70), бърза ликвидност (0,45) и незабавна
ликвидност (0,00) са извън референтните стойности.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните гласни, писмени и веществени доказателства по делото –
от показанията на свидетелите Н. С., дадени на съдебно следствие пред
първоинстанционния съд, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 2 от НПК показания, дадени от свидетелката на ДП (том 3, л.138 от
ДП), И. К., дадени на съдебно следствие пред първоинстанционния съд, К. К.,
дадени на съдебно следствие пред първоинстанционния съд, както и
приобщените по реда на чл. 28, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на
свидетеля, дадени на ДП (том 3, л. 78 от ДП), Д. С., дадени на съдебно
следствие пред първоинстанционния съд, от изготвената по делото съдебно –
икономическа експертиза, както и от писмените доказателства, приложени по
делото – справки и документи от Търговски регистър, справка за сключване,
изменение или прекратяване на трудови договори и уведомления за промяна
4
на работодател, отговор от ТД на НАП – Бургас, ведно с приложения, справка
за образувани изпълнителни дела, служебна справка от ЧСИ Илко Бакалов,
ведно с приложения, данъчно – осигурителна информация от НАП, 3 бр.
изпълнителни листи, придружително писмо, ведно с показа на доброволно
изпълнение, Решение № 260600/15.04.2022 г. по гр. дело № 3447/2020 г. на
БРС, Решение № 654/08.04.2022 г. по гр. дело № 5598/2021 г. на БРС, писмен
отговор от ЧСИ Таня Маджарова, ведно с покана за доброволно изпълнение,
известие за доставяне, служебна справка от ЧСИ Илко Бакалов, 3 броя
Наказателни постановления, служебна справка от ЧСИ Илко Бакалов, ведно с
приложения, справка от деловодството на БРС и присъда, съдебно
удостоверение, 2 бр. разпореждания за приключване на ИД и платежно
нареждане, справка за съД.ст, както и от останалите приложени на съдебно и
досъдебно производство писмени доказателства.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд се възприемат
изцяло от въззивната инстанция. Фактическата обстановка съдът е приел за
установена след внимателен анализ на събрания по делото доказателствен
материал и в този смисъл постановеното решение се явява обосновано.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема анализа на доказателствата,
направен от състава на Районен съд. Правилно са кредитирани показанията на
свидетелите Н. С., Д. С., К. К., И. К., като логични последователни, вътрешно
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Същите кореспондират и със
събраните по делото писмени доказателства, както и изготвената съдебно –
счетоводна експертиза. Правилен се явява изводът на първоинстанционният
съд, че доказателствата относно съществените факти по делото, а именно
наличието на непогасени и изискуеми публични задължения на „Л.“ ЕООД,
изпадането на дружеството в неплатежоспособност, качеството на управител
на изпадналото в неплатежоспособност търговско дружество, както и
неподаването от страна на подсъдимия на молба до компетентния съд –
Окръжен съд – Бургас за откриване на производство по несъстоятелност в
законоустановения тридесет дневен срок след изпадане в състояние на
неплатежоспособност, са непротиворечиви.
Въззивната инстанция приема, че по делото са налице достатъчно
доказателства, които обосновават извода, че подсъдимият М. е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на вмененото му във
вина престъпно деяние по чл. 227, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
5
Не може да се сподели възражението на защитата, изложено в хода по
същество пред настоящата инстанция, че не са налице предпоставките на
материалния закон за признаване на подсъдимия за виновен, тъй като
дружеството „Л.“ ЕООД не е в несъстоятелност, не е в процедура по
несъстоятелност и не е изпаднала в неплатежоспособност, като посочените от
обвинението задължения са заплатени, за което са представени доказателства.
Обстоятелството, че задълженията са заплатени и две от изпълнителните дела
са прекратени с разпореждания за приключване от 06.11.2023 г., не променя
факта, че „Л.“ ЕООД, представлявано от подсъдимия М., не е било в състояние
да изпълни началните изискуеми и ликвидни парични задължения към фиска.
Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза от 2017 г.
дружеството е било трайно декапитализирано и от 31.12.2017 г. до
прекратяване на дейността му през 2021 г. същото е било неплатежосопсобно,
като не е било в състояние да погасява задълженията си. Също така се
установява, че за 2021 г. и трите коефицента на ликвидност – обща
ликвидност (0,70), бърза ликвидност (0,45) и незабавна ликвидност (0,00) са
извън референтните стойности. Вещото лице е констатирало, че от 2017 г. до
2021 г., включително, дружеството е трайно декапитализирано, като след
31.12.2021 г. е прекратило дейността си. Съгласно чл. 608 от ТЗ
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията,
а в процесния случай, до указания в показаната за доброволно изпълнение
срок – 15.03.2021 г., подсъдимият не е предприел действия по плащания на
ликвидни и изискуеми вземания към фиска. Следователно до 14.04.2021 г.
подсъдимият в качеството си на едноличен собственик и управител на „Л.“
ЕООД е бил длъжен да поиска от Окръжен съд – Бургас откриване на
производство по несъстоятелност на управляваното от него дружество.
При определяне на наказанието, съдът е приел, че М. е с необременено
съдебно минало. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
приел, че случая са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на
чл. 78а от НК, като е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Приел е,
че за изпълнението на наложеното на подсъдимия по НОХД № 4041/2014 г.
наказание „глоба“ е изтекла абсолютната давност, поради което и М. следва да
се счита за реабилитиран по това наказание.
При определяне на наказанието районният съд е посочил кои
6
обстоятелства е приел за смекчаващи, като по делото лисват отегчаващи
отговорността обстоятелства. Отчитайки всички данни по делото, правилно
Районен съд – Бургас е определил и наложил на М. административно
наказание в минимален размер, а именно 1000 лева. Така определеният размер
се явява справедливо и адекватно на извършеното и чрез него в най пълна
степен ще се реализират целите на административното наказание, заложени в
чл. 12 от ЗАНН, най-вече да се въздейства предупредително върху дееца и
същият да се превъзпита към спазване на установения в страната правен ред.
По тези съображения, правилно първоинстанционният съд на основание чл.
78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
При преценката на съответното за извършено по вид и размер наказание,
настоящият съдебен състав намира, че БРС не е допуснал нарушение на
материалния закон, поради което решението следва да бъде потвърдено и в
тази част.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е възложил в
тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
При извършена служебна проверка, въззивната инстанция не констатира
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат
изменение или отмяна на присъдата.
Ето защо настоящата инстанция намира, че атакуваната присъда следва
да бъде потвърдена, поради което на основание чл.338 от НПК Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 94/17.05.2024 г. по НОХД № 4938/2023 г.
на Районен съд – гр. Бургас.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните, че въззивното решение е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8