Р Е
Ш Е Н
И Е № 15
Гр.Шумен
28.01.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в
публичното заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Мирослав Маринов
Членове:
1. Лидия Томова
2. Свилен
Станчев
при участието на секретар Таня Кавърджикова, като
разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев В. гр. дело № 458 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по
въззивна жалба с вх. № 4392 от 02.11.2018 г., подадена от адвокат И.К. като
представител на Териториално поделение „Държавно горско стопанство” гр. Върбица
на „Североизточно държавно предприятие” гр. Шумен, срещу решение № 323 от
22.10.2018 г. по гр. дело № 192/2018 г. на Великопреславския районен съд. С
обжалваното решение районният съд, по предявени искове с правно основание чл.
344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ, признал за незаконно и отменил уволнението на ищеца в
първата инстанция Н.Х.Н., извършено със заповед № 190 от 22.12.2017 г. на
директора на „Държавно горско стопанство Върбица” и възстановил ищеца на
предишната работа ръководител на участък горско стопанство – І-ви ГСУ „Върбица”
– старши лесничей при ТП ”Държавно горско стопанство Върбица” на ДП
„Североизточно държавно предприятие „ гр. Шумен. Представителят на
жалбоподателя излага доводи за неправилност на обжалваното решение и моли
въззивния съд да го отмени, като вместо това отхвърли предявените искове.
В отговор
на въззивната жалба и в открито заседание адвокат Р.П. като представител на
въззиваемата страна Н.Х.Н. оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Пред първата инстанция Н.Х.Н. е
предявил срещу ТП ”Държавно горско стопанство Върбица” на ДП „Североизточно
държавно предприятие „ гр. Шумен искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и
2 от КТ, за признаване на уволнението за незаконно, неговата отмяна и
възстановяване на ищеца на работа на длъжността, която е заемал – ръководител на
участък горско стопанство І-ви ГСУ в ТП „ДГС Върбица”. На ищеца Н. е било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” със заповед № 190 от 22.12.2017 г.
на директора на ТП ДГС Върбица. Между страните не се спори и се установява от
доказателствата по делото наличието на валидно трудово правоотношение между
ответното поделение като работодател и ищеца като служител на длъжност
ръководител участък горско стопанство – І-ви горско-стопански участък (ГСУ). Не
се оспорва качеството на издателя на заповедта инж. Хълми Амза като управителен
орган на поделението – работодател. Като основание за налагане на
дисциплинарното наказание в мотивационната част на заповедта са посочени пет
деяния, квалифицирани от работодателя като дисциплинарни нарушения. За да
формира изводите си по спорния въпрос за материалната законосъобразност на
дисциплинарното наказание, съдът следва да прецени дали е извършено всяко от
деянията, описани в мотивационната част, дали то може да се квалифицира като
дисциплинарно нарушение и дали са спазени сроковете по чл. 194 ал. 1 от КТ за
налагане на дисциплинарното наказание.
Първото
дисциплинарно нарушение, което е основание за издаване на заповедта, е
многократно окачествяване от служителя Н. на добита дървесина като по-ниска
категория – „вършина”. В доклада за извършената проверка са описани шест случая
на несъответствие между разрешено и действително доставено количество дървесина
и вършина: на М.А.М., Д.Н.Х.., Б.Д.Х.., Р.А.Н., К.Т.М.и Г.И.Т.(гр.д. № 192/2018
г. л. 31-32). Приложени са протоколи за извършена проверка и фактури за
закупена и платена дървесина (гр.д. № 192/2018 г. л. 33-44). От тези
доказателства се установява, че несъответствията са в следните размери:
-
на М.А.М. – разрешени и заплатени габър 6 куб. м и вършина 2 куб. м,
доставени габър 8 куб. м, без вършина;
-
на Б.Д.Х.. разрешени и заплатени габър 5 куб. м и вършина 3 куб. м, доставени
габър 7 куб. м и вършина 1 куб. м;
-
на Д.Н.Х.. разрешени и заплатени габър 4 куб. м и вършина 4 куб. м,
доставени габър 7 куб. м и вършина 1 куб. м;
-
на Р.А.Н.разрешени и заплатени общо 3куб. м широколистна дървесина (1 куб.
м габър и 2 куб. м други) и 1 куб. м вършина; доставени 4 куб. м габър, без
вършина;
-
на К.Т.М.разрешени и заплатени габър 6 куб. м и вършина 2 куб. м; доставена
дървесина габър 7 куб. м, без вършина;
-
на Р.С.Т.разрешени и заплатени габър 5 куб. м и вършина 3 куб. м;
констатирани 6,2 куб. м габър, без
вършина.
Общото количество дървесина за
огрев, доставена в повече, вместо вършина, е 10,2 куб. м. Стойността на един
куб. метър дървесина е 18 лева, съгласно данните от фактурите. Общата стойност
на доставеното в повече количество дървесина е 183,60 лева. От тази стойност
следва да се извади заплатената от потребителите вършина, вместо която е
доставена дървесина, с общо количество 10 куб. м и стойност за 1 куб. м 5 лева,
или 50 лева. Общият размер на нанесената щета е 133,60 лева. Съдът не кредитира
констатациите на вещото лице в съдебно-счетоводната експертиза в частта им
относно размера на щетите. Вещото лице констатира разлика в разрешени по позволително за сеч и извозени дърва за
огрев и реално извозените, фактурирани и заплатени в отдели 99д и 134е, но това
обстоятелство само по себе си не установява щета. Не се установява по делото,
че разрешената за сеч дървесина от 104 куб. м в отдел 99д и 574 куб. м за отдел
134е, е реално отсечена в разрешеното количество. Поради това съдът не приема
тезата за причинена щета в определения от вещото лице размер, а щета в размер
на стойността на неотчетената дървесина съгласно представените протоколи. Този
размер е очевидно незначителен и не дава основание за квалифициране на
дисциплинарното нарушение като тежко нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 7 от КТ.
Второто
деяние, квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е организиране от служителя
на добив на дървесина на М.К., организиране на транспорта на дървесината,
присъствие при издаването на превозния билет – всички действия в работно време,
за което получил от М.К. 360 лева. От обясненията на лицето М.К. се установява,
че Н. е организирал добива, извозването на дървесината и попълването на
документите по молба на К.. Добитата дървесина е била заплатена на ТП на ДГС
Върбица. Не са доказани констатираните от работодателя „материални щети” на ДГС
Върбица. От горното следва извод, че нарушението не е съществено и не може да
обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Третото
деяние, квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е получаване през 2016 г.
на кочан за разрешителни за лов и издаване на разрешителни без да има
правомощия за това, вместо директора на ТП на ДГС Върбица. В заповедта е
отбелязано, че кочанът бил отчетен през 2017 г., като не е уточнен месецът. В
справка за получен кочан разрешителни
индивидуален лов от 15.12.2017 г. е отбелязано, че кочанът е бил получен
от служителя на 11.02.2016 г. и е бил „платен” на 10.07.2017 г. Получаването на
кочана и последващото му връщане са отбелязани в списък, представен от
ответника в първата инстанция л. 66). Този списък удостоверява, че Н. не се е
възползвал от служебното си положение при получаването на кочана, а го е
получил в служебното си качество, наред с други служители. Некоректно е и
внушението на работодателя за отчитането на кочана със закъснение – „едва през
2017 г”. В действителност, кочанът е бил върнат от служителя на 27.07.2017 г.,
заедно с част от кочаните, получени от други длъжностни лица. В цитираната
справка са изброени номера на разрешителни за лов, подписани от Н.Н., но самите
документи не са представени по делото. Това не дава възможност на съда да
извърши проверка на твърдението за неправомерно попълване на тези документи от
служителя Н.. Поради това въззивният съд намира, че нарушението по точка втора
от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е недоказано.
Четвъртото
деяние, квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е зареждане от служителя Н.
на гориво в друг автомобил, а не в служебния, както и констатирана при
инвентаризация щета от 815 литра гориво. Твърдението, че служителят е зареждал гориво
в автомобил, различен от служебния, не се доказа по делото. Не е доказана и констатираната
в заповедта щета. Не са представени доказателства за извършената инвентаризация
(инвентаризационен опис или друг документ), нито други доказателства за
извършена съпоставка между отчетен и действителен пробег, както и между
констатирания пробег и количеството заредено гориво. По този начин не се
установява дали е налице щета, или неправилно отчитане на пробега на автомобила
и разходите за ГСМ. Горното води до недоказаност на приетото от работодателя
като извършено нарушение.
Петото
деяние е описано в заповедта като бездействие на служителя като дежурен
ръководител и проверяващ лова при проверка на ловната дружинка на 09.12.2017 г.,
като преустановил участието си в проверката в 14.00 ч. Работодателят е констатирал, че проверката
продължила до 16.00 ч. и било установено
неправомерно продължаване на лова и отстрелване на още 5 диви свине. Тези констатации
не се подкрепят от доказателствата по делото. Протокол с вх. № 3727 от 12.12.2017 г., цитиран от
работодателя, не съдържа данни за констатираните нарушения. Преустановяването
на участието в проверката на служителя Н. в 14.00 ч. само по себе си не е
нарушение – няма нормативна разпоредба, нито акт на ръководителя на Н., които
да определят краен час на приключване на проверката. Не е доказано
неправомерното отстрелване на още 5 диви свине и връзката между
преустановяването на проверката в 14.00 ч. и това (поначало недоказано)
обстоятелство.
Шестото
деяние е описано като участие на служителя Н. като ръководител и участник в лов
на 25.11.2017 г. в групов лов в забранен район, като работодателят приема, че
на служителя било служебно известно това обстоятелство. Датата на извършване на
деянието съгласно цитирания доклад вх. № 3658 от 28.11.2017 г. е 25.11.2017 г.
– неделя. В този случай е било невъзможно той да наруши служебните си
задължения, защото не е бил на работа. Твърдението за „служебно известна” на Н.
забрана за ловуване в тези райони (само по себе си недоказано) не променя
фактическия извод на съда, че по време на деянието той не е изпълнявал служебни
задължения и поради това не е могъл да ги наруши. Поради това, с описаното деяние
не е било извършено дисциплинарно нарушение.
Горните
доводи обуславят извод, че наложеното дисциплинарно наказание уволнение явно не
съответства на тежестта на извършените нарушения. Част от тях са недоказани, а
доказаните нито поотделно, нито в съвкупност могат да се квалифицират като тежки
нарушения на трудовата дисциплина. Не е налице и системност по смисъла на чл.
190 ал. 1 т. 3 от КТ, поради доказаност само на две от дисциплинарните
нарушения, които са били основание за налагане на наказанието. Няма извършена и
злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 4 от КТ.
Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че работодателят е
наложил на служителя дисциплинарно наказание уволнение в нарушение на чл. 189
ал. 1 от КТ, като не е съобразил тежестта на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено. Налице е било основание за признаване за незаконно и
отмяна на оспореното по исков ред уволнение и възстановяването на служителя на
заеманата преди уволнението длъжност.
Като е
стигнал до същия материалноправен извод, районният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят
дължи на въззиваемата страна разноски за въззивната инстанция в размер на 800
лева. Не е налице прекомерност на възнаграждението, предвид фактическата
сложност на делото, като възражението на жалбоподателя в този смисъл е
неоснователно.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
Потвърждава
решение № 323 от 22.10.2018 г. по гр. дело № 192/2018 г. на Великопреславския
районен съд.
Осъжда
Териториално поделение „Държавно горско стопанство” гр. Върбица на
„Североизточно държавно предприятие” гр. Шумен да заплати на Н.Х.Н. разноски за
въззивната инстанция в размер на 800 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.