№ 20539
гр. София, 17.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110107023 по описа за 2023 година
Постъпила е молба по чл. 248, ал.1 ГПК от 19.02.2024 г. от Еднолично
адвокатско дружество“Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ ********* за
изменение на Решение № 2513 от 13.02.2024 г. по гр.д. № 7023/2023 г. , СРС в
частта за разноските, като бъде изменено същото и присъдено
претендираното адвокатско възнаграждение за разликата над 400 лева до 480
лева, представляваща ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от *** ООД.
Постъпила е молба по чл. 248, ал. 1 ГПК от 08.03.2024 г. от *** ООД ,
ЕИК ********* за изменение Решение № 2513 от 13.02.2024 г. по гр.д. №
7023/2023 г. , СРС в частта за разноските, с която оспорват материалната
затрудненост на ищеца и молят да бъде оставено без уважение искането му за
присъждане на адвокатски хонорар.
Съдът като взе предвид подадените молби, намира същите за
неоснователни.
Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, за което е представил в последното
съдебно заседание списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищцовата страна и Еднолично адвокатско
дружество "Д. М." на посоченото основание (л. 50 от делото). В този случай
нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се
провежда /Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о.
на ВКС/. За уважаване на претенцията за присъждането на адвокатското
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно в договора за
правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на страните по него, че
адвокатската помощ е оказана безплатно – в този смисъл определение № 480
от 12.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. дело № 122/2019 г., IV г. о.
Ответникът „***“ ООД оспорва, че ищецът е материално затруднено
лице за първи път с молбата по чл. 248 ГПК, като представят справка от НОИ
1
от която се установява, че ищецът е получил доход за четири месеца от 2023
г. / през м. март, април, октомври и декември 2023/, като няма записи за
получени доходи през останалите месеци. Възражението на ответната страна
срещу наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна помощ е
направено за първи път в молбата по чл. 248 ГПК, поради което тази нейна
възможност е преклудирана и възражението не може да бъде въведено за пръв
път в производството по чл. 248 ГПК. Така Определение № 162 от 28.04.2022
г. на ВКС по ч. гр. д. № 5096/2021 г., III г. о., ГК За пълнота на изложението,
следва да бъде добавено, че в случая от справката от НОИ не се установява,
че ищецът не е материално затруднено лице, тъй като е видно, че за 2023 г.
ищецът е получил общ доход 8131,08 лева, което формира помесечен доход
под минималния размер на работната заплата. Следователно, молбата по чл.
248, ал. 1 ГПК, подадена от *** ООД е неоснователна.
Съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС
върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение е противоречива, като е отправено и преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз под № С-744/23, по което няма
произнасяне. Настоящият състав споделя практиката, с която се приема, че
при възнаграждението по чл. 38 ЗА не следва да се присъжда от съда ДДС,
тъй като безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък
върху добавената стойност - арг. чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка
върху добавената стойност.
Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена
да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява
облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка.
Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това,
създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно
съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква
право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната
страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения.
Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва
със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена
определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито
данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и
да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от
постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС
върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче,
нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява
от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Противен
извод не следва от § 2а ДР НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към
дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на
безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по
чл.38 ал.1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на
2
регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява
задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ.
Така Определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г.
Ето защо, молбата, подадена от ищеца чрез адв. Д. М. е неоснователна.
Предвид горното, настоящият състав приема, че не е налице основание
за изменение на решението в частта на разноските.
Ето защо, съдът ОПРЕДЕЛИ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248, ал.1 ГПК от 19.02.2024 г. от
Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ
********* за изменение на Решение № 2513 от 13.02.2024 г. по гр.д. №
7023/2023 г. , СРС в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248, ал. 1 ГПК от 08.03.2024 г. от
*** ООД , ЕИК ********* за изменение Решение № 2513 от 13.02.2024 г. по
гр.д. № 7023/2023 г. , СРС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3