Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.463 и сл. от ГПК. Постъпила е частна жалба от”Т.” Е. гр. С. кв. „Г.И.” ул... с ЕИК..., чрез адвокатско дружество „К.., Н.,Д. и съдружници” с ЕИК ...,представлявано от управителя И. К., против действията на ЧСИ В. Г. рег.№725 на Камарата на ЧСИ, с район на действие- ВТОС, обективирани в Протокол за извършване разпределение на суми между взискатели по Изп. дело № *1621 на посочения ЧСИ. В жалбата си излага съображения ,че извършеното разпределение на суми е неправилно , като ЧСИ е извършил разпределение в полза на „Т.” Е. само за следните суми: 850.96лв. такса опис и 108 лв. такса по ТТРЗЧСИ.Видно от същото разпределение на дружеството жалбоподател не са разпределени суми за направени разноски в изпълнителното производство представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за представителство в изпълнителното производство в размер на 2 386.34лв. без ДДС,съгласно договор за правна защита от 01.08.2012г. и разноските в общ размер от 3 576.92лв. направени по гр.д.№ 244 по описа на Окръжен съд гр.В. Т. за 2012г.Съгласно чл.136 от ЗЗД сумите за сторените разноски по обезпечаване и принудителното разпределение се ползват с предпочитателно удовлетворение , а разноските направени от дружеството жалбоподател били свързани единстÔено с инициирането и реализирането на принудителното изпълнение срещу длъжника .Именно в резултат на направените разноски от „Т.”Е. за издаване на изпълнителен лист и образуването на изпълнително дело била възникнала възможгността да бъдат погасени и задълженията на длъжника „Х.” към „П. Б. Б.” и Община В. Т..В подкрепа на това си становище по приложението на закона представя решения на Пловдивския окръжен съд и Пловдивския апелативен съд ,съобразно която на първо място следва да бъде удовлетворено при разпределението на суми вземането на кредитора, който първи е обезпечил изпълнението и е започнал първи изпълнителните действия срещу длъжника и имуществото му,довели впоследствие до удовлетворяването на други негови кредитори. Моли да се отмени обжалваното разпределение на суми съгласно Протокол от 23.05.2013г. по Изп. д. № *1621 на ЧСИ В.Г.,като незаконосъобразно и изпънитеното дело се върне на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение,като по отделяне на сумите по т.1 за изплащане на вземанията по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД да се включат и разноските за изпълнителен лист и за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. В посочения в чл.463 ал.3 от ГПК тридневен срок е постъпил отговор на частната жалба от „П. Б. Б.”. С отговора се възразява по основателността на частната жалба и се поддържа правилността на извършените действия на съдия изпълнителя по разпределението на сумите в изпълнителното производство.Наведени са доводи ,че правилно в разпределението ЧСИ предпочитателно е удовлетворил само разноските направени по принудителното изпълнение върху имота от публичната продан на който са сумите разпределени от ЧСИ,защото само тези разноски които са свързани непосредствено с принудителното изпълнение върху имота са такива които ползват останалите кредитори включени в разпределението на сумите от публичната продан. Постъпила е и частна жалба от адв. Ю.Л.-САК в качеството му на пълномощник на „А. Б.”Е. с ЕИК.. със съдебен адрес гр. С. бул.”Х. Б.” №...С жалбата се атакуват действията на съдия изпълнителя , обективирани в Протокол за разпределение на суми от 23.05.2013г. по изп.д. *1621 на ЧСИ В.Г.,като незаконосъобразни. Навеждат се следните доводи: На първо място в самия протокол жалбоподателя изобщо не бил включен в списъка на взискателите. На второ място навежда довод ,че „А. Б.”Е. е присъединен взикател,като има вписана възбрана по изп. дело № 76/2010г. върху продадения недвижим имот ,по описа на ЧСИ В. М. рег. № 860 на КЧСИ, и след удовлетворяването на вземанията които се ползват с предпочитателно удовлетворение, остатъкът следва да се разпредели между кредиторите по другите вземания по съразмерност.Моли да се отмени извършеното разпределение и делото се върне на ЧСИ за извършване на ново законосъобразно разпределение на сумите. Срещу частната жалба на „А. Б.” Е. в законоустановения срок е постъпило възражение от „Т.” Е. с което се оспорва допустимостта и основателността на жалбата.Навеждат се доводи, че жалбата е недопустима по следните съображения: Възбраната върху имота била наложена по друго изпълнително дело, а не по делото по което е извършено принудителното изпълнение, а освен това „А. Б.” Е. не бил присъединен кредитор по изп.д. *1621 на ЧСИ В. Г., възбраната не била наложена по реда на чл. 389 и сл. от ГПК , а по чл. 483 и сл. от ГПК и в полза на жалбоподателя няма учредена ипотека върху процесния имот.Липсва молба по изпълнителното дело от жалбоподателя за присъединяването му като присъединен кредитор.Моли да се му присъдят разноски по делото в размер на 300лв. , тъй като жалбоподателя е дал повод за направените такива. В определния в закона срок ЧСИ-В.Г.,е депозирал становище по жалбите срещу разпределението на суми както следва: -Спазена е разпоредбата на чл.136 от ЗЗД за реда за погасяване на вземанията по кредитори. - Присъединени взискатели по изпълнителното дело с отделен изричен акт на ЧСИ били:”К. К. Б.” Е.,”А. Б.”Е. и „П. Б. Б.”., поради което аргументите в жалбата на „Т.” Е. за липсата на качеството на присъединен кредитор на „А. Б.” Е. били несъстоятелни. На второ място намира за несъстоятелни доводите на А. Б.” Е. относно приложението на чл.460 от ГПК , тъй като счита ,че при разпределението на вземанията след удовлетворяването на вземанията на кредиторите с предпочитателно удовлетворяване на вземанията не е останал такъв остатък. На трето място намира за несъстоятелни съображенията на „Т.” Е. ,че всичките претендирани от него разноски се ползват с право на предпочитателно удовлетворение по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД при разпределението , а само тези които са свързани непосредствено с принудителното изпълнение, а именно: само разноските направени за осъществяване на действията по обезпечаване и осъществяване на принудителното изпълнение на конкретния имот от принудителното изпълнение срещу който са получени сумите. В становището си е дал следното пояснение за извършеното разпределение: -Сумата от 48 200.36лв. разпределена в полза на „П. Б. Б.” е с привилегия по чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД. -Сумата от 274.59лв. за Община В. Т. е с привилегия по чл. 136 ал.1 т.2 от ЗЗД за дължими за конкретния имот данъци. -Сумата 958.96лв. разпределена за взискателя „Т.” Е. е с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 за разноски по принудителното изпълнение-за внесени такси за конкретния имот. - Сумата от 3 808.09лв. за ЧСИ представляват такси и разноски с привилегия по чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД, основно такса по такса за събрана сума от имота , както и разноски свързани с призоваване във връзка с продажбата на имота. Съдът, като разгледа жалбите, отговорите и възраженията и съобрази направените в тях доводи и съображения и действието на законите намира жалбите за процесуално допустими но по същество неоснователни по следните съображения:. Жалбата подадена от „Т.” Е. е процесуално допустима, подадена от надлежно легитимирано затова лице, в законоустановения преклузивен срок и срещу действия на съдия изпълнител, обективирани в горепосоченото разпределение на суми с Протокол от 23.05.2013г.,и подлежащи на обжалване по смисъла на чл.435 ал.1 предл.1-во от ГПК, поради което същата е процесуално допустима.Разгледана по същество , се явява неоснователна предвид следните фактически и правни довиди и съображения : Видно от съдържанието на жалбата жалбопадателя има претенции за предпочитателно удовлетворение на вземанията му за разноски, а именно: 1/адвокатско възнаграждение за представителство в изпълнителното производство в размер на 2 386.34лв. без ДДС,съгласно договор за правна защита от 01.08.2012г. и 2/разноските в общ размер от 3 576.92лв. направени по гр.д.№ 244 по описа на Окръжен съд гр.В. Т. за 2012г.за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника по изпълнението.Тези претенции са неоснователни.Съгласно чл.136 ал.1 т.1 предл.1 от ЗЗД право на такова предпочитателно удовлетворение имат вземанията само за разноски ,които са свързани с обезпечаването и принудителното изпълнение на върху конкретната вещ от принудителното изпълнение срещу която са получени сумите за разпределение, а това означава само онези разноски ,които взискателя е направил в изпълнителното производство относно действия и представителство по обезпечаване на принудителното изпълнение спрямо продадения в това производство имот на длъжника и по извършването на действия по принудителното производство по отношение на тази конкретна вещ или имот. Видно от наличните документи по делото установяващи претендираните разноски ,същите са извършени за действия в изпълнителното производство ,които не са в пряка връзка с обезпечаване и принудително изпълнение срещу имота , от продажбата на който са разпределени сумите по разпределението на ЧСИ,а касаят действия по изпълнението изобщо, а именно образуване на изпълнително дело и посочване на начини за принудително изпълнение, но не и конкретно насочване към конкретния имот на длъжника.Що се касае до останалите разноски направени за снабдяване с изп. лист по гр.д.№ 244 по описа на ВТОС, то тези разноски изобщо не са по изпълнението и не се обхващат от хипотезата на чл.136 ал.1 т.1 предл.1 от ЗЗД. Ето защо жалбата на „Т.” Е. срещу действията на ЧСИ като неоснователна следва да се остави без уважение. Жалбата подадена от „А. Б. „Е. ” е процесуално допустима, подадена от надлежно легитимирано затова лице, в законоустановения преклузивен срок и срещу действия на съдия изпълнител, обективирани в горепосоченото разпределение на суми с Протокол от 23.05.2013г.,и подлежащи на обжалване по смисъла на чл.435 ал.1 предл.1-во от ГПК, поради което същата е процесуално допустима.Разгледана по същество , се явява неоснователна предвид следните фактически и правни довиди и съображения : Видно от съдържанието на жалбата жалбопадателя на първо място атакува формата и съдържанието на Протокола за разпределението на сумите, като твърди ,че отсъствието му от списъка на взискателите включени в разпределението,е порок във формата и съдържанието на това изпълнително действие.Този му довод е несъстоятелен. Законодателя не е предвидил строго определена форма на Протокола за разпределение със задължителни реквизите за неговата валидност.В случая ЧСИ, като е установил ,че сумите за разпределение няма да стигнат за удовлетворяване на взискателите с право на предпочитателно удовлетворение, е включил в списъка само тези взискатели и не е включил другите които не са с такива вземания, защото тяхното присъствие в списъка е безсмислено. На второ място жалбодатела твърди за нарушение на разпоредбата на чл.460 от ГПК, тъй като остатъка от сумите след разпределение на сумите по вземанията на взискателите с предпочитателно удовлетворение , не бил разппределен по съразмерност между кредиторите. Видно от обяснението на ЧСИ такъв остатък няма. Нещо повече видно от размерите на вземанията с предпочитатело удовлетворение ,сумите получени от принудителното изпълнение са недостатъчни за пълното им удовлетворяване. Ето защо жалбата на „А. Б.” Е. срещу действията на ЧСИ като неоснователна следва да се остави без уважение. Поради оставяне на жалбите без уважение не следва да се уважава искането за присъждане на разноски по настоящето производство. Водим от горното, съдът, РЕШИ : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ”Т.” Е. гр. С. кв. „Г.И.” ул....с ЕИК..., чрез адвокатско дружество „К. , Н.,Д. и съдружници” с ЕИК ..,представлявано от управителя И. К., против действията на ЧСИ В.Г. рег.№725 на Камарата на ЧСИ, с район на действие- ВТОС, обективирани в Протокол за извършване разпределение на суми между взискатели по Изп. дело № *1621 на посочения ЧСИ,като неоснователна, като потвърждава извършеното разпределение на суми между взискатели по делото с Протокол от 23.05.2013г. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „А. Б.”Е. с ЕИК.. със съдебен адрес гр. С. бул.”Х. Б.” № ....,против действията на съдия изпълнителя , обективирани в Протокол за разпределение на суми от 23.05.2013г. по изп.д. *1621 на ЧСИ В.Г. рег.№725 на Камарата на ЧСИ в РБ,като неоснователна , като потвърждава извършеното разпределение на суми между взискатели по делото с Протокол от 23.05.2013г. Решението на съда подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред ВТАС ПРЕАДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |