№ 322
гр. Варна , 13.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Ив. Петрова
Членове:Мария Кр. Маринова
Мария Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500397 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от К. Т. К., чрез процесуалния му представител адв. К.К., против
протоколно определение от 06.07.2021г., постановено по в.гр.д. №642/21г. по
описа на ВОС, гр.о., с което е спряно производството по в.гр.д. №642/21г. по
описа на ВОС, гр.о. на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до постановяване на
стабилен съдебен акт по гр.д.№1971/20г. по описа на ВРС, XXI състав.В
жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на
ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Въззиваемата К.Т. К. в подадения в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор
по частната жалба чрез процесуалния й представител адв.П.Х., поддържа
становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да
бъде потвърдено.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред
настоящата инстанция на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК съдебен акт.
1
Производството по в.гр.д.№642/21г. по описа на ВОС е образувано по
подадената от К.Т. К. въззивна жалба против решение №260018/07.01.2021г.,
постановено по гр.д.№20889/19г. по описа на ВРС, с което: 1/ К.Т. К. е
осъдена да заплати на К. Т. К. сумата от 8 964, 70 евро, изтеглена от
ответницата без правно основание от банковата сметка на Й.К.К. в „Юробанк
България“АД на 01.07.2019г., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба-19.12.2019г. до окончателното изплащане; 2/
искът е отхвърлен за разликата до 8 985, 66 евро като погасен чрез
прихващане по насрещно вземане на К.К. по чл.30, ал.3 от ЗС /в тази част
решението не е обжалвано от ищцовата страна/; 3/ са отхвърлени
възраженията на К.К. за прихващане с други посочени в решението суми,
твърдени, че са дължими съответно на осн. чл.30, ал.3 от ЗС и чл.31, ал.2 от
ЗС.
В исковата си молба ищецът К. Т. К. излага, че с ответницата К.Т. К. са
низходящи, деца на Й.К.К., поч. на 21.06.2019г.С универсално саморъчно
завещание от 01.09.2018г., обявено на 01.07.2019г., същата е завещала в полза
на ищеца К.К. цялото си движимо и недвижимо имущество.В патримониума
на починалата на 21.06.2019г. Й.К. са се включвали и налични парични суми
по нейна банкова сметка в „Юробанк България“АД в размер на 17 918, 38
евро.На 01.07.2019г. ответницата К.К. е изтеглила от посочената сметка
сумата от 8 985, 66 евро.Предвид посоченото завещание, паричната сума е
била собственост на ищеца К.К., съответно е получена от ответницата без
основание, като тя неоснователно се е обогатила за сметка обедняването на
ищеца.Предвид изложеното претендира ответницата да бъде осъдена да му
заплати сумата от 8 985, 66 евро, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба.
В отговора си на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК,
ответницата К.Т. К. е оспорила предявения иск, като е твърдяла, че
представеното от ищеца саморъчно завещание е нищожно, т.к. не е изцяло
изписано от лицето, посочено за завещател Й.К., евентуално му липсва дата,
защото датата е изписана с друг почерк от друго лице.В условие на
евентуалност, ако се приеме, че завещанието е действително, е направила
възражение по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената й част от
наследството на нейната майка в размер на 1/3 съобразно разпоредбата на
2
чл.29 от ЗН, като твърди, че същото при откриване на наследството се е
изчерпвало с парични суми по банковите й сметки в „Юробанк България“АД
и „Райфайзенбанк България“ЕАД общо от 37 790, 86лв., от които запазената й
част от 1/3 възлиза на 12 596, 95лв. или тази сума би имала право да получи.В
условие на евентуалност, ака се приеме, че искът е основателен, прави
възражение за прихващане с твърдени, че са й дължими суми от ищеца във
връзка с ползване от същия на собствената й 1/6 ид.ч. от недвижим имот с
идентификатор 10135.1502.127.3.10.
С доклада си по чл.140 от ГПК ВРС не е приел за съвместно разглеждане
възражението на ответницата по чл.30 от ЗН.Впоследствие същата е
предявила в самостоятелно производство иск с пр.осн. чл.30 от ЗН за
намаляване на универсалното саморъчно завещание на Й.К.К. от 01.09.2018г.
и възстановяване на запазената й част от наследството на същата в размер на
1/3, производството по който е образувано в гр.д.№1971/20г. по описа на ВРС,
XXI състав.
Страните не спорят относно обстоятелството, че процесната сума се е
намирала по банковата сметка на Й.К. към момента на откриване на нейното
наследство на 21.06.2019г., съответно, че е била в нейния патримониум към
посочената дата, както и, че е изтеглена от ответницата на
01.07.2019г.Ищецът твърди, че с универсално саморъчно завещание
01.09.2018г., обявено на 01.07.2019г., е назначен за единствен наследник по
завещание на Й.К., предвид което и посочената сума от момента на откриване
на наследството е преминала единствено в неговия патримониум, т.к. поради
завещанието ответницата не е придобила права по наследяване.Същата е
възразила, че универсалното завещание, ако е действително, накърнява
нейната запазена част от наследството на Й.К., която е в размера по чл.29 от
ЗН - 1/3.Предявила е иск с пр.осн. чл.30 от ЗН за намаляване на завещанието
и възстановяване на запазената й част, производството по който е висящо
пред първа инстанция.
Искът с пр.осн. чл.30 от ЗН е конститутивен.Решението, с което той се
уважава, има преобразуващо действие.В случай на намаляване/частично
отменяване/ на завещателно разпореждане ответникът по иска с пр.осн. чл.30
от ЗН изгубва правата, които е имал по силата на същото/в намалената му
3
част/ и те преминават върху ищеца, като се счита в общата
хипотеза/невключваща плодовете от вещи и недвижими имоти/, че тези права
ищецът придобива, считано от деня на откриване на наследството, т.е. ги
придобива направо от наследодателя.В настоящия случай, ако искът с пр.осн.
чл.30 от ЗН на К.К. бъде уважен и завещателното разпореждане се намали с
квота, за да се възстанови запазената й част, то ще се счита, че от датата на
откриване на наследството на Й.К. К.К. придобива по наследяване от нея тази
част от имуществото й, включваща съответната парична сума.Така тази сума
не би се явила получена без основание при изтеглянето й от сметката,
извършено на 01.07.2019г.Предвид изложеното и съдът приема, че
производството по предявения иск с пр.осн. чл.30 от ЗН се явява
преюдициално спрямо разглежданото от ВОС въззивно производство за
връщане на твърдяната, че е получена без основание сума от банковата
сметка на наследодателката, предвид което и правилно с обжалваното
определение то е спряно на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.Определението
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.07.2021г., постановено по
в.гр.д. №642/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което е спряно производството по
в.гр.д. №642/21г. по описа на ВОС, гр.о. на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до
постановяване на стабилен съдебен акт по гр.д.№1971/20г. по описа на ВРС,
XXI състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5