РЕШЕНИЕ

   № 24

               гр.Варна, 16.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 18.12.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.П. в.т.дело № 710  по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„ВГ-1“ ЕООД-гр.София е обжалвало решение №631/08.07.2019 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д.№802/2018 г., с което е отхвърлен искът му за присъждане на сумите: 62929.88 лева – неплатена цена на произведена и доставена ел.енергия за м.септември 2015 г. и 15876.69 лева – обезщетение за забава за периода: 30.11.2015 г. – 25.05.2018 г., ведно със законната лихва от подаването на иска и съдебните разноски, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен изцяло. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции, като съображения за това излага в писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Ответникът по жалбата – „Енерго Про продажби“ АД-гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Третото лице – помагач – „НЕК“ ЕАД - гр.София е подало писмен отговор, с което моли за потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Основният спорен правен въпрос по делото е може ли след изменението на чл.31, ал.5 – ЗЕВИ и приемането на Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР ВяЕЦ да попадне последователно в две ценови категории в рамките на едногодишен период, определени в т.1.7 и 1.8 от същото решение, съответно произведената от централата електроенергия да подлежи на преференциално изкупуване от обществения доставчик и от крайните снабдители по т.8 и по т.9 от Решение №Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР за достигнато нетно специфично производство на ел.енергия, съответно до 2000 kWh и до 2300 kWh, като едва след изчерпване и на втория праг за определяне на преференциални цени изкупуването стане по цени за излишък на балансиращия пазар.

На въпроса следва да се отговори отрицателно. Новата правна уредба предвижда заплащането на произведена електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект – ВяЕЦ по преференциални цени да става не съобразно фактически произведените количества до един от двата прага на достигнато нетно специфично производство на ел.енергия, а съобразно технологичната годност за работа на обекта през календарната година до 2250 часа и над 2250 часа съобразно зонирането в две ветрови зони още с Решение №Ц-13/28.06.2006 г. на ДКЕВР. Целта е не да се ограничава производството на електрическа енергия от вятърните електроцентрали само до или над 2250 годишни часа, а да се създадат условия да бъдат изкупувани по преференциални цени само количествата електрическа енергия, които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните решения на КЕВР – т.е. да се постигне баланс между заложените в тези цени ценообразуващи елементи и действителните приходи на производителите от възобновяеми източници, съгласно мотивите за приемане на ЗИД на ЗЕ /обнародван в ДВ, бр.56/ 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г./, с който е изменена нормата на чл.31, ал.5 – ЗЕВИ. Доколкото в чл.18, ал.4 от договора от 05.05.2010 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник страните са определили, че технологичната годност за работа на обекта – ВяЕЦ „ВГ7“ през календарната година е до 2250 часа, следва че е приложима преференциалната цена за достигнато нетно специфично производство от 2000 kWh годишно – по 188.29 лв/МWh, като произведените над този праг количества електроенергия се заплащат по цени за излишък на балансиращия пазар. Няма основание за присъждане на преференциална цена от 172.95 лв/МWh за достигнато нетно специфично производство електроенергия за разликата от  2000 kWh до 2300 kWh годишно, тъй като процесната ВяЕЦ няма технологична годност за работа повече от 2250 годишни часа.

Не е имало основание за спиране на производството по делото, предвид обжалването на Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР за установяване на нетното специфично производство на ел.енергия, взето след отмяна на т.1.7 от  Решение №СП-1/31.07.2015 г., тъй като съгласно чл.13, ал.9 ЗЕ оспореното по съдебен ред решение е предварително изпълняемо без оглед на предприетото обжалване и искането за спиране на изпълнението му е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи. При евентуална негова отмяна чл.301 – АПК предвижда приемане от административния орган на нарочни възстановителни мерки,ако са увредени права на адресатите по административния акт. Отмяната му  няма да доведе до възникване на основание за уважаване на иска предвид разпоредбата на чл.31, ал.5, т.1 - ЗЕВИ и на вече стабилизараните административни актове на КЕВР, с които преференциалните цени на ел.енергия, произведена от ВяЕЦ с характеристиката на процесната, са  определени в две ценови категории. По същество търговският съд следва да тълкува и изясни смисъла на приложимите към спорното правоотношение правни норми, така че решението му не зависи и не е обусловено от съдбата на Решение № СП-5/2019 г. на КЕВР, което законът обявява за предварително изпълняемо. В този смисъл е и определение №442/30.07.2015 г. по ч.т.д. №1386/2015 г. на Второ ТО на ВКС на РБ.

Искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, ведно с лихви за минало време, законна лихва и разноски. Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 3480 лева, с включен ДДС, което съдът не намира за прекомерно, тъй като е договорено в размер на 2900 лева при минимален размер по Наредба №1/2004 г. на ВАС от 2894 лева, като разликата е начислен ДДС предвид регистриране по ДДС на адвокатското дружество –пълномощник на ответника.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №631/08.07.2019 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д.№802/2018 г.

ОСЪЖДА „ВГ-1“ ЕООД-гр.София, ЕИК *********, да заплати на „Енерго Про продажби“ АД-гр.Варна, ЕИК *********, сумата 3480 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.