№ 6241
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря Г. Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110122135 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
С, чрез адв. Н. Р. от БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 1,
вх. 2, ет. 3, ап. 6 против „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6-7,
представлявано от ....... Д. и .........., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2031,68 лв., включваща:
1024,96 лв. - главница; 103,41 лв. - договорна лихва; 745,83 лв. - наказателна
лихва и 157,48 лв. - разноски, за които суми бил издаден изпълнителен лист от
17.09.2013 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д № 35412/2013 г. по описа на СРС и за събирането на които е било
образувано изпълнително дело № 3793/2013 г. по описа на ЧСИ Стоян
Якимов, peг. № 844 на КЧСИ, поради това, че правото да събира
принудително и да изисква плащане на описаните суми е погасено по давност.
С Определение № 13692/28.3.2024 година на основание чл.228, ал.3 от
ГПК и на основание чл. 233 от ГПК, съдът е конституирал като ответник на
мястото на първоначалния ответник „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД,
ЕИК ********* новия ответник посочен от ищеца - „С.Г.ГРУП“ ЕАД, ЕИК
********* и е прекратил производството по гр.дело № 22135/2023 година по
описа на Софийски районен съд по отношение на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, поради отказ от иска срещу него.
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 17.09.2013 г.,
издаден по Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д № 35412/2013 г.
по описа на СРС, взискателят „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД
образувал изпълнително дело с № 3793/2013 г. по описа на ЧСИ Стоян
1
Якимов, peг. № 844 на КЧСИ. Описва се, че по делото били извършвани
следните изпълнителни действия: - На 21.10.2013г. по повод изричана молба
на банката било образувано изпълнителното дело; на 09.03.2016г. бил
депозиран договор за цесия и на мястото на дотогавашният кредитор
„ОББ“’АД, бил конституиран като взискател „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪА“ ЕАД; на 21.08.2017 г., взискателят подал искане за опис
на движими вещи и за извършване на справки. Твърди, че молбата за
извършване на опис на движими вещи била последното депозирано искане по
изпълнителното дело. Сочи, че опис на движими вещи не е извършван.
Твърди, че други искания по изпълнителното дело не били направени, а с
Разпореждане на ЧСИ от 29.07.2022 г. делото било прекратено. Моли за
уважаване на иска и претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът не оспорва исковите претенции
и прави признание на иска, като моли съдът да не присъжда разноски в полза
на ищеца в хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК.
Страните не спорят по фактите на делото. С оглед осъщественото от
ответника признание на иска съдът намира, че са налице предпоставките
на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
След редовно връчване на исковата молба и приложенията ответникът е
направил нарочно изявление, че признава предявените искове. В първото
съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на решение
при признание на иска. Не се установява признатото право да противоречи на
закона или на добрите нрави. Ответникът, признавайки иска, не признава
право, с което да не може да се разпорежда. Поради това не са налице
пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, при наличието на които съдът не би могъл да
постанови решение при признание на иска.
Предвид посоченото, налице са предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска, поради което и предявеният в настоящото
производство иск следва да бъде уважен.
По разноските:
От ответната страна се твърди, че в случая е налице хипотезата на чл. 78,
ал.2 ГПК, поради което в тежест на ответника не следва да бъдат присъждани
разноски.
Съобразно възприетото в практиката на ВКС становище, ответникът не
дължи разноски, ако удовлетвори правния интерес на ищеца, като направи
признание на иска, и ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за
друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на
иска. В случая ответникът разполага с изпълнителен титул, издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Съдът споделя съдебната
практика, според която, когато ответникът по предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК (съответно чл. 124, ал. 1 ГПК) разполага с
изпълнителен титул, издаден въз основа на влязло в сила решение или заповед
2
за изпълнение, единственият ред за защита на ищеца чрез отричане правото на
принудително изпълнение на вземането поради изтекла давност е чрез
предявяване на иска по чл. 439 ГПК (чл. 124, ал. 1 ГПК); Когато
предявяването на иска е условие за упражняване на субективните права на
ищеца, следва да бъде отречено приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото
не е налице първата предпоставка от фактическия й състав - ответникът да не
е дал повод за завеждане на иска. Предвид безспорния между страните факт,
че ответникът разполага с изпълнителен лист, последният може да послужи за
образуване на ново изпълнително производство, в рамките на което ищецът
няма да разполага с възможност да направят обвързващо кредитора или ЧСИ
възражение за изтекла погасителна давност, което да послужи като основание
за прекратяване на изпълнителното производство. Обстоятелството, че
предявяването на давността чрез иск пред съда е единственият способ за
обвързване на кредитора с правните последици от изтичането й, респ. за
упражняване на субективните права на ищеца за защита срещу изпълнителния
лист, води до извода, че извършеното от ответника признание на иска не е
достатъчно, за да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК.
Въз основа на горното съдът счита, не са налице кумулативно
предвидените предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК и направените от ищеца
разноски в размер на 83,20 лева за заплатена държавна такса следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК в отношенията
между Г. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, чрез адв. Н. Р. от БАК, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, вх. 2, ет. 3, ап. 6 и „С.Г.ГРУП“
ЕАД, ЕИК: *********, че Г. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, чрез адв. Н.
Р. от БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, вх. 2, ет. 3, ап. 6
не дължи на „С.Г.ГРУП“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 2031,68 лв.,
включваща: 1024,96 лв. - главница; 103,41 лв. - договорна лихва; 745,83 лв. -
наказателна лихва и 157,48 лв. - разноски, за които суми бил издаден
изпълнителен лист от 17.09.2013 г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д № 35412/2013 г. по описа на СРС и за
събирането на които е било образувано изпълнително дело № 3793/2013 г. по
описа на ЧСИ Стоян Якимов, peг. № 844 на КЧСИ, поради това, че правото на
ответника да събира принудително и да изисква плащане на описаните суми е
погасено по давност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК „С.Г.ГРУП“ ЕАД, ЕИК: *********
да заплати на Г. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, чрез адв. Н. Р. от БАК
сумата от 83,20 лева, представляваща разноски за държавна такса в
производството по гр.д. № 22135/2023 г. по описа на СРС, 143-ти състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4